Ю Несбьо
Хлебарките (10)

Десета глава

На осемнайсетия етаж, зад дъбова врата и две шлюзови кабини, Хари откри метална табелка с норвежкия хералдически лъв. В челото на служителката на регистратурата, прелестна млада тайландка с малка уста, още по-малък нос и кадифенокафяви очи върху кръглото личице, се вряза дълбока бръчка, докато разглеждаше личната му карта. Вдигна слушалката, прошепна три срички и затвори.

— Кабинетът на госпожица Виг е вторият вдясно, сър — упъти го тя с толкова лъчезарна усмивка, че Хари почти се влюби.

— Влез! — извика женски глас, след като той почука.

Вътре Тоние Виг седеше наведена над масивно бюро от тиково дърво, явно заета със служебни писания. Повдигна поглед, усмихна се леко, измъкна грациозно от стола дългото си слабо тяло, облечено в бял копринен костюм, и се приближи до Хари с протегната ръка.

Тоние Виг представляваше пълната противоположност на секретарката. Върху продълговатото й лице носът, устата и очите се бореха за място и, изглежда, носът засега успяваше да удържи надмощие. Приличаше на кореноплоден зеленчук, но поне бе извоювал някакво, макар и минимално пространство между големите, тежко гримирани очи. Не разбирайте, че госпожица Виг беше грозна. Някои мъже дори биха определили лицето й като пример за класическа красота.

— Чудесно е най-после да сте тук, господин инспекторе. Жалко само, че идвате по такъв тъжен повод.

Хари едва успя да докосне кокалестите й пръсти и тя мигом си отдръпна ръката.

Тоние Виг се осведоми любезно дали всичко е наред с квартирата на Хари и го окуражи да не се колебае да се обърне към нея или към посолството, ако му е нужно съдействие.

— Искаме възможно най-скоро да оставим този случай зад гърба си. — Тя потърка предпазливо носа си, за да не размаже грима.

— Разбирам.

— Преживяхме тежки дни, но — колкото и брутално да прозвучи — животът продължава. Някои си мислят, че ние, дипломатическите служители, само се мотаем по коктейли и си гледаме кефа, но, от мен да го знаете, това е пълна заблуда. В момента осмина норвежци са в тайландски болници, а шест — в затвора. Четирима от тях за притежание на наркотици. От „Ве Ге“ ми звънят всеки ден. Отгоре на всичко една от задържаните е и бременна. Миналия месец в Патая загина наш сънародник — паднал от прозорец. Втори такъв случай за тази година. Разправии, колкото щеш — поклати обезсърчено глава тя. — Пияни моряци и трафиканти на хероин. Виждали ли сте тукашните затвори? Ужасяващи са. А ако някой наш сънародник си изгуби паспорта, да не мислите, че има пътна застраховка или пари за билет до Осло? Нищо подобно. Всичко това пада върху нашите плещи. Затова, както разбирате, е важно да подновим нормалния ход на дейността си.

— Доколкото схващам, след смъртта на посланика вие ще изпълнявате временно неговите функции.

— Аз съм шарже д’афер^[1], да.

— Колко време ще мине, докато назначат нов посланик?

— Не много, надявам се. Обикновено отнема месец-два.

— Но не възразявате да се нагърбите с отговорността да оглавявате дипломатическата мисия?

— Преди да изпратят Молнес, вече бях натрупала половингодишен стаж като шарже д’афер — усмихна се накриво Тоние Виг. — Все пак се надявам въпросът да бъде трайно уреден максимално скоро.

— А очаквате ли вие да наследите поста?

— Е — ъгълчетата на устата й се извиха нагоре. — Няма да е неестествено. Но решенията на Външното министерство на Кралство Норвегия, опасявам се, са крайно непредсказуеми.

Плъзна се някаква сянка и пред Хари мигом изникна чаша.

— Пиете ли ча раун? — попита госпожица Виг.

— Не знам.

— Простете — засмя се тя. — Все забравям, че не всички са наясно с тукашните традиции. Това е тайландски черен чай.

Хари прие поканата и щом погледна надолу, някой вече бе налял течността в чашата му.

— Тези традиции не са ли си отишли с колониалните владетели?

— Тайланд никога не е бил колония — усмихна се тя. — Не е попадал под господството нито на Великобритания, нито на Франция — за разлика от съседите си. Тайландците много се хвалят с този факт. Не знам дали това е чак такъв повод за гордост. Малко английско влияние не е навредило никому.

Хари извади бележник и я попита дали допуска посланикът да е бил замесен в нещо съмнително.

— Какво ще рече „съмнително“, инспекторе?

Хари обясни вкратце какво влага в тази дума и уточни, че в над седемдесет процента от убийствата жертвата е била замесена в незаконни дела.

— Незаконни дела? Молнес? — Виг поклати енергично глава. — Той не е… не беше такъв човек.

— Известно ли ви е да е имал врагове?

— Не ми се вярва. Защо питате? Да не би убийството да е поръчково покушение?

— Все още не разполагаме с достатъчно информация и допускаме всичко.

Госпожица Виг обясни, че във фаталния понеделник посланикът излязъл за среща точно след обяда. Не казал къде отива, но в това никой не видял нищо необичайно.

— Винаги си носеше мобилния телефон и при необходимост се свързвахме с него.

Хари поиска да разгледа кабинета му. Тоние Виг го поведе и отключи две допълнителни врати, монтирани „от съображения за сигурност“. По изрична молба на Хари стаята го очакваше във вида, в който я бе оставил Молнес. Навсякъде се въргаляха листове и папки. Вместо по етажерките или по стените, разни сувенири бяха накацали по мебелите в пълен безпорядък.

Над хартиените купчини величествено гледаше норвежката кралска двойка, а от прозореца, както обясни Виг, се откриваше изглед над Куинс Рийджънт Парк.

Хари намери календар-бележник с оскъдни записки. Разлисти на деня на убийството. Пишеше само „Ман Ю“ — популярно съкращение на „Манчестър Юнайтед“. Навярно посланикът е целял да си напомни за мач по телевизията, предположи Хари и издърпа няколко чекмеджета, колкото да отбие номера, защото бързо му стана ясно, че е безсмислено да тършува из кабинета на посланика, без да търси нещо конкретно.

— Не виждам мобилния му телефон.

— Нали ви казах, винаги го носеше със себе си.

— На местопрестъплението обаче не е открит. А лично аз не вярвам убиецът да е бил и крадец.

Госпожица Виг сви рамене.

— Възможно ли е някой от вашите тайландски колеги да го е „конфискувал“?

Хари предпочете да подмине репликата й без коментар. Попита дали служител от посолството е звънил на Молнес в деня на убийството. Тя изрази съмнение, но обеща да провери. Хари направи финален оглед стаята, за да се увери, че не пропуска нищо.

— Кой от посолството е видял Молнес последен?

Тя се замисли.

— Сигурно Санпет, служебният шофьор. С посланика се бяха сприятелили. Санпет преживява изключително тежко смъртта му и го пуснах в двудневен отпуск.

— Защо не е откарал Молнес до срещата му в деня на убийството?

— И аз се питах същото — сви рамене Виг. — Посланикът не обичаше да шофира в натовареното движение.

— Мхм. Какво ще ми кажете за този Санпет?

— Работи в посолството от незапомнени времена. Кракът му не е стъпвал в Норвегия, но ще ви изброи наизуст имената на всички градове. И имената на кралете в хронологичен ред. Обожава Григ. Не знам дали в дома си има грамофон, но притежава всичките му плочи. Много очарователен възрастен тайландец.

Виг килна глава на една страна и си оголи венците. Хари се поинтересува как да се срещне с Хилде Молнес.

— В дома си е. Опасявам се, че е напълно срината. Съветвам ви да отложите малко разговора с нея.

— Благодаря за съвета, госпожице Виг, но чакането е лукс, който не можем да си позволим. Ще ви представлява ли трудност да й се обадите и да я предупредите да ме очаква?

— Разбирам, прощавайте.

— Откъде сте? — обърна се Хари към нея.

Тоние Виг го изгледа изненадана. После се разсмя звънливо и малко напрегнато.

— Това разпит ли е, полицай?

Хари не отговори.

— Ако толкова ви интересува, израснала съм във Фредрикста.

— Като слушах произношението ви, и аз така предположих — смигна й той.

Фината дама на регистратурата седеше облегната на стола и притискаше към малкия си нос аерозолен флакон с пулверизатор. Сепна се, когато Хари се покашля дискретно, и се засмя сконфузено с плувнали във влага очи.

— Прощавайте, просто въздухът в Банкок е много мръсен — обясни тя.

— Усетих го и сам. Ще ми дадете ли телефонния номер на шофьора?

— Той няма телефон — поклати глава тя и подсмръкна.

— Ясно, телефон няма. А адрес има ли?

Идеята му беше да се пошегува, но пролича, че на секретарката шегата не й допадна. Записа адреса върху листче и за довиждане му се усмихна съвсем пестеливо.