Майк Лосън
Отмъщението на конгресмена (5)

4

Махоуни се обади на Маги Долан и й каза да не пуска стажантите да си ходят. Каза й също, че отива към офиса и иска да му докладват за всичко, което са успели да научат до момента. Освен това й поръча да се обади на „Бостън Глоуб“ и на местните телевизионни станции и да им каже, че утре в десет той ще държи реч на Дилейни стрийт и Елинор ще бъде до него.

Както и направи.

Джон Махоуни винаги се бе славил като добър оратор. При това обикновено говореше, каквото му хрумне, защото го мързеше да се упражнява предварително. И така, в 10 часа на следващата сутрин той застана до Елинор и направи Шон Калахан на нищо. Махоуни заяви, че хора като Елинор имат права, а строителни предприемачи като Калахан не могат да бъдат оставени да нарушават тези права в името на личното си забогатяване. Той описа и тормоза, който Калахан упражняваше срещу Елинор, за да я принуди да се изнесе. Каза още, че ще разговаря с градските власти и лично с кмета, за да разбере как така са оставили Калахан да се отнася по този начин с хората. Беше добра реч — дотолкова, че Махоуни се показа като човек, искрено загрижен за съдбата на такива като Елинор Добс.

На другия ден говорител на Калахан прочете съобщение за печата, в което се казваше, че Махоуни е представил твърде пресилено ситуацията и господин Калахан е дълбоко възмутен от намека, че е извършил нещо нередно. Ако в сградата на Елинор има вандалски прояви, за това са виновни престъпните елементи, които са се заселили в квартала — и точно те ще са първите, които ще се махнат от там, когато господин Калахан завърши проекта си.

Говорителят обясни също, че — да, наистина — в сградата има някои проблеми с поддръжката. Блокът е стар, повечето наематели са се изнесли, приходите от наеми не стигат за всичко. Но от това в никакъв случай не следва, че срещу възрастната жена се упражняват тормоз и сплашване. Самото твърдение е абсурдно. Повреди се случват и понякога отнема време да бъдат отстранени.

Говорителят добави, че господин Калахан е направил всичко по силите си, за да премести Елинор и другите наематели. Той е предложил да откупи договорите за наем много щедро и да ги настани в апартаменти, далеч по-хубави от тези на Дилейни стрийт. В действителност на госпожа Добс били предложени двеста хиляди долара, за да се изнесе. За бога, кой би проявил към жената по-голяма щедрост от господин Калахан?

Мъжът вметна и че господин Калахан и съпругата му само през изтеклата година са дали над два милиона долара за младежки, религиозно-патриотични и природозащитни организации. Шон Калахан е добър човек и за него е възмутително един конгресмен да използва огромната си власт, за да твърди обратното в търсене на политически дивиденти. Между другото, проектът на господин Калахан разкрива работни места за голям брой хора и ако не друго, с действията си Елинор Добс им измъква хляба от ръцете.

Накратко, говорителят на Калахан изпрати на Джон Махоуни послание, което би могло да се разбира като: върви по дяволите.

И Махоуни реагира съответно. Позвъни на полицейския комисар и му каза, че ако иска и занапред да получава финансиране от федералното правителство за борба с тероризма, би било в негов интерес да си размърда дебелия задник и да прати охрана на Елинор Добс. Махоуни настояваше едри мъжаги с палки да патрулират квартала наоколо. А онези палячовци, братята Макнълти, които тероризират възрастни хора, да се вкарат в правия път.

После той се обади на министъра на финансите и поиска пълен одит на фирмите на Шон Калахан. Министърът му напомни, че последният директор на Данъчната служба е бил принуден да напусне, след като с одитирал републиканци, за да угоди на демократите. Махоуни му отговори, че човекът, на когото поръчва одит, е регистриран демократ. Министърът измънка:

— Е, какво да ви кажа…

А Махоуни отвърна, че може би е време да се направи проверка и на командировката на самия министър до Ямайка с правителствен самолет в компанията на една секретарка, за която беше обществена тайна, че му е любовница, като през цялото време министърът не е вършил нищо друго, освен да играе голф на игрището и на чичо доктор със секретарката в хотелската стая.

— Прав сте, господин конгресмен — отговори тогава мъжът. — Човек като Калахан, способен да се гаври с една възрастна жена, много вероятно е замесен във финансови измами и укрива пари от държавата.

Махоуни позвъни и на председателя на Комисията по ценни книжа и фондови борси, за да му каже, че иска пълно разследване на Калахан за търговия с вътрешна информация.

Всъщност той не знаеше дали Шон е извършил това конкретно престъпление, но си каза, че човек като него, с неговите връзки и пари, няма как да не е набъркан в нещо подобно. Самият Махоуни бе търгувал нееднократно с вътрешна информация, но като член на Конгреса дори след всичките изменения в твърде мъгляво написания закон той знаеше, че няма кой да му потърси сметка. А Калахан не се ползваше с такъв имунитет. Следователно, освен ако председателят не държеше по време на пленарно заседание Махоуни да го пита защо от проклетата му комисия няма никаква полза…

После той се обади на директора на ФБР и му нареди да започне разследване по жалбата на Елинор, че хората на Калахан й крадели пощата. В края на краищата това беше федерално престъпление. Директорът отговори с флегматичен тон:

— Не е моя работа, господин конгресмен. Обърнете се към Инспектората на пощенските услуги.

Махоуни никога през живота си не беше чувал за въпросния инспекторат. Направи справка в интернет и се оказа, че да! — тъкмо това са хората, които правят разследване, ако ти изчезне пощата. Освен това се занимават с умишлени повреди на пощенски кутии, писма-бомби, кражба на самоличност, измами с лотарии и всякакви други идиотщини. Имат над хиляда инспектори, разпределени в седемнайсет териториални звена, и дори лаборатория. Нищо чудно, че пощенските марки ставаха все по-скъпи. Но когато Махоуни научи, че главният инспектор на пощите започнал кариерата си като пощенски служител в Мисисипи, той си представи някакъв кривоглед мъж с къси панталони и бяла шапка и реши да не си губи времето с него.

Накрая Махоуни позвъни на кмета на Бостън и на общинския съветник, отговарящ за квартала на Елинор Добс, и им разпореди да изпратят подходящи хора, които да инспектират проекта на Калахан за нарушения на наредбите за безопасност и строителните норми. Искаше цели рояци инспектори да плъзнат като мравки по строежите му. Искаше също да знае защо гражданските дела, заведени от Елинор и другите наематели срещу тормоза на Калахан, не са завършили с победа. За финал той кресна на кмета:

— И нека онзи некадърник, от когото зависи да не допуска Калахан да нарушава законите, да си свърши най-после проклетата работа!

Кметът и градският съветник отвърнаха, че ще направят всичко, което зависи от тях, но очевидно не преливаха от ентусиазъм. Махоуни не се съмняваше, че и двамата са в малкия джоб на Калахан, който или им даваше подкупи, или бе обещал да помогне с нещо за изборната им кампания; нещо повече: Махоуни вече се питаше дали на следващите избори кметът не би се кандидатирал за неговото място в Конгреса.

Два дни след срещата с Елинор Добс Махоуни седеше навъсен на една от неудобните пластмасови седалки на летище „Логан“ и чакаше да обявят полета му за Вашингтон. От една страна, се чувстваше добре. Може би причината да вземе страната на Елинор срещу Калахан беше по-скоро гордост, отколкото нещо друго; така или иначе, бе постъпил правилно. От друга страна, някакво смътно чувство му подсказваше, че следващото му кандидатиране за мястото в Конгреса, което заемаше вече от три десетилетия, едва ли щеше да мине безпроблемно.

Имаше и нещо друго: при всичкия натиск, който Махоуни беше упражнил върху разни чиновници, той съзнаваше, че накрая Калахан неизбежно ще спечели битката, а Елинор Добс ще я загуби. Тя просто нямаше да издържи още три години борба срещу Калахан. Той знаеше също, че след седмица-две медиите щяха да се отегчат от тази история, ако вече не бяха отегчени. Следователно трябваше да направи още нещо. Да намери начин да подклажда огъня, някакво законно основание, с което да го принуди да спре да тормози Елинор. И тогава си каза: а къде пише, че трябва да е законно?

Махоуни се обади на Мейвис — секретарката си във Вашингтон — и й заповяда:

— Намери онзи мързеливец Демарко. Сигурно играе голф някъде. Кажи му, че го искам в кабинета си утре, с готов куфар. Заминава за Бостън.