Джон Лескроарт
Под подозрение (25)

25

Беше все още тъмно, когато Джина чу как сутрешният й „Кроникъл“ се удря в предната врата и понеже и бездруго не спеше, се показа навън по пижама и го взе. Краят на топлото време, подсказан през последните няколко дни от засилващите се ветрове и от бързите облаци, вече бе факт.

Джина бе останала в кантората с папките с доказателствата почти до девет часа, а след това ги бе взела в адвокатското си куфарче. Понеже мислеше, че това ще й донесе късмет, но в същото време не спря да се пита дали идеята е добра, тя взе такси до „Рю Шармен“, ресторанта точно под апартамента на Дейвид на Мейсън, на една пресечка надолу по хълма от хотел „Марк Хопкинс“, който им беше любим. Рик излезе от кухнята и я отрупа с внимание. След това по силата на отдавна установена от Дейвид традиция той най-напред реши какво вино ще пие Джина — в този случай половин бутилка „Жевре-Шамбертен“ — и след това й поднесе няколко специални малки блюда, които не присъстваха в менюто, но бяха подходящи за виното.

Когато се прибра у дома към единайсет, борейки се с всички обстоятелства около случая — Стюарт, Дейвид, Джул, Кларънс, призрачния любовник на Карин (и неин убиец?), — тя най-сетне заспа някъде към дванайсет и половина, когато бе погледнала часовника за последен път.

Когато го погледна отново, беше четири и петнайсет и Джина беше съвсем будна.

Щом вестникът се удари във входната й врата, това за нея бе достатъчно извинение да отметне завивките. Знаеше, че днес няма да може повече да заспи. Най-добре да не се опитва.

В плен на една-единствена мисъл след ареста на Стюарт, Джина беше занемарила покупките си и запасите в дома й вече бяха доста оскъдни. Каза си, че това не е разумно, понеже ще й трябва енергия за съда, но вътрешното укоряване нямаше да й помогне тази сутрин. На почти празните лавици не откри нищо, което дори далечно да напомня за питателна храна. Само че във фризера й бе останала една купа замразен ориз терияки и макар да не й се ядеше особено, тя го пъхна в микровълновата и пусна кафе машината с доза за шест чаши.

Върна се на кухненската маса, седна, разгърна вестника и изпита неопределено облекчение, защото поне днес Стюарт не беше на първа страница. Но по ирония на съдбата на трета страница имаше снимка на Джед Конли и на съпругата му по време на някакво мероприятие за набиране на средства, съпътствана от материал за евентуалното му кандидатиране за Сената. Той все още хитруваше и не се бе съгласил категорично, но явно някой — несъмнено политически съюзник на Хорас Тремънт — беше пуснал слуха, за да провери как ще бъде приет. Съдейки по статията, се приемаше доста добре.

Джина се върна мислено към предложението, което й беше направил преди десетина дни и поклати глава отвратена и смаяна. Не мразеше Джед, дори не й беше антипатичен. Тъкмо обратното. Но се запита защо тъкмо такива типове с доста хлъзгав личен морал биват привлечени към политиката на високо ниво. И твърде често биват избирани? Фактът я подлудяваше, затова рядко си позволяваше да разсъждава по въпроса. Но сега, когато видя статията във вестника, реши, че ако Джед бъде номиниран, няма да гласува за него. Въпреки че беше очарователен, секси и дискретен. Просто нямаше да го направи.

Когато таймерът звънна, Джина дочиташе първия раздел на вестника и изключи уреда. Разбърка разсеяно ориза, занесе го до кафе машината, остави го, наля си една чаша и сложи лъжичка захар. Механично, стиснала в една ръка кафето, а в другата — купата с ориза, тя се върна на мястото си на масата и мимоходом забеляза, че навън е все още тъмно.

Чашата застина на половината път към устата й и тя внимателно я остави, забола очи в познатото име под заглавие от местните новини, което привлече погледа й:

САМОУБИЙСТВО ВЪВ ФОСТЪР СИТИ

Полицията във Фостър Сити смята за евентуално самоубийство смъртта, вероятно причинена от сънотворни, на жена, открита вчера в леглото си в жилищния комплекс Харбър Крийк. Кели Грей Ръснак на 34 години, неомъжена, през последните единайсет години е била лаборантка в медицинската технологична компания „Полимер Иновейшънс“ в Сан Бруно. Миналия петък не се явила на работа и не предупредила, че ще отсъства, а после, когато същото се повторило и в понеделник, работодателите й се разтревожили и уведомили полицията. Уилям Блеър, президент на ПИ заявява: „Кели беше една от най-отговорните ни служителки и когато не се обади, че е болна, много се притеснихме да не би да й се е случило нещо лошо“.

Полицията твърди, че когато е била намерена, госпожа Ръснак е била напълно облечена и явно не е била жертва на сексуално насилие. Блеър признава, че от колеги на служителката е дочул, че през последните седмици жертвата е била потисната. Препоръчал й е да потърси лекарска консултация. Предстои аутопсия.

Още не е известно кога ще бъде погребението, но семейството на починалата моли вместо цветя…

* * *

Джина знаеше, че независимо дали вали, пече слънце или има мъгла, Уайът Хънт обикновено започва деня си преди шест сутринта с крос от жилището си близо до Съдебната палата, по Ембаркадеро, после на север до Морския парк и обратно. Той не вдигна телефона в дома си, когато тя му се обади, затова остави съобщение и напълно забравила за кафето и за закуската си, хукна към стаята си, навлече износения си екип за джогинг и гуменките си. Щеше да тича към центъра по Калифорния и Маркет и да го пресрещне. Ако го изпуснеше, щеше да отиде в дома му.

Не го изпусна. В шест и петнайсет Джина тичаше редом до него достатъчно бавно на лекия дъждец, за да могат да разговарят.

— Тя щеше да бъде една от свидетелките ми, Уайт. Беше един от двамата човека, с които се е срещнал Стюарт. Не е бягал от ареста си, а е искал да се срещне с тези хора и да разбере какво знаят за бизнеса на Карин. Опитах се да я призова, но не успяха да й връчат призовката.

— Е, вече знаеш защо.

— Това трябва да има някаква връзка със Стюарт и със ставата на Драйдън. Казала е на Стюарт, че нещо много сериозно не е наред с продукта.

— И се е самоубила заради това? Защо ще го прави?

— Ще се учудя, ако се е самоубила.

— Но нали тъкмо каза, че…

— Казах, че според вестника ченгетата го смятат за вероятно самоубийство. Два смъртни случая за една седмица, а жените са работели по един и същи проект? Това не ти ли говори нещо?

Продължиха да тичат заедно.

— Въпросът е доста сериозен — каза Уайът. След още няколко крачки добави: — Бих могъл да поразровя, но ще струва доста скъпо. А и как ще помогне на Стюарт тук и сега?

— Да, знам. Няма.

Бяха стигнали почти до края на парка, където асфалтът на алеята стигаше до вълнолома на няколкостотин метра от Морския музей в ъгъла на Гирдели Скуеър. Водата на залива представляваше клокочеща маса от сиво-зелено, осеяна с бели петна. Пелената от облаци беше тъмна и плътна, надвисвала ниско над моста Голдън Гейт, а вятърът духаше на силни пориви. Двамата се обърнаха с гръб към вятъра, като го оставиха да ги тласка и да улеснява движението им.

— Добре — каза Джина, — да оставим Кели и да поговорим пак за Карин. Смяташ ли, че е спяла с някого?

— Вероятно — изсумтя Уайът.

— Според Диз това е нашият убиец.

— Вероятно има право.

— С кого разполагаме?

— Конкретни имена ли? Макафий. Може би Пинкърт. Онзи тип от Пало Алто — Форестър. Конли…

Джина се закова на място.

— Конли ли? Имаш предвид Джед Конли?

Без да губи темпо, Хънт продължи да тича на място и сви рамене.

— Разбира се, защо не? Разговаряли са в петък. Може да са си уговорили среща в неделя вечерта. — Уайът забеляза реакцията на Джина и каза: — Просто нахвърлям възможности, Джина, всички, с които знаем, че е разговаряла. Не ми е известно някой изобщо да е питал Конли дали има алиби. Много бързо мога да разбера.

— На всяка цена го направи. — Джина отново се затича, а Уайът пое редом с нея. — Ако не друго, поне го елиминирай. Но с когото и да се е виждала Карин, трябва да са се срещали някъде. Трябва да са го планирали. Все някой трябва да е чул или да е видял нещо.

— Може би не — каза Хънт. — Не и ако е бил доктор Боб.

— Макафий?

Уайът поклати глава.

— Има много места в новата клиника, където могат да се скрият. Съвсем лесно би било, Джина, стига да не държат да го правят легнали. Същото може да важи и за Пинкърт. Дори и тя да не е харесвала пълни типове.

— Кой ти го каза?

— Макафий.

— Е, достатъчно е харесвала Пинкърт, за да го покани за делови партньор. Той какво алиби има?

— И за него не знам. Макафий на практика каза, че няма шанс да е бил той.

— Добре, трябва и това да проверим. — Тичаха мълчаливо около половин пресечка, след това Джина продължи: — Искам да посветиш цялото си време на това, Уайът. Върни се в болницата и тръгни от предположението, че Карин е имала любовна връзка. Виж какво ще откриеш.

— Имаш ли данните за телефонните й разговори?

— Бяха в папките с доказателствата. Не съм ги прегледала основно.

— Ще ми трябват.

— Добре. Какво друго? Но мисли бързо. — Бяха стигнали до Фери Билдинг в началото на Маркет Стрийт. — Тук се отклонявам.

И двамата спряха, но не бяха задъхани.

— Като че ли разполагам с повечето други неща. Ще ти звънна в кантората, ако ми трябва още нещо.

— Не забравяй алибитата. На всички.

— Добре — каза Хънт. — На всички по света.

* * *

Ситуацията с Кели Ръснак просто не излизаше от мислите на Джина, но когато се прибра от бягането — като изкачи стръмната Калифорния Стрийт на връщане, — вече си мислеше за нещо, което й се стори странно в новините, а то я наведе на много добра според нея идея. Когато се прибра в кухнята си, вече беше решила.

Беше все още рано, малко след седем часа, но не се поколеба да се обади на друг свой стар познат и също така член на неофициалния кабинет на Джакман. Джеф Елиът беше автор на рубриката „Градски приказки“, която всеки ден излизаше в „Кроникъл“, а Джина смяташе, че разполага със сензационна новина.

Засега Джеф показателно мълчеше по случая на Горман, защото се занимаваше не толкова със слухове, колкото с истински новини, не се стремеше да става звезда, а овен това имаше приятели — Джакман и Джина — от двете страни на фронтовата линия. Освен другото го смятаха едва ли не за класик, който не се нуждае от изопачаване на истината, за да измисли едно заглавие. Прикован към инвалидната количка от бавно напредваща множествена склероза, той вече имаше своя рубрика и славата си на репортер, нямаше какво да доказва и обикновено избягваше да гази в мътните води на клеветата и на изтичането на информация, които толкова много от колегите му в Сан Франциско предпочитаха.

Вдигна на второто позвъняване, явно беше буден от часове.

— Джеф Елиът.

— Джеф, добро утро. Джина Роук се обажда.

— Значи се върна в пържилника — каза Джеф. — Оценявам, че ме каниш лично, но и бездруго щях да дойда.

— Къде?

— На изслушването ти днес. Нали затова се обаждаш?

— Всъщност не. Не съвсем. Макар че имам за теб една история, която може би има връзка.

— Може би?

— Най-вероятно. Просто не знам как.

— И точно тук на сцената излиза асът на разследващата журналистика.

Джина си помисли, че няма нищо чудно във факта, че всички харесват Джеф.

— Точно така — каза тя. — Допускам, че си чел днешния вестник. Освен това допускам, че е съвсем близо до теб. Права ли съм?

— Направо ме плашиш — отвърна той. — Добре, взех го. Какво?

— Втори раздел, шеста страница, в „Разни“.

По телефона го чу как разлиства страниците.

— Значи не е в града?

Не можеше да сбърка разочарованието в гласа му. Джеф черпеше материали за колонката си почти само от града и от окръг Сан Франциско. Интересни новини можеше да има навсякъде, но ако не бяха от неговата територия, той обикновено ги предаваше на някой друг.

Затова Джина заговори бързо:

— Виждаш ли убийството във Форестър Сити?

— Намерих го. Кели Ръснак?

— Точно така. Лаборантка в ПИ. Познай на кого е била асистентка.

— Не ми казвай Мария Кюри. Не е достатъчно стара.

— На Карин Драйдън.

— Съпругата на Стюарт Горман. — Джеф още не беше писал колонка за случая, но беше научил, че изслушването е насрочено за днес сутринта и знаеше наизуст главните участници.

— Точно така. Но както виждаш, статията не го споменава. Освен това не споменава, вероятно защото репортерът няма как да знае, че се опитах да изпратя призовка на госпожица Ръснак за предварителното изслушване. — Джина спря за секунда, за да може Джеф да осмисли факта. — Освен това сигурно забелязваш, че от името на компанията не говори просто някой служител, а самият изпълнителен директор Уилям Блеър. Разказва как се е притеснил за някаква лаборантка, която е отсъствала от работа два дни? Това е компания с повече от сто и петнайсет служители.

— Така — следеше мисълта й Джеф.

— Причината да знам всичко това — продължи Джина — и причината да искам тя да е една от свидетелките ми е, че в деня на ареста си миналата седмица Стюарт Горман е получил в дома си обаждане от Кели Ръснак, а след това се е срещнал с нея на един паркинг в южната част на полуострова.

— Тя какво общо има с него?

— Нищо пряко. Виждали са се само няколко пъти. Но причината да отиде да се срещне с нея не е бягството му от заповедта за арест. Тя е смятала, че нещо в работата, която са вършели с Карин в ПИ, може да е свързано със смъртта на Карин. — Последва дълго мълчание, по време на което Джина прочете мислите на Джеф. — Не те виня, ако смяташ, че се опитвам да разглася друга версия за събитията, Джеф. Само че има две съображения: първо, никога не бих го направила. Познаваш ме отдавна, аз не играя така. И второ, всичко това може да бъде доказано лесно и по независим път. Обади се на Бил Блеър, задай му няколко въпроса и ако отговорите му ти допаднат, остави го на мира. Само че се съмнявам, че ще ти допаднат. Мисля, че там се крие огромна сензация.

— За какво? За тези две жени?

— Отчасти да. Но по-скоро за проекта, по който са работели. Чувал ли си някога за ставата на Драйдън?

— Не.

— Е, дръж се здраво. — Тя му разказа сбито за изобретението на Карин, за невероятните печалби, които щеше да донесе, за проблемите с клиничните изпитания, за късното пристигане на докладите, за заплахите на Карин да разгласи поведението на ПИ, за предстоящото одобрение от страна на Агенцията за храните и лекарствата, за заемите мецанин, за Дон Форестър и за неговата група за рисков капитал. — А сега искат да повярваме, че тази млада жена се е самоубила? Според мен Бил Блеър е замесен най-малкото в прикриване на случая. Той иска ставата да излезе на пазара с одобрението на Агенцията и ще скрие отрицателните резултати от изпитанията.

— Как ще го направи? Клиничните изпитания са публично достояние.

— Точно така, но резултатите са пристигнали след приключването на изпитанията. Формално погледнато, те не са част от процеса на одобрение. А сега очевидно изникват предимно като въпроси към ПИ. Възможно ли е този смъртен случай да се дължи на ставата? Така че, ако някой вътрешен човек като Карин или като горката Кели не разтръби, никой няма да разбере какво става.

Джеф се поколеба, след това каза:

— Права си за едно — това наистина променя положението около Горман. Ако го публикувам и се окаже вярно…

— Всичко е вярно. Можеш да го провериш лично, както съм сигурна, че ще направиш.

— Разбира се. Но ако това се окаже част от твоя случай и предвид на медийното внимание, което вече получаваш, написаното от мен за нула време ще добие национален мащаб.

— Признавам, че това би бил хубав бонус. Да пуснем във въздуха друга версия за събитията. Освен това може да изпадне още нещо. Делото адски много се нуждае от друг заподозрян. Какво ще кажеш?

Джеф обмисля почти трийсет секунди, доста продължително време, преди най-сетне да каже:

— Харесва ми. Поне до убийството на Карин Горман. Но все още не разбирам защо това момиче се е самоубило. Ако се е канела да разтръби случая… освен ако някой не я е заплашвал… но дори тогава…

— Точно това и аз не мога да си обясня — прекъсна го Джина. — А както се нагорещява случаят ми, дори не мога да изпратя следовател да провери. Нямам време и имам други приоритети. Но съм сигурна, че тук има нещо, нещо голямо, и би било страшно съвпадение, ако не се окаже по някакъв начин свързано с делото ми. Просто не се сещам как.

Едва когато затвори телефона, на Джина й хрумна още нещо. Другият възможен сценарий, който толкова красноречиво бе описала на Джеф Елиът, би облагодетелствал някой, който има акции в ПИ или би спечелил от своевременното одобрение на ставата на Драйдън. След смъртта на Карин собствеността на всички семейни акции в ПИ, както и твърде нашироко обсъжданото връщане на заема мецанин от два милиона долара, щеше да се стовари върху Стюарт.

Всъщност бе възможно да се появят други заподозрени, както с надежда бе споменала пред Елиът — Бил Блеър, Дон Форестър. Но ако човек по начало е склонен да смята клиента й за виновен, а явно в момента всички на света бяха склонни, тогава тя тъкмо бе започнала разследване, което щеше да даде на Стюарт още по-силен, а не по-слаб, мотив.

Стомахът й се сви и тя се пребори с пристъпа, като дишаше леко, след това разтреперана се надигна и отиде да си вземе душ и да облече дрехите си за съдебната зала.