Джули Джеймс
Неочаквано едно лято… (6)

5.

Форд отвори входната врата и се усмихна при вида на жената, която стоеше на прага.

— Подранила си. Ще извиняваш за бъркотията.

Брук Паркър, най-близката му приятелка от четвърти клас, пристъпи вътре и плъзна поглед по гипсокартона, четките и кофата с боя, както и инструментите, които Форд беше пръснал из хола и кухненската част, която използваше като работна площадка.

— Леле. Какво става тук?

Тя прескочи две големи кутии, в които се намираха рафтовете от дъб и стомана, които Форд беше купил малко по-рано.

— Оправям една дупка в стената на спалнята. А после мисля да монтирам няколко полици за книги. Искаш ли бира?

— Защо не.

Той отиде в кухнята, отвори хладилника и извади две бутилки.

Брук отвори своята.

— Дупка в стената, а? И как се случи?

— Аз, ъъъ… ами онзи ден запратих един свещник по нея.

— А. — Брук отпи от бирата си и плъзна поглед по кутиите, натрупани върху кухненския остров. — Ами тези никелови кранчета за душ? — попита тя, четейки един от етикетите.

Форд сви рамене.

— Реших, след като така и така съм започнал, да сменя кранчетата в банята. Може и да монтирам ново огледало. — Е, добре, може и да се беше поизсилил в железарския магазин, помисли си той, когато Брук повдигна вежди, и реши да смени темата: — Какво е намислил Морган за тази вечер?

Превръщайки се само за миг в сияеща току-що омъжена жена, Брук се усмихна при споменаването на съпруга й, Кейд Морган.

— Отиде да си търси обувки за алпинизъм с Вон и Хъксли.

— Звучи страшно задушевно.

Брук се изкиска и се настани на един от бар столовете пред гранитния плот.

— За изкачването на връх Рейнър. Нали ти казах, че ще го направят другия месец?

— Аха, спомена го.

Няколко пъти всъщност.

— Решила съм да отида дотам със самолет и да го изненадам след изкачването. С малко повече късмет ще успея да го снимам с цялото му алпинистко оборудване. — Брук наклони глава на една страна, видяла как приятелят й се опитва да скрие усмивката си. — Какво?

— Много си сладка, както си оглупяла от любов, с това твое изражение „мъжът ми е толкова страхотен, че дори изкачва планини“.

— Е, съпругът ми действително е страхотен. Но да не си му споменал, че съм го признала пред теб. Егото му и така си го бива. — Брук се намръщи и като бръкна под крака си, извади лилава близалка с формата на пенис. Дълга около пет сантиметра и извита нагоре в нещо като полуерекция, тя бе учудващо реалистична и имаше дори вени и два тестиса.

— Интересно — отбеляза Брук с развеселен вид.

— Хич и не питай — изсумтя Форд. Проклетите близалки изскачаха отвсякъде — тази бе третата, която бе открил в апартамента си днес.

Държейки лилавия пенис за клечката, Брук го размаха пред него.

— Аха, сякаш действително вярваш, че няма да питам. Хайде, разказвай.

— Кратката версия е, че снощи тук имаше моминско парти.

Ъгълчетата на устните й потръпнаха.

— Да не си започнал да работиш като стриптийзьор?

Форд я изгледа кисело. Много смешно. Тъй като прекрасно си даваше сметка, че шегичките и коментарите на приятелката му няма да престанат, докато не й даде информацията, която очакваше, той се зае да й разкаже за предишната нощ.

Заедно с Тък и Чарли останали във „Виолетовия час“, докато не станало време барът да затваря, и тогава на някого (под „някого“ разбирай Тък, който очевидно бе твърдо решен да си спечели още време с червенокосата) му бе дошла блестящата идея да продължат партито у Форд, който живеел съвсем наблизо. И макар че някъде между полунощ и третото си питие Форд бе стигнал до заключението, че на трийсет и четири години вероятно е прекалено стар за такива изпълнения, все пак се беше съгласил с плана заради Чарли и Тъкър.

Огромна грешка.

Когато отидоха в апартамента му, една от жените (брюнетка, на име Шарлот) съвсем ясно бе дала да се разбере, че си го е харесала. Всъщност дори прекалено ясно, впускайки се в мръсни приказки в кухнята му, докато другите се забавляваха в хола. И все пак, когато не си тръгна с останалите и вместо това се съблече и се отправи към спалнята му само по прашки, високи токчета и сладострастна усмивка, Форд я последва, без изобщо да се замисли.

Така де, та той беше необвързан. Естествено, че щеше да последва в спалнята си една жена само по прашки и токчета.

Ала когато се озоваха в леглото му, нещо като че ли не беше наред. Да, чисто физически тялото му реагираше както можеше да се очаква и несъмнено една част от него си мислеше: „Хей, задник, в леглото ти има полугола жена с мръсна уста, какъв ти е проблемът, по дяволите?“. Ала умът му просто… не беше толкова сигурен.

Определено не беше някой светец, когато ставаше дума за секс. Открай време чудесно се разбираше с жените, вероятно защото най-добър приятел му беше жена и освен това имаше сестра и майка, които невероятно много уважаваше. Той харесваше жените, приятно му беше да разговоря с тях, да флиртува, да ги очарова и да — да спи с тях. Виж, с дълготрайните връзки нямаше чак такъв успех и да, не можеше да отрече, че алтернативата му харесваше, ала никога не лъжеше, никога не изневеряваше и винаги внимаваше никой да не остане наранен.

Освен това никога не бе използвал някого за секс.

Ала в мига, когато двамата с Шарлот се озоваха в леглото му и погледът попадна върху глупавата дупка в стената, той си даде сметка, че през по-голямата част от вечерта се беше преструвал, опитвайки да се разсее с помощта на приятелите си, на моминското парти и на алкохола, така че да не се налага да си седи сам вкъщи, потънал в мисли за починалия си баща и всичко, за което съжаляваше. И макар да не се нуждаеше от някаква дълбока емоционална причина, за да прави секс (така де, сексът беше нещо забавно — каква по-добра причина от това?), той се гордееше и с факта, че никога не бе правил секс по лоша причина. Като например да спи с жена, по която не си пада, просто защото може.

Ето защо бе предложил на Шарлот да поукротят нещата.

Предложение, което определено не бе посрещнато добре.

Първоначално тя се бе изненадала, а после очите й се бяха напълнили със сълзи и тя бе изляла душата си пред него. Как това било първото й излизане, след като приятелят й, с когото били заедно от шест години, скъсал с нея. Как той се бил уплашил от брака и я зарязал, което тотално съсипало самочувствието й, затова тази нощ искала да направи нещо щуро и забавно, като например да свали най-готиния тип в бара, и по този начин да покаже среден пръст на бившето си гадже и отново да се върне в играта.

Естествено, след тази история Форд се бе почувствал отвратително и за да компенсира, приведе в действие най-същественото, което бе научил в продължение на двайсетте години, в които най-добър приятел му бе жена.

Просто слушаше, докато Шарлот говореше ли, говореше.

В един момент тя го попита, като мъж, какво мисли за ситуацията с бившето й гадже. Смятайки, че това е чудесен начин да задържи отношенията им в зоната на приятелството и да заличи неловкостта отпреди малко, той остана да си говори с нея цели два часа, а после я зави с одеяло, когато тя заспа на дивана му. Когато се събуди на сутринта, я чу да шумоли в хола. Смутена, тя незабавно му се извини, задето бе заспала в дома му, а той й направи кафе, държейки се, сякаш такива неща се случват непрекъснато. Тя очевидно се бе почувствала по-добре от думите му и го бе попитала дали би искал да се срещнат, за да пийнат нещо и да си поприказват, и за да не нарани чувствата й, той беше приел.

Именно тук Брук го прекъсна, като го перна — буквално го перна — по главата.

— Току-що каза, че не си си паднал по нея. — Брук очевидно не можеше да повярва на ушите си.

Докато Форд й разказваше преживелиците си от предишната нощ, двамата бяха излезли на терасата. Облегнат на тухлената стена, той разтърка главата си.

— Първо — ау! И второ, само защото не си падам по нея, не означава, че трябва да се държа като задник.

— Уверявам те, че тя си е тръгнала от тук, убедена, че се интересуваш от нея.

— Глупости — възрази Форд. — След като предложих да поукротим нещата, просто си приказвахме. Нали се сещаш, както ти и аз.

Брук извъртя очи.

— Мъжете могат да бъдат такива загубеняци в това отношение. Тя не те познава така, както те познавам аз. Бившият й се оказал задник, а после свършва при теб…

— Никой не е свършвал.

— … ти се държиш свястно и изглеждаш… ами така, както си изглеждаш — Брук махна към него, — и настояваш да говорите и да укротите нещата, и си страшно чувствителен, с кафето и одеялото си. Коя жена би могла да устои на това? Господи, защо просто не си свали ризата и не гушна някое малко кученце, като си започнал.

Форд си отбеляза наум да запомни тази техника на съблазняване за някой друг път.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че трябваше да изхвърля една разплакала жена с разбито сърце от апартамента си посред нощ?

— Естествено, че не. Тогава би бил истински задник.

Форд се замисли за миг над думите й.

— Значи, от женска гледна точка каквото и да бях направил снощи, за да се измъкна от една неловка ситуация, бих се оказал или загубеняк, или задник?

Брук се усмихна и го потупа по рамото.

— Ето че започна да схващаш.

— Знаеш ли, Паркър, тези наши задушевни разговори са страшно полезни.

Тя се засмя.

— Все някой трябва да те слага на мястото ти. Прекалено си очарователен за свое собствено добро.

Тя разроши косата му и между тях се възцари приятно мълчание, докато отпиваха от бирата си, облегнати на тухлената стена и загледани в града пред себе си.

След известно време Брук му хвърли кос поглед.

— Тези твои ремонтни дейности… още колко ще се преструваш, че това не е някакво мъжко оправдание да блъскаш по разни неща и да си изкарваш гнева и тъгата?

— Вероятно докато не ремонтирам цялата кухня.

Брук се усмихна на шегата му, но после погледът й стана сериозен.

— Насреща съм винаги когато имаш нужда да поговориш. Обичам те, нали го знаеш?

Форд я прегърна през раменете и я притегли към себе си.

— Знам.

Когато двамата с Брук бяха малки и баща му изпаднеше в някое от отвратителните си настроения, Форд ходеше в нейната къща винаги когато имаше нужда да се махне за малко. Тогава не споделяше подробности за ситуацията с баща си (да обсъжда чувствата си, определено не беше силната му страна), не каза нищо повече и сега.

След няколко мига Брук наруши мълчанието със забележка напълно в свой стил:

— Та този твой сексуален проблем…

Сериозно!

— Нямам сексуален проблем — изръмжа той, давайки си сметка, че тя го дразни, за да поразведри атмосферата. И все пак… — Просто беше неподходящата жена в неподходящия момент. — Внезапно си спомни нещо и наклони глава на една страна. — Да беше видяла обаче брюнетката с червени обувки, която видях в бара снощи. Беше… страхотна. — Той се ухили. — С жена като нея моментът никога няма да е неподходящ.

— Много си сладък, както си оглупял от любов, с това твое изражение „току-що видях най-красивото момиче в претъпкания бар“.

Форд не обърна внимание на закачките й.

— Аз не оглупявам от любов. — Подобна уязвимост и готовност да рискува да бъде отхвърлен от някого… е, това бе нещо, на което не беше способен. Никога не бе изпитвал желание да го направи. Вместо това имаше кратки, неангажиращи връзки, никога не се сближаваше прекалено много, просто се забавляваше.

И през целия си живот като възрастен не бе виждал нищо, което да го накара да промени това.

 

 

Виктория преглеждаше пощата си, докато се качваше към четвъртия етаж с асансьора. След като плановете й за следобедна сиеста бяха прекъснати от вездесъщия господин Ф. Диксън с неговите триони и бормашини, тя бе излязла да се поразходи из новия си квартал. Планираше да прекара тиха вечер (естествено, при положение че някои хора не възнамеряваха да събарят още стени или пък да дадат друго щуро парти с пениси на клечка) — щеше да си поръча пица и да лентяйства пред телевизора.

Когато се прибра в апартамента, изхвърли рекламните брошури и сложи останалите писма върху кухненския плот. Тъкмо бе извадила телефона си, за да потърси пицарията, покрай която беше минала по време на разходката си и която й се бе сторила обнадеждаваща, когато откъм балкона й долетя мъжки глас.

Звукът я накара да замръзне и сърцето й заби учестено, поне докато не видя през плъзгащите се стъклени врати, че на балкона няма никого.

Естествено. Мъжкият глас идваше не от нейния, а от съседния балкон.

Виктория изпусна дъха си (как само се беше уплашила!), а после осъзна нещо. Ако гласът идваше от съседния балкон…

Трябва да беше Ф. Диксън.

След срещата й с жената, която тази сутрин си бе тръгнала от апартамента му с доволна усмивка, и след като само за четиресет и осем часа той толкова пъти бе нахлувал в личното й пространство не можеше да отрече, че изпитва известна доза любопитство към него.

Е, добре де — голяма доза любопитство.

Приближи се на пръсти до плъзгащата се врата на терасата (преди да си даде сметка, че прекомерната й предпазливост е пресилена, при положение че той няма как да я чуе) и надникна през стъклото.

Не го видя веднага, затова се премести, за да има по-добра видимост. И ето го и него — висок мъж с бейзболна шапка. Облягаше се на парапета с гръб към нея и дори когато обърна глава настрани, тя не можа да различи чертите му, защото шапката му бе нахлупена прекалено ниско.

Това, което можеше да види обаче, бе, че не е сам.

До него на балкона стоеше жена с дълга руса коса. В ръката си държеше бутилка бира и го гледаше със сериозно изражение. Езикът на телата им не оставяше никакво съмнение, че са много близки.

Виктория се зачуди дали блондинката подозира за брюнетката, която бе прекарала нощта в апартамента му.

— Обичам те, нали го знаеш? — каза блондинката.

Очевидно не подозираше.

Виктория не можа да чуе неговия отговор, но какво ли значение имаше. След осем години като бракоразводен адвокат, тя прекрасно познаваше мъжете като него — мъже, които, ставаше ли дума за жени, искаха да имат всичко. Те подвеждаха жените, лъжеха, изневеряваха и в крайна сметка някой винаги оставаше наранен.

Понякога — наистина наранен.

„Там ли си, Виктория? Идва помощ, заклевам се.“

Пропъждайки надигналия се спомен, Виктория усети, че й се повдига, когато Ф. Диксън обви ръка около раменете на блондинката и я притегли към себе си. Колко беше мил и любвеобилен само! Изглеждаше толкова внимателен, кой би предположил, че едва миналата нощ бе имал друга жена в леглото си.

Какъв задник.

Решавайки, че се е нагледала на новия си съсед за един ден, Виктория се отдръпна от плъзгащата се врата и се върна в кухнята, за да си поръча пица.