Жул Верн
Черна Индия (9)

Глава IX
Новият Еберфойл

Ако с помощта на някаква свръхестествена сила инженерите успееха да вдигнат част от земната кора на хиляда стъпки дебелина, по която са разположени всички реки, езера, заливи и брегови области на графствата Стирлинг, Дембертон и Ренфрю, те биха намерили под този грамаден покрив една грамадна празнина.

Тази празнина представлява стотици килийки от всевъзможни форми и размери и прилича на чудновато разположен кошер, построен в огромен мащаб и в състояние да приюти, вместо пчели, всички ихтиозаври, мекотели и птеродактили от древните епохи.

Цял лабиринт от входове, ту по-високи от най-високите катедрални сводове, ту тесни и криволичещи, ту хоризонтални, ту издигащи се и спускащи се наклонено по всички посоки, съединяваше тези килийки и създаваше свободното съобщение между тях. Сводовете, стълбовете, които ги поддържаха, и дебелите стени се състояха от пясъчник и слюда. Но между тези безполезни наслоявания, силно притиснати от тях, се намираха прекрасни каменовъглени жили, сякаш по тяхната объркана мрежа течеше черната кръв на това странно находище. Залежите се простираха на четиридесет мили от север към юг, като стигаха дори до Северния канал Мощността на този басейн можеше да се пресметне само чрез проучвания, но тя сигурно превишаваше мощността и богатството на каменовъглените пластове в Кардиф, в Уелс и Ню-Кастел — в графството Нортумберланд.

Разработката на тези залежи се струваше лека работа, тъй като поради чудноватото разположение на пластовете от вторичната епоха, поради необяснимото стесняване на минералните вещества в епохата на втвърдяването на този масив, самата природа бе прокопала множество ходове и тунели в Новия Еберфойл.

Да, самата природа! От пръв поглед можеше да се стори, че са открити някакви древни и отдавна напуснати галерии. Но не беше така. Такива богатства не се напускат. Хората още не са проникнали в тази част на Шотландската подпочвена област, и всичко беше дадено от природата. Нито едно подземие на Египет, нито една катакомба от римската епоха не можеше да се сравни с това — може би само прочутата Мамонтова пещера в Кентъки, която по протежение на повече от двадесет мили наброява двеста двадесет и шест коридора, единадесет езера, седем реки, осем водопада, тридесет и два бездънни кладенци и петдесет и седем свода, при което някои от тях достигат на височина повече от четиристотин и петдесет стъпки.

Както и тази пещера, Новият Еберфойл беше творение не на човешката ръка, а на самата природа.