Жул Верн
Черна Индия (6)

Глава VI
Няколко необясними явления

Известно е суеверието на хората от планинските и низки области на Шотландия. Ако планинските места са населени с добри или лоши свръхестествени същества, то толкова повече би трябвало да бъдат населени с тях дълбочините на мрачните минни галерии. Кой кара през бурните нощи да се разтърсват пластовете, кой насочва по следите на още недокоснатите жили, кой подпалва минния газ и предизвиква страшни експлозии, ако не духът на рудника?

Поне такова беше общоприетото мнение на суеверните шотландци. Наистина, повечето от миньорите на драго сърце виждаха в чисто физическите явления нещо фантастично, и да ги разубеждаваш, беше напразно губене на време. Но къде по-лесно можеше да се развие суеверието ако не в дълбочината на тези подземия?

А за хората на Еберфойл, които живееха в страната на легендите, беше много естествено да се интересуват от свръхестественото. Затова тук легендите нямаха край. Само двама души, по-образовани и по-положителни от другите, винаги се противопоставяха на общото увлечение, като не допускаха намесата на разни гноми, духове и феи в човешкия живот. Това бяха Саймън Форд и неговият син. Те доказаха своята твърдост, като се заселиха да живеят в мрачното подземие, дори след прекратяване на работата в шахтата Дочерт. Може би старата Мейдж имаше известна склонност към свръхестественото, като всяка шотландка от хълмовете. Но тя трябваше да разказва разните истории за привидения сама на себе си, нещо, което тя впрочем и вършеше, за да поддържа старите традиции.

Саймън Форд и Хари, дори да бяха суеверни, като своите другари, и тогава не биха оставили шахтата нито на духовете, нито на феите. Надеждата да открият нов пласт би ги накарала да погледнат с пренебрежение на цяла армия от привидения. И понеже не бяха суеверни, те дълбоко вярваха, че каменовъглените залежи на Еберфойл не са изтощени окончателно.

Затова, в продължение на десет години, без да пропускат нито един ден, упорити и непреклонни, като своята увереност, бащата и синът взимаха кирките, лоста и лампата, бродеха из шахтите, търсеха, пробиваха пластовете, вслушваха се в звука им.

Едновременно, тези страстни пазители на шахтата се грижеха и за нейната непокътнатост. Те изпитваха здравината на подпорите и стълбовете, проверяваха дали не заплашва от някъде срутване, дали няма нужда някъде да се подзида някоя част от шахтата, отводняваха насъбраната вода. С една реч, те станаха доброволни защитници и пазители на това безплодно царство, от което бе излязло такова голямо богатство и което сега се превръщаше на дим.

По време на тези обиколки, Хари понякога забелязваше явления, които напразно се мъчеше да си уясни.

Така, неведнъж, като вървеше из тясната галерия, той чуваше звуци прилични на удрянето на копач, който се забива в стената.

Хари, който не се плашеше нито от естественото, нито от свръхестественото, ускоряваше крачките си, за да разбере причината на тези тайнствени звуци. Но галерията беше празна. Като осветяваше стените с лампата си, младият миньор не откриваше никакви пресни следи от кирка или лост, и се питаше дали това не е било някаква слухова измама или някакво странно, особено ехо.

Понякога, като осветяваше някоя подозрителна вдлъбнатина, Хари сякаш виждаше нещо като плъзгаща се сянка. Той се втурваше след нея но нищо не намираше, макар че нямаше изход, който да позволи да се скрие човешкото същество.

Два пъти през последния месец, Хари, като обикаляше западната част на шахтата, много ясно чу далечни избухвания, сякаш някъде се пръскаше динамитен патрон.

— Чудно нещо! — повтаряше си той. — Присъствието на неизвестното същество в шахтата изглежда невъзможно, но не мога и да се съмнявам в това. Нима някой друг освен нас, иска да намери удобни за разработване пластове? Или пък, по-скоро иска да унищожи това, което е останало от Еберфойлските галерии. Но с каква цел? Ще узная това, па макар и с цената на живота си.

Хари чакаше случая, за да разкрие тайната. Той забелязваше понякога тук-там в далечината блещукания, които преминаваха от място на място, като блуждаещи огньове. Но те бяха кратки, като блясването на светкавици и той се отказваше да си обясни произхода им.

Ако Джек Райан и другите суеверни хора видеха тези фантастични светлини сигурно биха почнали да говорят за нещо свръхестествено. Но Хари дори не помисли за това. Също и старият Саймън. И когато те беседваха върху тези явления, предизвикани очевидно от чисто физически причини, старият миньор казваше:

— Нека почакаме, моето момче. Всичко ще се обясни, когато и да е!