Кийра Кас
Наследницата (19)

Деветнадесета глава

След вечеря минах през стаята на Джак, а той ме чакаше пред вратата, което ми се стори малко странно, но предположих, че все пак е бил доста притеснен.

— Добър вечер, Джак — казах, приближавайки го.

— Ваше Височество — отвърна той с поклон.

— Можеш да ме наричаш Идлин.

Той се усмихна.

— Чудесно. Идлин.

Последва неловка тишина, в рамките на която очаквах да ми предложи ръката си. Той обаче просто стоеше намясто със сдържана усмивка, но за сметка на това оживен поглед. Щом видях, че няма да се досети какво се очаква от него, посочих към стълбището.

— Натам.

— Супер. — После закрачи пред мен, макар че не знаеше пътя.

— Не, Джак. Трябва да завием оттук. — Използвах същата реплика още три-четири пъти, но той не се извини нито веднъж. Просто следваше насоките ми, сякаш от самото начало знаеше накъде да върви. Постарах се да не обръщам внимание на грешките му. Тъй като вече имах цяла опашка от момчета за следващите елиминации, не исках да добавям и Джак към нея.

Дворецът се издигаше четири етажа над земята, но надолу се спускаше много повече. Снимките за бюлетина се провеждаха на първия подземен етаж, на който се намираха и складът и киното. Стаите на обслужващия персонал и стражите бяха разположени на първия и втория подземен етаж, но киното беше в отделно крило. Под всичко това се ширеше грамадно скривалище. Бях слизала в него само два пъти: веднъж по време на едно обучение, когато бях само на три годинки, и още веднъж, не дълго след това, когато ни бяха нападнали последното поколение бунтовници.

Беше ми странно да мисля за това. Бунтовниците вече ги нямаше, но сега се сблъсквахме с други антимонархистки групировки. Почти ми се искаше още да си имахме работа с някогашните размирници. Поне знаехме как да ги наричаме. Знаехме с кого се борим.

Разтръсках глава, връщайки се към настоящата ситуация. Бях на среща с момче. Веднага щом си припомних този факт, се смъмрих. Татко държеше всяка среща да се заснема. О, какво да се прави. Следващият път.

— Е, дано обичаш да гледаш филми.

— Обичам — отвърна ентусиазирано Джак.

— Хубаво. Аз също, но рядко ми се отдава възможност да сляза до киното. Разполагаме с няколко нови филма, макар че изборът не е голям. И все пак вярвам, че ще си намерим нещо добро.

— Чудесно.

Не можех да определя дали поведението на Джак е твърде грубо, или прекалено любезно. Питах се дали изобщо проумяваше колко много грешки допуска.

Вече ни бяха приготвили пуканки и аз се заех да избирам филм с дистанционното.

— Какво ще кажеш за „Око на свидетел“? — предложих аз, тъй като анотацията и картинката от обложката загатваха за романтично — драматичен сюжет.

— Звучи добре. Има ли екшън в него?

— Едва ли. В „Черни диаманти“ обаче има. — Обложката му беше мрачна и тайнствена, със силует на мъж с пистолет в ръка. Не бих го избрала по собствено желание.

— Да! Звучи добре.

— Имаме и други варианти — казах аз, връщайки се към менюто.

— Но аз искам да гледаме този. Няма да е прекалено страшен. А ако се уплашиш, можеш да се сгушиш в мен.

Направих физиономия, питайки се дали не бях сбъркала в избора си на момче. Седалките в киното бяха широки и много меки. Единственият начин да се сгуша в когото и да било беше да се прехвърля в неговата седалка, което просто нямаше да се случи. Освен това предпочитах да получа доживотна травма пред това да си призная, че ме е страх.

Но важното в случая беше, че не това ме притесняваше относно филма. Просто ми се струваше загуба на време.

Въздъхнах отчаяно. Струваше ми се, че той за пореден път не осъзнаваше колко глупаво се държи. Отказах се да споря с мисълта, че трябваше да обясня на татко каква нужда имаха участниците от уроци по добри обноски, и пуснах филма.

Накратко казано, Лошият убива бащата на Главния герой. Главният герой прекарва целия си живот в издирване на Лошия, но Лошият му се изплъзва няколко пъти. Главният герой преспива със Секси блондинка. Секси блондинката изчезва. Главният герой убива Лошия и Секси блондинката се появява отново. А, и междувременно има доста експлозии.

На Джак като че ли му харесваше, но аз умрях от скука. Ако Секси блондинката беше убила някого, филмът можеше и да привлече вниманието ми.

Хубавото беше, че не ни се наложи да си говорим.

Щом тръгнаха финалните надписи, включих осветлението с дистанционното.

— Е, какво ще кажете? — попита той с блеснали от вълнение очи.

— Горе-долу ставаше. Определено съм гледала и по-добри.

Филмът като че ли го беше превъзбудил.

— Но ефектите бяха невероятни!

— Да, но сюжетът беше банален.

Той присви очи.

— На мен пък ми хареса.

— Добре.

— Обижда ли ви това?

Направих гримаса.

— Не. Просто ми показва, че имаш лош вкус.

Той се засмя, но смехът му прозвуча по-скоро мрачно, отколкото приятелски.

— Харесва ми, когато се държите така.

— Как? — Станах и занесох купата от пуканките на плота, за да я прибере персоналът.

— Цяла нощ очаквам да се развилнеете.

— Моля?

— Надявах се да избухнете или поне да ми повишите тон. — Той също донесе купата от пуканките си. — Бяхте страхотна, когато се развихрихте в Мъжкия салон след парада. Не ме разбирайте погрешно, не искам да си ходя у дома, но не бих се оплаквал, ако ми повикате малко.

Пулех се недоумяващо насреща му.

— Джак, нали осъзнаваш, че почти не сме общували един с друг, а още в първия ни разговор ти разкриваш, че гневът ми ти действа възбуждащо? Надявам се, че откриваш грешката си.

Той се усмихна невъзмутимо.

— Мислех, че ще оцените искреността ми. Останах с впечатлението, че лесно се палите, и държа да знаете, че това не ме притеснява. Дори ми харесва.

Джак хвана ръката ми и аз я изтръгнах от неговата.

— Бъркал си се. Тази среща приключи. Лека нощ.

Той ме настигна и отново сграбчи ръката ми. Не исках да демонстрирам колко уплашена бях, но усещах как ледените пипала на страха пулсират във вените ми. Той беше по-едър от мен и май обичаше свадите.

— Не ми бягай — каза с меден глас. — Просто опитвам да ти обясня, че бихме могли да си паснем. — Той плъзна пръсти надолу по бузата ми и ги прокара под челюстта ми. Дишането му се ускоряваше осезаемо и знаех, че нямам време за губене. Трябваше да се измъкна веднага.

Присвих очи.

— А аз се опитвам да ти обясня, че ако не пуснеш ръката ми, ще си мъртъв, преди да си успял да си паснеш с когото и да било.

— Секси. — Той се подсмихна, явно убеден, че случващото се ми доставя удоволствие. — Забавна малка игричка, а?

— Казах. Да ме. Пуснеш.

Той разхлаби хватката си, но още виждах оживлението в очите му.

— Беше интересно. Да го направим отново някой ден.

Запътих се към стълбището, молейки се да не ме подгони.

От този миг нататък щях да викам камери на всяка. Една. Среща.

Когато стигнах до първия етаж, бях останала без дъх, но видях двама стражи и веднага се спуснах към тях.

— Ваше Височество — учуди се първият, щом се хвърлих в ръцете му.

— Изхвърлете го оттук! — заповядах, сочейки към стълбището. — Джак! Изхвърлете го от дома ми!

Стражите ме пуснаха и се втурнаха да го хванат, а аз се свих на пода, вцепенена от ужас.

— Идлин?

Обърнах се назад и видях Арън да върви към мен. Простенах и се хвърлих в прегръдката му.

— Какво е станало? Пострадала ли си?

— Джак — скалъпих аз. — Сграбчи ръката ми. Докосна ме. — Поклатих глава, мъчейки се да проумея как се беше стигнало дотук така внезапно, и чак тогава осъзнах, че всъщност далеч не беше внезапно.

Беше ме наблюдавал търпеливо и от разстояние през цялото време. Дори тази вечер беше подходил бавно, следейки надигащия се у мен гняв със скрит резерв от енергия, наслаждавайки се на нарастващото ми напрежение до момента на освобождаването му.

— Говореше разни странни неща и ако знаеш как ме гледаше… о, Арън, никога не съм била толкова уплашена.

И двамата се обърнахме към шумотевицата, задаваща се откъм дъното на стълбището. Двамата стражи влачеха Джак към горната площадка. Когато погледите ни се срещнаха, той оголи зъби.

— Хареса ти! — изплю с гърлен глас. — Предлагаше ми се!

Арън ме хвана за ръката и ме поведе към Джак, макар че вътрешният ми инстинкт настояваше да побягна в обратната посока. Той обаче ме паркира точно пред лицето на Джак.

— Разбий му носа, Идлин — нареди ми Арън. Вперих поглед в него, убедена, че се шегува. Яростта в очите му обаче говореше друго.

Изкушавах се. Не можех да си отмъстя, когато някои хора ме обиждаха и критикуваха избора ми на облекло. Не можех да се върна на парада и да кажа на всички онези хора колко глупаво се бяха държали. Но сега за пръв път ми се отдаваше шансът да си разчистя сметките с човек, който беше постъпил нередно с мен.

И вероятно щях да го сторя, ако Джак не се хилеше така гнусно насреща ми, сякаш се надяваше, че ще го ударя, сякаш очакваше допира ми с нетърпение, за да си спомня за него с удоволствие по-късно. Сексът и насилието бяха неразделни в съзнанието му и получеше ли едното, все едно получаваше и другото.

— Не мога — прошепнах аз.

Джак сбърчи устни в театрална гримаса на разочарование.

— Сигурна ли си, гълъбче? Не бих имал ни…

Никога досега не бях виждала Арън да удря някого. Гледката беше почти толкова шокираща, колкото и тежестта, с която тялото на Джак се стовари на пода, след като юмрукът на брат ми отметна главата му назад под неестествен ъгъл.

Арън изпъшка, стисвайки ръката си.

— Заболя! Ох, много заболя!

— Хайде, да те водим в медицинското крило — подканих го аз, повеждайки го надолу по коридора.

— Ваше Височество, да водим ли и него там?

Погледнах към неподвижното тяло на Джак и усетих, че гърдите ми се повдигат и спадат.

— Не. Качете го на самолета… в съзнание или не.

 

 

Покатерих се в леглото до Арън, а Кадън се намърда от другата ми страна. Арън свиваше и отваряше бинтованите си пръсти, които бяха сериозно натъртени.

— Боли ли? — попита Кадън, който бе по-скоро развълнуван, отколкото притеснен.

— Малко, но бих го повторил, без да ми мигне окото.

Усмихнах се признателно на своя брат близнак.

— Ако аз бях там — подхвана Кадън, — щях да го предизвикам на дуел.

Аз се изкисках, а Арън се пресегна през мен да разроши косата му.

— Извинявай, приятелче, но всичко се случи прекалено бързо, за да се сетя за това.

Кадън поклати глава.

— Толкова години се учихме на бой с мечове, и за какво?

— Така или иначе винаги си бил по-добър от мен — каза Арън тъкмо когато Остън влетя в стаята, без да почука, долепил телефон до ухото си.

— Да се беше упражнявал повече! — нахока го Кадън.

Остън се хвърли върху леглото, говорейки по телефона.

— Да, да. Добре, задръж малко. — Обърна слушалката настрани и ме погледна. — Иди, откъде беше тоя тип Джак?

Опитах да си припомня формуляра му за участие.

— От Палома, доколкото си спомням.

Кадън кимна.

— Палома, да.

— Върхът! — Остън отново заговори в слушалката. — Чу ли? Пак ще ти звънна.

Затвори и пъхна телефона в джоба си пред изумените погледи на всички ни.

Засмях се първа.

— Обикновено гледам да те спирам, като правиш разни дяволии, но този път няма дори да питам какво си намислил.

— Така е най-добре.

Обиколих с поглед тримата си братя, така загрижени, умни и пакостливи. Толкова пъти им се бях ядосвала, задето не бяха по-големи от мен, задето ме бяха принудили да поема роля, която не желаех да изпълнявам. Тази вечер обаче, може би за пръв път, ги обичах точно такива, каквито бяха. Кадън разведряваше обстановката, Арън ме беше защитил така смело, а Остън… е, той ми помагаше по свой собствен начин.

Малкият беше оставил вратата отворена и мама и татко влязоха в стаята, заварвайки всичките си деца на едно място.

Мама изглеждаше щастлива да види семейството си в безопасност, но лицето на татко беше помрачено от тревога.

Той сложи една ръка на хълбока си, а с другата махна към нас.

— Добре ли сте всички?

— Леко поуплашени — признах аз.

— И малко поочукани — добави Арън.

Татко преглътна, оглеждайки домочадието си.

— Идлин, толкова много съжалявам. Не знам как е минал между капките. Спя спокоен, че всички участници са проверени, и нямах представа, че…

Той спря и ми се стори, че е на ръба на сълзите.

— Добре съм, татко.

Той кимна, но не ми отвърна нищо.

Мама пристъпи напред, вземайки думата.

— Ще въведем някои правила. Задължително присъствие на страж по време на срещите или пък да се провеждат само на публични места.

— Можем и да каним фотографи. Мисля, че и това би помогнало. — Отново се смъмрих, задето не бях предприела тази мярка.

— Отлична идея, миличка. Важно е да си в безопасност.

— Което ми напомня — намеси се татко, възвърнал самообладанието си. — Как искаш да процедираме с Джак? Да потулим ли случая? Да повдигнем обвинение? Аз лично бих желал да го разкъсам на парчета, но всичко зависи от теб.

Усмихнах се.

— Няма да намесваме съда, но нека не си премълчаваме. Нека всички разберат що за човек е Джак. Това ще е достатъчно наказание.

— Мъдро решение — съгласи се Арън.

Татко скръсти ръце на гърдите си, обмисляйки предложението ми.

— Щом така искаш, така ще постъпим. Уведомиха ме, че вече пътува към родния си окръг, така че повече няма да го видиш.

— Благодаря ти.

Татко преметна ръка през кръста на мама, а тя огледа всички ни още веднъж, преди двамата да се отправят към вратата.

— Между другото — каза татко през рамо, — макар и да съм съгласен с нареждането ти да го хвърлят в самолета, без да изчакат да се свести, ако беше умрял, щяхме да си имаме доста неприятности.

Стиснах устни, но усещах, че очите ми се усмихват.

— Ясно. Повече няма да изхвърлям разни хора от двореца така лекомислено.

— Но нека има поне малко бой с мечове! — обади се Кадън.

Двамата с Арън се разсмяхме, но родителите ни само поклатиха глави.

— Лека нощ. Не будувайте до късно — предупреди ни мама.

Нямахме намерение, но се заприказвахме, а накрая заспах гръб в гръб с Кадън, с ръката на Арън под главата ми и Остън, залепен за единия ми крак.

На сутринта се събудих по-рано от тях и огледах с усмивка братята си закрилници. Сестрата в мен искаше да остане. Но принцесата се надигна от леглото и тръгна да се приготвя за новия ден.