Джули Джеймс
Неочаквано едно лято… (25)

24.

Този следобед Чарли и Тъкър дойдоха, за да помогнат на Форд да се подготви за барбекюто. Ежегодното (и почти легендарно) парти, което той организираше всеки юли, му напомняше за летните барбекюта, които родителите му правеха някога, когато разчистваха гаража и приятели и роднини се разхождаха из къщата и навън, седяха на градинските столове, подредени по протежение на алеята и в малкия преден двор, докато децата играеха в гробището до тях.

Дали заради хубавото време, или заради компанията, ала баща му винаги се държеше безупречно по време на тези събирания.

Тази година повече отвсякога на Форд му беше приятно да си спомня добри моменти като онези.

Тримата тъкмо вадеха сгъваемите маси и столове от склада, когато майка му се обади по мобилния:

— Долу съм. — След като беше посетила Никол и Зоуи, тя бе позвънила, за да провери дали е удобно да мине и да му остави още една кутия с вещи на баща му: фотоалбуми със снимки на дядовците и бабите на Форд, както и голяма купчина стари бейзболни картички.

— Сигурна ли си, че не искаш да се качиш? — попита той.

— Здравейте, госпожо Диксън — провикнаха се Чарли и Тъкър.

— Сигурна съм. Поздрави Чарли и Тъкър от мен — отвърна майка му, която ги беше опознала много добре през шестнайсетте години, откакто тримата бяха съквартиранти в колежа.

Форд излезе пред сградата, където майка му го чакаше, паркирала временно с включени габарити.

— Баща ти нищо не изхвърляше. Но може би бейзболните картички имат някаква стойност, не знам. — Тя му се усмихна, опитвайки се да скрие тъгата, припламнала в очите й, докато му подаваше кутията с вещите на баща му.

— Не е нужно да преглеждаш нещата му сама, мамо. С удоволствие ще дойда вкъщи и ще ти помогна.

Тя махна с ръка, отхвърляйки предложението, което Форд повтаряше вероятно за десети път.

— Но аз искам да го направя. Така имам с какво да се занимавам.

Естествено, че щеше да му отговори по този начин. С работата си като помощник-учител, втората работа в „Уолмарт“^[1], на която се бе хванала вечер и през уикендите, за да изкарат допълнителни пари, когато баща му си нарани ръката и се пенсионира по болест, както и грижите по отглеждането на двете си деца, майка му беше прекарала последните трийсет и няколко години с предостатъчно „неща за правене“. Но на нея така й харесваше, осъзнал бе Форд много отдавна. Когато майка му запретнеше ръкави и си наумеше да свърши нещо, единственото, което другите можеха да сторят, бе да не й се пречкат.

— Обещай ми, че няма да се опитваш да местиш нищо тежко. Поне това остави на мен.

Майка му го погледна почти обидено (висока метър и седемдесет и осем, тя едва ли можеше да се нарече миньонче), но не се опита да спори.

— Никол ми се стори по-добре. Не чак толкова напрегната.

Никол бе разказала на майка им истината за бащата на Зоуи и по препоръка на лекаря си се бе включила в група за подкрепа на наскоро родили майки.

— И аз така мисля. Онзи ден каза, че… — Форд не довърши, виждайки Виктория да идва към тях, понесла две торби с покупки.

Е, това беше… неочаквано. От години не беше запознавал майка си с никоя от жените, с които излизаше, и честно казано, и през ум не му беше минало, че именно днес ще наруши тази традиция.

Един от рисковете на това, да излизаш със съседка, предположи той.

Миг по-късно Виктория също го забеляза и по лицето й начаса се появи колебание при вида на жената, застанала до него.

— Здравей — поздрави тя, усмихвайки се нерешително, докато се приближаваше към тях.

— Здрасти. — Форд кимна към торбите в ръцете й. — Нужда от помощ?

— Ще се справя. — И като се усмихна по-широко, тя посочи голямата кутия в неговите ръце. — Нужда от помощ?

Форд се засмя.

— Благодаря, ще се справя. — Забеляза, че майка му го гледа очаквателно, и ги представи. — Това е майка ми, Мария. Мамо, това е Виктория, моята съседка и…

— Бракоразводната адвокатка. О, господи, чудесно е най-сетне да вържа името с лице — възкликна майка му и притегли Виктория в топла прегръдка. — Толкова много съм слушала за теб от Форд и Никол.

— О… благодаря. Радвам се да го чуя. — Видимо изненадана от прегръдката, Виктория се изчерви, когато улови погледа на Форд над рамото на майка му. Усмихна му се за миг, докато отвръщаше на прегръдката, сякаш за да каже: „Какво да се прави, а?“.

И в този миг Форд усети, че нещо в гърдите му се стяга.

— Не мога да ти се отблагодаря, задето помагаш на дъщеря ми и внучката ми. — Майка му пусна Виктория и се отдръпна лекичко. — Никол ми разказа всичко. Форд също. Казва, че си много талантлив адвокат и истински ангел, задето вършиш всичко това безплатно.

— Ангел? Наистина ли? — Виктория го погледна със закачливо пламъче в очите; очевидно си бе спомнила скептичната му реакция, когато преди няколко седмици Никол я бе нарекла по съвсем същия начин. — Форд, прекалено си мил.

Той я стрелна с поглед. Много смешно.

— Не съм сигурен, че употребих точно тази дума.

— Точно нея употреби. — Майка му се усмихна на Виктория. — А синът ми не е от онези, които раздават комплименти с лека ръка, така че, ако говори толкова топло за теб, значи, има причина. — Тя замълча за миг, сякаш се замисли над това, а после се обърна към него с особено изражение.

— Радвам се, че мога да помогна на Никол и Зоуи — каза Виктория. — Ситуацията е наистина необичайна, така че от професионална гледна точка това е отлична възможност за мен.

— Чух, че си имаш своя собствена кантора — подхвърли майка му и двете поприказваха малко за практиката на Виктория, след което тя повдигна торбите с покупките си.

— Е, не исках да ви прекъсвам. Пък и май ще е най-добре да ги отнеса горе. Радвам се, че се запознахме, госпожо Диксън. — Тя се обърна, за да си влезе, кимвайки му за довиждане. — Форд.

— Значи, това е Виктория — отбеляза майка му, когато останаха само двамата. — Изглежда очарователна.

През стъклената врата Форд видя как Виктория спира пред пощенската си кутия, която се намираше точно до неговата. Косата й, която отново бе прибрана в дълга сексапилна опашка, падна над голото и златисто рамо, докато тя преглеждаше писмата си.

— Определено си има добри страни.

— Звучи така, сякаш прекарвате доста време заедно.

Форд отново насочи вниманието си към майка си, забелязвайки едва сега лукавия й тон.

— Да, прекарваме известно време заедно.

— Тя ще дойде ли на барбекюто ти днес?

— Да, поканих няколко от съседите.

— Има ли между тях и други, крито зяпаш по този начин? — Майка му се усмихна многозначително, когато той не отговори веднага. — Така си и мислех.

Форд въздъхна и поклати глава.

— По-ужасна си и от Брук.

— Брук е интелигентна жена. Няма да е зле да я послушаш за… ами за ситуацията между теб и Виктория.

Тъй като нямаше желание да води този разговор с майка си (защото между него и Виктория нямаше никаква „ситуация“, поне не и такава, за каквато майка му си мислеше), той намести кутията в ръцете си и я целуна по бузата за довиждане.

— Трябва да се връщам горе. Скарата вече загрява, а Чарли и Тък не бива да бъдат оставяни край открити пламъци, без възрастни, които да ги държат под око.

Майка му отвори уста, вероятно за да възрази… но после като че ли размисли.

— Напълно си прав.

 

 

По-късно същия следобед Форд си проправи път през дневната, където групичка страстни запалянковци гледаха мача на „Чикаго Къбс“ и се наливаха с бира, и излезе на терасата. Апартаментът му беше претъпкан както вътре, така и навън. С всяка година партито като че ли ставаше все по-многолюдно, макар той да не беше сигурен откъде се вземат всички тези хора.

От тонколоните се носеше музика и за разлика от миналогодишното фиаско с времето (внезапен пороен дъжд бе накарал всички да се приберат вътре), днес бе слънчево и приятно топло. Той обиколи набързо терасата, спирайки се при всяка от групичките, за да поздрави новодошлите и да се увери, че никой не се нуждае от нищо. Тъкър отговаряше за скарата, а в допълнение към бирата и виното, Чарли беше приготвил тропически пунш с ром, уж „за дамите“, който се оказа истински хит.

— Хей, кога ще се появи бъдещата ми съпруга? — попита Тъкър, застанал до скарата заедно е Чарли.

— Още ли не си се отказал? — отвърна Форд.

Чарли имаше друг въпрос.

— Като стана дума за Виктория, сега, когато двамата сте заедно, мислиш ли, че би могъл да кажеш някоя добра дума за мен пред приятелките й? Нали се сещаш, онези готини мадами, които бяха с нея във „Виолетовия час“?

— И сам можеш да го направиш — заяви Форд. — Тя спомена, че ще ги доведе.

Форд вдигна шпатулата за скара.

— О! Заплювам си по-готината от двете.

Форд го стисна за рамото.

— Истинско чудо е, че все още не си женен, Тък. Сериозно.

И като забеляза групичка колеги от вестника, се отправи натам. Бяха потънали в спор относно причините за наскорошния спад в рейтинга на кмета, когато Виктория излезе на терасата.

Форд бавно плъзна одобрителен поглед по нея.

Изглеждаше фантастично в пъстра рокля без ръкави и убийствени тюркоазени обувки, които подчертаваха краката й, които тя толкова обичаше да увива около кръста му, когато бе вътре в нея. Ала онова, което най-силно привлече вниманието му, не бяха дрехите й. А бялата йенска тенджера в ръцете й.

Беше сготвила за него.

Форд се извини на колегите си и се приближи до нея.

— Донесла си ми печено. Толкова… съседско от твоя страна.

Виктория остави съда на една от сгъваемите маси.

— Не е печено. Morosy Cristianos — обясни тя тържествуващо.

Форд примига в пълно неведение.

— Кубински ориз с боб — обясни тя.

Той повдигна капака.

— Мирише страхотно. Наистина ли го приготви сама? — Ухили се широко, когато тя го изгледа гадно (ах, толкова беше забавно да я дразни), а после се обърна към двете й приятелки. — Аз съм Форд. — Протегна ръка на жената, която не бе срещал преди (Одри, както научи), а после се здрависа с Рейчъл. — И предварително се извинявам за всичко, което приятелите ми Чарли и Тъкър ще кажат днес.

— За вълците говорим, а те в кошарата — заяви Тъкър въодушевено зад него.

— Започвайки с това — каза Форд.

След като се представиха, Чарли и Тъкър предложиха да разведат приятелките на Виктория из апартамента и да им намерят питиета. Четиримата се отдалечиха, а Виктория се приведе към Форд.

— Не се притеснявай. Одри и Рейчъл добре ще ги подредят, ако прекалят.

— Мисля, че на Чарли и Тък това страшно ще им хареса.

Виктория се засмя и в този миг Форд забеляза, че Брук идва към тях. Сложи ръка на кръста на Виктория и прошепна закачливо в ухото й:

— Блондинката от моята върволица се е насочила към нас.

— Къде е Кейд? — попита, когато Брук се приближи.

— Тъкър го убеди да се заеме със скарата за известно време. — Тя се усмихна и се представи на Виктория. — Чувам, че си бракоразводна адвокатка.

Виктория се обърна към Форд.

— Защо всички започват с това? Какво разправяш на хората за мен?

— По-рано днес се запозна с майка ми — обясни той на Брук, която изглеждаше очарована от тази новина.

— Запознала си се с Мария? Не е ли страхотна?

— О, беше само за малко, на тротоара отвън — побърза да уточни Виктория. — Не ни запозна нарочно или нещо такова. — Тя се усмихна. — Форд спомена, че ти също си адвокатка.

И просто така, двете се впуснаха в приказки. Обсъдиха Онзи-интересен-случай и Онова-странно-нещо-което-се-случи-в-съда-със-съдия-еди-кой-си, и много скоро откриха, че имат общ познат — приятел на Брук от университета, който бе работил в предишната кантора на Виктория.

Тъй като искаше да поздрави няколко току-що пристигнали гости, Форд се извини и се отправи към терасата. Докато отиваше натам, погледна през рамо и видя двете жени да се смеят на някаква история, която Виктория разказваше.

Първо Никол я беше нарекла „ангел“, след това майка му я беше описала като очарователна и я беше прегърнала, а сега и с Брук очевидно си бяха паснали.

Можеше само да се надява, че жените в живота му няма да си създадат погрешното впечатление за двамата. Вярно, прекарваха си добре заедно, с интересни разговори и умопомрачителен секс. Ала всичко се свеждаше до това, че той бе „междинната спирка“ на романтичните връзки, а тя беше Виктория Слейд. Беше замразила яйцеклетките си и много преди да го срещне, бе решила да се отпише от бясната надпревара за домогване до приказното „и те живели щастливо до края на дните си“.

Така че, ако някой започнеше да си въобразява, че това би могло да се превърне в нещо сериозно… ами би било глупаво от негова страна.

Форд поспря за миг, усетил как го жегва много странно усещане, докато гледаше как Брук и Виктория отиват до масата с храната, все така погълнати от оживен разговор.

Да, изключително глупаво.

 

 

След като изпрати и последния от гостите, Форд се върна на терасата. Виктория се бе облегнала на парапета, небето зад нея беше невероятна смесица от лилавите, оранжевите и златните багри на залеза.

— Никол я нямаше — отбеляза тя.

Форд се облегна на парапета до нея.

— Не можа да го вмести в програмата си. В събота следобед със Зоуи ходят на среща за игра заедно с други самотни майки. Но като стана дума за сестра ми… Чух, че вчера си се обадила в офиса на Питър Сътър.

— Така е.

Форд се намръщи.

— Няма да му съобщиш за Никол и Зоуи по телефона, нали? Предполагам, че възнамеряваш да се срещнете лично?

Виктория сви рамене.

— Не съм сигурна. Зависи как ще се развие разговорът. Защо?

— Защото искам да съм там, когато му кажеш.

Тя се засмя, сякаш това бе най-смешното нещо на света, а после наклони глава на една страна.

— Я чакай. Не говориш сериозно, нали?

Естествено, че говореше сериозно, по дяволите!

— Не виждам защо да не присъствам. Разговорът със Сътър няма да е поверителен. Приеми, че ще бъда там като представител на Никол.

— Не, аз ще бъда там като представител на Никол.

Форд се приближи още малко, леко подразнен, че тя му се опъва за това.

— Ще присъствам на срещата, Виктория. Аз го открих и смятам, че е това съм си заслужил правото да бъда там, когато той научи за Никол и Зоуи.

— Защо? За да се мръщиш и да му мяташ зли погледи от типа „никой не може да се подиграва със сестра ми“?

Това може и да беше част от плана, да.

— Искам да видя как ще реагира. Никол страшно се притеснява да не стане от жените, които разбиват чуждите семейства, и искам да съм там, в случай че задникът започне да говори гадости по неин адрес или се опита да й стовари вината за бременността.

— Вярно, аз може и да съм прекалено черногледа, но смятам, че е много вероятно да реагира точно така.

— Нека само се опита да каже нещо такова в лицето ми — изръмжа Форд.

— Леле. — Виктория бе вдигнала очи към него. — Знаеш ли, че едно мускулче от дясната страна на челюстта ти започва да подскача, когато минеш на закрилнически режим тип „пещерен човек“.

Форд я изгледа гадно.

Тя се усмихна невинно и плесна с ръце.

— Е, добре. Разбирам опасенията ти. И си напълно прав. Изобщо нямаше да разговарям с Питър Сътър, ако ти не го беше открил. С малко помощ от моя страна, разбира се. Въпреки това не може да присъстваш на срещата, и то по няколко причини. Не може да присъстваш, защото би било непрофесионално. Не може да присъстваш, защото появата ти там като брат на Никол ще накара Сътър да заеме отбранителна позиция, а това няма да помогне на никого. Но най-вече не може да присъстваш, защото аз не действам по този начин. Не водя на срещите си по-големите братя на своите клиентки, нито детективи или каквито и да било помощници. Аз ще се оправя с Питър Сътър, защото това ми е работата. И вярвай ми, ако се опита да очерни името на клиентката ми или да прехвърли отговорността за случилото се върху нея, много скоро ще открие колко съм добра в работата си и колко мога да му вгорча живота.

Форд не бе в състояние да откъсне поглед от очите й, които пламтяха решително.

— Какво? — поиска да узнае тя.

Ъгълчетата на устните му потръпнаха.

— Тази реч беше доста секси. Сериозно, замалко да ми стане.

Виктория погледна към небето.

— Не разбирам как полът ви изобщо оцелява. Цялата кръв се отцежда от ума ви в мига, в който на пениса ви му хрумне някоя блестяща идея.

Форд се разсмя с глас и дойде съвсем близо до нея.

— Ако се съглася да не дойда на срещата, то ще е, защото вярвам, че ще се погрижиш за сестра ми.

— Естествено, че ще се погрижа за сестра ти. — Очите й срещнаха неговите и устните й се извиха в усмивка. — Но когато се съгласиш да не дойдеш на срещата, то ще е, защото аз не съм те поканила на нея.

Дръзка както винаги.

Форд сложи ръце върху парапета от двете й страни, улавяйки я в плен.

— Какво ще правя с теб?

Виктория отвори уста (несъмнено за да му сервира поредния дързък отговор) и той я целуна, страстно и настойчиво. Цял ден беше чакал този миг, когато двамата ще останат сами, и сега, когато тя най-сетне беше там, където я искаше, нямаше намерение да изгуби нито миг повече.

Дъхът й секна, когато той разтвори краката й и се намести между тях. Прокара пръсти по гладкото й бедро и ги пъхна под роклята й.

— Беше истинско мъчение да те гледам в тази рокля.

Тя се усмихна дяволито.

— А аз си мислех, че ти харесва.

— Не и когато мога само да гледам, без да докосвам. — Той плъзна ръка под прашката й и я стисна собственически, изтръгвайки стон от гърдите й. — Но сега възнамерявам да наваксам изгубеното време. — Вече беше влажна за него и това допълнително подкладе пожара в него. — Разтвори крака още малко. Никой не може да ни види. — Единствената съседка с изглед към терасата му в момента беше… ами заета с друго.

Когато Виктория се подчини, Форд отмести дантеления плат настрани и плъзна пръст в нея, милвайки я леко.

Тя се притисна в тялото му и езикът й се уви около неговия в страстна еротична целувка. След това се откъсна, извивайки се така, че да е по-близо до ръката му.

— Господи, ако не спреш, ще го направим тук — изпъшка тя с нисък гърлен глас.

Пенисът му се надигна само при мисълта как разкъсва бельото й и я обладава още сега, притисната до стената на терасата, а роклята й е вдигната около кръста й, докато той запушва устата й с една ръка, та съседите им да не чуят виковете й.

Ала точно сега беше намислил друго.

Погледна я предизвикателно — нали я беше предупредил, че ще я накара да му плати.

— Не забравяй само, че стените са страшно тънки.

Очите й се разшириха.

— Какво си намислил?

Вместо отговор, той коленичи пред нея.

Виктория бързо се огледа наоколо, несъмнено за да се увери, че няма кой да ги види, и стисна парапета с две ръце. Форд вдигна роклята й с една ръка, а с другата бавно смъкна прашките до средата на бедрата й.

За миг просто се взираше в нея. Толкова красива, така готова за него и потръпваща от очакване. Нещо в стомаха му се сви, някакво рязко, собственическо усещане, каквото не бе изпитвал никога преди.

— Толкова красива — промълви гърлено. — Да видим дали вкусът ти е също толкова невероятен, колкото усещането, когато обгръщаш пениса ми.

Улови дупето й в шепа и я близна.

Тя простена тихичко и му се отдаде напълно, заровила пръсти в косата му. След броени минути под ласките на устата му, краката й вече трепереха и тя беше съвсем близо. Тъй като искаше да я задържи там, на ръба, езикът му описа кръг около клитора й, а после се отдръпна и нежно подухна върху него.

Тя разтвори крака още по-широко.

— Форд, моля те — прошепна дрезгаво и при този звук пенисът му затуптя. Обожаваше да я вижда такава. Така възбудена от него. Нуждаеща се от него.

Плъзна два пръста в нея и я помилва.

— Какво искаш, Виктория?

— Теб. — Гърбът й се изви в дъга. — Господи, теб.

Точно отговорът, който искаше да чуе. Извади пръстите си от нея и се изправи. Тя незабавно посегна към копчето на дънките му.

Гърлен стон се изтръгна от него, когато ръката й се плъзна в боксерките му и се обви около пениса му.

— Тук ли, бейби? Това ли искаш? — задъхано попита той.

— Да. — Очите й бяха потъмнели, с натежали клепачи, докато смъкваше дънките и боксерките му надолу.

Мамка му, с никоя досега не бе изпитвал същото, това настойчиво желание и нужда да бъде в нея, да потъне толкова дълбоко, колкото можеше. Отстъпи назад и й помогна да излезе от смъкналите се прашки, а после я целуна, копнеещ за устата й, докато вдигаше роклята й и…

Връхчето му се докосна до влагата й и той изруга тихо.

— Презервативите са вътре.

Тя простена, а после улови пениса му и го потърка в клитора си.

— Значи, трябва да влезем вътре.

Стиснал челюст, той сведе поглед към нея.

— Да. Сега.

Дотук бяха с игрите. Вдигна дънките си, улови я за ръка и я издърпа вътре. Докато отиваха към спалнята, тя свали ризата му, а после събу обувките си и останалите му дрехи. Покатери се върху него, докато той отваряше презерватива и си го слагаше. Все още с роклята си, улови пениса му и го насочи към себе си.

След това се отпусна тежко и двамата простенаха едновременно, когато той я изпълни.

Тя се вкамени, приковала поглед в него и Форд почувства как нещо дълбоко в съществото му трепна, докато се взираше в прекрасните кафяви очи, надвесени над него. Виктория се раздвижи и той вдигна ръце, за да ги зарови в косата й. Ритъмът беше по-бавен, не така задъхан, ала въпреки това бе още по-прекрасен.

Форд плъзна палец по бузата й и нещо припламна в очите й.

— С теб е толкова хубаво — прошепна тя задъхано.

— Обожавам да бъда с теб по този начин — промълви той. Да види меката й страна, толкова открита и уязвима… то правеше нещо с него.

Улови хълбоците й и я поведе в бавни отмерени тласъци. Очите им нито за миг не се отделиха, до мига, в който тя опря чело в неговото и изрече името му, докато свършваше. Обгърнат здраво от тялото й, той простена и я последва до върха, мислейки си, че никога не бе изживявал нищо по-прекрасно от този миг.

След това останаха да лежат един до друг, чакайки дишането им да се успокои. Виктория го гледаше, без да казва нищо. А после с невероятна нежност в очите се пресегна и отметна кичур коса от челото му.

Форд вдигна ръка и преплете пръсти в нейните и двамата останаха така в продължение на един дълъг миг.

Най-сетне тя си пое дълбоко дъх и се надигна, оправяйки роклята си. Прегърна коленете си, при което дългата й коса се разпиля по раменете и краката й, и се обърна към него.

— Смяташ ли, че останаха още браунита? — попита тя.

Браунита.

Е, добре.

Ето какво бе ставало в главата й, докато той лежеше до нея и си мислеше… е, всъщност не беше съвсем сигурен какво си беше мислил.

Очевидно нямаше значение.

Така че той също се надигна и я целуна по рамото. Игрив жест, нищо сериозно.

— Да идем да претършуваме хладилника.

В края на краищата мъжът, който бе романтичният еквивалент на междинна спирка, и Виктория Слейд не бяха по сериозните връзки.

И определено нямаха такава.