Ю Несбьо
Хлебарките (6)

Шеста глава

Лиз Кръмли скочи върху клаксона — без грам преувеличение. Затисна целия волан на огромния джип тойота с гърдите си и той нададе неистов вой.

— В Тайланд не е прието да бибиткаш така — засмя се тя. — Пък и няма смисъл. Колкото и да надуваш тромбата, никой не ти прави път. Свързано е с будистките ценности. Аз обаче не успявам да се сдържа. Майната му! Аз съм от Тексас, устроена съм по-различно от тях.

Лиз Кръмли отново натисна клаксона, а шофьорите наоколо демонстративно погледнаха в друга посока.

— Значи, още лежи в мотелската стая? — попита Хари и потисна прозявката си.

— Да — по височайше разпореждане. Обикновено караме по бързата процедура: незабавна аутопсия и кремация веднага на следващия ден. Държаха обаче да разгледаш обстановката в непокътнат вид. Не ме питай защо.

— Защото съм гениален детектив, забрави ли?

Тя го стрелна с крайчеца на окото си, свърна рязко вдясно, за да се пъхне в отворила се пролука, и натисна газта.

— Не се надувай, готин. Не си мисли, че тайландците ще те сметнат за невероятен пич само защото си фаранг. По-скоро обратното.

— Какво ще рече фаранг?

— Светлокож. Гринго. Полупренебрежително, полунеутрално — зависи как избереш да го тълкуваш. Само имай предвид, че тайландците нямат проблеми със самочувствието — колкото и учтиво да се държат. За твой късмет днес ще работим с двама млади полицаи, които сигурно ще впечатлиш. Поне се надявам да успееш; за твое добро е. Издъниш ли се, по-нататъшната съвместна работа с нашия отдел може да се закучи.

— Леле… А аз останах с впечатлението, че ти командваш парада.

— Е да, де.

Качиха се на магистралата и Лиз настъпи газта до дъно, без да се съобразява с протестите на двигателя. Вече беше започнало да се смрачава, а на запад черешовочервеното слънце се спускаше все по-ниско в градския смог между небостъргачите.

— Замърсяването на въздуха поне ни дарява с красиви залези — отбеляза Кръмли сякаш в отговор на мислите му.

— Разкажи ми за местната проституция.

— Масово явление, сравнимо по мащаби със задръстванията.

— Вече ми стана ясно. Но под каква форма се практикува? Като традиционна улична проституция със сводници, в публични домове с управителки или жриците са на свободна практика? Къде си намират клиенти? В баровете ли? Правят ли стриптийз? Публикуват ли обяви по вестниците, или примамват мъже в търговските центрове?

— Всичко изредено, плюс още. Което не е било изпробвано в Банкок, изобщо не е било изпробвано. Повечето работят в go-go-барове, където танцуват и подмамват клиентите да си купуват питиета, а от консумацията получават процент. Отговорността на собствениците на заведенията към момичетата се свежда до осигуряване на място, където да се предлагат на пазара, а момичетата, от своя страна, се задължават да не си тръгват от баровете преди края на работното време. Ако клиент поиска да отведе някое момиче, трябва да я откупи за остатъка от вечерта. Плаща на собственика, а самото момиче обикновено приема това с радост, защото не й се налага да прекара цялата вечер в кълчене на дансинга.

— Звучи като изгодна сделка за собственика.

— Излезе ли от бара, проститутката прибира в джоба си цялата сума, която получава от клиента.

— Проститутката, открила нашия човек, в такъв бар ли е работила?

— Да. В един от баровете „Кинг Краун“ в Патпонг. Известно ни е, че собственикът на мотела осигурява момичета на повикване за чужденци със специални желания. Трудно ще я накараме да си развърже езика, защото в Тайланд и сводничеството, и проституцията попадат под ударите на закона. Досега момичето твърди, че било отседнало като гост в мотела и просто сбъркало вратата на стаята си.

Атле Молнес вероятно бил поръчал да му доведат компания, щом се е настанил в мотела, уточни Лиз, но администраторът — в случая се явява и собственик — категорично отрекъл да е посредничил за уреждането на срещата. Според упоритото му твърдение той единствено се погрижил гостът да получи стая.

— Пристигнахме.

Кръмли свърна пред ниска, бяла тухлена сграда.

— Най-посещаваните бардаци в Банкок явно имат афинитет към гръцки имена — отбеляза хапливо тя и слезе от джипа.

Хари вдигна поглед към голяма неонова табела, която осведомяваше, че мотелът носи звучното име „Olympussy“. Буквата „m“ премигваше, а „l“ беше изгоряла и придаваше на мястото унилост, каквато често навяваха и норвежките грил-барове в градските покрайнини.

Мотелът копираше едно към едно американските — двойни стаи около вътрешен двор с паркинг пред всяка стая. На верандата по протежение на външната стена гостите можеха да поседят в сиви плетени столове, прогнили от водата.

— Приятно местенце.

— Колкото и да не ти се вярва, когато го отворили по време на Виетнамската война, това станало едно от най-оживените места в града. Било построено за нуждите на загорели американски войници в отпуск. Наричали го R&R.

— Тоест?

— Rest and recuperation — отдих и възстановяване. Неофициално известен и като I&I — Intercourse and Intoxication — секс и интоксикация. Транспортирали са войниците със самолети от Сайгон за двудневна почивка. Секс индустрията в Тайланд не би била толкова развита без приноса на американската армия. Една от улиците дори е била наречена официално „Сой Каубой“.

— Защо не са си стояли в Сайгон? Тук е направо като на село.

— Войниците, изпитващи силна носталгия, искали да се чукат по американски, тоест в кола или в хотелска стая. Затова им построили този публичен дом. В центъра наемали американски автомобили. Дори минибаровете в стаите били заредени само с американска бира.

— Боже! Откъде знаеш всичко това?

— От майка ми.

Хари се обърна към Лиз, но макар светещите букви от надписа „Olympussy“ да хвърляха синкаво неоново сияние върху темето й, в тъмното не виждаше изражението й. Преди да се отправят към рецепцията, тя си нахлупи бейзболна шапка.

 

 

Мотелската стая беше обзаведена семпло, но потъмнелите от мръсотия копринени тапети свидетелстваха, че стаята е преживяла и по-добри времена. Хари потръпна — не заради жълтия костюм, който обезсмисляше допълнителните усилия да установи самоличността на тялото — знаеше, че само членове на Християнската народна партия и на Прогресивната партия доброволно обличат такива дрехи. Причината да го полазят тръпки не беше и ножът с ориенталски орнаменти, заковал плата плътно към гърба на покойника и образувал противна издутина на сакото над раменете. Хари потръпна просто защото в стаята цареше кучи студ. Кръмли му обясни предварително, че при този климат труповете се разлагат много бързо, а ги предупредили да изчакат идването на норвежкия детектив — очаквали го след близо две денонощия — затова надули климатика до дупка, тоест на десет градуса, и пуснали вентилатора на максимална мощност.

Въпреки всички мерки мухите бяха издържали и когато двамата млади тайландски полицаи внимателно обърнаха тялото по гръб, оттам излетя цял рояк. Изцъкленият поглед на Атле Молнес бе насочен надолу, към бомбетата на обувките му марка „Еко“. Младежкият перчем, изсветлял от слънцето и преметнат над челото, отнемаше доста от неговите петдесет и две години и придаваше все още жизнен вид на покойника.

— Съпруга и дъщеря в юношеска възраст — подхвана Хари. — Не са ли дошли да го видят?

— Не. Осведомихме норвежкото посолство и оттам се ангажираха да съобщят на семейството му. Засега в стаята допускаме само компетентните органи.

— Дойде ли представител на посолството?

— Съветничката на посланика. Не си спомням името й…

— Тоние Виг?

— Същата. В началото го раздаваше много курназ, ама като го обърнахме да го идентифицира, запя друга песен.

Хари огледа посланика. Дали приживе е бил хубавец? Мъж, който — ако човек се абстрахира от кошмарния костюм и поотпуснатото шкембе, би ускорил пулса на една млада съветничка? Загарялата от слънцето кожа бе добила пепеляв оттенък, а между устните се подаваше посинял език.

Хари седна на един стол и се огледа. След настъпването на смъртта тялото се променя до неузнаваемост. Беше виждал достатъчно мъртъвци, за да знае, че колкото и да се взираш в тях, трудно ще извлечеш нещо съществено. Тайните, които поведението на Молнес би могло да разкрие приживе, той вече бе отнесъл със себе си в небитието. От него бе останала само празна, осиротяла обвивка.

Хари приплъзна стола към леглото. Двамата млади полицаи се надвесиха над него.

— Какво виждаш? — попита Кръмли.

— Норвежки коцкар, по стечение на обстоятелствата посланик; наша грижа е да запазим репутацията му, за да не пострадат кралят и страната ни.

Лиз вдигна изненадано очи и го изгледа изпитателно.

— И най-добрият климатик не е в състояние да притъпи вонята — отбеляза Хари. — Но това е мой проблем. Що се отнася до този приятел… — Хари опипа челюстта на мъртвия — вече се е вкочанил. Вкочаняването обаче е започнало да отшумява; нормално е след два дни. Езикът му е син, но ножът предполага смърт от прободна рана, а не от удушаване. Да се провери.

— Проверено е — отвърна Кръмли. — Посланикът е пил червено вино.

Хари промърмори нещо.

— Посланикът е излязъл от кабинета си в осем и половина сутринта, а жената го е намерила почти в единайсет вечерта — продължи Кръмли. — Благодарение на тези сведения патоанатомът успя да стесни времевия пояс. Според него смъртта е настъпила между четири следобед и десет вечерта.

— На това стесняване ли му казваш? От четири до десет има цели шест часа!

— Правилно, детективе. Точно толкова са. — Кръмли скръсти ръце.

— В Осло, при труп, открит броени часове след настъпването на смъртта, определяме интервала с точност до двайсет минути.

— Защото живеете на Северния полюс. Тук, при трийсет и пет градусова жега, температурата на тялото спада съвсем незначително. Затова за ориентир се взема степента на трупно вкочаняване, а тогава резултатът неминуемо е приблизителен.

— А послесмъртните петна? Появяват се около три часа след настъпването на смъртта.

— И тук обстоятелствата не работят в наша полза. Както виждаш, посланикът е обичал да се пече на слънце. Затова петната не личат.

Хари прокара показалец по разпорения от ножа плат. Върху нокътя му се наслои белезникава субстанция с текстурата на вазелин.

— Какво е това?

— Оръжието е било натрито със смазка. Изпратихме проби за анализ.

Хари бързо прерови джобовете и извади протрит кафяв портфейл. Вътре намери банкнота от петстотин бата, дипломатически паспорт и снимка на усмихнато момиченце в легло, което приличаше на болнично.

— Какво друго открихте у него?

— Нищо. — Кръмли си свали шапката и разгони мухите с нея. — Проверихме какви вещи е носел и ги оставихме по местата им.

Хари разкопча колана на мъртвеца, смъкна панталоните и пак го обърна по корем. После съблече сакото и ризата.

— Погледни. Част от кръвта се е стекла по гърба му — Хари надигна ластика на боксерките. — И между бузите на дупето му. Следователно едва ли е бил прободен легнал; по-скоро е бил изправен. По височината, на която ножът е проникнал в тялото му, и по ъгъла, под който е влязъл, можем да определим приблизителния ръст на убиеца.

— Но само при условие, че убиецът и жертвата са се намирали на едно и също равнище спрямо пода — уточни Кръмли. — Ако посланикът е бил намушкан лежешком, е логично кръвта да се стече надолу, докато убиецът го е влачил до леглото.

— Да, но тогава по килима щеше да е покапала кръв — възрази Хари, вдигна панталоните, закопча колана, обърна се и погледна Кръмли в очите. — В такъв случай изобщо нямаше да се осланяме на неподплатени догадки, а щяхме да разполагаме с категорични доказателства, защото криминалистите ви щяха да са открили влакна от килима по целия му костюм, нали?

Кръмли не отмести поглед и Хари разбра, че е издържал изпита, на който уж мимоходом го бе подложила. Тя кимна леко, а той се обърна към тялото:

— Един детайл от външността на жертвата потвърждава, че е очаквал посещение от дама.

— Кой?

— Обърнете внимание на колана — посочи Хари, а двамата тайландци се приближиха. — Преди да го откопчая, беше закопчан две дупки по-навътре от протритото място. Мъжете на средна възраст с отпуснато шкембе често си пристягат колана при среща с по-млада жена.

Беше трудно да се каже дали останаха впечатлени. Тайландците прехвърлиха тежестта на тялото си от левия на десния крак, а младите им каменни лица не издаваха нищо. Кръмли отгриза парченце от нокътя си и го изплю през стиснатите си устни.

— Да видим какво има в минибара. — Хари отвори вратичката на маломерния хладилник. „Сингха“, „Джони Уокър“, „Кънедиан Клъб“ в миниатюрки и бутилка бяло вино. Всички неразпечатани.

— Друго? — Хари се обърна към двамата тайландци.

Те се спогледаха и единият посочи двора:

— Колата.

Излязоха навън, където стоеше нов модел тъмносин мерцедес с дипломатически номер. Единият полицай отключи вратата към шофьорското място.

— Ключът? — попита Хари.

— Беше в джоба на… — полицаят посочи мотелската стая.

— Пръстови отпечатъци?

Тайландецът погледна малко сконфузено шефката си. Тя се прокашля:

— Снехме отпечатъци от ключа, то се знае.

— Не питам дали сте ги снели, а чии са.

— На посланика. В противен случай щяхме веднага да ти съобщим кой друг е пипал ключа.

Хари преглътна напиращия рязък отговор.

По седалките и пода в мерцедеса се валяха списания, касети, празни кутии от цигари, цилиндърче от кока-кола и чифт сандали.

— Друго?

Единият полицай извади опис и го изчете на глас. „Нхо“ ли му беше името на този? Хари никак не го биваше да помни чуждестранни имена. Навярно и тайландците се затрудняваха с неговото. Въпросният Нхо имаше снажно, почти момичешко тяло, късо подстригана коса и приветливо простодушно лице. Хари беше сигурен, че след няколко години това изражение ще се промени.

— Чакай малко — прекъсна го Хари, защото нещо се бе отнесъл. — Ще повториш ли последното?

— Фишове за спортни залози.

— Явно Негово превъзходителство е посещавал конни надбягвания — обади се Кръмли. — Популярно развлечение в Тайланд.

— А това какво е? — Хари се беше надвесил над шофьорската седалка и държеше прозрачна пластмасова ампула. Намери я, покрита наполовина от стелката, до мястото, където седалката се захваща за пода.

Полицаят плъзна поглед надолу по описа, ала находката на Хари явно не бе отразена вътре.

— В такива ампули се предлага течно екстази — каза Кръмли, приближила се да погледне.

— Екстази ли? — Хари поклати глава. — Застаряващите християндемократи може и да чукат наред, но не вземат екстази.

— Ще изпратим ампулата за лабораторен анализ — кимна Кръмли.

Пролича й колко се ядоса, задето хората й бяха пропуснали важна улика.

— Да надникнем отзад — предложи Хари.

Багажникът се оказа чист и спретнат — в пълен контраст с разхвърляното купе.

— Чистофайник — установи Хари. — В купето са се разпореждали двете жени от семейството, но багажникът е бил неприкосновената територия на посланика.

Под лъча от фенерчето на Кръмли просветна богато оборудван сандък за инструменти — блестящ от чистота. Няколко прашинки от вар по върха на една отвертка бяха единствените следи от употреба.

— Още няколко щриха към портрета на жертвата, колеги. По мое предположение Молнес не е бил сръчен с ръцете. Тази отвертка не е виждала автомобилен двигател. Най-много да е била използвана за закачане на семейна снимка на стената.

До ухото му го аплодира комар. Хари замахна и шляпна потната си буза с длан. Жегата не се бе уталожила, макар слънцето да залезе. Напротив: дори вятърът бе утихнал и влагата сякаш извираше от почвата под краката им и сгъстяваше въздуха.

До резервната гума лежаха крик — без никакви видими следи от употреба — и малък кафяв куфар, какъвто се очаква да откриеш в дипломатически автомобил.

— Какво има вътре? — поинтересува се Хари.

— Заключен е — отвърна Кръмли. — Формално погледнато, куфарът е неприкосновен, защото е собственост на дипломатическо представителство и по тази причина не попада под наша юрисдикция. Затова не сме се опитвали да го отваряме. Но сега, в присъствието на представител на Кралство Норвегия, вероятно имаме право да…

— Прощавайте, аз нямам дипломатически ранг — прекъсна я Хари, измъкна куфара от багажника и го остави на двора. — Виждам обаче, че куфарът не се намира на норвежка територия, и затова предлагам да го отворите, докато аз поговоря със собственика на мотела.

Хари прекоси вътрешния двор с бавни крачки. След полета краката му бяха отекли. Под ризата му се търкулна капка пот. Умираше от жажда, но иначе се наслаждаваше на новото предизвикателство. Отдавна не беше разследвал престъпление. Забеляза, че и буквата „m“ е угаснала.