Джули Джеймс
Неочаквано едно лято… (26)

25.

В понеделник Виктория изчака докъм средата на сутринта, преди да се обади. Отлагането на присъдата на Питър Сътър беше изтекло.

— Здравейте, господин Сътър. Обажда се Виктория Слейд от „Виктория Слейд и съдружници“, адвокатска кантора от Чикаго — започна, когато той вдигна. — Бих искала да разговаряме относно въпрос, който засяга мой клиент. Можете ли да ми отделите няколко минути?

— Ами зависи — бодро отговори той. — Ако това е един от онези разговори като по филмите, в който ми съобщавате, че богат роднина, когото никога не съм познавал, е починал и ми е оставал милиони долари, отговорът е „да“, разполагам с цялото време на света. Но ако става дума за някакъв юридически въпрос, свързан с фитнеса, тогава, за съжаление, ще трябва да ви свържа с правния отдел на „Екс-Спорт Фитнес“.

— Всъщност става дума за личен въпрос, който няма нищо общо с фитнеса. Представлявам жена, на име Никол Диксън, която смята, че преди четиринайсет месеца сте се запознали в бар, който се нарича „Пъблик Хаус“. — Виктория нарочно направи пауза, за да види дали Сътър ще реагира по някакъв начин.

Той проговори след моментно колебание.

— Ъ, за какво казахте, че става дума?

Всъщност все още не го беше направила. Но не виждаше никакъв смисъл да увърта.

— Преди пет месеца госпожица Диксън е родила дете, точно девет месеца след като сте се запознали, и тя вярва, че именно вие сте бащата. Обаждам се, за да уговорим извършването на тест за бащинство, нещо, което се надявам да направим дискретно и без да е необходима намесата на съда. Ако не се окаже така, ще се наложи да ви бъде изпратена призовка вкъщи или на домашния ви адрес.

— Господи! — Той изпусна шумно дъха си. — Не, моля ви се, недейте да изпращате нищо, свързано с това, на домашния ми адрес. Вижте, тази сутрин съм затрупан с работа, но може ли да се срещнем някъде и да го обсъдим? Някъде около обяд, да кажем?

Виктория се поколеба дали да не му даде адреса на офиса си, но реши, че една не толкова официална обстановка вероятно ще бъде по-добре.

— Какво ще кажете за кафе „Интелигенция“ на „Бродуей“ и „Белмон“?

— Знам го. Ще бъда там на обяд.

— Разбира се, може да доведете адвокат, господин Сътър.

— Адвокат? Нямам… Господи, не мога да повярвам, че това се случва. Ще се видим на обяд.

Виктория затвори, мислейки си, че мъжът, който беше изневерил на бъдещата си съпруга и който си беше тръгнал, без дори да се сбогува, след като беше преспал с клиентката й, звучеше доста слисан.

Това беше добре.

 

 

— Господин Сътър? — Тя протегна ръка. — Аз съм Виктория Слейд.

Питър Сътър стисна ръката й, без да прикрива изненадата си, докато Виктория се настаняваше срещу него. Беше пристигнал пръв и бе избрал маса в дъното на заведението, където можеха да говорят необезпокоявани.

— Познавам ви — каза той. — Дойдохте на огледа на къщата ми миналата седмица с онзи висок мъж. Разговаряхте с мен и жена ми.

Виктория беше очаквала подобна реакция и бе решила, че нападението е най-добрата защита.

— Тъй като сте избягали от клиентката ми, без да й оставите никакъв начин да се свърже с вас, трябваше да проявим малко въображение в опитите да докажем, че сте правилният Питър Сътър.

— О! — Той прокара ръка по лицето си. — Това е… Не знам какво да кажа.

Беше привлекателен мъж, факт, подсилван от впитата червена тениска с логото на „Екс-Спорт Фитнес“ и черния спортен панталон, който подчертаваше стегнатата му фигура. С оглед на обстоятелствата, циничният бракоразводен адвокат у Виктория реши, че е напълно вероятно Никол Диксън да бе една от многото жени, които Питър Сътър беше свалял по баровете през последните няколко години.

Ето защо доста се изненада от следващите му думи.

— Не мога да ви кажа колко пъти съм си мислил за онази нощ с Никол. Чувствам се ужасно, че си тръгнах по този начин. Нямах представа, че е бременна. — Той замълча за миг. — Тя, ъъъ, сигурна ли е, че бебето е мое.

— Да. Въпреки това ще направим тест за бащинство, преди с клиентката ми да подадем молба за детска издръжка.

— Детска издръжка. — Той отново си пое дълбоко дъх. — Съпругата ми… е, нали бяхте там, знаете, че е бременна. Не знам как ще й кажа за това. — Изглеждаше потресен. — Мелани не знае за Никол.

— Да, досетих се — сухо отвърна Виктория.

Сътър наклони глава на една страна.

— Чакайте… да не мислите, че съм й изневерил? Не. Неее, не. Вижте, когато преспах с Никол, с Мелани бяхме скъсали.

Виктория едва се сдържа да не се плесне по челото. Сякаш си беше вкъщи и гледаше „Приятели“.

Бяхме скъсали!

— Вашата връзка със съпругата ви не ме засяга, господин Сътър. Тук съм единствено за да представлявам интересите на госпожица Диксън и детето й.

— Но с Мелани наистина бяхме скъсали — настоя той, сякаш за него беше много важно Виктория да му повярва. — Бяхме заедно от около три години и бяхме започнали да обсъждаме дали да не се сгодим. Един ден отидох да разгледам годежни пръстени и не знам, взех да си мисля, че това е завинаги и как бракът означава да прекараш остатъка от живота си с един-единствен човек. И… ами предполагам, че се уплаших.

Лицето на Виктория остана безизразно, ала определено не беше впечатлена от разказа му дотук. Мъж, изпаднал в паника при мисълта до края на живота си да спи само с една жена.

Колко оригинално.

Питър вдигна ръка.

— Знам, знам. Не се гордея с това. Просто се опитвам да обясня. Както и да е, когато казах на Мелани, че имам колебания, тя на практика ме изрита. Бяхме скъсали от около три седмици, и то… Не беше така, както си мислех. Тя ми липсваше. И то много. Седях си вкъщи и се сдухвах и приятелите ми казаха, че трябва да започна да излизам и да опитам живота на необвързания мъж. Така че ме завлякоха в бара и там срещнах Никол. Ако не греша, беше рожденият й ден.

Виктория бе малко учудена, че не го е забравил.

— Точно така.

— Спомням си, че й поръчах питие, а после тя ми поръча питие и нещата се развиха от само себе си. Беше страхотна. Много забавна. В крайна сметка се озовахме в апартамента й и… е, знаете какво се случи след това. — Той замълча за миг и изражението му стана по-сериозно. — Мисля, че и двамата заспахме, а когато се събудих и видях, че лежа до някаква жена, то ми се стори… ами неправилно. Знаех, че жената, до която би трябвало да лежа, е Мелани. И тогава си дадох сметка, че бях изгубил най-хубавото нещо, което ми се беше случвало някога, и… рухнах. Не исках Никол да се събуди, да ме види как плача и да си помисли, че съм някаква откачалка или че е направила нещо нередно, затова просто се изнесох от там. — Той погледна Виктория право в очите. — Знам, че беше глупаво. И ако видя Никол, възнамерявам да й кажа колко много съжалявам.

Е, добре. Това може би не беше най-лошото обяснение, което бе чувала някога.

Все пак недоверчивият скептик у нея имаше още няколко въпроса.

— Можехте да се върнете в апартамента на Никол на следващия ден и да се извините.

— На следващия ден отидох направо у Мелани, за да я моля да ми даде втори шанс. Тя заяви, че не иска да бъде с някого, който има съмнения, и за да й покажа колко много означава връзката ни за мен, седях пред входната й врата всяка вечер след работа, докато тя не се съгласи да говори с мен.

Хубаво, да видим колко струва тази история.

— И колко вечери отне това?

— Четиринайсет.

— Четиринайсет? — Виктория се усмихна лекичко. — Браво на нея.

— После всичко се разви много бързо. С Мелани отново се събрахме и решихме, че не искаме да проточваме нещата, планирайки голяма сватба. Отидохме в Санта Барбара, където живеят нейните родители, и се оженихме на малка церемония, на която присъстваха само семействата и най-близките ни приятели. Това беше преди девет месеца. — Той отпусна ръце върху масата. — Що се отнася до причината така и да не отида при Никол, в началото мислех само как да си върна Мелани. А после… и аз не знам, струваше ми се малко странно да се появя просто така на прага й. Какво се очакваше да кажа? „Здрасти, помниш ли ме? Извинявай, че си тръгнах така преди един месец. А и между другото, ще се женя!“

— Така тя поне щеше да има възможност да ви съобщи, че е бременна?

— Е, аз дори не предполагах, че съществува такава вероятност. Мислех, че сме използвали кондом. Но и двамата бяхме доста пияни, така че… — Той се изчерви смутено и се прокашля. — Както и да е. Какво следва оттук нататък?

— Като за начало, ще ви дам адреса на лаборатория, където можете да си направите тест за бащинство.

Той кимна.

— А после ще ми се обадите с резултатите?

— Няма да е необходимо. Лабораторията ще изпрати две копия от резултатите. Едно директно на вас и едно на мен и Никол.

Питър поклати решително глава.

— Няма да стане. Не може да ги изпратят у нас или в офиса. Не мога да рискувам Мелани да научи по този начин. Съгласихме се, че не искаме да знаем какво е правил другият, докато бяхме скъсали, че то няма значение — обясни той. — Ала сега тя е бременна. И толкова се вълнува. Как бих могъл да й кажа, че е възможно вече да имам дете от друга жена… жена, за която тя дори не знае? — Сътър махна с ръка към Виктория. — Искам да кажа, как бихте реагирали вие, ако откриехте нещо такова за съпруга си?

— Господин Сътър, това н…

— Знам, знам, това не ви засяга. — Той поклати отчаяно глава. — Просто не искам да я нараня.

Нещо у Виктория омекна. Да, смяташе, че Питър би могъл по-добре да се оправи със ситуацията с Никол. По дяволите, можеше поне да й остави бележка, преди да се изнесе от апартамента й. Но поне сега, изглежда, наистина искаше да постъпи правилно.

Тя бръкна в чантата си, извади една визитка и я плъзна по масата.

— Ако искате, може да се обадите на лабораторията и да им кажете да изпратят резултатите единствено на мен. Това ще ви даде няколко дни, за да измислите как ще обясните всичко на съпругата си. Моят съвет? Опитайте с истината, цялата истина и нищо друго, освен истината.

Той се поусмихна и взе визитката.

— Благодаря. Задължен съм ви.

Виктория взе чантата ри и се изправи.

— Адресът на лабораторията е на гърба на визитката ми.

— Почакайте — повика я Питър. — Не ми казахте. Бебето… момче ли е, или момиче?

Виктория не отговори веднага. Циничният адвокат в нея не беше очаквал този въпрос.

„Обикновено работя със семейства, които се разпадат. Никога не съм имала възможност да ги събера.“

— Момиче — отвърна тя.

— Момиче. — Очите му за миг се замъглиха и той се прокашля. — Добре. Ще чакам да ми се обадите.

 

 

Виктория повика такси и на път към офиса се обади на Никол.

— Хвана ме съвсем навреме… тъкмо отивам на прослушване — каза Никол. — Говори ли с него? Как мина?

Виктория й предаде разговора си с Питър Сътър.

— Каза, че доброволно ще си направи тест за бащинство, но да не бързаме да се радваме — предупреди тя, докато плащаше на таксито. — Лесно е да кажеш, че искаш да постъпиш правилно. Съвсем друго е наистина да го направиш.

Започваше да вали и тя изтича в сградата.

— Мислиш ли, че ще каже на жена си? — попита Никол.

— С такова впечатление останах. Но смятам, че ще изчака, докато има доказателство, че наистина е баща на Зоуи, преди да проведе този разговор.

Никол изпусна дъха си.

— Ясно.

Приключиха разговора точно преди Виктория да се качи в асансьора. Докато натискаше копчето за етажа си, тя се чувстваше умерено оптимистична за развитието на този случай. През последните няколко седмици се беше подготвила за най-лошото с Питър Сътър. Но ето че късметът може би най-сетне щеше да се усмихне на Никол и Зоуи. Може би Питър Сътър щеше да поиска да бъде част от живота на дъщеря си отвъд финансовите си задължения.

За съжаление, успя да се наслади на обзелия я оптимизъм едва около трийсетина секунди.

В мига, в който влезе в офиса, Уил я посрещна с купчина съобщения. След това един от колегите й дойде, за да обсъдят случая на клиентка, която най-неочаквано, посред развода, бе решила да похарчи над сто хиляди долара за преобзавеждане на дома си и както можеше да се очаква, в съда бе постъпило оплакване, което я обвиняваше в изпразване на семейните авоари.

След като се оправи с тази миникриза, Виктория прекара следващите няколко часа на телефона, потушавайки най-различни пожари. А в някои случаи, запалвайки ги.

С други думи, беше типичен понеделнишки следобед.

В пет часа обаче, след като приключи едночасов конферентен разговор, тя направи нещо съвсем нетипично… поне за нея.

Уил направо зяпна, когато се появи в кабинета й с поредното съобщение и я видя да прибира нещата си в куфарчето.

— Тръгваш си? Не си си тръгвала в пет часа от… — Той наклони глава на една страна. — Виждаш ли? Това изречение не може да бъде довършено.

— Трябва да свърша нещо — обясни Виктория и смени темата, като взе съобщенията от него. — Нещо важно?

— Господин Диксън се обади. Взе да се случва постоянно. Може би няма да е зле да го добавя в списъка ти за бързо избиране. — Уил се ухили, когато тя го стрелна със сърдит поглед. — О, спести ми го… просто се забавлявам. Харесвам го. Ти също, дори ако не искаш да го признаеш. Виждам усмивката ти, когато разговаряш с него.

Виктория не каза нищо и продължи да прибира нещата си в куфарчето, отказвайки да бъде въвлечена в този разговор.

— Не забравяйте чадъра си, госпожице Слейд — напомни й шеговито Уил.

А, да. Тя взе чадъра и му се усмихна. При всичките му закачки, той беше незаменим.

Докато натискаше копчето на асансьора, думите на Уил отекваха в главата й.

„Харесвам го. Ти също, дори ако не искаш да го признаеш.“

Тази събота, докато лежеше до Форд в леглото му, нещата между тях й се бяха сторили някак… различни. Хубаво различни.

Плашещо различни.

Тогава се бе опитала да прикрие мислите си, задавайки му въпрос за тъпите браунита, тъй като бе решила, че е просто преходно усещане, непосредствено след секс. Ала ето че два дни по-късно нещо в стомаха й продължаваше да пърха всеки път щом си помислеше за него.

И това бе още по-плашещо.

Когато асансьорът спря на първия етаж, Виктория си заповяда да не мисли за Форд и вместо това се съсредоточи върху онова, което й предстоеше… и заради което вече бе достатъчно притеснена.

Тази вечер възнамеряваше да вземе метрото в най-натоварения час.

Докато прекосяваше фоайето, извади слушалките си от куфарчето и ги включи в телефона. Превъртя списъка с песните си, докато намери онази, която търсеше, и пристъпи в дъжда навън, обзета от прилив на енергия, когато музиката се разнесе в ушите й.

„Това момиче е истински пожар.“

Абсолютно.

И тази вечер това момиче щеше да срита задника на нищо и никаквия си проблем с пристъпите на паника.