Каролайн Линдън
Любов по време на скандал (23)

Глава 22

В отговор на бележката на Бенедикт, с която приемаше поканата, графът им писа сбито номера на кея и часа на заминаване. В зависимост от вятъра щяха да пристигнат в Стратфорд Корт за вечеря.

Бенедикт посъветва Пенелопе да вземе багаж само за няколко дни и да се облече топло за плаването. Беше мрачен есенен ден и когато слезе от каретата на кея, той присви очи и погледна сивото небе. Май щеше и да завали. Постоянният вятър щеше да е благоприятен за платната, но неприятен за пътниците. На борда на яхтата имаше каюта, ала според графа бе проява на слабост да се търси убежище в нея. Бенедикт се примири, че следващите няколко часа ще му е студено и мокро.

Но това не значеше, че и съпругата му трябва да страда. Хвана я под ръка и освободи каретата. Прислужниците вече пътуваха с багажа към Ричмънд.

— Не позволявай баща ми да те убеди да останеш на палубата — посъветва я той. — Пътуването ще бъде тежко.

Тя разгледа яхтата, докато я приближаваха. Не бе особено голяма, но си личеше високото й качество. „Диана“, боядисана в златисто, направо блестеше.

— Винаги ли пътува в такова лошо време?

— Не, но след като си състави план, не обича да го променя. — Видя я да поглежда една лодка наблизо, която се мяташе нагоре-надолу по вълните. Осъзна, че думите му са я стреснали. — Спокойно. Времето не е неподходящо за плаване. Просто щеше да е много по-приятно в хубав, слънчев ден.

— Без съмнение — промърмори тя.

Стратфорд се появи на палубата. Бенедикт вдигна ръка за поздрав. Баща му кимна, обърна се и отиде на кърмата. Бенедикт вече съжаляваше, но хвана Пенелопе за ръка и я поведе напред.

— Този път поне си точен — бяха първите думи на графа, щом стъпиха на палубата.

— Атертън винаги е точен — защити го Пенелопе усмихната. — Татко също цени тази добродетел и възпита нас, децата си, да сме точни. Това много помага брачният ни живот да тече по-леко.

Стратфорд изгледа сина си ядно. Бенедикт само наведе глава, като внимаваше да не прихне. Представяше си какво му е на баща му да го сравняват в каквото и да било отношение с бащата на Пенелопе.

— Не съм била на много яхти — продължи Пенелопе, — но не съм виждала хубава като тази. Ще ме разведете ли, милорд?

Не беше сигурен дали баща му ще се съгласи, но графът вероятно бе изключително благоразположен днес, защото й подаде ръка.

— Разбира се — отвърна Стратфорд с ледена усмивка.

Бенедикт тръгна след тях. Светлата й ръкавица се открояваше на фона на тъмния ръкав на дрехата му. Все още не намираше никакво обяснение за внезапния интерес на графа и бавно започна да си представя, че всъщност е просто въпрос на любопитство. Може Стратфорд да съжалява за обидното си държание или да е чул приказки по свой адрес в Лондон. Или гневът му се е смекчил и сега иска да провери дали от Пенелопе ще излезе добра графиня. Не че мнението на Бенедикт съвпадаше с изискванията на баща му относно качествата на една графиня и определено не възнамеряваше да позволи на баща си да натрапи своите сковани представи на Пенелопе, но ако графът държеше на нещо, то бе името и титлата. Пенелопе не приличаше на майка му. Не се подчиняваше, въздържаше или плашеше. Обичаше приключенията, от нея строеше енергия и смелост. Когато вятърът духна по-силно и почти отнесе шапката й, тя само вдигна ръка, за да я задържи, без да се оплаква. Стратфорд я заведе на място, откъдето да наблюдават работата на тричленния екипаж, който в момента вдигаше платната и насочваше яхтата към течението. Пенелопе наблюдаваше всичко с неподправен интерес и от време на време задаваше въпроси, които показваха, че поназнайва нещо за състезанията. Веднъж Бенедикт дори долови уважение в погледа на баща си, докато й отговаряше.

Щом отплаваха, Стратфорд отиде да надзирава кормчията. Бенедикт се приближи към съпругата си близо до носа и се загледа в стелещия се край тях град.

— Според мен те харесва — отбеляза той с известна изненада.

— Защото още не ме е изхвърлил през борда ли? — попита тя с лека усмивка.

— Защото отговаряше на въпросите ти.

Тя улови кичур, който вятърът залепи на челото й, и го пъхна отново под шапката.

— Мислех за баща ти и как командва всички. Вероятно най-много уважава силата. Децата му не са могли да му се противопоставят, но аз не съм му дете и той няма власт над мен. Като му възразявам, възпитано, естествено, може да съм го убедила да се откаже да ме унижава.

Бенедикт не смяташе така. Графът продължаваше да се държи снизходително към Грей, син на доста влиятелен граф, и още не бе простил на Саманта, задето се омъжи за него. Но в теорията на Пенелопе имаше логика и всъщност може би беше права. Никога не бе разбирал истински баща си.

— Ако някой би успял да го спре, това си ти.

Тя го погледна оскърбено.

— Да не ме наричаш свадлива, лорд Атертън?

— Точно обратното, скъпа. Нарекох те жена с необичайна решителност и самообладание.

— Тоест упорита.

— В най-добрия смисъл на думата.

— Хм…

Тя извърна поглед, но той бе сигурен, че руменината по страните й не се дължи единствено на вятъра.

Бенедикт хвърли поглед през рамо. Баща му стоеше зад румпела и гледаше критично. Приближи се още по-близо до жена си.

— Пътуването с яхтата на баща ми има един съществен недостатък пред пътуването с карета.

Тя явно долови подтекста в думите му, защото вирна глава и го дари с една от тайнствените си усмивки, сякаш обмисля нещо доста нередно.

— И какъв е той?

— Липсата на уединение. — Прокара пръсти по ръката й, стиснала перилата. — Четох за едно доста интригуващо пътуване с карета онзи ден…

— Къде го чете?

— В будоара на жена си. — Преплети пръсти с нейните за малко. — Представа нямам накъде се бе отправила каретата, но смело твърдя, че най-забавната част бе по пътя.

— Не намери ли историята за… необичайна? Или шокираща?

— Силно шокираща, но в хубавия смисъл. — Поднесе ръката й към устните си, докато наблюдаваше как тя се изчервява и го гледа прехласнато. — А на теб стори ли ти се шокиращо?

Тя прокара език по долната си устна.

— Не. Всъщност… това е една от любимите ми истории на този автор. — Пулсът й бе учестен. — Знаеш ли за други подобни… подвизи?

— Не пряко. — Постави ръката й обратно на парапета. — Засега.

— Няма да се върнем в Лондон с яхта, нали?

— Не — отвърна той още преди тя да е изрекла въпроса си.

Според него бе прекадено студено и мокро за плаване. А и не вярваше баща му да ги покани втори път.

— Добре. — Тя леко допря бедро до неговото и се усмихна хитро. — Ще проверим дали написаното е достоверно.

Ако графът не бе на метри от тях, щеше да я целуне. Изпита неистово нетърпение да са вече в Стратфорд Корт. След пътуването ще се наложи да се оттеглят, за да се преоблекат за вечеря. Бенедикт имаше и други идеи как да оползотворят този час и нещо. А ако баща му подмята хапливи забележки за бъдещите графове на Стратфорд, Бенедикт ще се усмихва и ще обмисля други приятни начини, по които да ги зачене.

Небето потъмня. Докато минаваха край двореца на епископа във Фулам започна да вали. Бенедикт вдигна яката на жакета си, доволен, че има оправдание да напусне палубата.

— Искаш ли да слезем в каютата?

— Не още. — Обърна лице нагоре сякаш дъждът е благодат. — По-скоро прилича на мъгла.

— Въпреки това ще ни намокри — напомни й той.

— И какво от това? Скоро ще ни е топло и сухо.

— Казваш го, защото си в благоприятно положение.

— Така е — съгласи се тя весело. — Но не е ли и приключение? Колко пъти може да се похвали човек, че е преживял буря на палубата? Чувствам се изследовател, изправен през опасности и ужаси, докато изучава неизвестното.

— Едва ли ще има нещо интересно в края на пътуването.

— Ще се запозная с майка ти. — Пенелопе придърпа пелерината по-плътно към себе си. — Надявам се да й направя добро впечатление.

Той стисна ръката й.

— Ще успееш. Когато те представя, баща ми ще е там. Тя няма да се държи естествено. Само в негово отсъствие ще видиш истинската й същност и колко е топла и мила. Много искам да те хареса, Пенелопе, и съм убеден, че така ще стане.

— Надявам се.

Не звучеше напълно сигурна, но пръстите й стиснаха ръката му и той отново изпита прилив на нежност към нея.

Продължаваше да вали, но не силно. Известно време се разхождаха напред-назад по палубата, за да се стоплят, ала накрая тя стана прекалено хлъзгава и те застанаха зад румпела, където имаше известна защита от вятъра.

Стратфорд огледа Пенелопе от глава до пети.

— Сигурно искаш да се скриеш от това време, лейди Атертън. Прислужникът ми е приготвил чай в салона долу.

Бенедикт отново се смая. Салонът бе луксозен и изпипан като всичко останало на яхтата. При по-дългите си плавания Стратфорд винаги вземаше и прислужници, които да му осигуряват уют. Бенедикт обаче никога не бе чувал тези удобства да бъдат предлагани на друг. Пенелопе само се усмихна.

— Навън е свежо, милорд. Малко дъжд няма да помрачи удоволствието от пътуването.

Графът вдигна вежда.

— Ти си почти безстрашна, за разлика от повечето дами.

Бенедикт обаче долови истинския смисъл: „Това е неподобаващо за една дама“.

Погледна жена си и забеляза влагата по лицето и пелерината й. Глупаво беше Пенелопе да остане отвън, за да докаже на графа, че няма да се пречупи. Наведе се и прошепна в ухото й:

— Почти пристигнахме. После ни чака път до имението. Възползвай се от възможността да останеш малко насаме.

Тя срещна погледа му и кимна.

— Много сте мил, графе. Чаша чай ще ми дойде добре.

Стратфорд посочи с ръка.

— Вратата е в дъното на стълбите.

Бенедикт понечи да я последва. Баща му щеше да го сметне за слаб и изнежен, но не му пукаше.

— Един момент, Бенедикт — спря го графът. — Искам да поговорим.

Той се поколеба. Пенелопе спря до него и го хвана под ръка. Повей на вятъра запрати дъжда право в лицата им.

— Не може ли да почака? — попита той спонтанно.

Стратфорд го изгледа строго, без да каже дума.

Бенедикт потисна въздишката си.

— Иди се стопли — подкани той Пенелопе и пусна ръката й.

Тя му се усмихна съчувствено, обърна се и прекоси палубата.

* * *

Пенелопе стисна здраво парапета и с наведена глава се спусна по късото стълбище. Стъпалата бяха мокри, а подът под краката й се люлееше от залитанията на яхтата наляво-надясно. Най-долу имаше тесен коридор, осветен от закачения над главата й бронзов фенер. Всички дървени повърхности лъщяха до блясък. Бенедикт беше прав: баща му не щадеше средства, за да си угажда. Отправи се към резбованата врата, очевидно вход към салона. Стори й се жалко да притежаваш такъв плавателен съд и никога да не каниш гости на него. Сети се за лодката, която баща й купи, за да прави майка й излети с гости по реката. Това бе далеч по-добър начин да си използваш богатството. Графът на Стратфорд беше богат и с благородническа титла, но беше сигурна, че родителите й за нищо на света не биха разменили мястото си с него.

Влезе в салона, развърза пелерината и я закачи на кука на вратата, после свали и ръкавиците си. Бенедикт я посъветва да се облече топло, но пелерината не бе опазила сухо мантото отдолу. Съблече го. Въпреки фенерите беше тъмно, но лък тихо и топло, благодарение на малката кръгла печка, закрепена към пода до нея. След пронизващия вятър горе и постоянните пръски от реката тук се чувстваше като в Рая. Пенелопе махна шапката си и въздъхна облекчено. Не се учудваше защо Бенедикт искаше да им спести това пътуване. А защо ли графът настоя да пътуват по реката? Макар и по-бързо, далеч не беше толкова удобно колкото с карета. Беше решила да не напуска палубата, но сега, усетила топлината от печката и когато вече не я валеше дъжда, остана доволна, че Бенедикт настоя да слезе.

— Ето те и теб.

Неочакваният глас от сенките я накара да подскочи и леко да възкликне. След това искаше направо да изпищи, когато се обърна и видя кой стои насреща й.

Три мисли се мярнаха в ума й. Първо: ще се върне на палубата, ако ще и ураган да се развихри. Второ: щеше й се да има ръжен за камина под ръка. И трето — най-обезпокоителното: затова графът бе настоявал да ги качи на яхтата си. Графът ни най-малко не бе омекнал по отношение на наследника си, а бе замислил огромно зло.

— Вече бях намислил да се кача, за да те довлека тук. Стратфорд бе уверен, че няма да издържиш и половин час на палубата, а аз те чакам от два часа. — С ледена усмивка на лицето лорд Клери затръшна вратата, преди тя да избяга през нея. — Няма ли да седнеш, лейди Атертън?