Каролайн Линдън
Любов по време на скандал (20)

Глава 19

Само благодарение на проявеното огромно търпение Пенелопе не разкъса дрехите си и не се втурна гола към спалнята.

Лизи бъбреше безгрижно, докато внимателно прибираше красивата рокля; струваше цяло състояние и Пенелопе съзнателно я облече тази вечер. Не очакваше бродерията да замае Бенедикт, но се надяваше да го впечатли дълбокото деколте. От седмици той се обгръщаше в някаква тайнственост, което я влудяваше. Същевременно не намираше повод да се оплаче от поведението му: водеше я на събирания, танцуваше с нея, любеше я, хранеше се с нея. Дори говореха, но винаги избягваха темата, надвиснала като черен облак над тях. Да, облакът беше малък, но съществуваше и Пенелопе не можеше да го забрави. Вече два пъти гостува на лейди Саманта и всеки път зълва й я посрещаше радостно, ала сякаш и тя споделяше нежеланието на Бенедикт да обсъждат семейството й.

Известно време Пенелопе се опитваше да си внуши, че няма значение; не е нейна работа дали графът на Стратфорд е ужасен баща, или не иска никога да я види. Не желаеше да отваря стари рани като задава въпроси. Глождеше я обаче, че има нещо, което Бенедикт не споделя; нещо, изиграло важна роля в израстването му и тя не успяваше да преглътне огорчението си от мълчанието му по въпроса. Богатото й въображение не й помагаше; представяше си всевъзможни ужаси, съпътствали го като дете. Не вярваше действителността да е била толкова страшна, но… той мълчеше и се държеше сякаш нямаше нужда тя да знае. Е, може и да нямаше нужда, но определено умираше от пълно със страх любопитство. Рано или късно щеше да се разбере, както винаги става с тайните, и тя предпочиташе да знае, за да е подготвена.

Най-тъжното бе издигнатата помежду им стена. Долавяше колко е бдителен и напрегнат дори когато бяха сами в леглото. Липсваха й топлината и близостта от първата им брачна нощ, когато я взе в обятията си и я целуваше така ласкаво. Изчезнаха, когато я обвини, че го е съблазнила на дивана, заради пари. В онези редки, но скъпоценни моменти, според нея беше с истинския Бенедикт, който не е нащрек и не крои нищо.

Възможно бе тази вечер нещо да се промени. Щом си облече нощницата Пенелопе отпрати Лизи и влезе в спалнята. Съпругът й стоеше до писалището и държеше книжка в ръка. Погледна я и тя усети как цялата пламна. После осъзна какво държи и застина.

— Тази ти харесва, а?

Пенелопе стисна колене, спомняйки си съвършено ясно всяка описана подробност.

— Да.

Бенедикт прелисти няколко страници и остави брошурата.

— Свали си нощницата.

Тя премигна, но започна да разкопчава копчетата едно по едно, докато дрехата не се разтвори до талията й. Очите му следяха всяко движение на ръцете й; дори в полутъмната стая тя виждаше изписаното желание по лицето му. Смело постави ръце на раменете си и отметна дрехата, за да падне на пода. Той нададе сподавен стон, но не помръдна.

— А сега какво? — попита тя, защото той мълчеше.

Той си пое тежко въздух и промълви:

— Разсъблечи ме.

Тя никога не се бе разхождала гола, но сега прекоси стаята необуздано все едно беше лейди Констанс. Очите на съпруга й бяха впити жадно в нея. Никога не се бе чувствала по-красива и по-всемогъща. Всички проблеми в брака й изчезнаха. Така я гледаше и когато го възседна и взе члена му в ръка, преди той да я насочи как да го възкачи. Пенелопе бе готова това да се повтори, но този път възнамеряваше нещата да завършат по-добре.

Той вече бе махнал вратовръзката, но тя съзнателно започна съвсем бавно да разкопчава копчетата на шията. Усети горещината на кожата му, когато започна да я измъква плата от панталоните. Видя дори как пулсира сърцето му. Той не помръдваше; само наведе глава, когато тя изтегли ризата.

Пъхна ръка в колана на панталона, видимо отеснял от ерекцията му.

— Целият ли, милорд? — прошепна тя.

Той стисна зъби и успя само да кимне. Тръпки на вълнение я побиха, когато той постави ръка върху гърдите й, докато тя се занимаваше с копчетата.

— Защо искаше да ме накараш да ревнувам, като танцуваш с други мъже тази вечер?

Пенелопе го погледна през пърхащите си мигли.

— А ти ревнуваше ли?

Беше видяла как я наблюдава мрачно и безизразно, но до последния момент, когато почти я повлече след себе си, действията й сякаш не му влияеха.

— Да. — Стисна зърното й между палеца и показалеца си. — Винаги ревнувам, когато се усмихваш на други мъже.

— Винаги? — Беше приключила с копчетата. Плъзна ръце по ханша му и ги постави върху дупето му. От това гърдите й се прилепиха към неговите и тя отметна глава, за да го погледне в лицето. — И какво ще направиш?

Очите му притъмняха, преди съблазнителна усмивка да се появи на устните му.

— Ще те любя така, че да оставя отпечатък върху теб и никога да не искаш друг мъж да те докосва. Ще те обладавам като десетина мъже наведнъж.

— Нима? — Тя смъкна панталона му и развърза връзката на бельото му. — Десетина?

Той ритна дрехите си, без да си дава труд да прикрива възбудата си.

— Протегни си ръцете.

Заинтригувана, Пенелопе го послуша. Той се пресегна, взе нещо от писалището зад гърба си и върза китките й с него. Сърцето й замря, докато наблюдаваше как намотава червената панделка около китките й и накрая я затяга.

— Сега иди до леглото.

Кръвта нахлу в главата й, но тя се подчини. Там спря; беше високо и с вързани ръце щеше да й е трудно да се качи. Бенедикт обгърна талията й. Вдигна я и я задържа притисната към себе си за миг, преди да я сложи да легне по корем. Тя понечи да се извърти, но той преметна края на панделката през таблата на леглото от ковано желязо и я стегна. Пенелопе забрави да диша — оказа се с вързани ръце, насочени към тавана. Той разхлаби малко възела и коленете й отново се опряха върху дюшека.

Тя стоеше неподвижно, но сърцето й биеше учестено. На шкафчето до нея имаше лъсната сребърна ваза и тя видя отражението си в нея. После проследи как Бенедикт ляга върху нея.

Постави ръце на талията й.

— Не исках да те желая — прошепна той в ухото й и плъзна длани нагоре. — Знаех, че ще ме завладееш и никога няма да се съвзема.

При лактите й спря и прокара ръце към гърдите й. Пенелопе започна да се вие и гърчи, шокирана от усещанията.

— Оказах се прав — продължи той.

Притисна се по-силно към нея. Тя усети ерекцията му между бедрата си. Неволно изви гръб, но той се отдръпна, а после отново се приближи и погали с члена си чувствителната й женственост.

— Възпламеняваш кръвта ми, подлудяваш ме. Омайваш ме, смайваш ме, вбесяваш ме и не мога да ти се наситя. — Ръката му небрежно се спусна надолу и докосна вече овлажнените косъмчета в интимната й област. — Искам и ти да ме желаеш по същия начин.

Погали с пръст интимните й части и тя потръпна.

— Това е… Това е добро начало — успя да промълви тя.

— Но е едва началото. — Издърпа ръката си измежду краката й, а тя усещаше единствено непреодолимо желание той да я обладае. — Как може един мъж да превърне жена в своя робиня? Оковите са безполезни. Единственият начин да приковеш вниманието й е да удовлетвориш всичките й фантазии, да задоволиш всичките й желания и да я омаеш така, че тя да жадува за още и още. Както се чувствам аз.

— Но аз те желая истински…

Той се засмя тихо.

— Усещам. — Пръстите му отново се плъзнаха по интимните й части. Тя простена. — Ала нашето не е обикновена връзка. Свързани сме, докато смъртта ни раздели, и няма защо да бързаме с оргазма.

Тя прехапа устни, за да не се наложи да го умолява за един бърз оргазъм. Играта му я изненадваше, но и озадачаваше. Какво щеше да предприеме той? Ръцете му обхождаха тялото й и търсеха най-чувствителните места. Това хем бе Бенедикт, хем не беше той. Обзелите я необуздани чувства пречеха на Пенелопе да мисли.

Беше си казала, че той определено цели нещо и че никога не показва истинското си лице. Каквато и игра да играеше в момента и независимо дали бе омаян от нея, както твърдеше, то тя бе сигурна в две неща: първо — в момента той е възбуден не по-малко от нея, и второ — бе открил огромната й слабост и сега я експлоатираше безмилостно. Завързана, безпомощна и неспособна да отвърне на чувствените му докосвания, тя никога през живота си не бе изпитвала по-остра възбуда. Ако такива щяха да са нещата между тях за в бъдеще, тя няма да погледне друг мъж.

— Разтвори си коленете — прошепна той, плъзна ръце по вътрешната страна на бедрата й и й помогна да изпълни нареждането му. — Наведи се напред.

При това движение раменете я заболяха. Той се пресегна и леко разхлаби възела, за да й остави няколко сантиметра свобода на действие. Едва успя да въздъхне от облекчението в раменете си и той отново плъзна ръка по тялото й, намести я върху интимните й части и започна да ги гали по-смело и по-настойчиво.

Все едно я удари гръм. От кожата й сякаш изскачаха искри. Обзелите я чувства заплашваха да я удавят, но дочу собствения си глас да го умолява да продължи. Таблата, за която бяха вързани ръцете й, скърцаше и се огъваше сякаш по собствена воля. Бенедикт прокара ръка по гръбнака й и тя простена от наслада.

Той постави длан върху долната част на гърба й и я притисна надолу. Тя обаче изви гръб и затаи дъх, когато той погали с ерекцията си мястото, където допреди малко играеха пръстите му. Приплъзваше се по нея, докато тя не затрепери от желание.

— Искам те — прошепна тя с треперещ глас.

— Нима?

Проникна в нея. Пенелопе потрепери. Той обаче се измъкна.

— Да — промълви тя, когато той отново започна да гали чувствителната пъпка между срамните й устни.

— Отчаяно ли? — попита той и отново влезе в нея.

— Безумно те желая — едва успя да изрече тя.

Той продължи да я милва още минута, после хвана бедрата й.

— Значи знаеш какво ми е.

Отново започна да прониква в нея, но това се оказа само началото. Всеки следващ тласък беше по-настойчив, по-дълбок и по-бавен. Държеше я за бедрата, за да диктува темпото и й пречеше да стигне до бързото освобождаване, за което тя копнееше.

По лицето й се стичаха сълзи, едва дишаше. Всичко в нея поемаше нетърпеливите му прониквания. Изведнъж той спря. С една ръка сграбчи силно бедрата й, а с другата я погали между краката. Това отприщи надигналия се в нея вулкан. Пенелопе ахна и се разтрепери от обземащото я освобождение. Бенедикт започна отново и отново да влиза в нея ритмично; усещаше накъсания му дъх върху рамото си. После той неистово простена, опря глава между ключиците й и се отдаде на своето освобождение.

Тя имаше чувството, че никога повече няма да успее да помръдне. Замаяно усети, че ръцете й са изтръпнали, но не се впечатли. Надяваше се винаги да е така между тях.

Той посегна към възела, но спря. Нежно и благоговеещо ръцете му се плъзнаха за пореден път по тялото й.

— Толкова си красива — прошепна той. — Толкова открита и честна. — Прегърна я през талията и опря чело в рамото й. — Искам да те направя щастлива.

Разхлаби възела и тя се отпусна.

Извърна се и постави бузата си върху слепоочието му.

— Искам и двамата да сме щастливи. Просто… имам чувството, че не се разбираме взаимно.

Той се изсмя тъжно.

— Да, май си права. Но не знам как да го променя.

Пенелопе усети как засия. Насладата, която още течеше във вените й, явно я правеше безразсъдна, но тя пренебрегна гласчето, което от седмици насам шепнеше в ухото й и сееше съмнения по негов адрес и по отношение на съвместното им бъдеще.

— Просто говори с мен — насърчи го тя тихо. — Искам да те опозная, както и ти мен. Нека не обсъждаме само кой килим да сложим в гостната, но и какво всъщност изпитваш. Между нас не бива да има никакви тайни или неловкост. Знам си недостатъците, но ако не мога да ти имам доверие и да ти споделям най-дълбоките си и съкровени мисли, то на кого да се доверя?

Известно време той не й отговори. Усещаше дъха му върху кожата си и се запита дали пак не е казала нещо нередно. Ами ако той не желаеше такъв тип брак? Защо да не приеме, че той държи да запази тайните си за себе си?

— Ако си на друго мнение, моля те да ми кажеш — продължи тя. По-добре да се разберат веднъж завинаги. — Опитах се да се придържам към желания от теб образ, но няма да успея да поддържам тази роля. Не настоявам да ми дадеш нещо, което не си склонен, но…

Той я прегърна силно.

— Не казвай, че ще се превърнеш в друг човек. Не го искам.

— Нито пък аз — прошепна тя. — Но ме убива да живеем като непознати.

— Непознати?!

Пенелопе се обърна с лице към него.

— Не сме ли? Като оставим това настрана.

— Това? — Обгърна лицето й с длани. — За страстта помежду ни ли говориш?

— Ще ми се всичко между нас да е такова.

Изражението му се промени. За миг я изгледа изпитателно.

— Както току-що ли?

Тя се изчерви.

— Да нямаме задръжки, искам да кажа. Сега бе така всеотдайно и освобождаващо. Не мислехме за почтеността или достойнството. — Тя плахо се засмя. — Поне не и аз.

И той се усмихна.

— Нито пък аз. — Поколеба се, но после легна отгоре й. Нежно развърза ръцете й. — Не мога да променя онова, което сторих на Себастиан.

Пенелопе премигна. Нима той си мислеше, че това е непоправимото между тях?

— Знам. Но той ти прости. Аз също.

Бенедикт я погледа.

— Наистина ли?

— Разбира се. — Плъзна пръст по врата му. — Сестра ми ме помоли, но и без това щях да го направя. Както каза: стореното не може да се промени, но е глупаво да позволим миналото да разруши бъдещето.

— Тогава откъде идва дистанцията между нас? — попита той бавно. — Заради родителите ми ли е?

— Не. — Тя докосна устните му. — Бих искала да знам кое те е направило мъжа, който си. Ако не искаш да ги виждаш или да говориш за тях, ще го приема. Доколкото разбирам въобще не приличат на моите родители и признавам, че баща ти не е човекът, с когото искам да седна на вечеря.

За момент очите му притъмняха.

— Баща ми… Според мен никога няма да вечеряме с него, но това ме устройва. Ти не би го харесала.

Тя вече се бе досетила за това.

— Тогава го изключваме от нашия брак.

На лицето му се изписа изненада, преди да я целуне.

— Изключваме го. Моето задължение… Моят живот сега си ти. — Поколеба се, но продължи: — Би искала да знаеш що за човек съм.

— Нека да е така между нас през цялото време — промълви тя и обгърна врата му с ръце.

— Да, скъпа, така ще е.

— Може ли да попитам… — Направи пауза, но реши да не спира. — Кое те вдъхнови тази вечер? Деколтето ми ли? Или ревнуваше от господин Грийн?

— О, жадна си за комплименти, така ли? — Той се ухили. — Да, деколтето на роклята доста ми допада. И е добре господин Грийн да стои далеч. — После се разсмя. — Но всъщност ме посъветваха да те заведа вкъщи и да те обладая, както ти би искала.

— Посъветваха те?!

— От жена, която никога не съм срещал. — Видял смаяното й изражение, отново се усмихна. — Но чието име подозирам, че и двамата знаем. Беше нахакана, наблюдаваше танцуващите и говореше дръзко и без задръжки. Обясни как ме мъчиш и провокираш и ми подсказа, че е най-добре да те любя страстно и невъздържано.

Пенелопе свъси вежди, но в следващия миг зяпна невярващо.

— Лейди Констанс ли беше?!

— Може би — сви рамене той.

Тя го сграбчи за раменете.

— Как изглежда тя? Къде отиде? Няма ли да е страхотно, ако я познавам? Знаеш ли: тече облог дали ще бъде разкрита самоличността й? Загатна ли кога ще се появи следващата й история?

— Отговорът на всичките ти въпроси е „не“. Беше най-незабележителната жена, която съм срещал. Изчезна в тълпата, преди да успея да попитам за графика й за публикуване на брошурата. — Извърна се и я притегли към себе си. — Предпочитам да мисля за теб, а не за нея.

— Така и трябва. — Пенелопе се сгуши по-плътно. — Но все пак ми се струва редно да й благодаря.