Джон Лескроарт
Под подозрение (32)

32

Нямаха голям избор. Приставите отведоха Клеър Робли. Стюарт се нуждаеше от медицинска помощ за кървящата си глава. Горката Бетани, доведена до истерия, не беше в състояние да свидетелства. Съдия Тойнби прекрати изслушването за деня.

След като процедурата бе прекратена по този начин, а тя беше нейният план А за деня, Джина премина към план Б — почти без да се замисля и след успеха си днес със свидетелите на Ейбрамс, тя реши да се върне в кабинета си и да започне да подрежда бележките си евентуално за молба 1118.1, която може би щеше да се наложи да подаде, когато обвинението се оттеглеше, след като най-общо представеше позицията си на процеса. Наистина, процедурата сигурно щеше да отнеме почти година — макар че Джина щеше да се опита да съкрати този период, ако може, — но сутринта й бе предоставила предостатъчно възможности да разглоби това дело болт по болт. И докато аргументите бяха все още пресни в мислите й, тя искаше да ги запише на хартия.

Разбира се, отидеха ли на процес, Ейбрамс щеше да е много по-внимателен с подготовката на онзи полицай от пътната полиция, как се казваше… А Фаро нямаше да се прави на умник за боклука.

Само че Джина искаше да е готова за нападение, ако някоя от тези слабости успееше да се промъкне и на процеса. Както стояха нещата в момента, позицията на обвинението май можеше да разчита само на показанията на Бетани Робли. Като цяло това успокояваше Джина — Бетани не беше виждала Стюарт през онази нощ и което беше още по-хубаво, не твърдеше, че го е виждала. Така че всичко се свеждаше до колата, а според онова, което Джина беше видяла в папката с уликите срещу Стюарт, изобщо нищо не се споменаваше за личния номер на Стюарт „Бари“.

Уайът Хънт позвъни на мобилния телефон на Джина, за да й разкаже за проведените сутринта разговори, малко след като тя излезе от Съдебната палата под дъжда и явно незабавното прилагане на план Б, което Джина възнамеряваше да предприеме, щеше да почака. Това беше шансът й да отиде в южната част на полуострова и лично да се срещне с Уилям Блеър и тя нямаше да го пропусне.

Затова Хънт я взе от входа на Съдебната палата със своя миникупър малко след три часа и докато завиваха край Палатата и се насочваха към южната магистрала, той каза:

— Мислех, че изслушването ще продължи цял ден. Какво стана?

— Хаос. — Тя му разказа накратко. — Никога не съм виждала нищо подобно.

Уайът се включи в движението на магистралата и с удоволствие изслуша разказа й. Подобно на повечето си колеги от областта на наказателното правосъдие Хънт бе установил, че съчувствието му към нещастието на някого — на Стюарт, на Бетани, на Джул — обикновено бива заглушено от чистата наслада от този театър на абсурда.

— Иска ми се да бях там. С бастун значи?

— Голям стар бастун. — В ретроспекция Джина започваше да вижда смешното в цялото положение. — Скоро ще трябва да снабдят Палатата с детектори за бастуни.

— Представям си го — съгласи се Хънт. — Първо нищо метално, после никакви мобилни телефони с камери, а сега и никакви бастуни. На бас, че после идва ред на обувките. Уайът заговори с глас като на говорител: — Очаквайте скоро голата съдебна зала. По съображение за сигурност трябва да оставите дрехите си на входа.

— А хората си мислят, че съдебните процеси и сега са грозни.

Продължиха да пътуват в дружелюбно мълчание. Чистачките на предното стъкло се мятаха шумно, а ръмежът скоро се превърна в истински дъжд. След минута Уайът погледна към нея.

— Девин успя ли да говори преди края?

— Да, но ми се струва, че сега му се иска да не бе говорил. Версията му за нещата тръгна добре, но беше изсмукана от пръстите.

— И аз му го казах.

— Трябвало е да те послуша.

— Винаги е така, но той рядко го прави. Наистина е трагично. Трябва да намина през тях и да го подкача.

— На твое място бих изчакала няколко дни, Уайът — поклати глава Джина. — Сериозно ти казвам. Нещата бяха зле. Поне за него. — След известно колебание тя попита: — Е, как мина твоята сутрин?

— Добре. Макафий остава в играта. И макар че Майк Пинкърт има почти същото алиби като Макафий — бил е в леглото, само че жена му е била до него. Аз му вярвам. Освен ако инстинктът ми за нищо не става, той е извън играта.

— Не вярваш ли на Макафий?

— Не напълно. И все още неговият мотив ми допада повече от мотива на всеки друг. Изпратил съм хората си да поговорят със съседите в жилищната му сграда тази вечер, за да проверят дали някой не го е видял да се прибира към единайсет. Вече ти казах, че Пинкърт е извън състезанието. И докато все още сме на темата, същото важи и за твоя господин Конли.

— Той не е моят господин Конли, Уайът. Той е господин Конли на всички, а може би дори скоро ще бъде и сенатор Конли. Има ли си алиби?

— Бил е на мероприятие за набиране на средства на Грийн Пийс в яхтклуба заедно с още около петстотин човека. Освен ако си няма двойник. Някои политици имат, нали знаеш?

Още една мисъл, която се стори смешна на Джина.

— Не и Джед, според мен той няма. Знаеш ли накъде пътуваме сега?

— Към ПИ, нали? — посочи той към екрана на компютър си на таблото. — Включих навигационната система, преди да те взема.

— Разбира се, как иначе — каза Джина.

— Целта ни е да ви доставяме удоволствие — кимна Хънт.

Бил Блеър го нямаше и Джина сметна това за показателно само по себе си.

Но след това Уайът каза на секретарката му:

— Жалко, защото госпожа Роук искаше да му зададе няколко въпроса във връзка с Кели Ръснак. Кели трябваше да бъде свидетелка на госпожа Роук по делото за убийството на Карин Драйдън. Както и да е, тя се надяваше да не се шуми много около посещението й и просто да даде на господин Блеър възможност да отговори на няколко въпроса. Но след като не е в кабинета си, явно ще трябва да отправим въпросите си към Джеф. Джеф Елиът от вестник „Кроникъл“. За да видим дали той няма да намери отговорите. Така че, след като господин Блеър не е тук, ще трябва да прочете утрешния вестник и да отговори на него.

Макар че секретарката беше жена, тя напомни на Джина на героя на Уилям Мейси във „Фарго“. Жената се усмихна нещастно и на двамата, преглътна няколко пъти и каза:

— Нека да проверя дали случайно не се е върнал, докато ме е нямало на бюрото ми.

Джина за малко да каже „Да, разбира се“ с норвежкия акцент на Франсис Макдормънт, но успя да се спре навреме.

— Би било много мило. Благодаря.

След по-малко от две минути се представяха на господин Блеър, нисък и набит мъж на около четирийсет и пет години, с малки очички и с безцветна къса коса, сресана почти комично като на паж.

Ъгловият му кабинет изглеждаше мрачен зад матовите прозорци на сивия следобед. Флуоресцентното осветление придаваше на стаята безлична атмосфера. Едно масивно бюро от светъл дъб бе отрупано с купчини харти и документи — може би малък белег за порядък насред по-големия хаос? Два модерни стола от метал и хром бяха поставени върху невзрачния килим, обърнати към работното му място, и Блеър даде на гостите си знак да седнат там, преди той да се запъти към своя стол зад бюрото и да се настани в него.

Без да губи повече време, Джина започна:

— Господин Блеър, благодаря ви, че ни приехте без предварителна уговорка, но времето ни е малко. Кели Ръснак щеше да ми бъде свидетелка по време на изслушването на Стюарт Горман за убийството на съпругата му, което се провежда в Сан Франциско тази седмица. Кели се е срещнала със Стюарт тук преди около две седмици. Споделила, че е възможно да е в опасност, поради работата си по ставата на Драйдън.

— Никой не е убил Кели. Изглежда се е самоубила.

— Така изглежда. Познавахте ли Кели добре?

Нейният отговор и следващият въпрос явно го изненадаха.

— Компанията ни не е голяма, но не я познавах повече, отколкото другите служители. По-малко от някои. В крайна сметка тя не работеше в мениджмънта.

— Забелязах обаче, че сте направили изявление за смъртта й. Такава ли е политиката на компанията?

— За щастие до съвсем скоро нямахме определена политика в това отношение. В този случай трябваше да направим изявление за пресата и аз го сторих. Боя се, че не виждам нищо зловещо в този случай. — С едната си ръка той премести купчина хартия на около сантиметър от предишното й място. — Казах всичко това на господин Елиът сутринта. Опитвате се да замътите водите около клиента си. Предполагам, че това е похвално за един адвокат, но е доста досадно за всички нас, останалите.

Е, значи рано ще свалим ръкавиците, помисли си Джина. Удостои го с подсладена усмивка.

— Дори да е така, причината господин Елиът да проявява интерес към историята няма почти нищо общо с клиента ми, а с укриването на информация около ставата на Драйдън, което и Карин, и Кели са се опитвали да разобличат.

Той поклати глава, здраво стиснал устни.

— Нищо не прикриваме, госпожо Роук. Не знам откъде са тръгнали слуховете, но няма никакъв проблем със ставата на Драйдън. Тя е забележително изобретение, което бележи огромен напредък в технологията за подмяна на ставите. Всеки момент се очаква официалното одобрение на АХЛ и ние се подготвяме за огромно търсене в световен мащаб. Ако подозирахме, че продуктът е вреден, смятате ли, първо, че АХЛ щеше да даде одобрението си, и второ, че ще бъдем толкова глупави, че да започнем масово производство при съдебните дела, които един дефектен продукт би предизвикал?

— Първо — каза Джина без никакво губене на време, — АХЛ ще даде одобрението си, ако изобщо не подозира за проблемите, защото те са се появили след формалното приключване на клиничните изследвания. И второ, бихте започнали производство, ако се нуждаете от незабавен прилив на средства, ако имате поръчки от чужбина, които можете да изпълните най-напред, и ако вече работите върху подобряването на продукта, което ще можете да използвате, преди нанесената вреда да е станала твърде голяма. — Тя се облегна на стола си и погледна към Уайът и после отново към Блеър. — Този въпрос няма просто да отзвучи. Някои хора изтъкват вероятността Карин Драйдън да е била убита, за да затворят устата й.

— Не ставайте смешна.

— Спомняте ли си какво правихте през нощта на убийството на Карин?

— Дори не знам през коя нощ е била убита Карин.

— В неделя преди две седмици — услужливо се обади Уайът.

Блеър присви очичките си, а мускулите на бузите му непрекъснато работеха.

— Много отдавна е — каза той. — Не знам какво съм правил преди три седмици в неделя през нощта. Сигурен съм обаче, че каквото и да е било, не съм удавил една от отдавнашните си звезди. — Той рязко бутна стола си назад и се изправи. — Боя се, че срещата ни трябва да приключи.

— Въпросът няма да отшуми — каза Джина.

Само че Блеър не се трогна. В безопасност зад бюрото си, той стоеше едва ли не мирно.

— Нямам какво повече да ви кажа. И не искам да идвате отново в сградата, защото ще наредя да ви изгонят. Дрънкайте абсурдите си в съдебната зала, където хората са длъжни да ви търпят. И докато сме още на темата, може да прегледате законите за клевета, преди да продължите да разпространявате злонамерени лъжи.