Кийра Кас
Наследницата (18)

Осемнадесета глава

— Добре, Ваше Височество, само дайте знак.

Гримьорката приключи работата си и аз поизправих гръб, преговаряйки имената наум. Кимнах и лампичката на камерата светна в червено, което значеше, че вече снима.

— Станахме свидетели на великолепното чаено парти, чухме за приказната храна и видяхме изумителните тоалети на присъстващите; но кой според вас трябва да бъде отстранен?

— Да, сър Кайл не изглеждаше особено мъжествено с тиарата ми, а сър Хейл едва не подкоси краката ми… и то не с очарованието си — добавих аз с шеговита усмивка. — Но след дълъг размисъл стигнах до решение двамата кандидати, с които ще се разделим днес, да са Кесли Тимбър от Уайтс и Холдън Месинджър от Банкстън.

— Как се справя вашият фаворит? Умирате от нетърпение да научите повече за оставащите участници? Жадни сте за още новини около Избора? Гледайте осведомителния бюлетин всяка петъчна вечер за новини от мен и от самите господа и не пропускайте ексклузивните предавания, посветени на Избора, само по Пъблик Аксес Ченъл.

Задържах усмивката на лицето си още няколко секунди.

— Край! — провикна се режисьорът. — Отлично. Мисля, че се получи идеално, но нека заснемем още един дубъл за всеки случай.

— Добре. Кога ще го излъчите?

— Тази вечер ще редактират видеоматериала от чаеното парти и още утре ще го пуснат в ефир, така че би трябвало да излъчим тези кадри в понеделник.

Кимнах.

— Чудесно. Още веднъж, значи?

— Да, Ваше Височество, ако нямате нищо против.

Преглътнах и преговорих речта си отново, преди да заема абсолютно същата поза.

 

 

В девет и десет на вратата ми се почука и отидох да отворя. Кайл стоеше облегнат на касата с тиара в ръка.

— Дочух, че ти липсвала — каза закачливо той.

— Влизай, загубеняко.

Той прекрачи прага, оглеждайки се из стаята ми, сякаш очакваше, че я префасонирам ежедневно.

— Е, ще ми биеш ли шута вече?

Ухилих се насреща му.

— Не, този път са Кесли и Холдън. Само че да не се раздрънкаш. Не мога да ги отпратя, докато не излъчат градинското парти.

— Няма страшно. И бездруго не контактувам с никого от двамата.

— Така ли? — попитах аз, поемайки тиарата от ръката му.

— Разправяли, че било несправедливо да участвам в Избора. Небезизвестната ни целувка съвсем ги убедила в това.

Оставих тиарата на рафта при останалите.

— Значи, взела съм добро решение, така ли?

Той се изкиска.

— О, нося ти и друг подарък.

— Обожавам подаръци!

— Този хич няма да ти хареса, повярвай ми. — Той бръкна в джоба си и извади онази невъобразимо ужасяваща вратовръзка.

— Хрумна ми, че ако имаш особено лош ден, можеш да я изгориш ритуално в градината. Да изкараш агресията си на нещо, което няма да се разплаче. За разлика от Лиланд.

— Не съм го разплакала нарочно.

— Да бе, да.

Усмихнах се, докато поемах навитото парче плат.

— В интерес на истината, подаръкът ти много ми харесва. Дава ми спокойствието, че вече никое човешко същество няма да го сложи на врата си.

Щом погледнах към него, към несиметричната му усмивка, за момент успях да забравя всичко останало. Не участвахме в Избора. Бяхме просто момиче и момче. И знаех какво искам да направя с това момче.

Пуснах вратовръзката на пода и опрях ръка в гърдите му.

— Кайл Удуърк, искаш ли да ме целунеш?

Той подсвирна.

— Май не си от срамежливите, а?

— Престани. Да или не?

Той сви устни, преструвайки се, че обмисля отговора си.

— Не бих възразил.

— И разбираш, че едната целувка не означава нито че те харесвам, нито че възнамерявам да се омъжа за теб?

— Слава богу!

— Правилен отговор.

Обхванах тила му с длан, придърпвайки главата му към себе си, и секунда по-късно ръцете му обвиха кръста ми. Прегръдката му ми действаше като балсам след този дълъг ден. Целувките на Кайл бяха директни и бавни и не ми позволяваха да мисля за каквото и да било друго.

Хвърлихме се върху леглото, смеейки се прегърнати.

— От всички неща, които си бях представял, че ще ми се случат, когато чух името си в бюлетина, най-малко бях очаквал да те целуна.

— А аз най-малко бях очаквала, че ще те бива в това.

— Ей — възрази той. — Имам известен опит.

Надигнах се на един лакът.

— Кое момиче си целунал последно?

— Катерина. Когато италианското семейство ни гостува през август малко преди да замина.

— Това изобщо не ме изненадва.

Кайл сви рамене без всякакъв срам.

— Какво да ти кажа? Приятелски настроена нация са.

— Приятелски, а? — повторих аз, врътвайки очи. — И така може да ги нарече човек.

Той се засмя.

— Ами ти?

— Питай Арън. Излиза, че вече не е тайна.

— Аерон Троа?

— Ти пък как разбра?

Прихнахме в толкова бурен смях, че едва не ни потекоха сълзи. Пръстите ми се заиграха с едно от копчетата на ризата му, а той усукваше около своите кичур от косата ми, докато ме целуваше, и имахме чувството, че само ние съществувахме на света.

— Никога не съм те виждал такава — коментира той. — Не бях подозирал, че ще е толкова лесно да те накарам да се усмихнеш.

— Не е. Явно си в много добра форма днес.

Кайл преметна ръка през кръста ми и доближи лицето си на сантиметри от моето.

— Как се чувстваш? Предполагам не ти е особено лесно в момента.

— Недей — прошепнах аз.

— Недей какво?

— Недей да съсипваш мига. Приятно ми е да си с мен, но не ми е нужен душеприказчик. Можеш или да замълчиш и да продължиш да ме целуваш, или да си тръгнеш.

Той се обърна по гръб и се смълча за няколко минути.

— Извинявай. Просто исках да си поговорим.

— Нямам нищо против. Но не за теб, не за мен и в никакъв случай за двама ни заедно.

— Но имам чувството, че си самотна. Как, за бога, се справяш с всичко това?

Изпуфтях, скочих от леглото и накарах Кайл да се изправи.

— Ако ми потрябва съвет, говоря с родителите си. Ако искам някой да ме изслуша, обръщам се към Арън. Ти ми помагаше, преди да започнеш с въпросите.

Завъртях го и го забутах към вратата.

— Осъзнаваш ли колко вредно е това за теб? — попита той.

— О, какво, да не би ти да си модел за подражание? Не можеш дори да се откачиш от полите на майка си.

Кайл се обърна към мен, приковавайки ме с поглед. Гневът му несъмнено намираше отражение и в моето лице. Изчаках да ме охули, както беше правил хиляди пъти в детството ни. Но очите му омекнаха и преди да осъзная какво става, ръката му вече прилепваше по тила ми и ме притискаше към него.

Той долепи устни към моите, карайки ме и да го мразя, и да го обичам едновременно. Можех да мисля само за движението на устата му и чувството на крехкост, което изпитвах в обятията му. Страстта утихваше постепенно, докато целувките му не станаха толкова леки, че гъделичкаха устните ми.

Когато накрая се отдръпна от мен, пръстите му останаха влудяващо близо до косата ми, милвайки разсеяно кожата ми.

— Ужасно разглезено и неприятно момиче си… но съм с теб.

След една прощална целувка Кайл отвори вратата и си тръгна.

Огледах се из стаята си замаяна от недоумение. Защо се мъчеше да проникне в душата ми, при положение че видимо не можеше да ме понася? Пък и аз не го харесвах! Понякога беше не по-малко дотеглив от Джоузи.

Запътих се към гардероба, за да изровя пижамата си, и мярнах грозната му вратовръзка на пода. Щях да направя услуга на целия свят, ако просто я изхвърлех в боклука още сега.

Може би щях да я запаля при следващия ми особено непоносим ден. За момента я пъхнах в едно от чекмеджетата на нощното шкафче.

 

 

На сутринта в главата ми цареше пълен хаос. Не спирах да се чудя какво ли е целял Кайл снощи. И не можех да се отърся от усещането, че между неговата тирада от въпроси и тази на Хейл имаше известен паралел. Бяха толкова различни, възприемаха ме по толкова различен начин, а и двамата еднакво бързо бяха успели да ме отблъснат от себе си. С всички момчета ли щеше да е така? Всичките ли бяха способни на това?

— Нийна?

Прокарвах четката през косата си в опит да я обуздая, когато прислужничката ми премина зад мен в запарената баня, взимайки пижамата, която бях оставила на пода.

— Да, Ваше Височество? — Погледите ни се срещнаха в огледалото.

— Имам чувството, че от доста време не сме си говорили за гаджето ти. Как се казваше?

По лицето й се прокрадна усмивка.

— Марк. Защо питате?

— Обградена съм от милион момчета. Просто ми стана интересно какво е чувството да си имаш работа само с едно.

Тя поклати глава.

— Завъртиш ли го на пръста си, няма грешка — каза тя и щастието в гласа й ме накара да се усмихна. — Добре е. Най-сетне успя да влезе в университета и сега постоянно учи. Чуваме се веднъж два пъти седмично. Не е много, но и двамата сме доста заети.

— Да, изисквам постоянен надзор — намигнах й аз.

— Амин.

— Той има ли против? Че си толкова далеч и вечно заета?

Тя поизпъна дрехите, преметнати през ръката й.

— Не. Програмата му е доста натоварена, така че за момента дори е добре дошло.

Килнах глава настрани, продължавайки да реша косата си.

— Интересно. Какво учи?

— Марк е химик.

Опулих очи.

— Сериозно? Занимавате се с доста различни неща.

Тя свъси вежди.

— Кастовата система вече не съществува, Ваше Височество. Всички могат да се виждат с когото си поискат.

Обърнах гръб на огледалото, за да я погледна директно в очите.

— Нямах това предвид. Просто ми е интересна динамиката на връзката ви. Ти държиш мръсните ми дрехи в ръце, а той може да излекува някоя сериозна болест. Това са две коренно различни роли в света.

Нийна преглътна и пусна всичко на пода.

— Няма да пера мръсните ви дрехи цял живот. Тук съм по свой избор и мога да напусна, когато си пожелая.

— Нийна!

— Не ми е добре — заяви внезапно тя. — Ще изпратя някое друго момиче да ви помогне.

Дори не ми направи реверанс.

— Нийна, просто си говорех с теб!

Вратата се затръшна зад нея, а аз останах шокирана от безочливата й реакция. Не бях имала намерение да я засегна. Просто ми стана любопитно, а безобидният ми коментар далеч не изчерпваше нещата, които исках да обсъдя с нея.

Оправих косата и грима си сама. Когато заместничката се появи, директно я отпратих. Нийна нямаше право да изоставя работата си така само защото не беше в настроение. Можех да се погрижа и сама за себе си, а тя щеше да почисти утре.

Взех формулярите на оставащите кандидати. Харесваше ли ми, или не, знаех какво се очаква от мен. Просто трябваше да се постарая всичко да остане възможно най-близо до повърхността.

Иън определено беше пленителен, но понякога обаянието му ми идваше в повече. Май не се чувствах готова да остана насаме с него. Едуин беше що-годе безобиден. Извадих картона на Апсъл и го прегледах. Нищо интригуващо. Изкуших се да го изгоня от двореца само заради посредствеността му, но като се имаше предвид реакцията към първите елиминации, едва ли щеше да ми се размине лесно. Достигнах и формуляра за участие на Кайл, но него нямаше да разглеждам в момента. Уинслоу ми се струваше — макар и да ми беше неприятно да го кажа — доста грозноват. Колкото повече гледах снимката му, толкова повече си проличаваше това. Не че имах свой тип момчета, но неговата физиономия ме караше да си мисля, че имах анти тип. Айвън… той ли беше онзи, който лъхаше леко на хлор?

Почти към края на купчината ме посрещна образът на Джак Рейнджър. По време на партито погледите ни се бяха засекли няколко пъти, но така и не се бяхме заговорили. Това ме наведе на мисълта, че все още изпитваше достатъчно смущение от мен, за да прекарам с него една вечер, без да си тръгна с неприятното чувство, което ми бяха оставили някои от другите участници.

Написах му бележка, с която го канех да изгледаме един филм заедно. Това вече трябваше да е лесна среща. Нямаше нужда от много приказки. Щях да изпратя някой от прислужниците да му я занесе в Мъжкия салон. Възнамерявах винаги да обявявам срещите си по този начин или извиквайки някое от момчетата в коридора. Така щеше да е по-интересно.

Закусих набързо и веднага се залових за работа. Преглеждането на безкрайната върволица от искания, сметки и бюджетни предложения не беше любимото ми занимание, но поне беше достатъчно ангажиращо, а ми харесваше да се вглъбявам в работата си денем, защото все пак нощите и уикендите ми щяха да принадлежат на момчетата през следващите три месеца.

 

 

— Идлин, скъпа — обади се татко, като реши да си почине с чаша чай, — така и не ти казах, но мисля, че градинското парти се получи прекрасно. Тази сутрин видях няколко от вестникарските статии и отзивите са добри.

— И аз прегледах няколко. Хванах и малко от извънредното предаване, което също ми се стори добре. — Изпънах се в стола си, скована от дългото седене.

Той се усмихна.

— Така е. Мисля, че трябва скоро да организираш още едно такова събитие, където да присъстват всички.

— Нещо с елиминации след това?

— Ако смяташ, че би ти помогнало.

Отидох до бюрото му и си налях чаша чай.

— Мисля, че е от полза. Като че ли хората са по-заинтригувани, когато фаворитът им е в опасност.

Той се замисли.

— Интересно. Някакви идеи за формата?

— Не, но ми хрумна, че тъй като търсим принц, би било уместно да проверим дали притежават уменията, необходими на един принц. Познания по история и политика например. За да е по-интересно, можем да го превърнем в телевизионна игра.

Той се засмя.

— Зрителите няма да се отлепят от екраните.

Пийнах чай.

— Виждаш ли, имам страхотни идеи. Не ми трябва принц.

— Идлин, ясно е, че можеш да управляваш света и сама. Не там е въпросът — позасмя се той.

— Ще видим.