Джон Гришам
Теодор Буун — Беглецът (13)

13

От другата страна на главната улица, през четири пресечки на изток от сладкарница „Гъфс“, се провеждаше друга среща и темата също беше процесът на Дъфи. Клифърд Нанс имаше превъзходна кантора на втория етаж на бившия най-хубав хотел в града. Всъщност господин Нанс притежаваше цялата сграда и използваше по-голямата част от нея за проспериращата си адвокатска кантора. От високите арковидни прозорци се разкриваше прекрасна гледка към улиците долу, съдебната палата и дори реката в далечината. Не че му оставаше много време да се наслаждава на гледката, нищо подобно. Той беше сред най-търсените адвокати в града.

Седеше на бюрото си, пиеше кафе и разговаряше с млад адвокат на име Брийланд, един от многобройните сътрудници, на които даваше разпореждания.

— Когато съдия Гантри прекрати първия процес и изпрати всички да си ходят, на следващата сутрин ни повика с Джак Хоугън и ни каза, че се е появил неочакван свидетел и че информацията е от съществено значение за установяването на истината. Не ми разкри името на свидетеля, нито какво евентуално ще каже той. Заряза ни в неизвестност. Готвехме се за нов процес и по някое време щяха да поискат от Джак Хоугън да разкрие имената на свидетелите. Разбира се, преди това да се случи, нашият клиент избяга от града.

— Значи още нямаме представа кой е този свидетел? — попита Брийланд.

— Никаква. Но допускам, че скоро ще разберем.

— И какво ще направим?

— Зависи кой е той и какво ще каже.

— Звучи като работа за Омар.

— Още не. Но ми напомни да го предупредя, че заплахите към свидетел на обвинението са сериозно престъпление.

— Омар го знае.

Мобилният телефон на Брийланд завибрира. Той го погледна и каза:

— Говорим за вълка… Омар е долу и иска да се видите.

— Изпрати го горе.

Омар влезе в кабинета и седна до Брийланд.

— Имам среща след десет минути, така че казвай бързо — грубо каза Нанс.

— Добре — рече Омар. — Идвам от затвора, говорих с Дъфи. Хлапето Буун беше в съда днес следобед. Не знам как така отсъства от училище, но беше там с откачения си чичо. Видях ги. Пийт също ги е видял и се кълне, че те двамата са били миналата събота на летището във Вашингтон, когато федералните са го спипали. Не проумява какво е станало. Обаче ако помните, вечерта, преди съдия Гантри да прекрати процеса, го видяхме да отива в кантора „Буун и Буун“ и да се среща със семейството, включително с хлапето и с шантавия му чичо. И на следващия ден — бум! Невалиден процес! Става нещо странно.

— Но Буун не са адвокати по наказателни дела — отбеляза Нанс. — Много добре ги познавам.

— Може би не ровят те, а само малкият — каза Омар. — Хлапето си е навряло носа в делото на Пийт и родителите му просто се опитват да го предпазят.

— Не можеш да следиш едно хлапе из града, Омар — каза Брийланд.

— То знае кой е загадъчният свидетел — каза Омар. — Главата си залагам.

Нанс и Брийланд се спогледаха.

— Бас държа, че хлапето има нещо общо и със залавянето на Пийт от федералните — продължи Омар. — Ходиха във Вашингтон седмицата, преди да го спипат.

— Кои? — попита Нанс.

— Всички осмокласници от прогимназията. На екскурзия. Цяла тумба ученици са обикаляли из Вашингтон. Може някой да е видял Пийт.

— Което повдига очевидния въпрос — каза Брийланд. — Защо Пийт Дъфи е бил във Вашингтон?

— Твърде късно е да се косим за това — отговори господин Нанс. — Недей да следиш детето, не го доближавай. Само го дръж под око.