Ю Несбьо
Хлебарките (20)

Двайсета глава

— Как е гърбът ти? — попита угрижено Лиз, когато Хари с куцукане се домъкна в кабинета за сутрешната оперативка.

— По-добре — излъга той и възседна стола наобратно.

Нхо му подаде цигара, но Рангсан се покашля зад вестника и Хари се въздържа да я запали.

— Имам новини, които вероятно ще ти оправят настроението — каза Лиз.

— Аз съм си в добро настроение.

— Първо, решихме да закопчаем Уо. Да видим какво ще успеем да изкопчим от него, когато го заплашим с три години затвор за нападение над полицай по време на служба. Господин Соренсен твърди, че не бил виждал Уо от няколко дни. Работел на свободна практика. Не разполагаме с негов адрес, но знаем за навика му да се храни в един ресторант до „Рачадамноен“, боксовия стадион. Понеже на мачовете се залагат големи суми, лихварските акули се навъртат наоколо, за да си търсят нови жертви и да държат под око длъжниците си. И друга добра новина: Сунторн поразпитал из хотелите, за които подозираме, че предлагат момичета на повикване. Посланикът явно е посещавал редовно един от тях. Казва се хотел „Марадиз“. Запомнили са колата заради дипломатическия номер. Придружавала го някаква жена, така казаха.

— Добре.

Лиз изглеждаше малко разочарована от слабо емоционалната реакция на Хари.

— Добре?

— Водел е госпожица Ао на хотел, за да я чука. Е, и? Сигурно просто не е искала да го кани в дома си. Доколкото аз преценявам нещата, от този факт няма какво друго да извлечем освен евентуален мотив на Хилде Молнес да пречука съпруга си. Или пък гаджето на Ао го е свитнало; ако е имала друго гадже.

— Госпожица Ао също може да има мотив, ако Молнес се е канел да я разкара — обади се Нхо.

— Няколко добри предложения — похвали ги Лиз. — Откъде ще я подхванем?

— От алибитата — чу се иззад вестника.

В заседателната зала на посолството госпожица Ао гледаше изотдолу Хари и Нхо с очи, зачервени от плач. Категорично отрече да е посещавала хотели за любовни срещи; живеела с майка си и сестра си, но в нощта на убийството била излязла из града. Нямала познати, които да го потвърдят. Прибрала се доста късно, някъде след полунощ. Нхо се опита да разбере къде е била и сълзите рукнаха.

— По-добре ни кажете още сега, Ао — посъветва я Хари и обърна пластините на щорите вертикално, та минаващите по коридора да не виждат какво става вътре. — Веднъж вече ни излъгахте. Нещата обаче станаха сериозни. Твърдите, че в нощта на убийството сте излезли из града, но не сте срещнали човек, който да потвърди показанията ви.

— Майка ми и сестра ми…

— Ще свидетелстват, че сте се прибрали след полунощ. Това не върши работа, Ао.

Сълзите се стичаха по сладникаво кукленското лице. Хари въздъхна.

— Ще се наложи да ви отведем в участъка, освен ако не размислите и не ни кажете къде сте били.

Тя поклати глава. Хари и Нхо се спогледаха. Нхо сви рамене и я хвана леко под ръка. Тя обаче притисна глава към плота на масата и се разхълца. В същия миг някой почука леко на вратата. Хари я открехна. Отвън стоеше Санпет.

— Санпет, ние…

Шофьорът сложи пръст пред устните си.

— Знам — прошепна той и махна с ръка на Хари да излезе.

— Кажете, Санпет. — Хари затвори вратата зад гърба си.

— Разпитвате госпожица Ао. Питате се къде е била в момента на убийството.

Хари не отговори. Шофьорът се прокашля и изправи гръб.

— Излъгах. Госпожица Ао наистина се е качвала в служебния автомобил.

— Така ли? — малко се изненада Хари.

— И то не веднъж и два пъти.

— Значи сте знаели за връзката й с посланика?

— Само дето не е с посланика.

На Хари му трябваха няколко секунди, докато му просветне. Вторачи се изумено във възрастния мъж.

— С вас ли е имала връзка, Санпет? Вие и госпожица Ао?

— Историята е дълга. Опасявам се, че няма да разберете. — Той изгледа изпитателно Хари. — Госпожица Ао беше при мен вечерта, когато почина посланикът. Никога не би го разкрила, защото и двамата рискуваме да останем без работа. В посолството не са разрешени интимни отношения между служителите.

Хари прокара длан напред-назад по косата си.

— Знам какво си мислите, инспекторе: аз съм дъртак, а тя — съвсем младо момиче.

— Нещо такова. Май наистина не разбирам, Санпет.

Шофьорът се усмихна леко.

— Преди дълги, дълги години с майка й бяхме любовници, преди да роди Ао. В Тайланд се спазва едно неписано правило, наречено Пи. Може да се преведе като старшинство: привилегировано положение на по-възрастен спрямо по-млад. Но то значи и много повече. Например, по-възрастният носи отговорност за по-младия. С мястото си в посолството госпожица Ао се сдоби благодарение на моя препоръка. Жената е нежна и признателна.

— Признателна? — изплъзна се от езика на Хари. — На колко години е била… — Той млъкна. — Как го приема майка й?

Санфер се усмихна тъжно.

— Моя връстница е и разбира. Разполагам с госпожица Ао само за кратко, докато си намери с кого да свие семейно гнездо. Това не е чак толкова необичайно…

Хари изпусна въздуха от дробовете си с въздишка.

— Значи, вие сте нейното алиби? И сте сигурен, че жената, с която посланикът се е срещал в мотела, не е била Ао? — Хари вдигна предупредително показалец. — Веднъж вече ни излъгахте. Имаме основания да ви арестуваме за препятстване работата на полицията по разследване на убийство. Ако разполагате с още информация, сега е моментът да я съобщите.

Старческите кафяви очи гледаха Хари, без да мигат.

— Симпатизирах на господин Молнес. Беше мой приятел. Надявам се убиецът да си получи заслуженото. Но само той и никой друг.

Хари понечи да каже нещо, обаче си премълча.