Питър Мейл
Корсиканска афера (13)

Глава 13

Вронски беше доволен и дори малко поласкан от поканата на Филип да бъде пръв във важна поредица от интервюта. Чувстваше се спокоен с младия журналист и съзря в това възможност да се наложи като един от по-значимите благодетели на Марсилия, която вече възприемаше като свой втори роден град. Ето защо с удоволствие се съгласи, че първият разговор трябва да се проведе на борда на „Каспийската кралица“, където по случайност играчките и свитата му щяха да са на показ.

За Филип интервюто започна обещаващо с кратко, но тузарско пътуване с „Рива“. Домакинът го очакваше на подвижното мостче, окичен с приветствени усмивки и Филип моментално разбра, че ще го обработват. Щеше да има ласкателство и мехлеми за егото и Вронски щеше да се държи все едно това е най-забележителният момент от деня му. Филип бе виждал всичко това много пъти, обикновено от страна на дребни държавни служители, които се надяваха, че интервю, представящо ги в благоприятна светлина, ще ги изстреля на върха, ще ги превърне във високопоставени държавни служители. Но колкото и да бе запознат с модела, трябваше да признае, че Вронски започва впечатляващо представление.

Първото действие беше кратка обиколка с екскурзовод, самия руснак, на по-явните атракции на простия живот по море — лодките „Рива“, хеликоптера, басейна със сладка вода (Вронски беше установил, че от солената получава сърбежи), палубата за слънчеви бани, палубата за коктейли и капитанския мостик с набора от най-нови чудеса на техниката, Филип се постара да изглежда смаян, въпреки че общото му впечатление, което, разбира се, запази за себе си, бе, че парите, пръснати за тази плаваща екстравагантност, щяха да бъдат далеч по-добре похарчени със закупуването на великолепна къща в Марсилия, апартамент в Париж и две-три първокласни лозя в Каси.

След това влязоха вътре и Филип бе преведен през просторна дневна към частта за гости: пет апартамента, всеки с джакузи, и, както Вронски отбеляза със скромна усмивка, с изглед към морето. Оттам преминаха към огледа на кухня, която би накарала готвач в ресторант с три звезди от „Мишлен“ да се чувства като у дома, винена изба, достойна за шато, и хладилно помещение с отделения за гъши дроб и хайвер. Както Вронски каза, такива дребни детайли превръщаха „Каспийската кралица“ в удобен дом далеч от дома.

— А ако не е неудобно да попитам, къде е домът ви? — поинтересува се Филип.

— Светът — отвърна Вронски. — Светът е моят дом. А сега да ви покажа кабинета си и можем да се захванем за работа.

Кабинетът беше голям и модерен, украсен с различни атрибути, с които Олег Вронски се гордееше. Огромна глава на мечка, застреляна в Сибир, делеше място на стената с гигантска черно-бяла снимка на облечения в смокинг Вронски, който се въртеше в бална зала с красиво момиче в обятията си. На други, по-малки фотографии Вронски позираше със знаменитости от типа, който привличат богатите хора, а имаше и няколко писма в рамки, повечето на руски, за които домакинът обясни, че са получени от „приятели по върховете“.

Беше поднесено шампанско и бяха предложени пури. Филип извади списъка си с въпроси и диктофона и интервюто започна.

Два часа по-късно в по-малък и не толкова бляскав кабинет в пряка на „Променад дез Англе“ в Ница бракоразводният адвокат Антоан Прат седеше надвесен над тефтера си и си играеше с нули, за да изчисли колко може да струва последната му поръчка. Най-скорошният му клиент, Саша Обломов, му беше дал указания да не пести средства в усилията да разкрие всяка подробност от живота и действията на Франсис Рьобул. Разследването щеше да е продължително и сложно и ако Прат щеше да има нещо общо с него — чудовищно скъпо. Той се поздрави, както често правеше, задето е избрал занимание, което се поддържа от човешката слабост, греховност и алчност, три качества, които бяха допринесли съществено за щедрите му приходи през годините. След като прибра надрасканите си сметки в чекмеджето, той повика секретарката си, младата Никол, и започна да планира първите си стъпки.

Тази вечер Рьобул беше решил да загърби грижите и да представи на Елена едно от любимите си провансалски вина, бледото и изящно розе на Шато ла Канорг, напълно натурално, без добавени сулфити. Това, както твърдеше той, го правеше не само вкусно, но и полезно, теория, която Елена проверяваше с ентусиазъм. Тя беше доволна, че приятелят им прилича повече на стария жизнерадостен Рьобул, беше силно привързана към него и на драго сърце приветстваше всяко разсейване, течно или друго, което би могло да го ободри.

Първата чаша беше изпита изненадващо бързо, както често става с първата чаша.

— Действа — отбеляза Елена. — Вече се чувствам по-добре.

Рьобул се усмихна, доля й чашата и тъкмо се канеше да обясни връзката между сулфитите и махмурлука, когато Сам се присъедини към тях и, докато се настаняваше, замени телефона в ръката си с чаша.

— Току-що се обади Филип, Вронски с целувал задника му от единия край на яхтата до другия.

Рьобул потрепна при мисълта за това.

— Да разбирам, че е минало добре.

— Надали би могло да мине по-добре. Ако Вронски не е имал уговорка за вечеря, Филип още щеше да е на яхтата.

— Добрал ли се е до нещо интересно? — попита Елена.

— Нищо драматично — отвърна Сам. — Вероятно е твърде рано да очакваме недискретни откровения. Но Вронски иска да се видят отново, този път и с фотограф, изглежда обещаващо.

Рьобул остави чашата и се наведе напред.

— Вижте, Вронски иска Фаро — той го заяви достатъчно ясно. И ако това, което чуваме, е вярно, ще направи, каквото е необходимо, за да я докопа. Но какво е то и как възнамерява да го направи? Съжалявам, но няма да го каже на журналист, нали?

Сам вдигна ръка.

— Никога не можеш да предвидиш какво ще му се изплъзне от езика. Щом веднъж се почувства наистина удобно в присъствието на Филип — а той очевидно се е запътил в тази посока, — ще свали гарда. Ще се раздрънка, за да се покаже какъв умник е. Това се случва непрекъснато. А и за момента Филип е единствената ни връзка с него. Знам, че е обезсърчаващо, но според мен най-добрият ни ход е да запазим търпение и да го чакаме да предприеме действия. И докато чакаме, да внимаваме. Много да внимаваме.

По време на вечеря по предложение на Сам започнаха да съставят списък на темите и въпросите за Филип към Вронски по време на следващия им разговор. Търпението обаче щеше да се окаже трудна работа.