Каролайн Линдън
Любов по време на скандал (22)

Глава 21

Независимо от всички пламенни молитви на Бенедикт, на следващия ден баща му се появи.

— Дойдох с покана — обяви графът почти веднага след разменените обичайни любезности. — Заповядайте в Стратфорд Корт, Като лейди Атертън ти ще си следващата господарка там. Надявам се добре да си изпълниш ролята.

— Боже — възкликна Пенелопе с добре подбран загрижен тон. — Какви са изискванията за поста?

Стратфорд направи пауза. Бенедикт изчакваше с интерес.

— Овладяност. Красота. Елегантни и изискани маниери. — За миг по лицето му пробягна мрачна злобна усмивка. — Не. Това са моите изисквания за графиня. Явно на сина ми са различни.

Сякаш недоловила обидата, Пенелопе се усмихна лъчезарно.

— Така е — отвърна тя. — Посочи съвсем точно каква съпруга желае, но не спомена никоя от тези характеристики.

Боже. Бенедикт се напрегна, когато студения, почти пълен със съжаление поглед на баща му, се насочи към него.

— Споменът ми от онзи разговор, скъпа, е осъзнаването, че надмина всички идеали, които съм имал — подметна той.

Тя се засмя.

— Боже, ще ме накараш да се изчервя, сър.

— Определено не би искал да го направи. Не е подобаващо една дама да бъде смутена. — Стратфорд отново се бе обърнал към Пенелопе. — Добре дошли сте да посетите Стратфорд Корт утре. Готов съм да ви откарам там с яхтата си.

При това недвусмислено нареждане Бенедикт се напрегна още повече. Яхтата бе едно от най-ценните притежания на графа. Беше красива и бърза и баща му бе печелил много състезания с нея. Обикновено канеше други да се качат. Озадачаваше го фактът, че Стратфорд е дошъл в Лондон специално, за да ги отведе до Ричмънд; а и го тревожеше. Изненадващо и необяснимо баща му бе насочил вниманието си към Пенелопе и той искаше да отклони поканата именно по тази причина.

Съпругата му обаче не долавяше неговото неспокойство.

— Колко мило и любезно от ваша страна — възкликна тя. — Лодката за разходки ли е или за състезания?

Малко неща дразнеха графа така, както някой да нарече яхтата му „лодка“.

— Държа я за собствено удоволствие — отвърна той суховато, — но също е и доста бърза.

— Сезонът напредна и не е подходящо за плаване — обади се Бенедикт с надеждата идеята да отпадне. — На лейди Атертън ще й е по-удобно в карета.

Баща му се извърна към него с каменно изражение. Бенедикт се почувства по-добре; нямаше как като едно време графът да му нареди да пътува с яхтата.

— Компанията ви на борда на „Диана“ ще ми бъде приятна. Лейди Стратфорд няма търпение да се запознае със съпругата ти.

Споменаването на майка му не бе случайно и бе на път да му въздейства. Опита се да не се поддаде.

— И аз много искам отново да й представя жена си. Възможно е след няколко седмици да ви посетим.

Понеже добре познаваше баща си, не му убягна гневното му смайване при този отговор. За миг графът спря да диша, а после си пое дълбоко въздух, за да си възвърне самоконтрола. Сви и разпъна поставените на коленете си пръсти на ръцете си и те заприличаха на ноктите на граблива птица. Нито един мускул на лицето му не трепна, но когато заговори отново, тонът му бе необичайно заповеднически.

— Тази седмица е по-подходящо. Даже направо утре.

Обърна се към Пенелопе, за да види дали ще се огъне или ще прояви слабост.

Пенелопе хвърли бърз поглед към Бенедикт. За нейна чест видимо не бе смутена от изпитателния поглед на графа.

— Не бих искала да ви огорча, но утре ще се наложи посещението ни да е съвсем кратко. Няма да е достатъчно, за да се опознаем по-добре с милейди.

Стратфорд се усмихна победоносно.

— Ще имате възможност да се уговорите и нова среща за по-нататък. Отплаваме утре от дока при Воксхол.

— Много мило е желанието ви по-бързо да ме въведете в семейството си…

Пенелопе отново погледа Бенедикт.

Той не можеше да каже, че проявеното от Стратфорд подчертано внимание го кара да отхвърли поканата. Баща му никога не предприемаше нещо без конкретна причина; причина, която да му донесе изгода. Стратфорд имаше някакъв мотив, за да настоява да плават с него до Ричмънд, но Бенедикт не се сещаше за никакво приемливо обяснение. Това вероятно не вещаеше нищо добро, а Бенедикт знаеше отлично, че е глупаво да се пренебрегват подобни поличби.

Но Пенелопе не бе наясно с това, а сега графът се обърна към него с нейните думи.

— Не вярвам да искаш да разочароваш майка си. Тя толкова се притеснява за теб. — Поклати глава. — Иска да се убеди, че си направил сполучлив избор.

Сега вече не знаеше какво да мисли. Увери майка си, че е доволен от брака си и това вече напълно отговаряше на истината. Инстинктът му подсказваше, че графът е напълно безразличен към тревогите на графинята. Просто търсеше начин да го изманипулира, за да капитулира. Но… след последното посещение в Стратфорд Корт не бе получил нито едно писмо от майка си. Беше необичайно; тя му пишеше веднъж месечно, дори когато той бе в немилост пред графа. Писмата й бяха банални, но му даваха да разбере, че тя е добре. Малко се засрами, задето напоследък не бе мислил много за нея, прекалено зает със съпругата си.

— Както винаги съм дълбоко трогнат от нейната загриженост за моето щастие. Предайте й, че съм много доволен. — Хвърли поглед към Пенелопе. — Ще дойдем в Ричмънд до няколко седмици, още повече че лейди Атертън има роднини там.

Гневът на Стратфорд бе повече от очевиден.

— Значи отказваш да дойдеш?

— Радвам се на поканата… — започна той, но баща му го прекъсна.

— Не е вярно! — Изгледа Бенедикт с онзи поглед, от който винаги настръхваше. — Явно поканата ми е обида за новия ти статут. Очевидно си забравил синовните си задължения, въпреки че именно семейните ти връзки ти помогнаха да се ожениш за богата наследница. Нежните чувства на майка ти явно вече не са ти нужни и не държиш на тях. Сега имаш съпруга, която да те утешава. Няма да ти се натрапвам повече, лорд Атертън.

Последното го изрече язвително, за да напомни, че именно той е истинският виконт Атертън; Бенедикт се ползваше от титлата само защото бе негов наследник.

Десетина ругатни се завъртяха в ума на Бенедикт. Какво да направи? Отново го манипулираха, въпреки всичките му усилия да се измъкне от властта на графа. Можеше да склони сега или да рискува никога повече да не види майка си. Стратфорд би ли стигнал дотам? Досега не го бе заплашвал с такова нещо. В стремежа си да спечели малко време погледна Пенелопе. Тя остана смълчана по време на разменените реплики, но следеше сцената с изострено внимание. Той го забеляза почти с облекчение. Дано сега разбере малко по-добре що за човек е баща му. Това бе един от редките случаи, когато графът показваше истинската си същност извън пределите на Стратфорд Корт.

— Поканата е много мила — продължи той, все още печелейки време. — Не самото посещение, а краткият срок за осъществяването му ме притесняват. Имам да уреждам някои въпроси, а други ще трябва да отложа, ако ще отсъствам от града няколко дни. Ще ми дадете ли един ден, за да се подготвя?

Един ден, за да анализира скрития зад поканата капан и шанса да откаже писмено, а не лично.

Трябваше да се досети: всеки признак на разколебаване бе белег за слабост и графът се възползва.

— Естествено — отвърна той с престорена любезност. — Един ден, за да си припомниш синовния дълг, нищо, че ще разочароваш майка си и отказваш на баща си…

Бенедикт бе готов да се усмихне, но се въздържа.

— Благодаря за разбирането. Вече не съм ерген и не съм свободен да правя каквото ми хрумне. Имам да уреждам финансови въпроси и да управлявам прислуга. А, както отбелязахте, и съпруга, за която да мисля. Трябва й време да си стегне багажа за пътуване до Стратфорд Корт. Не искам дойде неподготвена за първото си официално посещение в имението, на което е бъдещата господарка.

Стратфорд не можеше да възрази на нито един от тези доводи; и двамата го знаеха. Графът се обърна към Пенелопе.

— И аз не бих искал, скъпа. Но, уверявам те, церемониалностите не са задължителни. — Хвърли нов изпепеляващ поглед на Бенедикт. — Все пак сме семейство.

— Да, така е. — Пенелопе се изправи. Мъжете сториха същото. Тя отново се усмихна лъчезарно на графа. — Много любезно от ваша страна да ме оставите да задоволя женската си суета. За мен ще е унижение да пристигна зле подготвена и да не окажа дължимата чест на името Стратфорд.

— Без съмнение — отбеляза графът суховато и се поклони. — Тръгвам за Ричмънд утре следобед. Дълбоко се надявам все пак и вие да се присъедините, лейди Атертън.

Докато не чуха вратата да се затваря зад него и двамата не помръднаха. Бенедикт въздъхна, отпусна се отново на стола и прокара ръце по лицето си.

Пенелопе отиде до прозореца.

— Тръгна си — съобщи тя. — Какво странно посещение.

Той затвори очи. Думите й само бегло описваха току-що случилото се.

Ръката на съпругата му върху рамото му го стресна.

— Такъв ли е обикновено?

Бенедикт се засмя горчиво.

— Не. Държа се изключително мило и грижовно, за разлика от друг път. — Погледна я в очите. — Много се интересува от теб.

Сериозният му вид я озадачи, затова не направи гримаса, нито забели очи.

— Защо?

— Нямам никаква представа. — Взе ръката й и прокара пръст по брачната халка. — Опасявам се, че интересът не е добронамерен.

Тя сбръчка леко чело.

— Тогава какво е? Не иска ли да бъда представена на майка ти?

— Не това го занимава — отвърна той, премисляйки поведението на графа. — Последния път ме изгони и ми забрани да посещавам майка си. Ако той не ни иска там, нито една нейна дума няма да му повлияе.

— А ако наистина се пита дали от мен ще излезе добра графиня? — предположи тя. — Горд е и вероятно иска майка ти да ми даде съответните напътствия…

Той поклати глава.

— Възможно е, но това не би го накарало лично да дойде в Лондон. И дори да предложи да ни отведе с яхтата. Държи я за себе си. Аз съм се качвал само два пъти, а сестрите ми дори не са стъпвали на нея.

— Никога ли? — попита тя смаяно.

— Не е като твоя баща — напомни той. — За него не дъщерите са важни, а яхтата.

— Ако си склонен да му откажеш, нямам нищо против.

— Но няма да остане без последствия.

А какви щяха да са последствията, ако каже „да“? На този въпрос му бе по-трудно да отговори, а щеше да въвлече и Пенелопе.

Тя стисна леко ръката му, но не каза нищо. Отново се потапя в мислите си, а не ги споделя, даде си сметка Бенедикт.

— Озадачен съм, защото той не остана особено доволен от брака ни. — Поколеба се, но реши да се изкаже докрай. — Презира цялото ти семейство. Баща ти сам е спечелил състоянието си, а един джентълмен не постъпва така, макар именно парите да правят семейството ти отчасти приемливо. Така разсъждава баща ми. Освен това се ожених, без да поискам одобрението му. Той предпочита свят, пълен с високомерие и привилегии, където всички да се съобразяват с него. Не позволи на Елизабет да се омъжи за първия й избраник и разреши на Саманта да се омъжи за Грей едва след намесата на баща му, граф Роуланд. Според него е немислимо наследникът му да се ожени за момиче, което той не е избрал или одобрил.

— Тогава защо обмисляш да капитулираш пред сегашното му изискване?

Именно вълнението в тона й го грабна. Нотките на съчувствие и загриженост преминаха през сърцето му и проникнаха там, където нямаше никакви защити. Те означаваха, че тя му вярва, и още по-важно, го подкрепя. Без да продума, вдигна ръката й към устните си и я целуна.

— Майка ми не е като него — промълви Бенедикт. — Тя е добра и любяща и не мога да я оставя да се изправи пред гнева му. Никога не й е посягал, но… Има и други начини да нараниш и осакатиш душата на някого и Стратфорд ги владее всичките.

Няколко минути седяха мълчаливи. Когато той най-накрая се осмели да я погледне, видя замисленото изражение на Пенелопе. Очите й не се откъсваха от преплетените им пръсти; тя бе стиснала решително зъби.

— Дали майка ти ще иска да отидем? — попита тя.

— Ще е очарована да се запознаете. Стратфорд не излъга: тя се притеснява за мен. И за сестрите ми. Когато узна за брака ми, най-силното й желание бе да съм щастлив. — Поклати глава. — Не бих се изненадал обаче, ако не знае за отправената покана от баща ми. Не се допитва до нея за такива неща.

— Тогава да отидем заради нея. В състояние съм да издържа презрението на баща ти няколко дни и винаги може да се изнесем в Монтроуз Хил Хаус или дори Харт Хаус, нищо че е затворен през зимата. — Спокойно посрещна смаяния му поглед. — Ще е жестоко да я изложим на недоволството му, а ако откажем, той няма да има на кого друг да си го изкара, нали?

За пръв път Бенедикт се почувства напълно недостоен за съпругата си. Проявяваше безкрайната си преданост не само към него, но и към майка му; жена, която бе срещала само веднъж и то при съвършено други обстоятелства.

— Пенелопе…

— Няма да допусна обаче този мъж да ме сплаши — добави тя. — Не обещавам да си държа езика зад зъбите, ако се държи невъзпитано или унижава мен или някой, на когото държа. Длъжна съм да ти го кажа, преди да му пратиш отговора си.

На устните му бавно се появи усмивка.

— И през ум не ми е минавало да изисквам подобно нещо. — Отметна глава, за да я види по-добре. — Имаш ли нещо против да отидем по реката?

— И да изпусна вероятно единствения си шанс да плавам с яхтата на графа на Стратфорд? — Запърха с мигли. — Не бих го пропуснала за нищо на света.

Бенедикт се засмя. Тя му се усмихна широко.

— Благодаря — промълви той импулсивно.

— Съмнявал ли си се, че няма да си премълчавам? — Сви устни по онзи прелестен начин, който го провокираше да я целуне. — Би ли насърчил подобно поведение?

— Няма да го направиш, без да си го премислила предварително — отвърна той. — Познавам те. И обичам, когато не си премълчаваш.

На устните й се появи лукава усмивка.

— Отношението ти невинаги беше такова.

— Но започнах да осъзнавам предимствата. — Наведе се към нея. — Да ги изброя ли?

— Ако обичаш.

Той повдигна брадичката й. Очите й блестяха като аквамарини. Бенедикт изпита безкрайна благодарност към Абигейл Уестън и Франсис Локуд. Ако някоя от тях бе приела предложението му за брак, нямаше да има Пенелопе. Коя друга щеше да го тласне да се опълчи на семейната фасада и да потъпче благоприличието? Тя не се плашеше от графа и не трепваше пред изпепеляващите му погледи. Необременена от неговите наказания, тя му отвръщаше хем дръзко, хем с достойнство. Бенедикт видя как тя отхвърля острите нападки на графа, сякаш нямаха никакво въздействие върху нея — впрочем отговаряше на истината. Колкото и пъти да си бе повтарял, че баща му вече няма контрол над него, съзнаваше, че не е съвсем така. Стратфорд винаги щеше да е наясно с неговите слабости и уязвими места и винаги щеше да се възползва от тях.

Нежеланието на Бенедикт да отпътува още на другия ден за Ричмънд не се бе изпарило, но така вероятно щеше да е най-добре. Нека и баща му, и майка му видят каква жена е взел. Пенелопе заразяваше всички с несломимия си дух. Може да послужи за пример на майка му и да я направи по-смела и да поукроти малко баща му. Ако нещата отидат на зле, не е задължително да виждат графа повече. Стратфорд го знаеше. Заключителните му думи подсказваха, че е наясно с независимостта на сина си. Бенедикт бе женен, със самостоятелно състояние и съпруга, която не се впечатляваше от така ценната за Стратфорд гордост. Заедно с Пенелопе ще следват собствен път и графът няма да им попречи.

Или поне така си мислеше.