Франческа Лия Блок
Любов по време на глобално затопляне (18)

17
Мъртво море

Напълнили сме колата със запасите на Тара, включително и няколко тенекии с олио, които открихме под един навес. Отначало се поколебахме, но после решихме, че тя няма да има нищо против да ги вземем. Сега имаме вода и буркани със зеленчукови туршии и месо. Те плуват в саламурата си като някакви странни, цветни фетуси. Аз не съм гладна, но Хекс, Ез и Аш се наслаждават на всяка хапка. Носим и стъклените шишенца на Тара с течността за пречистване на вода и добавяне на хранителни вещества към почвата и продуктите, но все още сме подозрителни към тях или не сме достатъчно отчаяни, затова не сме ги пробвали. И всички сме снабдени с ножове, които взехме от кухнята на Тара, защото Хекс твърди, че след сабята, това е най-доброто оръжие. Аз не си представям какво точно мога да направя с моя, ако се наложи да го използвам срещу някой гигант. Моят нож е малък с бяла дървена дръжка и странни символи, гравирани върху острието му.

На път към Вегас спираме в Солтън Сий. Ез и Аш спят в колата, а ние с Хекс се разхождаме върху нещо, което на пръв поглед прилича на пясък, но всъщност когато го разгледаш отблизо — е счукани кости от риби, черупки от раци и боклуци. Навсякъде се виждат ръждясали коли и счупени мебели, сякаш сме в гостната на дявола. Двамата инстинктивно запушваме носа и устата си, когато миризмата на развалени яйца — на сяра — ни удря в лицето. Водата е тъмна и гъста поради зелените водорасли, а по брега гният мъртви риби и птици. Стотици мъртви очи и уста се взират в нас като същества от картина на Йеронимус Вош, от която сънувах кошмари.

— Това място беше отвратително дори и Преди — казва Хекс и започва тихичко да пее „Пътят към ада“, а аз се питам още колко адове като този ще трябва да прекосим. Струва ми се, че започвам да развивам имунитет към тях и това сигурно е признак, че всеки ден губя по малко от душата си. Никога не съм била толкова чувствителна, колкото Венис, но при вида на ранена птица, ходене в приют за кучета или ако някоя от рибките в аквариума умреше, винаги се разплаквах. Мисля си как би се почувствал Венис, ако стоеше тук и гледаше развалините, и за секунда се зарадвах, че го няма. Че няма да види тези ужасни неща.

Може би душата ми ме е напуснала; как иначе бих могла да се зарадвам, че го няма, дори и за да му спестя болка? Слагам ръце на пулсиращите си слепоочия.

— Тук няма пеперуди — казвам с глух глас.

— Не — отговаря Хекс и се взира в развалините, а аз за миг имам чувството, че е прочел мислите ми и иска да ми каже, че душата ми още не си е заминала.

— Защо мислиш, че се появяват тези пеперуди? Когато срещнах теб, Ез, Аш, Тара. Какво означава това?

— Те са душите на умрелите — отговаря Хекс. — Духове водачи. Може би баща ти и майка ти и… — той спира и после казва: — Извинявай.

— Не, няма нищо. — Майка ми може би е мъртва. Баща ми го няма. Пак се питам дали самата аз съм жива, защото Пенелопи от миналото не би могла да издържи дори мисълта за това. Добре, че Хекс не спомена Венис; дори и Пен с мъртвото сърце не би могла да издържи разрушаването на последната си надежда. Вадя от джоба си новия нож и разглеждам острието му на жестоката червена светлина на слънцето.

Хекс внимателно взима ножа от ръцете ми и го прибира в джоба си. Този път, струва ми се, наистина е прочел мислите ми.

— Искам да бъдеш воин. Но не искам да забравиш коя си.

Приближавам се към него, вглеждам се в очите му, където морето все още е живо, и казвам:

— Страх ме е.

За пръв път си позволявам да го изрека.

— Истинският воин не е лишен от страх. Той се бие въпреки него.

— Същото важи и за истинския любовник. — Навеждам се и целувам татуировката на врата му, така че устните ми усещат ударите на сърцето му. Той отмята глава назад и затваря очи. Обвива ръце около кръста ми и ме притегля силно към себе си. Сега телата ни се допират. Радвам се, че ме държи, защото коленете ми омекват от облекчение, че пак го докосвам. После устните ни се сливат и имам усещането, че са ми дали някакъв променящ света еликсир. Миризмата на сяра, костите, гниещото море, всичко изчезва. Оставаме само Хекс, моят воин любовник, и аз.