Джон Лескроарт
Под подозрение (23)

23

Точно в девет часа сутринта в сряда на двайсет и осми септември, девет работни дни, след като Стюарт бе арестуван по обвинение в предумишлено убийство, адвокатката му влезе с бодро „Добро утро“ в приемната пред кабинета на прокурора на Сан Франциско Кларънс Джакман. Възмутена от лъжите и дори предателството на Джул, Джина си бе уговорила тази среща в деня след ареста на Стюарт. Предварителното изслушване бе насрочено за следващия ден в съдебната зала на съдия Сесил Тойнби, в дванайсети отдел.

Секретарката на Джакман беше едра, красива чернокожа жена с относително светла кожа, на около четирийсет години и се казваше Трея Глицки. Джина я познаваше добре и професионално, и лично. Съпругът на Трея Ейб беше заместник-началник на инспекторите в полицейското управление, а освен това беше най-добрият приятел на деловия партньор на Джина Дизмъс Харди, така че кръгът беше твърде тесен.

— Добро утро и на теб — откъсна поглед от компютъра си Трея и се усмихна приветливо, стана от стола си и заобиколи бюрото си, за да прегърне посетителката. — Кларънс те очаква — каза тя и добави тихо, — но искам да те предупредя, че вчера следобед доста надълго разговаря тук с Джери Ейбрамс.

— За да го осведоми по случая ли?

— Предполагам. Или просто да му даде нужното ускорение. Нещата се развиха доста бързо, нали?

— Луда работа — отбеляза Джина. — Като се разшуми за нещо, все едно светът започва да се върти около него. Но между нас казано, затова трябва Кларънс да се намеси и да прекрати тази история. Тя ще го злепостави.

— Е, Джери също здравата бие барабана си.

— Аз ли не знам!

Всъщност човек трудно би го пропуснал. След ареста медиите цял ден отразяваха новината за писателя и за бляскавата лекарка, която му беше съпруга. Джина изобщо не се съмняваше кой е източникът на десетките изтичания на информация, които захранваха почти безкрайните обобщения с нови данни. През последните две седмици Джери Ейбрамс бе станал име, известно на всяко семейство в Сан Франциско, а същото важеше и за Стюарт Горман. Разбира се, историята направи и Джина по-популярна, въпреки че тя през цялото време заявяваше „без коментар“ и твърдеше, че клиентът й е невинен и ще бъде оправдан, дори и да се стигне до процес.

Но трябваше да признае, че непрекъснатата медийна канонада започваше да се отразява и на нейната увереност. Макар все още да вярваше, че веществените доказателства за вината на Стюарт бяха несериозни или изобщо не съществуваха, през последните седмици тя се почувства в глуха линия от едно или друго журналистическо обобщение за косвените доказателства. Освен това — нямаше нужда да си го напомня, защото това бе очевидно по време на цялата й кариера — косвените улики бяха достатъчни за присъда.

През изминалите две седмици Джина бе използвала собствените си шпиони в Съдебната палата, за да разбере кога Ейбрамс трябваше да се явява в съда, и бе присъствала сред публиката на две от изслушванията му. Според нея той притежаваше плашещо количество харизма и убедителен стил, който въпреки престорената му искреност не можеше да прикрие явния му интелект. Тя знаеше, че обвинител като Джери Ейбрамс можеше да представи основаното си на косвени улики обвинение с въздействащ стил и така напълно да заглуши факта за липсата на веществени улики.

Всъщност мощната атака бе събудила у самата нея съществени съмнения относно фактическата вина или невинност на Стюарт. Когато бе отишла в мотела му в Сан Матео, за да разговаря с него, тя бе започнала да вярва в невинността на клиента си. Всичките му обяснения и действия, включително разговорите му с деловите партньори на Карин, като че ли я бяха убедили. Но в безмилостната проза на печатните медии и в безкрайните анализи по радиото и по телевизията, състоятелността на сценария за вината на Стюарт беше толкова вътрешно въздействаща, че буквално на няколко пъти й бе прилошало.

А сега заради Стюарт щеше да поеме още един огромен професионален и личен риск. Не лъжеше и не си измисляше фалшиви заплахи срещу Девин Джул, когато бе споменала пред него, че прокурорът й е близък личен приятел. Всъщност тя бе член на неофициалния кабинет на Джакман, който от началото на мандата му се събираше редовно във вторник на обяд в ресторанта на Лу Гърка. Тя го смяташе за справедлив, честен и добър човек, с когото я свързваше истинско приятелство. Фактът, че той явно бе съгласен с това съдебно преследване, дори до този момент, я изпълваше със силно тревожно предчувствие. Ако имаше сериозни опасения относно случая, той не ги споделяше с никого. Джина обаче знаеше, че това не е в стила на Джакман — ако не вярваше в случая, щеше да посъветва или нареди на Ейбрамс да се откаже.

Когато все пак беше помолила за тази среща след арестуването на Стюарт, Джакман прояви нетипично за него нетърпение, сякаш смяташе позицията на Джина — че клиентът й всъщност е невинен — за малко безвкусна. Тя имаше чувството, че той се бе съгласил на тази среща като лична услуга, а не от професионална вежливост. Това бе още една причина да се тревожи.

Чу вратата зад гърба си да се отваря и когато се обърна видя стария си приятел, главният обвинител на града — висок метър и деветдесет и с тегло от сто и двайсет килограма, — застанал на входа на кабинета си. Както винаги, Джакман беше облечен в безупречен костюм, днес тъмносин, носеше бледорозова риза и тъмносиня вратовръзка. Макар да се усмихваше за поздрав, лицето му беше като черна гранитна плоча под късо подстригана му прошарена коса. Говореше съвсем тихо, но тембърът на гласа му беше дълбок и сякаш отекна в костите й, когато каза:

— А, ето я и любимата ми адвокатка защитничка.

* * *

Ако Джина беше любимка на Джакман, не искаше да си представя как щеше да се разиграе сцената с човек, когото той не харесва толкова.

Разбира се, държеше се спокойно и сърдечно. Кларънс не седна на царственото си място зад бюрото, а настани Джина в едно удобно кресло в къта за сядане в кабинета си, накара да й поднесат чаша прясно и хубаво кафе и се увери, че със здравето и с работата й всичко е наред. След като приключиха с въведението, самият той се настани на кожения диван срещу нея и се наведе напред с открито изражение, облегнал лакти на коленете си.

— Е, Джина — започна той с тон, все едно е Господ, — с какво мога да ти помогна?

— Струва ми се, Кларънс, че най-доброто, което можеш да направиш за мен — за мен, за клиента ми господин Горман и за самия себе си, — е да спреш това налудничаво преследване, поне докато не се сдобиеш с някакви улики, свързващи клиента ми с убийството на съпругата му.

Изражението на Джакман изразяваше търпелива неутралност.

— Значи си убедена в невинността на господин Горман.

— Не в това е въпросът, сър. Работата е там, че още от самото начало господин Ейбрамс и инспектор Девин Джул работят по случая с презумпцията, че господин Горман е виновен, а не невинен. А без тази презумпция, без тази незаконна и дори неетична презумпция за виновност, те просто нямат сериозни улики срещу него.

Джакман кимна замислено и каза:

— А какво ще кажеш за съседското момиче, което е видяло колата му?

— Извинете, сър, но тя предполагаемо е видяла неговата кола. Не е видяла него, Кларънс, защото не е бил там. Не се налага да доказвам, че не е бил там. И точно за това става дума.

— А че клиентът ти я заплашва?

— Никога не я е заплашвал, Кларънс.

— Тя твърди друго. Останала е с друго впечатление.

— Никога не се е срещал с нея.

— Надявам се, няма да отречеш, че дъщеря му се е срещнала с нея. Два пъти.

— За да разбере какво е видяла всъщност. Само толкова.

Прокурорът явно се замисли над думите й.

— Добре, нека да изясним едно нещо помежду си. Как си обясняваш опита му да направи изкуствено дишане?

Въпросът я обезкуражи. Явно Кларънс бе напълно запознат с подробностите по случая. Беше подготвен от Джери Ейбрамс и явно бе готов за възраженията й. Само че тя не възнамеряваше да се предаде без борба.

— Честно казано, не знам какво го е накарало да постъпи така. Паника, безсилие, последна надежда? Да не забравяме, че тялото й е било все още топло. Просто не е можел да се откаже, без да опита да направи нещо.

— Ами случаите на битово насилие? Арестът му преди две години? Какво ще кажеш за това? Недопустими в съда? Без връзка с делото?

— Всъщност може би и двете. Но истината за тези два случая, Кларънс, е, че и двата пъти, когато са повикали полицията в къщата им, причината е била сериозно скарване с дъщеря им.

— Твърди той.

— Ами… да.

— Разговаря ли с дъщерята за това? А дори и да си говорила, не смяташ ли, че ако това би могло да спаси баща й от затвора, тя може да реши да излъже? Говорим за същото момиче, което е пресякло улицата и е отишло да заплаши съседката си, нали? Според мен едно дребно лъжесвидетелство в името на баща й едва ли би я притеснило особено. — Джакман се дръпна назад на дивана и изпъна гръб. — Не съдя клиента ти предварително, Джина, но понеже ти непрекъснато се позоваваш на липсата на доказателства в случая, не съм сигурен, че съм съгласен с теб.

— Говоря за веществени доказателства.

— Разбирам това. И разбира се, такава е стратегията ти. Но освен това така или отричаш, или умишлено пренебрегваш наличието на съществени косвени улики.

— Ако са толкова съществени, Кларънс, защо Ейбрамс не ги изложи най-напред пред голямото жури?

Джакман повдигна рамене, след това ги спусна.

— Не искаше да чака, за да ги свика на специално заседание. Тревожеше го опасността клиентът ти да избяга. Убеди се — поради тежестта на косвените улики, които двамата с инспектор Джул бяха събрали, — че клиентът ти трябва да бъде в ареста.

Джина понечи да отговори, но Джакман я прекъсна, преди да успее да каже и дума.

— Освен това трябва да призная, че поведението на клиента ти, след като е научил за заповедта за задържането му — да тормози граждани, да носи заредено оръжие…

— О, това ли, Кларънс? Ако Джул не беше нарушил уговорката ни, пистолетът щеше да е обратно в сейфа на Стюарт на следващата сутрин.

— Но се оказва, че клиентът ти е носел пистолета точно в момента, когато ти си убеждавала инспектор Джул, че не е така. — За пръв път тонът на Джакман стана суров. — Не бива да лъжеш полицай, Джина. Ти си служител на съда. Не знам какво си си мислела. Ами ако по време на ареста Джул бе действал въз основа на твърдението ти, че господин Горман не е въоръжен? Нима не забелязваш евентуалната опасност?

Макар да бе справедливо порицана, Джина все пак не отстъпи.

— Имахме уговорка, Кларънс. Защо аз да съм виновна, че Джул е нарушил уговорката ни?

— Защото не е негово задължение да спазва уговорки с адвокати на защитата. Негово задължение е да арестува заподозрени в убийство, когато съдия е преценил за уместно да издаде такава заповед. Ако може да го направи преди уговореното с теб време, точно това трябва да стори. Не можем да позволяваме на заподозрените в убийство да отидат да пият кафе с мляко, докато не им стане удобно да се явят за ареста си. Просто ги арестуваме. Сигурен съм, че това е съвсем очевидно.

— Да, съвсем очевидно е, Кларънс — отвърна тя, — че при толкова малко доказателства Джери Ейбрамс е бързал да го арестува, за да види името си във вестника. Това е.

— Такова обвинение не ти подхожда, Джина — прогърмя гласът на Джакман. — Господин Ейбрамс никога не се е стремил да спечели вниманието на пресата. Той има последователна и стройна теория за случая. Вчера разговарях с него известно време и съм убеден, че наистина сериозните косвени улики не му позволяват да стигне до друго заключение извън всякакво съмнение, че клиентът ти е убил жена си.

— Това е просто инстинктивна прокурорска реакция, Кларънс. Знаеш го.

Дори да го знаеше, не го показа.

— Е — въздъхна Джакман, — ако доказателствата са неверни или неубедителни, това ще бъде в твоя полза. Ти си поискала по-ранно предварително изслушване — утре, ако не греша? — и несъмнено тази молба е попречила или ще попречи на възможността на хората да изградят неуязвимо дело. — Той разпери ръце. — Не знам какво всъщност искаш да направя, Джина. Така се връщаме към началото на днешната си среща. Няма да отменя нарежданията на господин Ейбрамс. Той е изградил обвинение, което или ще издържи, или няма. Така ще постъпим.

— Той е невинен човек, Кларънс. Някой друг е убил съпругата му. Не Стюарт.

— Точно затова провеждаме съдебните процеси, Джина. И изслушванията. Господин Ейбрамс ще докаже това, а твоята работа е да го спреш, ако можеш.

— Може би изобщо не трябваше да се стига до този етап. Те не разполагат с нищо. Това просто не е редно, Кларънс.

Веднага си даде сметка, че е стигнала твърде далеч. Ноздрите на Джакман се разшириха за момент, появи се кратка усмивка със стегнати устни и отново изчезна.

— Е… — Джакман потри ръце и на лицето му се появи пародия на усмивка, докато се изправяше, — може би това е още една инстинктивна прокурорска реакция, но аз виждам един-единствен заподозрян в картинката, Джина. Освен това виждам един адвокат на защитата, който е под въздействието на напрежението заради първото си дело за убийство и действа на границата на етичността.

— Кларънс, аз не…

— Не се възползваш от годините на приятелството и на сътрудничеството ни и не отправяш лична молба към прокурора да заобиколи системата и да свали обвиненията, повдигнати от тази служба своевременно и законно?

— Не, аз…

— А, добре тогава. Явно не съм те разбрал правилно. Надявах се да е така.

Джина неусетно също се бе изправила, а Кларънс я бе прихванал за лакътя и я водеше към вратата. След това хвана бравата.

— Покажи ни с какво разполагаш на изслушването утре. Ще следя внимателно уликите. Клиентът ти ще има справедливо изслушване, Джина. Има право на това и ще го получи.