Джули Джеймс
Неочаквано едно лято… (10)

9.

От гаража Форд отиде право в апартамента на Виктория, без дори да остави чантата си, мислейки си, че сестра му и племенницата биха искали да бъдат спасени възможно най-бързо от заядливата му, бъркаща се навсякъде съседка.

Тя му отвори — самото въплъщение на скъпоплатен адвокат в лъскавия си черен костюм.

— Господин Диксън. Колко мило от ваша страна да ни удостоите с присъствието си — поздрави го тя с престорена любезност.

— Чувам, че си подслонила сестра ми. Поредният етап в плана ти да се набъркаш в живота ми? — Усмивката му бе точно толкова приятна, колкото нейната, думите му — също толкова сухи.

— Нещо такова. — Виктория се отдръпна, за да го пропусне.

Още щом видя Никол да храни Зоуи на дивана, той разбра, че сестра му е плакала, и като хвърли бърз поглед на Виктория, се приближи до нея.

— Ник. Какво е станало?

— Ами… имах тежък ден. За щастие, съседката ти е истински ангел.

Форд отново погледна към Виктория, която бе отишла в кухнята, за да ги остави насаме. Гъстата й тъмнокестенява коса падаше напред, докато тя пишеше нещо на телефона си.

Ангел? Очевидно нещо му убягваше.

В момента обаче имаше по-важни въпроси.

— Вие със Зоуи добре ли сте?

— Защо не идем у вас, за да поговорим? — предложи Никол. — Мисля, че достатъчно дълго се натрапвахме на Виктория.

Закрилническите му инстинкти на голям брат начаса се пробудиха, когато чу, че двамата с Никол трябва да „поговорят“ Все пак тя имаше право — най-добре бе да почакат, докато останат сами.

— Разбира се. Аз ще взема количката, тъй като ти държиш Зоуи.

Той погледна към племенницата си, която стискаше биберона с двете си ръчички. Беше обърнала главичка и големите й кафяви очи се взираха право в него.

Форд се пресегна и я погъделичка по гърдичките, така че тя се усмихна широко и зарита с крачета.

— Ето я моята усмивка.

Никол направи физиономия.

— Естествено, че на теб ще ти се усмихне. Има ли изобщо създание от женски пол, което да не те обожава?

Откъм кухнята се чу как Виктория се прокашля шумно, а после погледна към тях и махна с невинна усмивка на уста:

— Извинявам се. Въздухът май е доста сух.

Форд я изгледа. Ха-ха.

Със Зоуи на ръце, Никол се приближи до Виктория.

— Много ти благодаря, че ни покани да изчакаме тук. — И като понижи глас, добави: — Утре ще ти се обадя за онова.

Форд наостри уши. За онова? Очевидно нещо се случваше със сестра му и на него изобщо не му беше приятно да не знае какво. Замълча си обаче, задържайки въпросите си за мига, в който двамата с Никол останеха сами.

— Няма защо. Радвам се, че можах да бъда полезна. — Виктория погали с пръст ръчичката на Зоуи.

— Чао, хлапе.

Бебето инстинктивно стисна пръста й.

— О, виж само. Мисля, че те хареса — каза Никол.

— Много ясно. Тя очевидно е страшно умно момиченце. — Виктория раздвижи пръста си, сякаш разтърсваше ръчичката на Зоуи за довиждане. След това усети, че Форд я гледа, и се изчерви. Внимателно освободи пръста си от хватката на бебето и тръгна към входната врата.

Форд го разчете като знак да си вървят.

Виктория задържа вратата на Никол и Зоуи, кимайки им за довиждане. Форд ги последва, бутайки количката, но спря на прага и повдигна вежди.

— Ангел?

Тя го дари с най-милата си усмивка.

— Мисля, че онова, което се опитваш да кажеш, е: „Благодаря ти, Виктория“.

Вечно с този проклет сарказъм.

Ала в този случай (колкото и да му беше неприятно да си го признае), тя имаше право. Нямаше представа какво се бе случило между нея и Никол, но тя бе поканила сестра му и племенницата му у тях и за това й беше задължен.

За съжаление.

— Благодаря ти, Виктория.

Тя повдигна вежди, сякаш очакваше още нещо и когато такова не последва, придоби изненадан вид. Раздвижи се неловко и махна уклончиво с ръка.

— Както и да е.

Интересна работа, помисли си Форд. Когато не беше ехидна и не се заяждаше с него, нямаше нищо, което да отвлече вниманието му от факта, че тя бе наистина красива. Както в този момент например го притегляше начинът, по който ъгълчетата на пълните й устни се извиваха нагоре, докато го гледаше с топлите си шоколадовокафяви очи.

— Е, какво… ще си стоим на прага, така ли? — подхвърли тя и моментът си отиде.

 

 

Щом влезе в апартамента му, Никол се настани на дивана, за да довърши храненето на Зоуи. Форд търпеливо я изчака и отиде да смени служебните си дрехи с тениска и дънки. Когато се върна от спалнята, завари Зоуи да лежи върху едно одеяло на пода в хола, докато Никол плакнеше биберона в умивалника.

Той седна на пода до Зоуи и размаха плюшения жираф над гърдичките й. Очите й се разшириха и тя протегна ръчички, мъчейки се да го достигне.

— Да беше видял само как рухнах у Виктория. Беше епично — подхвърли Никол от кухнята.

На Форд не му беше трудно да го повярва. Последния път, когато бе гостувал на сестра си, тя опитваше нещо, наречено „сънна тренировка“… нещо, от което Зоуи съвсем не беше във възторг, ако се съдеше по плача и писъците й.

— Мама сигурно ще ти каже, че това така ти се връща. Ти също не беше от лесните бебета.

Никол прибра чистата бутилка в чантата и се настани на пода до Форд и Зоуи.

— Говорил ли си с мама тази седмица?

— Вчера ходих да я видя.

— Как е тя?

— Нали познаваш мама. Все гледа да е заета с нещо. Даде ми кутия с вещи на татко, които според нея бих искал да запазя. Има една и за теб. — Форд беше прибрал кутията си в дрешника, но все още не я беше отворил.

Тъй като искаше да заговорят по същество, той кимна към апартамента на Виктория.

— Е, ще ми кажеш ли какво се случи там? Мама се безпокои за теб. И двамата се тревожим. От погребението насам се опитвам да се свържа с теб.

— Знам, извинявай. При мен е такава лудница, имам чувството, че не мога да си поема дъх. Докато се опитвам да балансирам между работата и Зоуи… — Никол преглътна и очите й се напълниха със сълзи. — Понякога ми се струва, че с всичко се справям ужасно. Особено като майка.

Гласът на Форд омекна, виждайки сестра си да плаче.

— Ник… това не е вярно. Защо не дойде при мен по-рано? Не е нужно да се съсипваш от толкова много работа. Мога да ти помогна финансово, докато нещата се стабилизират. — Не беше богат, но определено изкарваше достатъчно, за да помогне на племенницата и сестра си.

— Знам. Ала едно временно закрепване не е решение на проблема. Не можеш цял живот да издържаш Зоуи. Нито пък искам да го правиш. А и не става въпрос единствено за пари. — Тя го погледна. — От погребението насам често мисля за татко. Онова, което ти каза в надгробното слово… силно ме разтърси това да чуя всички онези истории. Толкова дълго му бях ядосана или се карах с него, или пък му се сърдех, задето отказва да се вземе в ръце, че бях забравила много от тези хубави моменти. Като например колко страхотен бе със Зоуи, когато с мама за първи път дойдоха в болницата да я видят? Той на практика я държа през цялото време, говореше й, разказваше й истории за времето, когато сме се родили ние с теб. Ала вместо просто да се радвам на момента, аз през цялото време си мислех: „Защо не може винаги да е такъв?“.

— Знам. — Истината бе, че онзи ден в болницата Форд си мислеше съвсем същото. Беше прекарал почти целия си живот, наслаждавайки се на подобни хубави мигове с баща си само донякъде, защото непрекъснато очакваше нещо да се обърка.

Никол погледна към дъщеричката си, която щастливо дъвчеше плюшения си жираф.

— Бащата на Зоуи е там някъде. Може би ще бъде добър баща, а може би не. Ала след като изгубихме татко, имам чувството, че й дължа поне шанса да изживее подобни хубави мигове, каквито имахме ние.

Форд бе повече от съгласен да накарат бившето гадже на сестра му да поеме финансова отговорност за Зоуи. Та нали от самото начало караше Никол да го даде под съд за издръжка. Ала отвъд това, заради доброто, както и на сестра си, така и на Зоуи, той трябваше да бъде гласът на разума.

— Този тип се махна от щата, когато научи, че си бременна, Ник — меко каза той. — Колкото и добри намерения да имаш в желанието си Зоуи да си създаде връзка с баща си, той не ми се струва свестен човек. Финансовата отговорност е едно, ала не можеш да принудиш някого да бъде баща.

Никол си пое дълбоко дъх.

— Окей, трябва да ми обещаеш, че няма да реагираш като по-голям брат и да ме съдиш, когато ти кажа нещо за мен и бащата на Зоуи.

Форд мъничко се засегна от това, което тя намекваше.

— Хей, имай ми малко повече доверие. Най-добрият ми приятел е жена. Мисля, че съм достатъчно просветен, когато става дума за връзки и женския пол. Уверявам те, че не можеш да ми кажеш нищо, което вече да не съм чувал от устата на Брук.

— Забременях след свалка за една нощ и нямам представа кой е бащата на бебето ми.

Нищо, освен това.

Никол скръсти ръце на гърдите си, като почти го предизвикваше да бъде шокиран и потресен.

Форд изпусна дъха си… е, добре, не отричаше, че му трябваше поне един миг, за да преглътне тази информация.

— Добре. Разкажи ми всичко. — Сложи пръст под брадичката й и я повдигна лекичко. — И този път, глупаче, гледай да е истината.

Очите й отново се наляха със сълзи и тя ги посочи.

— Господи, никога не спират.

А после му разказа как с приятелките й бяха излезли да отпразнуват двайсет и петия й рожден ден, как бе срещнала Питър Сътър и го бе завела в апартамента си.

— Когато се събудих на сутринта, него го нямаше. И нямам представа как да го намеря. — Тя замълча за миг, видяла гневното изражение на брат си. — Не забравяй, че обеща да не ме съдиш.

— Казах, че няма да съдя теб. Но ми се струва, че задникът, който е преспал със сестра ми, направил й е бебе и се е изнесъл, без дори да каже едно „довиждане“, си го заслужава.

— Не се опитвам да го оправдавам, но истината е, че не е имало причина да подозира, че може да съм забременяла. Със сигурност знам, че използвахме поне един презерватив, защото го намерих…

Форд вдигна ръка и я прекъсна.

— Определено не искам да го знам. Никога.

Тя му се усмихна предпазливо.

— Помислих си, че с твоите връзки във вестника би могъл да ми помогнеш? Да открия бащата на Зоуи, имам предвид.

Сякаш изобщо трябваше да пита.

— Естествено, че ще ти помогна. Точно това правят големите братя… и суперготините чичовци. Но първо трябва да те питам още нещо. — Той я погледна право в очите. — Трябва ли да се притеснявам, че очевидно си била пияна в нощта, когато си срещнала бащата на Зоуи?

— Не съм като татко. Кълна ти се. Просто се повеселихме малко повече по случай рождения ми ден.

Той я погледа в продължение на един дълъг миг.

— Окей.

След това, успокоен, отиде да донесе един малък бележник от кухнята, готов да се залови за работа.

— А сега ми кажи всичко, което си спомняш за този Питър Сътър и което би ми помогнало да го намеря. Възраст, цвят на косата, дори името на бара, в който сте се запознали.

Никол кимна.

— Окей.

Форд седна на пода и в този миг се сети за още нещо.

— Между другото, какво е „онова“, за което ще говориш с Виктория утре.

— О! Това ли! — развълнувано отвърна Никол. — Знаеш ли, че тя се занимава със семейно право?

Проучванията на Форд бяха разкрили, че тя е виден бракоразводен адвокат с цял куп известни клиенти.

— Да, май чух нещо такова.

— Е, познай какво! Тя предложи да се заеме с моя случай. Каза, че имам нужда от добър адвокат, който да се погрижи за всички детайли по издръжката, както и за всякакви въпроси относно родителските права и посещенията, които биха могли да възникнат. И чуй само колко страхотно — предложи да ми направи отстъпка от тарифата си.

Форд се дръпна назад.

— Така ли?

Никол наклони глава на една страна.

— Защо го казваш по този начин? Какво всъщност се случва между теб и Виктория?

— Уверявам те, че нищо не се случва между мен и Виктория. — Тази жена беше прекалено самодоволна за неговия вкус. Критична. Да не говорим пък за сарказма й. Списъкът беше дълъг, само дето не си струваше времето му.

О, да — и обидчива.

Никол очевидно беше забелязала суховатия му тон.

— Форд, нали ще се държиш добре с интелигентната, мила адвокатка, която предложи да поеме случая ми?

Той изсумтя.

— Мила? За една и съща жена ли говорим?

— Аха. Изключително красивата жена, която живее само на няколко метра от теб.

— Красива ли е? Не бях забелязал — отвърна той неопределено.

Сестра му се усмихна.

— О, забелязал си, и още как.

 

 

Половин час по-късно Форд изпрати Зоуи и Никол до вратата.

— Ще издиря този тип, но имам едно условие. Да говориш с лекаря си за стреса, под който се намираш. — Нищо не разбираше от следродилни депресии и разни такива — може би Никол преживяваше онова, през което минаваха всички нови майки. Въпреки това щеше да се почувства по-добре, ако тя поговореше с някого.

Сестра му го прегърна и каза с одрезгавял глас:

— Все гледаш да ми кажеш какво да правя.

Форд ги проследи с поглед до асансьора, а после очите му се спряха на вратата до неговата.

„Тя предложи да се заеме с моя случай. И чуй само колко страхотно — предложи да ми направи отстъпка от тарифата си.“ Май беше време двамата с госпожица Виктория Слейд, адвокат, да си поприказват.