Джон Лескроарт
Под подозрение (10)

10

— Бетани е казала, че ме е видяла? Как е възможно?

— Казва, че е видяла колата ти.

— Видяла ме е да влизам в гаража ли?

— Да. И след това да тръгваш отново няколко часа по-късно.

— В такъв случай е видяла убиеца на Карин да идва и да си тръгва.

— Сигурно точно това е допуснал и инспектор Джул. Човекът е бил с твоята кола.

— Не, не е. Не е възможно.

Дълбоко в себе си Джина се окуражи от безусловното отричане. Стюарт или беше невероятно добър лъжец, или казваше истината.

— Добре, да оставим за момент колата и да поговорим за твърдението ти, че двамата със съпругата ти никога не сте се карали и по-специално, че ти никога не си я удрял.

— Добре. — Стюарт се бе наклонил напред на дивана и кръвта бе нахлула в лицето му. — Какво точно не ти е ясно?

— Мисля, че не разбирам обаждането в полицията за нарушаване на обществения ред през лятото.

— И това ли са открили вече? — смръщи се Стюарт.

— Това е един от въпросите. Другият е какво обяснение ще ми дадеш ти. А що се отнася до факта, че вече са разбрали, вчера те предупредих, че ще открият всичко за теб, всяка дреболия, която си вършил, и ще я извадят на показ пред целия свят, поради което за теб ще е по-добре да ми го разкажеш, преди журналистите да го публикуват по-късно. Като например това, че си удрял жена си.

Малката тирада улучи точно в целта. Стюарт отбранително се облегна на дивана — скръсти крака, опъна едната си ръка върху възглавниците и се опита да спечели време, докато реши какво да каже. Накрая заяви простичко:

— Никога не съм я удрял.

— Тя ли те е удряла?

— Не.

— Но ченгетата са идвали?

— Досадната ми съседка ги е повикала. — Пауза. — Възможно е да сме вдигали шум. Казах ти, че се карахме.

— И точно това сте правили лятото, когато е дошла полицията.

— И си тръгна. Искаха само да се уверят, че няма пострадали. — Той сви рамене: — И наистина нямаше. Тръгнаха си и толкова.

— Така. Това ли е всичко? — Джина го изгледа сериозно.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, Стюарт, дали според теб има още неща, важни за разследването на твоята персона, водено от инспектор Джул, което адвокатката ти би искала да знае, за да може да те защитава? — Тонът на Джина бе малко по-настъпателен. Погледна гневно и очаквателно към другия край на стаята и наблюдаваше как клиентът й се преструва, че мисли, докато накрая не издържа и рязко попита: — Искаш ли да ти подскажа? Бих могла.

Той се облегна намусен.

— Нека те попитам нещо — защо изведнъж стана враждебна? Какво се е случило?

Джина не можа да отговори веднага. Седеше на стола си и се опитваше да събере мислите си, докато накрая каза:

— Снощи прочетох книгата ти.

— Цялата ли?

— Да, на един дъх. „Излекуван от водата“. Много ми хареса. Ъгълчетата на устните на Стюарт се повдигнаха.

— Не мислех, че знаеш за моите книги.

— Аз съм адвокатът ти. Знам всичко. Свиквай.

— Това ли те тревожи? Че книгата ми ти е харесала?

— Не точно — каза тя с равен глас, — но след като попита, ще ти кажа, че ще побеснея, ако прекрасната ти книга ме е подлъгала, а всъщност се окажеш виновен. Почувствах се лично засегната, когато научих, че свидетел е видял колата ти да пристига и да потегля отново около времето, когато е била убита Карин. Не мога да си представя защо не можеш да овладяваш гнева си, след като пишеш за такива духовни и холистични неща. Наистина ще се ядосам, ако спиш със сестрата на съпругата си. Ще се вбеся, ако се окажеш толкова добър лъжец, колкото си добър писател. Обърква ме липсата ти на реакция към смъртта на съпругата ти. Смайва ме и ме смущава фактът, че ченгетата идват в дома ти да прекратяват свади, когато ти твърдиш, че никога не си посягал на жена си. Достатъчно ли е?

— Мога да ти обясня…

— Не в момента, моля те. — Тя стисна челюсти. — Затова, да, можем да кажем, че нещо ме притеснява и че се държа донякъде враждебно. И докато сме още на темата, нямам навика да допускам мъжете да ме заблуждават. Известно време бях със страхотен мъж и някак привикнах. Затова се боя, че вероятно съм позанемарила предпазливостта, което също ме вбесява. Как ти се струва?

— Не съм убил Карин.

— Добре. Вече го каза. Благодаря.

— Не ми ли вярваш?

Тя сви рамене. Внезапно, изненадвайки себе си, Джина стовари дланта си върху масата с компютъра и в стаята отекна стряскащо силен звук като от изстрел.

— По дяволите, Стюарт! Да не би да си мислиш, че играем някаква игра? Имаш ли представа колко здраво си загазил в момента? Според теб не е ли важно и не трябва ли да знам, че преди пет години са те арестували за битово насилие? Или че миналия петък вечер си заплашил пътния полицай на магистралата, точно преди да му признаеш, че си излязъл от дома си, за да не убиеш съпругата си? Какво си мислеше? Това са сериозни неприятности и ти си затънал.

— Но как са…

Накрая Джина просто не успя да се сдържи и скочи на крака. Не беше го планирала — обикновено не беше част от репертоара или от стратегията й, — но в действителност започна да му крещи:

— Мътните да те вземат, Стюарт! „Никога не се е случвало“ не е същото като „никога няма да го открият“. Защото те винаги научават. Помниш ли какво ти казах? Всичко излиза наяве! Винаги! Така стоят нещата.

Тя се надвеси над него, после се изправи, завъртя се на пети и отиде до един от прозорците. Разтвори щорите, макар че всъщност не гледаше нищо конкретно.

Джина трябваше да овладее гнева си. Бавно изпусна въздух, затвори очи и се съсредоточи върху туптенето на сърцето си. Когато отново погледна към Стюарт, той се бе привел напред на дивана, бе подпрял лакти на коленете си и я гледаше, сякаш я молеше за нещо. И може би наистина го правеше.

Тя се успокои, доколкото можа, и се обърна с лице към него.

— Съжалявам, че ти повиших тон. Беше непрофесионално от моя страна. Приеми извиненията ми.

— Няма нищо. Хората се ядосват понякога — помирително махна той.

— Да, така е — кимна Джина. Прекоси стаята и седна в другия край на дивана. Погледна часовника си, след това Стюарт. Когато заговори, в тона й нямаше желание за борба: — Добре, Стюарт. Инспектор Джул ще пристигне съвсем скоро. Искаш ли да ми разкажеш за първото обаждане в полицията за битово насилие? Преди пет години.

Беше обърнал към нея бледото си и изтощено лице и бе почти болезнено човек да гледа умората около очите му.

— Беше поредното скарване. Всъщност първото лошо скарване. — Той снижи глас и наведе глава, сякаш да се скрие от следващото признание: — Струва ми се, че счупих няколко чинии. Една от тях я поряза. Кървеше, когато дойдоха ченгетата.

— Това е твоята версия. Но какво ще пише в полицейския доклад, Стюарт? Каква е версията на ченгетата?

Той леко наклони глава настрани.

— Не знам. Не съм виждал доклада. Нямам представа какво им е казала Карин.

— Но те отведоха в участъка?

— Да. След това Карин дойде и в крайна сметка ме пуснаха да се прибера у дома с нея. Ходих на терапия за овладяване на гнева и проблемът изчезна.

— До това лято?

Стюарт вероятно се почувства неловко, защото сведе поглед и сви рамене.

— Никога не съм я удрял. Нито през лятото, нито преди това. Никога.

— Добре. — Джина бе почти сигурна, че ако се наложи Стюарт да се изправи пред съдебните заседатели, те надали ще направят разлика между това да замериш жена си с чиния и действително да я удариш, но ако за Стюарт беше важно точно какъв вид битово насилие бе извършил, щеше да го остави на собствената му съвест. Поне засега. — А какво ще кажеш за полицая на магистралата? Заплаши ли го?

— Не. Бях бесен, че ме спира. — Пренебрежителна полуусмивка. — Знам, пак проблемът с гнева. Всеки втори шофьор караше с превишена скорост, а той спря точно мен. Споменах тази незначителна подробност, когато той се приближи към прозореца ми. Да, вероятно можех да се изразя по-добре, но не съм го заплашвал. Накрая му дадох автограф — колко сериозно може да сме се спречкали? — Той се наведе към нея. — Джина, чуй ме, признавам, че съм избухлив. Опитвам се да се справя с проблема. Животът с моите две жени у дома може да постави на изпитание дори търпението на светец, но аз намирам решение, като при възможност просто заминавам. Не съм склонен към насилие, не съм убил Карин и това е самата истина. Би се отразило великолепно на душевния ми покой, ако знам, че адвокатката ми най-сетне ми вярва.

Джина просто го гледаше, неспособна или поне изпълнена с нежелание да му даде онова, което искаше от нея. Истината бе, че в момента душевният покой на Стюарт бе последното нещо, което я вълнуваше. Имаше много по-неотложни проблеми от деликатните чувства на клиента й и те връхлитаха от всички посоки.

Накрая погледна часовника си, скръсти крака и се облегна.

— Стюарт, разполагаме с още четирийсет минути, преди да дойде Джул. Трябва да изясним много неща, така че най-добре да се залавяме за работа. Готов ли си да ми кажеш нещо, което вече да не съм научила от друг?

* * *

След разпита, когато и Джул, и Стюарт си бяха тръгнали, Джина си помисли, че вероятно почукването на вратата й означава, че Стюарт се връща, за да я уволни, или по-точно да се откаже от услугите й. Нямаше да го вини, ако не искаше да работи с нея след днешното й поведение. Въпреки че със сигурност щеше да му трябва адвокат. Разпитът, проведен от Джул преди малко, би трябвало да е прогонил всякакви съмнения на Стюарт, че съпругата му е била убита и че той е главният заподозрян.

Или пък вероятно през десетте минути, откакто си бе тръгнал от кабинета на Джина, бе имал възможност да премисли нещата и бе решил, че не иска да плати хонорара й от шейсет и пет хиляди долара. Това бе сериозна причина за промяна. Имаше много по-евтини и не толкова враждебни адвокати и вероятно той беше решил да наеме някой от тях. Джина почти се надяваше да го е сторил.

Отиде до вратата и отвори със замах. В коридора стояха двамата й партньори.

— Арестуваха ли го? — попита Дизмъс Харди.

— Не.

Харди се ухили, извърна се леко към Фаръл и протегна ръка.

— Десет долара.

* * *

— Не разбирам. — Тримата бяха влезли в кабинета й, Харди и Фаръл се настаниха на дивана, където беше седял Стюарт, а Джина — в дълбокия си стол. — Ако бях на мястото на Джул, щях да го арестувам. Едва ли му трябва още много.

— Така е — съгласи се Харди, — но ще е по-чисто, ако преди това си издейства обвинителен акт. Нека не забравяме, че следващия вторник ще заседава голямото жури. Допускам, че докато ние с вас си говорим, । ой е отишъл да запознае прокурора с онова, което е научил тук. Да провери дали ще бъде достатъчно. Но е възможно още седмица-две да елиминира други заподозрени. При толкова важно дело ще предпочете да се подсигури добре, за да не се издъни.

Фаръл почти се беше излегнал и беше вдигнал крака върху ниската масичка. Под дрехите със сигурност носеше някоя от характерните си фланелки, но за неопитното око беше облечен като действащ адвокат — графитеносив костюм и тъмноморава вратовръзка.

— Независимо дали ще го арестуват, Стюарт е подписал договор с нас, нали?

— Дадох му документите да ги разгледа у дома — отговори Джина. — Свалих безбожно до шейсет и пет, но според мен дори тази сума му се стори огромна. Бих се обзаложила, че ще ни наеме, но след като Джул приключи, не говорихме много. Стюарт искаше да се върне при дъщеря си, която явно е много разстроена от случилото се.

— Всеки би бил — отбеляза Харди.

— Явно не и Стюарт — сви рамене Джина и погледна към Фаръл. — Виждала съм хора, по-съкрушени от смъртта на кучето си.

— Ей! — скокна Фаръл. — Барт не беше куче. Той беше човек.

— Точно това исках да изтъкна — усмихна му се Джина разбиращо.

— На колко години е дъщерята? — попита Харди.

— На осемнайсет. Тъкмо е постъпила в колеж в Орегон. Била скарана с майка си, когато заминала, и не успяла да се сдобри с нея.

— Чакат я трийсет щастливи години при психоаналитик, и то при положение че убиецът не е баща й — отбеляза Фаръл. Метна поглед към Джина и повтори: — Ако убиецът не е баща й.

Джина отвърна на погледа му.

— Мисля, че по присъщия си изтънчен начин Уес пита какви според теб са шансовете на клиента ти.

— Не точно, Диз. — Фаръл се изправи в някакво подобие на нормална поза и леко се извърна, за да бъде с лице към Джина. — Питам какво ти подсказва инстинктът — виновен ли е, или не?

Джина придоби замислено изражение.

— Мисля, че още не става дума за съд. Твърде рано е.

— Не попитах какво мислиш — притисна я Фаръл.

— Да, знам. — Тя замълча за момент и изпусна лека въздишка. — Като че ли засега инстинктът ми иска да повярва, че не го е извършил той.

— Казах ти — погледна Фаръл към Харди.

— А сега ще ми кажете колко глупаво и опасно е всичко това — продължи Джина. — Знам. И какво трябва да направя в този случай? — обърна се тя към двамата. — Да се откажа да го защитавам?

— Не — отговори Уес. — Да не му вярваш.

— Не казах, че му вярвам или че не му вярвам, Уес. Казах, че според мен още не става дума за съд. Просто сантименталната ми страна иска да вярва, че понякога мъжете, обвинени в убийството на съпругата си, не са го извършили. И особено мъже, които пишат красиви книги за природата и за други въпроси, които са ми присърце.

Уес, чиято собствена кариера като адвокат бе преобразена от нашумяло дело, при което бе спечелил оправдателна присъда за свой приятел и колега, на чиито твърдения, че е невинен бе повярвал, но който впоследствие се бе оказал виновен, поклати тъжно глава.

— Някои хора смятат, че маркиз Дьо Сад пише хубави книги — отбеляза той.

Харди се пресегна и докосна с бърз и успокоителен жест коляното му.

— Тя схваща нещата, Уес. Наистина. — След това се обърна към Джина: — Той просто не иска никой да преживява същото като него. Опитва се да те предпази.

От гледна точка на физиката Джина бе вероятно най-силната жена, която познаваше. Три години преди това тя бе стреляла по човек и го бе убила по време на престрелка. Сега погледът й стана по-суров.

— Нямам нужда някой да ме предпазва. Би трябвало и двамата вече да сте го разбрали.

— Не за такова предпазване говоря — поясни Фаръл. — Просто ти казвам, че ако случаят се разрасне до процес за предумишлено убийство, той ще обсеби живота ти през следващата година и повече. Този човек няма да ти бъде безразличен, независимо дали е виновен, затова въз основа на собствения си опит ти давам приятелски съвет, че вероятно, когато всичко приключи, ще се чувстваш по-добре, ако още в началото решиш, че той го е извършил, и действаш въз основа на това предположение.

— Никога през живота си не съм защитавала невинен клиент, Уес. Упражнението ми е ясно.

— Добре. — Фаръл се изправи. — В такъв случай няма за какво да се притесняваме и двамата с Диз отиваме на галаобяд при Лу. Ще ни нравиш ли компания?

— Вчера обядвах там — поклати глава Джина. — Позволявам си го само веднъж седмично.