Питър Мейл
Корсиканска афера (20)

Глава 20

Преди Сам да успее да продължи по проблема с Вронски, телефонът му звънна.

— Жо? Какво е станало? — Сам притисна телефона по-силно до ухото си. — Така ли направиха? И двамата? Това е страхотно. В никакъв случай не ги допускайте близо до телефон. Мисля, че вече може да действаме. Ще се чуем по-късно.

Той се усмихваше, когато прекъсна връзката.

— Добри новини. В замяна на по-леки присъди и двамата Обломови са подписали самопризнания, че са изпълнявали поръчка за убийство. Възложена от Вронски. Това го прави съучастник в опит за убийство и кажи-речи ни стига. Мисля, че ще се справя с едно питие.

Рьобул сипа и Сам отпи. Шампанското никога не му се бе струвало така вкусно.

— Аз също имам една новина — обади се Рьобул. — Нали се сещате за моя приятел Ерве? Той е обяснил всичко на колега в Париж и тамошните ченгета са готови да задържат Вронски, когато кажеш.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — отсече Сам. — Нищо няма да спечелим с чакане, а Вронски ще се изнерви, когато не получи вести от Обломови. Ерве работи ли късно вечер? Можем ли да му се обадим сега?

Пет минути по-късно всичко беше подготвено. Полицията щеше да арестува Вронски, когато излиза от „Бристол“ за вечеря. Щеше да прекара нощта в парижка килия. На следващия ден щеше да бъде прехвърлен в Марсилия, където го чакаха разпит и процес. Ерве ги увери, че ако се подшушне някоя и друга дума в правилните уши, може да се уреди Вронски да бъде пратен да излежава присъдата си във френска Гвиана. Много нездравословно място според Ерве, където изгледите да оцелееш не са никак големи.

— А сега, приятели мои — подхвана Рьобул, — мислите ли, че вече е безопасно да празнуваме? Защото имам предложение: обяд във Фаро, може би вдругиден, че готвачът ми да има време да се подготви. Ще се погрижа за придвижването на всички от Калви до Марсилия. Как ви звучи? Само ако сте свободни, разбира се. — Той огледа усмихнатите лица на Лора, Думе, Елена и Сам. — И не бива да забравяме момчетата Фигатели.

На следващата сутрин Елена и Сам се качиха с Рьобул в частния му самолет за краткия полет обратно до Марсилия. Рьобул беше възбуден от облекчението, когато Ерве се обади да каже, че Вронски е бил заловен и ще бъде докаран в Марсилия по-късно през деня. Той очевидно беше заплашвал всички със съдебни дела за неправомерен арест.

— Може да си врещи, колкото иска — каза Рьобул, — но още не знае за подписаните самопризнания. Сам, не исках да те питам преди, но беше ли сигурен, че онези пистолети са заредени с халосни?

— Разбира се. Фигатели знаят, че ако се издънят, духът ми ще ги преследва. Сериозно, те бяха невероятни. Заредиха пистолетите лично и намериха начин до последния момент да не попаднат в ръцете на Обломови. Нито за миг не съм се тревожил.

След половин час вече бяха в колата на път към Фаро. Рьобул веднага се запъти към кухнята за съвещание с Алфонс относно менюто за празничния обяд. Елена и Сам отидоха при басейна и се опънаха на слънце.

— Още не мога да повярвам, че всичко свърши — каза Елена. Тя се протегна и целуна Сам по върха на носа. — Вече може ли да се върнем към ваканцията си?

— Какво имаш предвид?

— Обичайните неща. Сещаш се, да се любим следобед, да вечеряме под звездите, такива работи. Може да огледаме няколко апартамента, да обиколим заливчетата, да прекараме известно време с Мими и Филип.

— Каквото поискаш, сладка моя, стига да не трябва да нося бронирана жилетка. Какво стана с онази между другото?

— Лора я взе и я сложи в кошницата на Алфред. Каза, че миризмата й ще му напомня за теб.

Сам обмисляше този необичаен комплимент, когато Рьобул дойде при басейна с широка усмивка и лист хартия в ръка.

— Voilà — той размаха листа. — С Алфонс се разбрахме за менюто за утре и то е tour de force^[1]. Няма да ви разкрия подробности и да му разваля изненадата, иска да го направи лично, но мога да ви уверя, че ще е паметен обяд, угощение. А сега трябва да отида в избата да избера вината. — Той замълча и изпусна продължителна театрална въздишка. — Работата ми никога не свършва.

В групата, която слизаше по стълбите от самолета на Рьобул на следващата сутрин, се забелязваха интересни контрасти в стила на обличане. Лора, елегантна в сива коприна; чичо Думе с риза на цветя и торбести бели панталони; братята Фигатели с джинси и любимите им тениски, черни със златни букви, изписващи успокоителното обещание, че каквото се случва във Вегас, си остава във Вегас.

Краткото пътуване до Марсилия даде възможност на Лора, която никога не беше срещала Фигатели, да ги опознае. Тя очевидно харесваше видяното и флиртуваше най-безсрамно. Те й отговаряха със същото, а тя непрекъснато пърхаше с мигли и се държеше като момиченце. Чичо Думе беше зает в кабината, където взимаше уроци за начинаещи от пилота, и докато настъпи време да кацнат, всички бяха в приповдигнато настроение.

Фаро беше готова. Под вещите напътствия на Елена за украсата Рьобул беше превърнал един ъгъл от терасата в сенчест рай с огромни чадъри, предпазващи частта за сядане и дългата маса от слънцето. Бялото беше навсякъде — чадърите, креслата и диваните, покривките и салфетките, розите „Айсберг“, преливащи от огромни теракотени саксии. Елена и Рьобул също бяха облечени изцяло в бяло.

— Браво, Франсис, браво — потупа Лора племенника си по бузата. — Това е прекрасно, като излязло от онова списание — как се наричаше? — „Коте Сюд“. А сега, ако някой ми предложи от превъзходното шампанско, което виждам на масата, не мисля, че ще се възпротивя.

Рьобул беше дал указания на Клодин, неговата икономка, и Нану, прислужницата му от Мартиника, да се погрижат за гостите и като видя, че всеки държи чаша в ръка, се изправи да ги приветства.

— Първо, нека кажа колко съм благодарен на всички ви за помощта. Човек не може и да мечтае за по-предани приятели и никога няма да забравя какво направихте за мен. Този обяд, това щастливо събитие е начин да ви кажа „благодаря“, но също така искам да ви уверя, че ако някога има нещо, с което мога да ви помогна, само трябва да се обърнете към мен. — Той замълча леко развълнуван, преглътна с усилие и продължи. — Това е ден, в който да ядем, да пием и да се веселим. Никога такъв прекрасен обяд не е бил така добре заслужен. А сега, за да ви подготви за това, което предстои, ви представям Алфонс, краля на кухнята на Фаро и създателя на днешното меню.

Готвачът, който чакаше пред кухненската врата своя ред, пристъпи напред, усмихна се и кимна на гостите.

Алфонс, както Елена по-късно отбеляза, връщаше вярата на човека във френския готвач — класически закръглен, класически жизнерадостен и надянал дълга, тежка престилка, а не някое от изисканите бели сака с монограм, толкова обичани от готвачите от шоубизнеса. Той прекоси терасата под съпровода на аплодисменти, зае мястото си до Рьобул и прочисти гърло.

— Приготвил съм ви прост обяд с, както сами ще се уверите, някои корсикански нюанси в чест на нашите приятели от Корсика. — Той кимна и се усмихна на братята Фигатели и чичо Думе. — За начало миди Сен Жак за събуждане на небцето — само по три на човек, изпържени и гарнирани с див лук, и яхния от пресен грах и бакла със зехтин и съвсем малко сол от Камарг. — Той отпи от шампанското, което Рьобул му беше връчил, преди да премине на следващото ястие. — Оставаме със светците и след като апетитът вече е събуден, имаме филе от свети петрова риба с връхчета от аспержи и лимонова емулсия, направена, разбира се, от най-хубавите корсикански лимони. — Още едно кимване и усмивка към Фигатели. — Следва задушен телешки бут с фрикасе от пресни картофи и моркови и сос с чубрица. Това ще ви предразположи за подбрани кози сирена, но тук, трябва да призная, не мога да гарантирам, че всички кози, дали своя принос, са корсикански. Въпреки това мисля, че сирената ще ви харесат. Те са три: едно меко и маслено; едно твърдо и с наситен вкус; едно cendré, оваляно в пепел. Съчетанието е фино и апетитно. — Погледна към Лора и сведе глава. — За завършека съм задължен на мадам Ломбар, която ми даде рецептата за своята превъзходна торта с тъмен шоколад. Добавил съм ранни череши без костилки, леко затоплени в корсиканска mryrte, докато соковете потекат, и обилно количество бита сметана. — Той огледа с усмивка публиката си и отправи традиционната благословия на готвача. — Alors, bon appétit!

Аплодисментите го изпратиха по пътя към кухнята.

Елена клатеше глава до Сам.

— Ако това е прост обяд, аз съм Пол Бокюз. Ще трябва да ме отнесеш на ръце от масата.

Рьобул, който стоеше до тях, даде вид, че е шокиран.

— Не, не, не — каза. — Знам, че списъкът на ястията е дълъг, но порциите са скромни, поредица от изтънчени хапки. След като се нахраните, ще скочите от масата, готови да потичате около Старото пристанище. — Той вирна глава и намигна. — Или вероятно за сиеста.

— Това вече е приказка — отвърна Елена.

Хубавият обяд е удоволствие навсякъде, но хубавият обяд с приятели навън в слънчев летен ден е истинска радост. Сякаш към всичко е добавено по малко вълшебство. Вината са по-пивки, шегите — по-забавни, комплиментите — по-изискани, храната — по-вкусна. И така беше в този ден във Фаро. Гастрономичното пътешествие от миди Сен Жак до шоколадовия триумф на Лора отне три часа с антракти между блюдата за импровизирани речи, повечето от които всъщност бяха отправени покани. Сам и Елена поканиха всички в Лос Анджелис. Братята Фигатели поканиха всички в Калви. Лора предложи избор между Париж и Гщаад, а чичо Думе предложи посещение на семейното лозе в Патримонио, където, каза той, дори от кранчетата в банята се лее вино.

Рьобул тъкмо се беше изправил и телефонът му звънна. Той застана начело на масата, слушаше внимателно, първоначално се усмихваше, а после се засмя с цяло гърло. Клатеше глава, когато затвори.

— Мога да ви осигуря невиждана гледка, приятели мои. Елате с мен. — Той поведе гостите си към края на терасата, като пътем взе бинокъл от ниска маса, и се загледа в морето. — Обади се Ерве. Всеки момент ще го видим да се задава откъм носа.

Мина минута, после две, и накрая го видяха да завива покрай носа на няколкостотин метра в тъмносин полицейски катер. Съдът изглеждаше смален от онова, което се движеше подире му — „Каспийската кралица“, чието руско знаме беше спуснато наполовина. Бинокълът мина от ръка на ръка и събралите се във Фаро успяха да различат няколко фигури в полицейска униформа да се движат по главната палуба.

— Отиват към пристанището — разясни Рьобул, — където Ерве каза, че яхтата ще стои, докато — как точно се изрази? — собственикът сътрудничи на полицията в разследването. Така че не мисля, че ще видим повече „Каспийската кралица“.

— Ще пия за това — заяви Сам. — Някой иска ли шампанско?