Ю Несбьо
Хлебарките (9)

Девета глава

Нхо мина през портала на управлението, но спря, защото забеляза как високият рус полицай се разправя на висок глас с усмихнатия охранител.

— Добър ден, господин Хуле, как да ти помогна?

Хари се обърна. Очите му бяха присвити и прошарени с червени жилки.

— Като убедиш този инат да ме пусне да мина.

Нхо кимна на охранителя, онзи отстъпи и им направи място.

— Не ме бил познал — изсумтя Хари пред асансьора. — Нали ме видя вчера? Толкова ли е късопаметен?

— Сигурен ли си, че вчера пак той е бил на смяна?

— Ами приличаше на него.

Нхо сви рамене.

— Сигурно всички тайландци ти изглеждат еднакви, а? Хари понечи да отговори, но забеляза тънката, ехидна усмивчица върху устните на Нхо.

— Горе-долу. Сега само не ми казвай, че и на вас всички светлокожи ви се струваме еднакви?

— А, не. Правим разлика между Арнолд Шварценегер и Памела Андерсън.

Хари се засмя. Младият полицай му допадаше.

— Ясно. Едно на нула за теб, Нхо.

— Нхо.

— Нали и аз това казах?

Тайландецът поклати усмихнато глава.

Асансьорът дойде претъпкан. Вътре вонеше на вмирисан спортен екип. Хари стърчеше с две глави над останалите. Някои оглеждаха снажния норвежец и се смееха впечатлени. Един попита нещо Нхо и възкликна на английски:

— А, Норвегия… онзи… онзи… как му беше името… я ми подскажете…

Хари се усмихна и се опита да разпери съжалително ръце, но тясното пространство не му позволяваше.

— Много е известен! — настояваше човекът.

— Ибсен? — пробва Хари. — Нансен?

— Не, не, по-известен!

— Хамсун? Григ?

— Не, не…

Мъжът ги изгледа недоволно, когато слязоха на петия етаж.

— Това е работното ти място — посочи Кръмли.

— Ама там седи човек — възрази Хари.

— Не там, а там.

— Там ли?

Столът му беше сбутан по протежение на продълговата маса, където хората седяха наблъскани един до друг. Върху масата пред стола имаше място само колкото за бележник и телефон.

— Ще се постарая да уредя нещо друго, ако престоят ти се проточи.

— Опазил бог — промърмори Хари.

Старши инспекторката събра на сутрешна оперативка екипа си. По-конкретно: Нхо и Сунторн — тях Хари ги познаваше от предната вечер, Рангсан, най-възрастния следовател в отдела, и самия Хари.

Рангсан очевидно се бе вдълбочил във вестника си, но току подхвърляше по някой коментар, а Кръмли чинно го записваше в малкия си черен бележник.

— Така… — тя хлопна бележника. — Ние петимата ще се опитаме да разплетем случая. Понеже с нас ще работи норвежкият колега, ще общуваме на английски. Ще започнем с обзор на веществените улики. Рангсан осъществява контакта с момчетата от лабораторията. Да чуем.

Рангсан сгъна прилежно вестника и се прокашля. Имаше рядка коса, а очилата му, хванати с шнур, се крепяха върху върха на носа му. Хари го оприличи на отегчен до смърт от професията си преподавател, който наблюдава обстановката с леко пренебрежение и насмешка.

— Говорих със Супауади от лабораторията. Открили са множество отпечатъци в мотелската стая — дотук нищо изненадващо — но не и следи от пръстите на убития. Още не са установили чии са снетите отпечатъци. Няма да е лесно да бъдат идентифицирани. Макар „Олимпуси“ да не е сред най-посещаваните публични домове, вътре има следи от пръстите поне на стотина души.

— Открили ли са отпечатъци по дръжката на вратата? — поинтересува се Хари.

— За жалост прекалено много. И нито един цялостен.

Кръмли изтегна върху бюрото краката си, обути в „Найк“.

— Молнес вероятно си е легнал още с влизането. Защо ще обикаля из стаята и ще сее отпечатъци? След убиеца поне двама души са пипали дръжката — Дим и Уанг Ли.

Кръмли кимна на Рангсан, който пак беше разтворил вестника.

— Аутопсията потвърди първоначалното ни предположение: посланикът е починал от прободната рана. Ножът е перфорирал левия бял дроб, пронизал е сърцето и перикардът се е напълнил с кръв.

— Тампонада — обади се Хари.

— Моля?

— Така се нарича на медицински език. За по-нагледно си представете камбана, натъпкана с памук. Сърцето не може да бие и се задушава в собствената си кръв.

Кръмли направи гримаса.

— Засега да оставим специфичната терминология и да се върнем на общата картина. Норвежкият ни колега вече е запознат с версията ни за вероятен грабеж. Ще изложиш ли твоята, Хари?

Другите се обърнаха към него. Хари поклати глава.

— Още нямам конкретни предположения. Просто някои факти ми се струват смущаващи.

— Целите сме слух, инспекторе.

— Щом е така… ХИВ е сравнително разпространен в Тайланд, нали?

Възцари се мълчание. Рангсан надзърна над ръба на вестника:

— Половин милион заразени, гласи официалната статистика. През следващите пет години се очаква броят на вирусоносителите да нарасне до два или дори три милиона.

— Благодаря за сведенията. Молнес не е носил презерватив. Кой би рискувал да прави необезопасен секс с проститутка в Банкок?

Никой не отговори. Рангсан измърмори нещо на тайски. Другите се разсмяха гръмко.

— Повече хора, отколкото допускаш — преведе Кръмли.

— Само преди две години в Банкок почти нямаше проститутка, която да знае какво е ХИВ — обясни Нхо. — Сега обаче повечето носят у себе си презервативи.

— Добре, но ако бях семеен, при това баща на две деца като Молнес, щях да разчитам на собствени, за по-сигурно.

— Ако аз бях семеен и баща, нямаше да ходя при… — изсумтя Сунторн.

— Проститутка — преведе Кръмли.

— Е, нямаше, разбира се. — Хари потупа дискретно молива си о подлакътника на стола.

— Какво друго те смущава, Хуле?

— Парите.

— Защо?

— Имал е само петстотин бата, тоест около десет американски долара. А е избрал жена, която струва хиляда и петстотин бата.

Мълчание.

— Имаш право — обади се Кръмли. — Но какво пречи момичето да си е прибрало хонорара и чак после да е вдигнало тревога, че е открило клиента мъртъв?

— Тоест, да го е ограбила?

— Е, чак ограбила… Все пак е спазила своята част от уговорката.

Хари кимна в знак на съгласие.

— Възможно е. Кога можем да говорим с нея?

— Следобед. — Кръмли се облегна. — Ако няма друго, колеги, ще ви помоля да напуснете кабинета ми.

Нямаше.

 

 

По препоръка на Нхо Хари си предвиди четирийсет и пет минути до посолството. В блъсканицата в асансьора надолу чу познат глас:

— Сетих се! Сетих се! Солскяер! Солскяер!

Хари извъртя глава и се усмихна утвърдително. Аха! Сулшер. Уле Гюнар Сулшер^[1].

Ето кой бил, значи, най-прочутият норвежец. Футболист, влизащ като резерва на титулярния нападател в отбор от английски индустриален град, сложи в малкия си джоб всички норвежки пътешественици откриватели, художници и писатели. Хари се позамисли по-задълбочено и установи, че славата на Сулшер по света май действително надминава славата на кой да е друг именит норвежец.