Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сам Левит (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Corsican Caper, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2021)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2021)

Издание:

Автор: Питър Мейл

Заглавие: Корсиканска афера

Преводач: Петя Петкова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателство „Гурме“ Пи Си Ти И ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска

Печатница: Алианс принт ЕООД

Редактор: Хриска Берова

Художник: Елена Негриева

ISBN: 978-954-2917-63-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16026

История

  1. — Добавяне

Глава 5

Вечерното спокойствие във Фаро — часът на l’apéritif — бе нарушено от двигател на мотоциклет. Водачът му, широкоплещест полицай с излъскани до блясък ботуши, паркира машината си внимателно, свали каската и я сложи на седалката, след което позвъни на входната врата и зачака. Беше му обяснено, че доставката е изключително важна, възложена е от самия началник на полицията, и трябва да се отнесе извънредно съвестно.

Клодин отвори вратата. Полицаят козирува.

— За мосю Рьобул — съобщи той, като подаде кафяв пощенски плик.

Merci, monsieur.[1]

De rien, madame. Bonne soirée.[2]

След като задачата бе изпълнена, той козирува отново и потегли с ръмжене по алеята.

Клодин веднага занесе плика на Рьобул, който го разряза и извади три листа. Първият беше написана на ръка бележка от Ерве.

Скъпи приятелю,

Взимам малка предпазна мярка, като използвам старомодния начин на общуване, на хартия. Както знаеш, в наши дни нищо електронно не е напълно поверително, и предпочитам това да не се озовава в интернет.

Сам ще видиш, че мосю Вронски има доста интересна кариера. Нещото, което ме удивява, е високата смъртност на неговите съдружници. Въпреки че нищо не е доказано, не вярвам в съвпадения и възприемам тези смъртни случаи като сериозно предупреждение. Силно ти препоръчвам да стоиш настрана от този човек. Изглежда извънредно опасен.

Сърдечни поздрави,

Е.

Рьобул си сипа за подкрепление малко уиски и насочи вниманието си към другите два листа, напечатани на машина.

ВРОНСКИ, Олег. Роден в Петербург на 4 януари 1970 г. Няма данни за получено образование в рамките на официалната образователна система.

От 1989 г. до 1992 г. е служил във войската, започва като редник, после се издига до сержант, командваш танков батальон. След като се завръща към цивилния живот, заедно с приятеля си от армията Владимир Пугачев използват връзките си с военните, за да започнат търговия с оръжие първо на Балканите, впоследствие бизнесът им разцъфтява и се прехвърлят в Западна Африка. Бизнесът продължава да расте, но Пугачев загива при неизяснени обстоятелства по време на работно пътуване в Уагадугу, неговият дял от компанията преминава у Вронски. Слуховете за нечестна игра са категорично отречени.

Вронски продължава да преуспява. След като продава африканския си бизнес на предприемчивия диктатор Марлон Батумбе, той се завръща в Русия и основава ПРН (Природные ресурсы неограниченые — Неограничени природни ресурси), компания, която да се занимава с експлоатацията на минерални залежи в Южен Урал. Следват няколко доходоносни години и Вронски осъществява сделка с по-голяма компания, собственост на Сергей Попов. Обединението на двете фирми няма и две години, когато Попов загива при неизяснени обстоятелства по време на семинар за боксита в Магнитогорск, неговият дял от компанията преминава у Вронски. Слуховете за нечестна игра са категорично отречени.

Все по-богат, с отлични връзки и влияние Вронски разширява империята си с експлоатации в Арктика и басейна на Амазонка. Също така притежава жилищна сграда на „Парк авеню“ в Ню Йорк, закупена съвместно с Джак Леви, манхатънски строителен предприемач. По всеобщо мнение самоубийството на Леви — скочил от балкон на трийсет и осмия етаж, е било огромна загуба за общността. То обаче носи голяма изгода на Вронски, който придобива дела на Леви от сградата.

Вронски няма постоянен адрес, предпочита да използва за седалище яхтата си „Каспийската кралица“. По време на пътувания отсяда в хотели. Подробностите за личния му живот са оскъдни, но все пак излязоха една-две. Въпреки че е забелязван с различни красиви жени, единственият му брак е завършил с развод и няма деца. Хобитата му са лов на мечки, шах и бални танци.

— Изглеждаш доста умислен, Франсис — отбеляза Сам, застанал на вратата на дневната. — Наред ли е всичко?

— Да, да. Точно се запознавам със сведенията за руснака. Сипи си питие и прочети това.

Той подаде документите на Сам, който си наля чаша вино и се настани удобно на канапето.

— Бива си я биографията му — подхвърли Сам след няколко минути. — Не е човек, с когото да правиш бизнес, а? Когато освобождава някого, хич не си поплюва. — Сам поклати глава. — Да загуби трима съдружници? Чудя се как нито веднъж не са го пипнали. Или поне да го бяха порицали за небрежност.

— Не забравяй, че ги е загубил в три различни случая, в три различни държави. Можеш ли да си представиш африканската, руската и американската полиция да обединят усилия? — Рьобул събра книжата и ги прибра в едно чекмедже. — Стига за него. Къде е прелестната Елена?

— Опитва се да подобри съвършенството — сви рамене Сам. — Забелязал съм, че когато е във Франция, й отнема двойно повече от обичайно да се гримира и да се приготви. Тройно повече, когато е в Париж, където според нея конкуренцията е много по-голяма.

— Колко скучен би бил животът без жените. — Рьобул се усмихна. — Знаеш ли къде ще ходите тази вечер?

— Приятел на Филип и Мими, казва се Ив, е превъзходен готвач. Той и съпругата му Жинет съвсем наскоро получиха звезда от „Мишлен“ и отиваме в ресторанта му да празнуваме. А ти?

Рьобул направи печална физиономия и поклати глава.

— Романтична вечер със счетоводителя ми, ще преглеждаме сметките. Следващия месец трябва да подадем декларация за имуществения данък — нещо, което вие, американците, много мъдро сте предпочели да избегнете. — Лицето му грейна, когато погледна към вратата. — Ах, ето я — Ла Бомба. Пленителна си, мила моя, пленителна.

Елена направи кратък реверанс.

— Благодаря ви, мили господине.

Тя наистина изглеждаше пленителна в копринената рокля с цвят на ванилия, която подчертаваше тъмната й коса и силния корсикански загар. Сам трябваше да признае, че чакането си е струвало.

В таксито на път към ресторанта разказа на Елена какво бе научил току-що за Вронски. Тя направо не можа да повярва.

— Мислиш ли, че той наистина очаква Франсис да продаде Фаро?

— Не съм сигурен — отвърна Сам. — Но човек с толкова много пари и власт не е свикнал да приема отговор „не“. Смята, че всичко може да му се размине, защото така е било години наред. И има доста страховито минало. Според мен трябва да го държим под око.

Бележки

[1] Благодаря, господине (фр.). — Бел.прев.

[2] За нищо госпожо. Приятна вечер (фр.). — Бел.прев.