Ю Несбьо
Хлебарките (29)

Двайсет и девета глава

Хари се съвзе от досег с вода, инстинктивно си пое дъх и в следващия миг някой го повлече надолу. Той се съпротивляваше, но без никаква полза. Водата усили звука от металическо щракване — нещо се заключи — а ръката, която го бе стискала, внезапно го пусна. Отвори очи. Наоколо всичко тънеше в тюркоазно и той усети плочките на басейна под краката си. Оттласна се, но някакво дръпване за китката му извести онова, което мозъкът му вече се бе опитал да му предаде, но Хари отказваше да приеме: щеше да се удави. Уо го бе приковал към сифона на дъното на басейна със собствените му белезници.

Вдигна глава. Лунното сияние се процеждаше през воден филтър. Простря свободната си ръка нагоре. По дяволите, какъв малшанс, басейнът тук дори не беше толкова дълбок: само един метър! Подобри опората на стъпалата си върху дъното и се опита да се изправи; изпъваше се с все сили, белезниците се впиха чак до костта на палеца му, но колкото и да се мъчеше да подаде уста навън, от повърхността го деляха двайсет сантиметра. Забеляза, че сянката до ръба на басейна се е отдалечила. Проклятие! Не се паникьосвай, заповяда си той наум; паниката води до преразход на кислород.

Спусна се към дъното, опипа решетката на отточната тръба. Беше излята от стомана и така здраво застопорена, че не успя да я помръдне и с две ръце. Колко щеше да издържи със стаен дъх? Минута? Две? Мускулите вече го боляха, слепоочията му сякаш проскърцваха, търкайки се едно в друго, пред очите му танцуваха червени звездички. Направи нов опит да се отскубне, съзнавайки, че физическите усилия бързо ще глътнат оставащия му кислород. От стрес устата му пресъхна, мозъкът започна да рисува картини, които — Хари си даваше сметка — бяха чисти халюцинации. Твърде малко гориво, твърде малко вода. Споходи го абсурдна мисъл: захване ли да пие от басейна, нивото на водата вероятно ще спадне достатъчно, колкото да подаде глава над повърхността. Удари със свободната си ръка страничната стена. Не очакваше някой да го чуе, защото — макар под водата светът да тънеше в тишина — Банкок невъзмутимо громолеше с вековния си рев и заглушаваше всички звуци. А дори някой да го чуе, как ще му помогне? Като му прави компания, докато предава богу дух? Около главата му се стегна нажежен обръч. Хари се приготви да пробва онова, което всички давещи се пробват — кой секунда по-рано, кой секунда по-късно: да вдишат водата. Свободната му ръка се удари в метал. Железният прът с кепчето. Беше останал до ръба на басейна. Хари го сграбчи и го издърпа. Рюна бе свирила на него като на диджериду. Значи отвътре прътът беше кух. Пълен с въздух. Обхвана плътно с устни края на алуминиевата тръба и вдиша. Устата му се напълни с вода, той я преглътна и едва не се задуши. По езика му се полепиха мъртви, спаружени насекоми. Хари захапа тръбата, докато се бореше с надигащата се по рефлекс кашлица. Защо се нарича КИСЛОрод, като не е кисел, а сладък? Дори в Банкок въздухът е сладък като мед. Вдиша сламки и алуминиеви стърготини, които се полепиха по лигавицата на гърлото му, но изобщо не им обърна внимание. Вдишваше и издишваше с голяма честота, все едно беше участвал в маратон.

Мозъкът му започна да функционира нормално. Даваше си сметка, че е постигнал единствено отсрочка. Кислородът в кръвта му се преобразуваше във въглероден диоксид — отпадъчния газ на живите организми, а прътът беше твърде дълъг, за да може Хари да изхвърли издишания въглероден диоксид във въздуха над басейна. Затова той непрекъснато вдишваше вече издишан въздух, пак и пак, а делът на смъртоносния въглероден диоксид във въздушната смес нарастваше за сметка на кислорода. При такъв недостиг организмът изпада в състояние, наречено хиперкапния — предвестник на скорошен фатален край. Всъщност най-гибелното беше, че диша твърде бързо: това ускоряваше процеса. Постепенно щеше да му се доспи, а мозъкът да изгуби желание да поема въздух; Хари щеше да диша все по-слабо и по-слабо, докато накрая съвсем престане.

„Колко самотно — помисли си той. — Прикован. Като слоновете на корабите.“ Слоновете… Хари започна да духа в тръбата с все сили.

 

 

Ане Верк живееше в Банкок от три години. Съпругът й оглавяваше представителството на „Шел“ в Тайланд. Нямаха деца, бяха средно нещастни и щяха да избутат заедно още няколко години. После тя щеше да се върне в Холандия, да завърши следването си и да си потърси друг мъж. Чисто и просто от скука кандидатства за преподавател на доброволни начала в „Емпайър“ и за нейна изненада я одобриха. „Емпайър“, проект с идеална цел, предвиждаше на проститутките в Банкок да се предложи обучение — предимно по английски език. Ане Верк им преподаваше реплики, които да им послужат в баровете. Момичетата посещаваха курсовете именно по тази причина. Седяха зад чиновете — усмихнати, стеснителни девойки — и се кискаха сподавено, когато тя ги подканяше да повтарят след нея:

— Може ли аз да ви запаля цигарата, сър?

Или:

— Аз съм девствена. Вие сте много привлекателен, сър. Ще ме почерпите ли с питие?

Днес едно от момичетата бе дошло издокарано в нова червена рокля. Явно се гордееше с покупката, направена — така обясни на доста грапав английски — от „Робъртсън Дипартмънт Стор“. Понякога Ане се затрудняваше да си представи, че тези момичета действително продават плътта си в най-покварените квартали на Банкок.

Като повечето холандци и тя говореше отлично английски. Веднъж седмично водеше курс за местните си колеги преподаватели. Тази вечер слезе с асансьора на петия етаж. След крайно изтощителни часове с куп препирни какви преподавателски методи да се прилагат тя копнееше да изрита обувките си в апартамента с площ двеста квадрата. Неочаквано чу странни продрани тръбни звуци. Първо помисли, че идват от реката, но после се насочи към плувния басейн. Откри ключа за осветлението и само за няколко секунди схвана взаимовръзката между мъжа под водата и пръта, стърчащ над повърхността. После хукна.

Хари видя светлината и фигурата до ръба на басейна. После силуетът изчезна. Приличаше на жена. Дали се беше паникьосала? Бе започнал да усеща първите признаци на хиперкапния. По книгите описваха състоянието като почти приятно, все едно изпадаш под влиянието на пълна упойка, но той усещаше единствено страх, плъзнал по вените му като разтопен лед. Опита да се съсредоточи, да диша спокойно, не твърде дълбоко, не твърде плитко, но мисловната дейност му костваше много усилия.

Затова не усети как нивото на водата започна да спада, а когато жената скочи в басейна и го вдигна, беше сигурен, че се е спуснал небесен ангел, за да го отведе.

Остатъка от нощта прекара в ужасно главоболие. Седеше на един стол в апартамента. Пристигна лекар, взе му кръв за изследвания и му каза, че е извадил голям късмет. Сякаш Хари не го схващаше и сам. По-късно Лиз седна до него да запише показанията му за инцидента.

— Какво е търсел в апартамента? — попита тя.

— Нямам представа. Сигурно е искал да ме сплаши.

— Взел ли е нещо?

Хари поогледа надве-натри.

— Не и ако четката ми за зъби все още си е в банята.

— Глупчо. Как се чувстваш?

— Като препил.

— Веднага ще го обявя за национално издирване.

— Зарежи тази работа. Прибирай се у дома да поспиш.

— Я виж ти колко отракан стана изведнъж.

— Добър актьор съм, нали? — той разтърка лице.

— Не е шега работа, Хари. Даваш ли си сметка, че си се нагълтал с въглероден диоксид?

— Не повече от всеки жител на Банкок според лекаря. Говоря съвсем сериозно, Лиз. Прибирай се вкъщи. Повече не ми се говори с теб. Утре ще съм пушка.

— Утре ще почиваш.

— Както кажеш. Само си тръгвай.

Хари изгълта таблетките, оставени от лекаря, спа, без да сънува, и се събуди чак когато Лиз се обадя към обяд да провери как е. Изломоти й нещо в отговор.

— Днес да не съм те видяла — предупреди го тя.

— И аз те обичам. — Хари затвори и стана да се облече.

 

 

Денят беше най-горещият за тази година и в полицейското управление всички се надпреварваха да пуфтят. Дори в кабинета на Лиз климатикът не смогваше да разхлади въздуха. Носът на Хари бе започнал да се бели и той можеше да съперничи на елена Рудолф. Вече беше преполовил третата си еднолитрова бутилка вода.

— Ако това е студеният сезон, какъв ли е…

— Много те моля, Хари! — Лиз не смяташе, че обсъждането на жегата я прави по-поносима.

— Как върви издирването на Уо, Нхо? Някакви следи?

— Абсолютно нищо. Проведох сериозен разговор с господин Соренсен в „Тай Индо Травълърс“. Твърди, че не знаел къде се намира Уо, защото той вече не работел във фирмата.

— И нямаме никаква представа какво е търсел в апартамента на Хари? Чудничко. Ами Бреке?

Сунторн се свързал с охранителя при портала на сградата, където живеел Бреке. Човекът наистина си спомнял, че през въпросната вечер норвежецът се прибрал някъде след полунощ, но не успял да се сети за по-точен час.

Лиз съобщи, че екип от криминалисти вече прочесвал сантиметър по сантиметър апартамента и кабинета на Бреке. Обследвали най-вече дрехите и обувките, за да проверят за веществени следи: кръв, косми, текстилни влакна, каквото и да е, годно да докаже съпричастността на Бреке към престъплението.

— През това време имам да ви съобщавам разни неща за снимките, които открихме в куфарчето на Молнес.

Той закачи пред присъстващите три уголемени снимки върху дъската до вратата. Макар кадрите да се бяха въртели предостатъчно в главата на Хари и да бяха поизгубили от първоначалния си шоков ефект, той отново усети как стомахът му негодува.

— Изпратихме снимковия материал в отдел „Пороци“, за да видим какво ще извлекат. Не успяха да свържат снимките с някой от известните разпространители на детско порно — Рангсан обърна едната. — Първо, снимките са проявени върху немска хартия, а такава не се продава в тайландската търговска мрежа. Второ, кадрите са малко неясни и на пръв поглед напомнят на частни аматьорски снимки, непредназначени за масово разпространение. Колегите от лабораторията се консултирали със специалист и той установил, че са заснети от далечно разстояние с телеобектив и най-вероятно са направени през стъкло. Според него това е част от рамката на прозорец.

Рангсан посочи сива сянка в края на снимката.

— Щом върху снимките все пак личи известен професионален почерк, не е изключено на пазара за детска порнография да се е отворила нова ниша, която чака да бъде заета, а именно: нуждите на воайорския контингент.

— По-конкретно?

— В САЩ порнобраншът печели много от продажбата на псевдоаматьорски записи. Те всъщност са заснети от професионални актьори и оператори, но преднамерено придават на кадрите аматьорски вид. За целта използват по-примитивно оборудване и избягват да ангажират прекалено напудрени участници. Оказва се, че хората са готови да платят повече за нещо, което смятат за автентичен запис от спалните на обикновени хора. Същото важи и за снимки и видеозаписи с претенции да са заснети в апартамента отсреща без знанието и съгласието на изпълнителите на главните роли. Последният вид порно е предназначен за групата на воайорите. Тези хора се възбуждат, докато гледат хора, които не подозират, че ги наблюдават. Според нас снимките, открити в куфарчето на Молнес, спадат именно към последната категория.

— Или снимките не са били предназначени за разпространение, а за изнудване — предположи Хари.

Рангсан поклати глава:

— Умувахме и над тази вероятност, но в такъв случай лицето на възрастния човек щеше да личи достатъчно ясно, за да бъде идентифициран. Порноснимките за продан имат типична особеност: лицата на блудстващите са скрити. Както в нашия случай.

Рангсан посочи към трите снимки. Виждаше се задникът и долната част от гърба на мъжа. Под червения пуловер, в чийто долен край се виждаха числата 2 и 0, той беше гол.

— Може би просто фотографът не е успял да фокусира ясно лицето му — не се отказа от версията си Хари. — Въпреки че е целял именно да използва снимките за рекет. Или пък е изпратил на жертвата си копия, където лицето да е нарочно размито.

— Я чакайте малко! — размаха ръка Лиз. — Какво искаш да кажеш, Хари? Че мъжът на снимките е Молнес?

— Това е едната възможна хипотеза: Молнес да е бил подложен на изнудване, но да не е успял да плати исканата сума заради натрупаните хазартни дългове.

— Добре де, ама защо му е тогава на изнудвача да го убива? — възрази Рангсан.

— Ами, например, защото Молнес го е заплашил, че ще се обади в полицията.

— Да издаде изнудвача в полицията, а самият той да получи присъда за педофилия? — Рангсан подбели очи, а Сунторн и Нхо така и не успяха да прикрият усмивките си.

Хари вдигна ръце:

— Както казах, това е само едната хипотеза. Нека я отхвърлим, съгласен съм. Другата е, че Молнес е изнудвачът…

— … а Бреке е педофилът. — Лиз подпря брадичка на ръката си и се загледа замислено в празното пространство. — Връзва се: Молнес се е нуждаел от пари. При такъв сценарий Бреке би имал интерес да го очисти. Добре, ясно, Бреке безспорно има мотив да убие Молнес. Това го установихме и по-рано. Ами оттук нататък? Кажи, Рангсан, според теб възможно ли е на тези снимки да е именно Бреке?

— Снимките са толкова размазани, че не можем да изключим никого, освен ако няма строго характерни отличителни черти.

— Някой доброволец да отиде и да провери задника на Бреке? — попита Лиз и пожъна дружен смях.

Сунторн се прокашля дискретно:

— Ако Бреке е убил Молнес заради снимките, защо ги е оставил в куфарчето, а не ги е отнесъл със себе си?

Възцари се продължително мълчание.

— Единствена аз ли имам чувството, че само си чешем езиците? — попита накрая Лиз.

Климатичната инсталация се давеше. „Очертава се дълъг и нажежен ден“, помисли си Хари.

 

 

Хари застана на вратата на терасата с изглед към градината на посланическата къща.

— Хари? — Рюна премига, за да оцеди водата от очите си, и излезе от басейна.

— Здравей. Майка ти спи.

Рюна сви рамене.

— Арестувахме Йенс Бреке.

Очакваше тя да каже нещо, да попита защо, но Рюна остана безмълвна.

— Не искам да те обременявам, Рюна — въздъхна Хари. — Но така или иначе това ми е на главата, както впрочем и на твоята. Затова си мисля, че е най-добре да се опитаме да си помогнем взаимно.

— Добре.

Хари се опита да разшифрова интонацията. Реши да премине по същество.

— Искам да разбера малко повече за него, що за човек е, дали е за какъвто се представя и така нататък. Мислех да започна с връзката му с майка ти. Все пак ги дели сериозна възрастова разлика…

— Питаш се дали не я използва?

— Нещо такова, да.

— Най-вероятно тя го използва, но обратното?

Хари седна на един от столовете под върбата. Рюна обаче остана права.

— На майка ми не й допада да съм наблизо, когато са заедно, и аз така и не успях да го опозная.

— Въпреки това го познаваш по-добре от мен.

— Дали? Хм. Изглежда ведър човек, но може да е само поза. При всички случаи се старае да се държи добре с мен. Негова, например, беше идеята да ме запишат на тайски бокс. Май си е внушил, че много се вълнувам от спорт заради скоковете във вода. Но дали използва майка ми? Не знам. Съжалявам, май никак не ти помогнах, но нямам представа как разсъждават мъжете на тази възраст, все пак вие не показвате открито чувствата си…

— Благодаря, беше ми полезно да те изслушам, Рюна. — Хари си нагласи слънчевите очила. — Ще помолиш ли майка ти да ми звънне, когато се събуди?

Тя застана на ръба на басейна с гръб към водата, подскочи и описа парабола с грациозно извит гръб и наведена назад глава. Когато се обърна да си върви, Хари видя как по повърхността на водата се пукаха мехурчета.

 

 

Мениджърът на Бреке в „Баркли Тайланд“ носеше косата си сресана на една страна, за да прикрие плешивостта си, а по лицето му бе изписано отявлено безпокойство. Кашляше ли, кашляше и три пъти помоли Хари да си каже името. Хари огледа кабинета и установи, че Бреке не е излъгал: действително беше по-малък от неговия.

— Бреке е един от най-способните ни брокери — каза началникът. — Притежава отлична памет за числа.

— Ясно.

— И е много хитър. Това му е работата.

— Аха.

— Някои го упрекват, че понякога става безскрупулен, но няма случай наш клиент да го е обвинявал в нелоялни практики.

— А какъв е като човек?

— Нали току-що ви го описах?

Преди да посети „Баркли Тайланд“, Хари се бе обадил от управлението на Туре Бьо, завеждащ валутния отдел в Норвежката банка. Бьо беше подхвърлил за краткотраен флирт между Бреке и момиче от счетоводството; разделили се скоропостижно — по нейна инициатива, така поне се разправяло. Бьо допускаше неуспешната връзка да е една от причините Бреке веднага след скъсването да си подаде оставката и да приеме работата в Банкок.

— Тлъста премия и по-висока заплата също, разбира се, са наклонили везните — допълни Бьо.

 

 

След обяд Хари и Нхо слязоха с асансьора на втория етаж, където Бреке продължаваше да стои заключен в очакване да го транспортират до следствения арест в Паратунам.

Сакото на костюма, с който го бяха арестували, стоеше на един стол, а той си беше разкопчал ризата и навил ръкавите. Вече не приличаше на брокер. Потният перчем се бе полепил по челото му и той се взираше някак удивен в ръцете си, отпуснати бездейни върху масата отпред.

— Нхо, мой колега — представи го Хари.

Бреке вдигна глава, усмихна се храбро и кимна.

— Всъщност имам само един въпрос — успокои го Нхо. — Съпроводихте ли посланика до подземния паркинг, където колата му е стояла паркирана в понеделник, трети януари, в пет часа?

Бреке погледна Хари, после Нхо.

— Да — потвърди той.

Нхо се обърна към Хари и кимна.

— Благодарим. Няма друго — каза Хари.