Ю Несбьо
Хлебарките (28)

Двайсет и осма глава

Реакциите на хората при арест са колкото различни, толкова и непредсказуеми.

Повечето разновидности бяха известни на Хари. Затова не се изненада кой знае колко, когато видя как хваналото слънчев тен лице на Йенс Бреке се покри със сив слой, а очите му започнаха да блуждаят неспокойно като на подгонено животно. При подобни стресови ситуации езикът на тялото се променя и дори шит по поръчка костюм „Армани“ вече не стои толкова добре. Бреке държеше главата си вдигната, но в осанката му се появи нещо сгърчено, все едно се беше смалил.

Всъщност не го арестуваха, а го откараха на разпит, но за човек, който никога през живота си не е бил принудително отвеждан от двама въоръжени полицаи, без да го питат дали моментът е удобен, разликата беше чисто теоретична. Когато видя Бреке в залата за разпит, Хари намери за абсурдна мисълта човекът пред него да е способен да извърши хладнокръвно убийство с нож. Но той и преди се бе заблуждавал по външния вид на задържаните.

— Ще се наложи да проведем разпита на английски — подхвана Хари и седна срещу Бреке. — Разговорът ни ще се записва. — Той посочи микрофона.

— Добре. — Бреке направи опит да се усмихне. Сякаш някой опъна ъглите на устата му с железни куки.

— С много увещания успях да издействам аз да проведа разпита. Понеже ще се записва, по правилник трябва да го проведе представител на тайландската полиция, но началникът на полицията направи компромис, защото си норвежки поданик.

— Благодаря.

— Не знам дали има за какво. Нали те уведомиха за правото ти да се свържеш с адвокат?

— Да.

Хари понечи да попита защо Бреке не се е възползвал от предложението, но се отказа. Защо да му дава повод да преосмисли решението си? Съдейки по досегашните му сведения за тайландската правораздавателна система, тя беше почти идентична с норвежката. Затова нямаше основания да си мисли, че тукашните адвокати са кой знае колко по-различни от норвежките. А ако действително не бяха, най-напред щяха да затворят устата на клиента си. Щом процедурата за изчитане на правата беше спазена, значи оставаше само да стартира разпита.

Хари даде знак, че записът може да започне. Нхо влезе, изчете няколко формални встъпителни думи, задължителни за началото на записа, и излезе.

— Вярно ли е, че имате връзка с Хилде Молнес, съпругата на покойния Атле Молнес?

— Какво? — от отсрещната страна на масата в Хари се впиха две подивели ококорени очи.

— Говорих с госпожа Молнес. Предлагам да ми кажете истината.

Последва пауза.

— Да.

— Малко по-високо, ако обичате.

— Да!

— Откога датира връзката?

— Не знам. Отдавна.

— От приема по случай посрещането на посланика преди година и половина?

— Ами…

— Ами?

— Може да се каже.

— Известно ли ви беше, че при евентуална смърт на съпруга й госпожа Молнес ще наследи крупно състояние?

— Състояние ли?

— Неясно ли се изразих?

Бреке издиша поетия въздух като спукана плажна топка.

— Не съм бил в течение. Бях останал с впечатлението, че разполагат със сравнително ограничен капитал.

— Нима? На трети януари сте се срещнали с посланика в кабинета си по повод инвестиция на средства. Това ми е известно от последния ни разговор. Противоречите си.

Нова пауза. Бреке се накани да каже нещо, но се отказа.

— Излъгах — призна накрая той.

— Открива ви се втори шанс да кажете истината.

— Молнес ме посети, за да обсъдим връзката ми с Хилде… с неговата съпруга. Настоя да я прекратим.

— Настояване, в което по принцип няма нищо нелогично, нали?

— Не съм наясно докъде се простират сведенията ви за Атле Молнес — сви рамене Бреке.

— Приемете, че сме в пълно неведение.

— Да го формулираме така: заради сексуалната му ориентация бракът им беше чисто формален.

Бреке вдигна очи. Хари го подкани с кимване да продължи.

— Държеше непременно да спрем да се виждаме с Хилде, но не от ревност. Искането му беше продиктувано от слухове, които — така каза — били плъзнали в Норвегия. Ако връзката ни се разчуела, щяла да подхрани допълнително приказките на злите езици и съответно да злепостави не само него, но и хора на възлови позиции, незаслужили с нищо такова дискредитиране. Опитах се да го поразпитам за подробности, но той не ми обясни нищо повече.

— С какво ви заплаши?

— Да ме е заплашвал ли? Какви ги говорите?

— Едва ли ви е помолил най-любезно да престанете да се срещате с жена, към която, предполагам, изпитвате чувства?

— Напротив. Точно това направи. Дори употреби, струва ми се, точно тази дума.

— Коя?

— Най-любезно. — Бреке преплете пръстите си над масата. — Беше чуден човек. Най-любезно — усмихна се печално той.

— Едва ли чувате често тази дума във вашия бранш, предполагам?

— Както и вие във вашия, нали?

Хари вдигна рязко глава, но в погледа на Бреке не откри провокативна отсянка.

— До какъв консенсус стигнахте?

— До никакъв. Поисках време за размисъл. Какво да му кажа на човека? Той почти се разплака.

— Обмисляли ли сте да прекратите връзката си с Хилде Молнес?

Бреке смръщи вежди, все едно такова нещо изобщо не му е хрумвало.

— Не. За мен… би било много трудно да се разделя с нея.

— Казахте, че след срещата с посланика сте слезли в подземния паркинг, където той бил оставил автомобила си. Желаете ли да промените показанията си?

— Не… — Бреке го изгледа озадачен.

— Прегледахме видеозаписи от въпросната дата между три и петдесет и пет и петнайсет. Колата на посланика не се вижда на паркинга за посетители. Ще промените ли показанията си?

— Защо да ги променям?! — изуми се Бреке. — За бога, човече, слязох от асансьора и видях колата му. Двамата с него със сигурност присъстваме на видеозаписа. Дори разменихме няколко думи, помня добре. После той се качи в колата си, а аз му обещах да не споменавам за нашия разговор пред Хилде.

— Можем да докажем, че това не е вярно. За последен път: ще промените ли показанията си?

— Не!

Хари усети в тона му твърдост, каквато отсъстваше в началото на разпита.

— Какво направихте, след като, както твърдите, сте изпратили посланика до подземния паркинг?

Бреке обясни, че се качил обратно в кабинета си, за да поработи върху няколко текущи аналитични доклада. Останал там горе-долу до полунощ. Прибрал се с такси. Хари го попита дали, докато е бил в кабинета си, някой се е отбил при него или му се е обадил по телефона. Никой не можел да се качи в кабинета му, без да знае кода от картата му — така поясни Бреке, — а колкото до телефонни обаждания, издърпал щепсела на стационарния телефон, за да не смущават работата му. Обикновено само така си осигурявал спокойствие, когато изготвял аналитични доклади.

— Никой ли не може да ви осигури алиби? Не се ли сещате, например, някой да ви е видял, докато сте се прибирали у дома?

— Бен, охранителят на дома ми. Вероятно ще си спомни. Обикновено винаги забелязва, когато се прибирам късно в костюм.

— Охранител, който ви е видял да се прибирате посред нощ, това ли е всичко?

Бреке заразмишлява напрегнато.

— Да, опасявам се.

— Добре. Оттук нататък ще поемат тайландските колеги. Искаш ли нещо за пиене? Кафе, вода?

— Нищо, благодаря.

Хари се изправи, за да си върви.

— Хари?

Хари се обърна:

— Най-добре се обръщай към мен с Хуле. Или „инспекторе“.

— Слушам. Загазил ли съм? — попита той на норвежки.

Хари присви очи. Бреке представляваше окаяна гледка — отпуснат и обезформен като чувал.

— На твое място щях да се обадя на адвоката веднага.

— Разбирам. Благодаря.

Хари спря на вратата.

— Впрочем, какво стана с обещанието, което си дал на посланика? Спази ли го?

Бреке се усмихна извинително.

— Беше идиотско обещание. Всъщност възнамерявах да споделя с Хилде за нашия разговор. Така де, нямаше как да го премълча. Но когато узнах за смъртта на посланика… както ти казах, той беше голям чудак. Та ме прихвана желание да удържа на думата си. Пък и на практика вече нямаше никакво значение какво сме си говорили.

 

 

— Секунда да те включа на високоговорител.

— Ало?

— Чуваме те, Хари. Давай.

Бярне Мьолер, Дагфин Турхюс и началничката на полицията изслушаха телефонния доклад на Хари, без да го прекъсват.

После думата взе Турхюс:

— Значи, в следствения арест имаме норвежец, заподозрян в убийство. Въпросът е: колко време ще успеем да го запазим в тайна?

Шефката на полицията се прокашля:

— Убийството още не е станало медийно достояние. Никой не упражнява натиск върху полицията за бързо разкриване на убиеца. След нашия разговор ще се чуя с колегите в Тайланд. По мое мнение разполагаме с няколко дни спокойствие, особено като отчетем факта, че срещу Бреке нямат друго освен лъжливи показания и предполагаем мотив. Най-вероятно ще се наложи да го пуснат, затова ще предпочетат задържането му да не се разчува.

— Хари, чуваш ли ме? Говори Мьолер. — Разнесе се сферичен шум и Мьолер го изтълкува като потвърждение. — Според теб задържаният виновен ли е, Хари? Той ли го е извършил?

Шумът се усили и Мьолер вдигна слушалката на телефона.

— Какво каза, Хари? Че…? Аха, да. Е, добре, ние тук ще го обсъдим. Ще държим връзка.

Мьолер затвори.

— Какво каза?

— Не знаел.

 

 

Хари се прибра в апартамента късно. В „Льо Бушерон“ гъмжеше от народ и той отиде да вечеря в ресторант по „Сой 4“ в Патпонг — улицата на гейовете. Докато ядеше основното блюдо, до масата му се приближи мъж, учтиво предложи да го обслужи ръчно и мигом се оттегли дискретно, когато Хари поклати отрицателно глава.

Хари слезе на петия етаж. Беше пусто, а светлините край басейна — угасени. Изхлузи дрехите си и се хвърли във водата. Тя го пое в разхлаждащите си обятия. Преплува няколко дължини, усети съпротивлението на водата. Рюна му бе обяснила, че всеки басейн е посвоему различен, всяка вода си има свои особености, специфична консистенция, миризма и цвят. Този басейн ухаел на ванилия — така бе казала. Сладък и малко лепкав. Хари вдиша, но усети само дъха на хлор и на Банкок. Отпусна се във водата по гръб и затвори очи. Шумът от дишането под вода му създаде усещането, че се намира затворен в тясно пространство. Отвори очи. В един от апартаментите осветлението угасна. Между звездите бавно се движеше сателит. Мотоциклет със спукано гърне се опитваше да набере скорост. После погледът на Хари пак се върна на апартамента. Преброи етажите още веднъж. Глътна вода. Осветлението бе угаснало в неговия апартамент.

Хари изскочи от басейна за секунди, намъкна панталона си и се огледа за нещо, годно да се използва като оръжие, но уви. Грабна кепчето за отпадъци, опряно до стената, притича няколкото метра до асансьора и натисна копчето. Вратите се плъзнаха настрани, той се качи и усети лек лъх на къри. После някой сякаш отряза секунда от живота му и когато дойде на себе си, лежеше възнак върху студен каменен под. За късмет ударът го бе поразил в челото. Над него обаче се извисяваше грамадна фигура и Хари веднага схвана, че шансовете не са на негова страна. Замахна с кепчето и посече противника си точно над коленете, но леката алуминиева дръжка нанесе минимални поражения. Хари успя да се наведе овреме, избегна първия ритник и се изправи на колене, но вторият шут се заби в рамото му и го прекатури на половин оборот. Гърбът го заболя, ала същевременно активира производството на адреналин и Хари се изправи с мощен рев. На светлината от отворения асансьор видя как тънка плитчица танцува около обръсната глава и в този миг ръка описа мощен замах, удари го над окото и го запрати назад към басейна. Грамадната фигура го последва с ритмично потракване на обувките. Хари успя да парира ляв удар и заби десния си юмрук там, където предполагаше, че се намира лицето на нападателя му. Сякаш удари по гранит. Навлече си по-тежка контузия, отколкото бе нанесъл на противника си. Отстъпи заднишком, завъртя глава настрани, усети въздушната струя, изтикана напред от понесъл се за удар юмрук, и страхът го сграбчи за гърдите. Слепешком посегна към колана си, напипа белезниците, откачи ги и ги надяна на пръстите си. Изчака фигурата да се приближи и осланяйки се на надеждата, че онзи няма да му забие ъперкът, се наведе и нанесе удар, завъртя таза си, после рамото, изнесе тялото си назад и в яростно отчаяние хвърли напред подсилените с железни гривни кокалчета през мрака. Чу как те изхрущяха в плът и кости и нещо поддаде. Дублира удара и усети, че металът се вгризва в кожата му. Между пръстите му потече топла, лепкава кръв — не знаеше негова ли е, или на другия — но вдигна юмрук да удари пак, поизплашен, защото противникът му продължаваше да стои на крака. После чу нисък, хъхрещ смях и сякаш цял вагон с бетон блъсна главата му. Чернилката пред очите му се сгъсти още повече. Хари изгуби напълно ориентация за посоките.