Каролайн Линдън
Любов по време на скандал (5)

Глава 4

Съдбата явно чу мълчаливо произнесеното й желание и се залови да го осъществява при първа възможност. Само два дни по-късно по време на следобедно светско събиране Франсис Локуд я придърпа настрана.

— Имам страхотна новина — обяви тя с грейнало лице.

Моля те не казвай Атертън, помисли си Пенелопе.

— Така ли?

— Най-прекрасната! — Франсис сграбчи ръката на Пенелопе. — Лорд Атертън е говорил с татко!

Очакваше се. Пенелопе продължи да се усмихва, но не каза нищо.

— Още не ми е направил предложение, но… Боже, едва дишам, като си го помисля! Какво да му кажа? Как да реагирам? Моля те, посъветвай ме. Страх ме е да не се изложа.

Тя не отговори веднага. В главата й се въртяха думите на Оливия: Ти може и да не го одобряваш, но защо същото да важи и за нея? Съществуваше, естествено, възможността лорд Атертън да се влюби дълбоко във Франсис, след като заживеят заедно и я опознае. Пое си дълбоко въздух, като си представи как той отвежда Франсис в леглото и страстно я люби.

— Послушай сърцето си — подхвана тя. — Държиш ли достатъчно на джентълмена, за да прекараш остатъка от живота си с него?

Франсис премигна и неволно разтвори изящните си устни сякаш не бе мислила какво ще последва след сватбата.

— О, боже, това звучи малко плашещо…

— Затова трябва да си напълно сигурна в чувствата си към него и на неговите към теб, преди да приемеш.

— Да… — промълви Франсис бавно, а после по-уверено: — Да! Не съм срещала по-привлекателен и чаровен джентълмен. Сигурна съм.

Не това те попитах, помили си Пенелопе, ала не го изрече на глас.

— Ако си убедена, че и той те обича, тогава кажи „да“.

Приятелката й свъси вежди.

— Ами… Не знам дали ме обича. — Поколеба се, а после, сякаш да убеди и двете, добави: — Но според мама любовта не е от първостепенно значение при брака. Важно е да си избера сговорчив и възпитан мъж. Съветът й не е ли изключително разумен?

Пенелопе трескаво се опитваше да измисли подходящо извинение, за да побегне от стаята. С всяка секунда й ставаше все по-трудно да си държи езика зад зъбите.

— Това наистина са похвални качества.

— Но не и най-важните ли? — попита Франсис разтревожено. — Как да взема правилното решение?

Попитай го защо иска да се ожени за теб.

— Ще го направиш, убедена съм.

Франсис млъкна за известно време, което се случваше рядко.

— Ти не го харесваш, така ли да разбирам?

Пенелопе се сепна. Защо? Ох, защо Франсис не бе привлякла друг ухажор, а не арогантния лорд Атертън?

— Какво? Ами… Откъде ти хрумна?

Франсис прехапа устни.

— Другите ми приятелки ахнаха от възторг, когато им казах, че е говорил с татко. Никоя не ме накара да се замислям за чувствата му към мен. Приемат, че има такива, щом възнамерява да ми направи предложение.

— Никога не приемай нищо за даденост, когато става въпрос за лорд Атертън.

Думите излязоха от устата й, преди да успее да ги спре. Шокираната Франсис я изгледа с разширени очи, а на Пенелопе й идеше сама да се зашлеви. Побърза да замаже гафа.

— Имам предвид, че една дама не бива да приема нищо за даденост, става ли въпрос за мъж. Изборът, на съпруг е най-важното решение…

Замълча, обхваната от дълбоко съжаление защо въобще заговори.

— Какво искаш да кажеш?

— Нищо — промърмори Пенелопе. Опита се да се усмихне. — Не ми обръщай внимание. Малко ме боли главата…

— Не, моля те. Кажи ми. — Франсис я гледаше напрегнато. — Става въпрос за остатъка от живота ми!

Пенелопе се огледа дали няма кой да я спаси. Но на партито присъстваха надути лордове и високомерни дами, които никога нямаше да я поканят, ако не беше богатството на баща й, но дори и заради него не бяха склонни да разговарят с нея. Оливия я нямаше, майка й бъбреше с не най-снобски настроените матрони и на Пенелопе й се налагаше сама да се грижи за себе си, а подобно положение рядко завършваше добре, дори при голямо старание от нейна страна да се държи прилично, както беше сега.

Помоли се мислено Бог да я въоръжи с тактичност.

— Ако не знаеш какви са чувствата му към теб, защо не го попиташ? Влюбеният мъж няма да се поколебае да се разкрие.

— Да се разкрие?

— Да. Би паднал на колене и да се закълне, че не може да живее без теб или нещо подобно.

Франсис премигна.

— Ясно… Разбирам. Би било много мило и романтично… Ти такова нещо ли очакваш?

— Да — увери я Пенелопе замечтано. Разговорът поемаше в по-безопасна посока. Никога не бе крила предпочитанията си към романтиката, драмите и великодушните жестове. — С нищо по-малко няма да се задоволя. — Лека усмивка пробягна по устните й, представяйки си пламенния и предан въображаем любовник. — Мъж, който би се бил на дуел за мен, който би умрял за мен. Мъж, който няма да престане да ми повтаря, че ме обича отчаяно и страстно всеки ден от брака ни.

— Не ми звучи правдоподобно да го направи англичанин — възрази Франсис, свъсила вежди.

— Тогава не са за мен — отсече Пенелопе. — Ще чакам да се появи чужденец. Искам мъж, способен да проявява страст и готов да действа. Човек, в чиито чувства няма да се съмнявам, който публично ще ме целуне пламенно, без да мисли за последствията.

Франсис я слушаше смаяна.

— Боже…

Пенелопе се поуспокои след разгорещената си реч и й се усмихна.

— Сега разбираш защо ме числят към старите моми. Никой от английските джентълмени не притежава замаха и страстта, които предпочитам.

Известно време приятелката й остана смълчана. После попита:

— Но как ще срещнеш такъв мъж? Освен това, ако мъж ме целуне публично, мама ще се намеси. Как може момиче да си намери страстен ухажор, когато постоянно сме с придружителки?

— Не знам — сви рамене Пенелопе, защото подобни подробности не я интересуваха. — Един решителен мъж ще намери начин.

— Да — промълви Франсис бавно. — Естествено. Влюбеният мъж няма да се поколебае.

— Нищо няма да го спре — насърчи я Пенелопе.

— Влюбеният мъж поне веднъж ще бъде обзет от страст, нали?

— Надявам се. Иначе няма да е особено вълнуваща любов.

— Така е. — Франсис се замисли. Най-накрая попита: — Ако лорд Атертън иска да се ожени за мен, значи ме обича, нали?

— Ами… — Прекалено късно Пенелопе си даде сметка, че е трябвало да си държи езика зад зъбите. — Определено.

— А щом ме обича, следва да го докаже — продължи Франсис по-разпалено.

Пенелопе обаче се съмняваше дали лорд Атертън обича друг освен себе си, затова замълча.

— Но не го е направил. — Младото момиче я погледна и попита: — Да му кажа ли, че трябва?

Пенелопе прочисти гърло, за да спечели време.

— Не знам… Ако му кажеш да го направи, откъде ще си сигурна, че е продиктувано от неговото желание, а не просто за да ти угоди?

Франсис впи изпитателно очи в нея.

— Мислиш, че няма да иска ли?

Боже!

— Нямам представа какво иска лорд Атертън.

— Но ти го познаваш.

— Бегло — натърти Пенелопе. — Много, много бегло. А и за кратко. Не повече от месец. Изненадах се, че въобще ме помни.

Това даже я дразнеше. На Пенелопе й се искаше да забрави за него. Но Франсис я гледаше разтревожено, а не биваше. Представяше си как госпожа Локуд посещава майка й и обвинява Пенелопе, че се бърка в годежа на Франсис. Това щеше да доведе и до загубата на още една приятелка.

Пое си дълбоко въздух и стисна ръката на Франсис.

— Не ме слушай мен, а сърцето си. Важното е ти да го обичаш и той да ти отвръща със същото. Ако е влюбен, няма да му е трудно да го сподели. И по друг начин, предполагам, ще ти докаже любовта си и тогава ще знаеш как да отговориш на предложението му.

— Наистина ли?

Пенелопе засия, доволна, че приятелката й се успокои. На Франсис й трябваше да чуе няколко пламенни думи — искрени или не — от Атертън и щеше да бъде доволна. Дори той не можеше да е такъв идиот, че да не го направи.

— Разбира се! О, извини ме. Майка ми ме чака.

— Благодаря, госпожице Уестън — промълви Франсис. — Много ми помогна.

— Помни: довери се на сърцето си. Няма значение какво приказват хората.

— Така ще постъпя — увери я Франсис.

Пенелопе отново се усмихна и се отдалечи. Никога през живота си не се бе радвала толкова, че майка й я чака.