Франческа Лия Блок
Любов по време на глобално затопляне (4)

3
Ангелите на Апокалипсиса

Ноуи обичаше да се шегува, че ще основем група, която ще се нарича Ангелите на Апокалипсиса. Струваше ми се глупаво, защото само Ноуи можеше да свири на някакъв инструмент — на барабан. Мойра обичаше да пее и изглеждаше страхотно, като пееше, само че не я биваше много. Но ние бяхме три, а доколкото знаех, ангелите на апокалипсиса са четири. Обаче Ноуи притежаваше тишърти, на гърба на които имаше фотощампа с криле, а името на „бандата“ беше отпред.

Те двете с Мойра ходеха с тях до мола в Санта Моника. Аз се притеснявах и не носех моята.

Докато Мойра пробваше рокли, аз се облягах на перилата и гледах хората и магазините долу, като си представях какво би било, ако човек падне оттам и умре. Молът, с неговите мазни миризми и лабиринт от сребристи ескалатори, които не водят до винаги ме караше да се чувствам гладна и изморена, сякаш имах нужда от нещо, което никога не мога да имам. Предпочитах да съм си вкъщи и да чета за разтапящите се часовници във френския сюрреализъм или за мрачните изпити лица в германския експресионизъм.

Едно момче от нашето училище, Кори еди-кой си, висеше в залата със закусвалните и ни попита дали искаме да се дрогираме с него. Аз не исках, не заради тревата — при няколкото случаи, когато я опитах, тя ми хареса — но защото исках да съм с приятелките си без прекъсване. Кори беше русокос и атлетичен. Мойра приглаждаше косата си, навиваше я и я развиваше около пръстите си, а Кори отпиваше ши нейната безалкохолна напитка и я молеше да му попее малко, тъй като все пак е член на банда, нали така? Аз почти се разплаках и после се преструвах, че нещо ми е влязло в окото, като се опитвах да се концентрирам, за да не размажа очната си линия.

Отидохме до дома на Кори и пушихме в дневната им, докато майка му се върна, а ние избягахме през прозореца.

— Толкова е секси — каза Мойра по-късно.

Гледах я, легнала на леглото ми, гледах луничките й и косата й с цвят на рози, гледах очите й като пъстър малахит и стомахът ми се сви по причина, която все още не разбирах. Просто знаех, че изобщо не искам тя до говори за този Кори.

Ноуи седеше на пода с кръстосани крака и на врата й висеше фотоапарат. Те двете с Мойра предпочитаха да бъдат в моята къща, а не в своите. (Родителите на Мойра винаги работеха; майката на Ноуи пиеше и крещеше), затова в повечето случаи майка ми ги канеше на вечеря. Ние й помагахме в кухнята, правехме сложна паеля, буябес или лазаня с пресни подправки, месо и продукти от неделния фермерски пазар. Венис се оплакваше, че вкъщи има твърде много момичета, но ги гледаше с широко отворени, пълни с възхищение очи, а те го разпитваха за последното му увлечение — картички на баскетболисти, видеоигри или футболни сезони. Майка ми ни рисуваше с приятелките ми като трите грации на Ботичели, хванати за ръце, танцуващи в кръг, почти като в оригинала, ако се изключат джинсите и памучните блузки. Само Мойра обичаше да позира, докато ние с Ноуи участвахме единствено за да доставим удоволствие на мама. Освен това нейните картини бяха невероятни — призрачни, но също толкова живи — и ние се чудехме дали един ден картините, изобразяващи нас трите, няма да бъдат в някой музей и така да останем свързани завинаги.

Знаех, че след време ще трябва да се разделим. Аз исках да уча история на изкуството в Нюйоркския университет, Мойра щеше да учи моден дизайн в Института за мода, развлекателна индустрия и дигитални медии, а Ноуи беше получила стипендия да следва фотография в „Пърдю“.

Понякога те оставаха да спят у нас и си правехме среднощно парти в моята стая, а аз си измислях истории, за да ги приспя — приказки, основани на митовете, които съм чела и на картините, които съм видяла. Приказки за великите герои от древността, които пътували през морета, борели се с чудовища и спасявали приятелите и любимите си. Измислях си и думи също така, които побъркваха приятелките ми. („“Фавънство", Пенелопи? Сериозно?") Понякога превръщах Одисей, Еней и Ахил в героини. Приятелките ми харесваха тази промяна, макар че на мен не ми беше много лесно, защото в оригиналните истории се говори главно за мъже, а жените са или много пасивни, или жестоки.

Мойра, Ноуи и аз лежахме заедно, а дългите ни крака се преплитаха в съня ни. Сутрин слънчевите лъчи проникваха през клоните на дърветата и огряваха лицата им като ято пеперуди, а аз гледах приятелките си, докато сънуваха, и се чудех дали разказите ми имат роля в сънищата им.

* * *

Пеперудата е първият признак за живот, който виждам след Земетръса. Lepidoptera е научното й име. Тя е кацнала на перваза на прозореца ми и почти не мърда оранжевите си криле — набраздени с черни жилки като в сложен стъклопис. Иска ми се да я разгледам под микроскоп, роговото хоботче и миниатюрните люспички по крилете. Майка ми правеше колажи с пеперуди и имаше татуировка по свой дизайн на гърба си — четири пеперуди с намаляващ размер, представляващи нашето семейство. Искам тази да прелети вътре при мен. Въздухът навън е пепелив и мирише на пушек и разлагащ се боклук. В стаята ми не е много по-добре, но поне ще има подслон. Самотната орхидея, която родителите ми ми подариха на шестнайсетия ми рожден ден представлява само едно крехко стъбло в саксия с кал, но аз все пак я поставям на прозореца.

Пеперудата не помръдва.

— Умираш ли? — питам я аз.

Мисля, че умира.

Защо сме тук — само ние и никой друг? Това спасение ли е или е най-лошото наказание?

Днес пеперудата все още е жива, само че от крилото й липсва парченце. Сигурна съм, че ще умре след няколко минути, най-много след час, но по-късно през деня тя още се държи. Чудя се как може да е толкова упорита; аз щях отдавна да съм се предала.

Но може би тя има причина да живее, нещо или някой, които иска да види.

Аз бих чакала завинаги, за да видя родителите си и Венис, Мойра, Ноуи и Аргос, но шансовете те да се върнат тук вероятно са толкова малки, колкото на пеперудата да й порасне ново крило и да отлети. Все пак мен много ме е страх и не смея да изляза да ги търся.

По-късно същия ден осакатената пеперуда излита в сивото небе и се чудя дали тя се опитва да ми каже нещо, което не съм готова или не искам да знам.