Питър Мейл
Корсиканска афера (16)

Глава 16

Братята Фигатели стояха на входа на своя бар и от време на време си поглеждаха часовниците, докато привечерният парад от туристи дефилираше нагоре-надолу по „Рю дьо ла Плас“. В малкото помещение зад бара, което служеше за кабинет, бутилка „Кло Капиторо“, чудесно червено вино от Портичио, беше отворена и оставена да диша. Сам току-що бе позвънил от „Сен Катрин“, местното летище. Беше кацнал и тръгваше към тях, а Фигатели нямаха търпение да го видят. Ако се съдеше по миналото, когато на Сам му хрумнеше някоя от неговите идеи, нямаше нито миг скука.

Пред бара спря такси и Фигатели заеха местата си от двете страни на входа. Отдадоха чест, докато Сам слизаше от таксито, и веднага се впуснаха във възторжени прегръдки. Сетне прекосиха бара, за да стигнат до кабинета.

— Е, приятели мои — подхвана Сам, — точно като едно време. Искате ли вие да започнете или аз да съм пръв? — Той прие чашата вино, която Фло му подаде, и отпи замислено. — Ммм. Може и да свикна с това.

— Аз лично го направих — каза Фло. — Имаме новини, но защо не започнеш ти? Как е Франсис?

— Добре е, но е бесен на Вронски. И е твърдо решен да дойде в Корсика. Дори е измислил причина. Знаете ли, че тук живее негова леля? Има къща в село, наречено Спелонкато, и съчини историята, че тя се възстановява от операция, а той иска да се увери, че се грижат добре за нея. Никак не се радвам, че той възнамерява да дойде тук, но ще го обсъдим по-късно. Ако наистина иска да дойде, трябва да измислим как да се погрижим за безопасността му.

— Ето нещо, което може да помогне — разпали се Жо. — Когато говорихме със Зонза, го помолихме да ни даде имената на двамата, които е наел да помагат на Обломови. Те са местни момчета, познати на наши приятели. Така че има някои интересни възможности. — Той замълча, за да напълни повторно чашите. — Първо, може да успеем да убедим тези двамата да минат на наша страна и да ни кажат какво възнамеряват да направят Обломови с Рьобул — как и кога ще действат. И второ, ако разполагаме с тази информация, може да я използваме да направим засада на Обломови, преди да им се удаде възможност да предприемат нещо опасно.

— Това е страхотно и определено е от полза — каза Сам, — но не забравяйте, че главното е да уличим Вронски. Нужно ни е доказателство, че той стои зад всичко. Трябват ни самопризнанията на Обломови.

Заговорниченето продължи с напредъка на бутилката и по време на вечеря. Когато Сам си тръгна на следващата сутрин, вече беше съставен план, като оставаше да се уточни само един последен детайл — как да бъдат известени Обломови кога и къде ще пристигне Рьобул, без да се събуди подозрението им. Но Фигатели не се съмняваха, че Зонза може да бъде използван за предаването на тези сведения.

Докато обмисляше плана по време на петдесет и пет минутния полет до Марсилия, Сам заключи, че пътуването си е струвало.

Търпението не беше сред качествата на Олег Вронски и сега, след като бе взел решение да се отърве от Рьобул, той искаше напредък. Редовните обаждания от страна на Обломови, неизменно вечер, до момента завършваха с разочарование. Един и същ въпрос — как да закарат Рьобул в Корсика, се обсъждаше всекидневно. Правеха се планове, разглеждаха се и се отхвърляха. Всичко това беше много обезсърчаващо.

Така че, когато Саша Обломов наруши установения модел и се обади сутринта, Вронски се надяваше късметът да е на негова страна.

— Имаш новини ли? — попита.

— Възможно най-добрите. Моят човек в Калви се обади току-що. Каза ми, че следващата седмица Рьобул пристига в Корсика за два дена. Има някаква стара леля, която иска да види. И тук става наистина интересно. Тя живее в село Спелонкато — недалеч от Калви, но откъснато, заобиколено от гори. Звучи като идеалното място. Можем да го пипнем на влизане или на излизане от селото.

— Добре. Много добре. Обади ми се, когато съставите план.

В приповдигнато настроение Вронски се обади на Филип да му обясни, че фотосесията, насрочена за следващата седмица, трябва да бъде отложена. Спешен делови проблем налагаше присъствието му в Париж, Филип беше самото разбиране и му пожела успешно пътуване. На Вронски му оставаше само да нареди на секретарката си да запази обичайния му апартамент в „Бристол“, et voilà. Алибито му беше в кърпа вързано.

Журналистическият опит на Филип го беше научил да проявява подозрение, когато хора, които иска да интервюира, се измъкват едва ли не в последния момент, и надушил нещо гнило, позвъни на Сам.

— Случвало ми се с няколко пъти. Обикновено с политици, които тъкмо са били хванати със смъкнати гащи и не искат никаква публичност. Този път обаче не знам каква е причината.

— Аз знам — отвърна Сам. — Означава, че се готвят да действат. Можеш ли да си тръгнеш по-рано от работа, за да поговорим с Франсис?

Когато Филип пристигна късно следобед, завари Рьобул удивително спокоен за човек, чийто живот е изложен на опасност. Той отвори бутилка шампанско, преди тримата да преминат към сериозния разговор.

— Всичко ще бъде наред — каза Рьобул. — Вие двамата сте с мен, както и момчетата Фигатели и всички техни хора, а най-важното е, че разполагаме с предварителни сведения. Знаем, че те ще се опитат да ме убият, фактът, че Вронски бяга в Париж, доказва, че той е в основата на всичко. Това прави винаги — изчезва, когато се случват злополуки. — Той вдигна чаша. — Bon voyage!^[1]

Сам имаше определени намерения за Рьобул, но те щяха да почакат, не искаше да попарва оптимистичното настроение на приятеля си. Прекараха приятен половин час, преди Филип да тръгне, за да отразява едно от по-малко вълнуващите събития, които бяха част от работата му — коктейл за откриването на нов клон на местна банка.

— Топло бяло вино и много потупване по гърба — обясни той. — Но те редовно рекламират във вестника и някой трябва да отиде.

Въздъхна, допи си шампанското, погледна тъжно остатъка в бутилката и си тръгна.

— Мисля, че аз също трябва да дойда.

— Категорично не.

Елена и Сам бяха в апартамента си, приготвяха се за вечерята с Рьобул, без да бързат. Елена беше предложила да придружи Сам и Рьобул до Корсика, идея, която далеч не беше очаровала Сам.

— Прекалено опасно е.

— Глупости. Там ще сте ти, Франсис, момчетата Фигатели и половината корсикански подземен свят. А и според мен Франсис има нужда от женска подкрепа. И освен това бих искала да дойда.

— Няма начин.

Спорът продължи, докато Елена се вмъкна в банята и се появи облечена в паяжини от коприна, изпълняващи функцията на бельо.

— Защо всеки път, когато започнеш да губиш в спор, си събличаш дрехите? — запита се Сам. — Възможно ли е да е съвпадение?

— Не е съвпадение, скъпи. Това е тактика. Довлечи задника си насам.

Спорът беше отложен.

Слязоха за вечеря с малко закъснение и зачервени лица и завариха Рьобул, когото не го свърташе на едно място и преливаше от добро настроение. Очевидно беше приел ситуацията и беше уверен, че Сам и Фигатели ще се справят с нея. А и намираше полъха на опасност доста възбуждаш. Дали да се въоръжи, попита той Сам. Ами бронирана жилетка?

Сам разпозна в поведението му типична реакция на новак. Изострена чувствителност, вълнение, примесено със струята адреналин, която често съпътства физическата опасност. И за да развесели Рьобул, реши да му даде някои съвети относно подготовката му за измамата.

— Първо не стреляй, докато не видиш бялото на очите им. Второ, ако трябва да влезеш в опасен участък, прати шофьора си да огледа. Трето, никога не си вдигай телефона, когато някой е насочил оръжие срещу теб.

Рьобул се смееше и клатеше глава.

— Добре, добре. Само питах.

По време на вечеря разговорът се насочи отново към Вронски. Той, както бяха научили от Филип, щеше да е далеч, чак в Париж. Но те въпреки всичко трябваше да го уличат без никакво съмнение, за да бъде обвинен и осъден.

— Знаем ли къде ще отседне в Париж? — попита Рьобул.

— Добър въпрос — отвърна Сам. — Ще накарам Филип да проучи. Може да каже, че трябва да поддържат връзка, за да насрочат друга дата за фотосесията. А като стана дума за Париж, твоят приятел от полицията Ерве има ли добри връзки там? Може да се наложи Вронски да бъде убеден да не напуска Франция.

— Разбира се. Ще му се обадя още утре.

Елена прекрасно си даваше сметка, че Сам няма никакво намерение да излага Рьобул на опасност, но любопитството й надделя.

— А двамата руснаци Обломови какво ще ги накара да се съгласят да бият шута на Вронски?

— Работя по въпроса — отговори Сам. — Имаме идея, която може да реши проблема, но съм суеверен и не искам да говоря, докато не се уреди.

Идеята, зародила се по време на срещата между Сам и братята Фигатели в задната стая на техния бар, тъкмо щеше да бъде подложена на изпитание. Братята отново бяха на посещение при Нино Зонза. След като отпиха от задължителната чаша myrte и й отдадоха дължимото, Жо Фигатели премина по същество с въпрос, чийто отговор вече знаеше. Но искаше потвърждение.

— Кажете ми, мосю Нино, тези двама мъже, които толкова бързо сте намерили да помагат на Обломови, местни ли са?

Зонза кимна.

— Две местни момчета. Много добри, но много скъпи. Бях шокиран. — Той сви рамене. — Но качеството си има цена.

Фигатели кимнаха с разбиране едновременно.

— Ужасно, ужасно — каза Жо. — А те виждали ли са се с Обломови?

— Още не. Ще се запознаят утре, когато Обломови пристигнат в Корсика. Защо питате?

— Защото имаме предложение, което ще ви спести пари и ще улесни всички ни — отвърна Жо.

Зонза се наведе напред, любопитството му беше подсилено от приятната мисъл да спести пари.

— Какво сте си наумили? — попита, след което си позволи да се пошегува. — Нищо незаконно, надявам се?

— Съвсем не. Просто малка промяна в персонала. Ще отмените ангажимента на момчетата, така че няма да ви се налага да им плащате.

— И?

— Ще използвате нас. Ние сме безплатни.

Зонза вдигна вежди и кимна замислено.

— Още по една чаша myrte, господа?