Майк Лосън
Отмъщението на конгресмена (15)

14

Шон Калахан се беше изтегнал на един шезлонг край басейна, вграден в покривната тераса на резиденцията му на Бийкън Хил, отпиваше от коктейла в ръката си и се любуваше на тялото на третата си съпруга. Новата госпожа Калахан се печеше, легнала по корем; кожата й блестеше от плажното масло. Беше без горнище на банския, а от долнището й едва ли можеше да се събере материал за вратовръзка. Само на двайсет и пет, тя наистина имаше безупречно тяло, от което дъхът му спираше.

Шон бе срещнал първата си съпруга, Кони, в колежа, когато той беше на двайсет и една, а тя — на двайсет. Разведоха се след четири години. Грешка на младостта — обичаше да казва той, описвайки първия си брак като „суха тренировка“. Освен сексапил в нея нямаше нищо ценно. Нито пари — каквито и той нямаше навремето; нито връзки в обществото, нито търговски усет; освен това тя не умееше да се сближава с хора, да създава социални контакти, каквито толкова му трябваха тогава, за да развива бизнеса си.

С втората госпожа Калахан — Адел — той се запозна, когато беше на двайсет и седем, а тя — на двайсет и две. Първата му съпруга беше с тъмна коса, ниска и едрогърда. Втората и третата бяха синеоки, дългокраки блондинки с тънки талии и перфектни стегнати гърди; в лицата бяха толкова еднакви, че можеха да минат за сестри.

За разлика от Кони Адел допринесе много за семейството. Произхождаше от богат род, като и тя, и родителите й се движеха сред точните хора, с които той бе жадувал да се запознае. Освен това Адел беше твърде интелигентна и той често се вслушваше в съветите й. Разведе се с нея, когато тя навърши четирийсет, по една-единствена причина: бе навършила четирийсет.

Година преди да остави Адел, Шон се бе запознал с Рейчъл в Савана. Рейчъл беше на двайсет и три и приличаше изумително на Адел, когато самата Адел беше на тази възраст. С други думи, той просто бе подменил Адел с по-новата версия, все едно „Ягуар“ модел 1995-а с „Ягуар“ модел 2015-а. Също като първата му съпруга Рейчъл не бе допринесла кой знае какво към брака им освен красота и чар. Беше отлична домакиня на светски партита и толкова. Но на този етап от живота си Шон повече нямаше нужда от жена със солидни финансови активи или връзки в обществото.

Единственият проблем в брака с толкова млада съпруга бе, че трябваше да полага големи усилия, за да не заприлича на неин баща. Беше си направил лека козметична операция около очите и под брадичката, ходеше на фитнес с личен треньор три пъти седмично и с религиозен фанатизъм следеше калориите и количествата алкохол, които консумираше.

Шон знаеше, че няма никакви причини да бъде недоволен. Беше в цветущо здраве. Имаше великолепна съпруга. Борсата вървеше стремително нагоре, а „Дилейни Скуеър“ — най-мащабният проект, с който някога се бе заемал — щеше да му донесе цяло състояние. Както бе тръгнало, като нищо можеше един ден да стане и милиардер. Натрупването на първия милион беше повратна точка в живота му, но милион не можеше да се сравнява с милиард.

Черешката на тортата бе, че Елинор Добс най-после се бе махнала от живота му. А след като нея я нямаше, той не се съмняваше, че останалите наематели в сградата няма да изкарат още дълго. Всъщност предишния ден бе разговарял с психиатъра, който се опитваше да придума човека от третия етаж — онзи с агорафобията — да освободи жилището, и психиатърът му каза, че бил измислил безумно решение, което онзи ненормалник бил склонен да приеме: да го затворят в дървен ковчег — за щастие, мъжът нямаше клаустрофобия — и да го натоварят на ван без прозорци, за да го откарат до друг апартамент, абсолютно идентичен на сегашния, без нито за миг да зърне коварния широк свят отвън.

Единственият дразнител, който разваляше пълното му блаженство, беше онова противно копеле Махоуни. Шон съжаляваше, че не се бе държал по-дипломатично с него, но Махоуни го бе вбесил с отношението си. И макар да не беше в състояние да му причини сериозни вреди, конгресменът бръмчеше около него като конска муха около жребец и на жребеца започваше да му писва.

Ето, вчера бе получил известие, че данъчните власти му готвят нов одит. Последният, на който го бяха подложили, беше преди пет години и тогава не само трябваше да изтърпи някаква безумна, отнемаща време и сили мъчителна процедура, но и парите, които му се наложи да плати за счетоводители и адвокати, бяха зашеметяващи. Може би щеше да му излезе по-евтино просто да си плати сумата, която данъчните твърдяха, че им дължи. Дочул бе също, че от Комисията по ценни книжа и фондови борси проверяват дяловото участие, което имаше в някаква фармацевтична компания и впоследствие бе продал. Сторило им се съвпадение, че бе продал дела си три дни след като бе вечерял с изпълнителния директор на компанията.

Пък и с „Дилейни Скуеър“ се случваха разни неща. Някакъв мръсник се обаждаше всеки ден на властите, за да докладва всевъзможни нарушения на правилата за безопасност, а сега и Фланъри се беше забъркал в някакви каши за неправилно боравене с азбест — област, от която Шон нищо не разбираше. Във всеки случай, той не беше нареждал на Фланъри да претупва каквото и да било. Но всичко това не беше в състояние да дерайлира проекта му. Това бяха просто скъпоструващи дразнители. Невероятно — колко пари можеше да струва един строителен обект, при това такъв, на който никой не работеше!

Сигурно имаше някакъв начин да разкара този досадник Махоуни. Или пък, ако не можеше да го разкара — нещо, в което се съмняваше, — поне да се опита да сключи мир с него. Махоуни вече си бе направил достатъчно реклама с Елинор Добс. Какво очакваше да спечели оттук нататък, тормозейки човек, който в миналото бе дарил толкова пари за кампаниите му? Махоуни просто се заяждаше.

Хрумна му и друго. Засега Махоуни му досаждаше чрез данъчните власти, Агенцията за безопасност и Комисията по ценни книжа и фондови борси. Но тези проблеми бяха нищо в сравнение с неприятностите, които Махоуни би могъл да му причини, ако се сетеше да насочи вниманието си в една друга посока.

Да, колкото и да му беше неприятно, Шон трябваше да се извини на Махоуни. Да му се обади и да му каже, че съжалява за думите си. Да му обясни, че бе имал тежък ден, пък и в тази жега… После да го увери, че няма никаква вина за инцидента на Добс, в крайна сметка той бе постъпил честно с нея, като се има предвид колко пари й бе предложил, за да откупи наемния й договор. Щеше да се опита да убеди Махоуни, че няма защо да се палят толкова и случаят е приключен. Нека гледаме към бъдещето — това щеше да му каже. Той — Калахан — щеше и занапред да подкрепя Махоуни в предизборните му кампании и се надяваше, че конгресменът щеше да подкрепя неговите бизнес начинания. Да, Шон Калахан трябваше да преглътне гордостта си и да се обади на старото копеле.

Той протегна ръка към мобилния телефон — точно в момента, когато жена му се обърна по гръб и перфектните й гърди се навириха към небето. Шон трябваше да мобилизира цялата си воля, за да отмести поглед, да намери номера на Махоуни в указателя на телефона си и да натисне бутона за набиране. Телефонът иззвъня два пъти и се включи на гласова поща. Явно Махоуни бе видял кой звъни и бе решил да не отговаря.

След това той откри служебния номер на Махоуни, набра го и помоли секретарката му да предаде на конгресмена, че господин Калахан би желал да говори с него.

— Кажете му, че бих желал просто да… прочистим въздуха. Запишете го с тези думи на бележката, ако обичате.

В този момент съпругата му се надигна от мястото си и се протегна… и всички мисли за Махоуни се изпариха от съзнанието му. Усети как в панталона му настъпи раздвижване. Слава богу, все още не беше на такава възраст, че да се нуждае от виагра.

— Хей! — каза й Шон. — Защо не дойдеш насам?

— Добре — отвърна тя с мила усмивка.

Ако не друго, Рейчъл беше достатъчно умна, за да знае ролята си в техния брак.