Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Indes noires, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Krasno
Корекция
Victor

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

Изд. „Четиво“, библиотека „Чудните книжки“, 1946

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Глава XVIII
От езерото Ломонд до езерото Кетрайн

След няколко часа почивка и закуска в хотел Ламберт, решиха да завършат екскурзията с една разходка към страната на езерата.

Силите на Нел се върнаха. Очите й сега можеха спокойно да понасят слънчевата светлина, а гърдите й да вдишват свежият и животворен въздух. Зеленината на дърветата, променливите багри на растенията и небесната синева разгръщаха пред нея богата гама от цветове.

Влакът, в който се качиха на гарата, докара Нел и нейните спътници в Глазгоу. Там, от моста, хвърлен през реката Клайд, те можаха да се полюбуват на речната красота. Нощта прекараха в Кралския хотел.

На следния ден те отново се качиха на влака, който отиваше през Дембертон и Болок за южната околност на езерото Ломонд.

— Това е родината на Роб Рой и Фербус Мак-Грегор[1], също така описана поетично от Уолтър Скот, — каза Джеймс Стар.

Дембертон е разположен на мястото, дето се сливат реките Клайд и Ливен. Джеймс Стар разказа няколко епизоди от живота на Мария Стюарт[2]. От този замък тя заминала за Франция, за да се омъжи за Франциск II и да стане френска кралица. Също там в 1815 година английското правителство смятало да заточи Наполеон, но после изборът паднал на остров сред Атлантическия океан.

Скоро влакът спря в Болок, до дървената скеля, която се спускаше към самото езеро. Туристи, които бяха дошли на екскурзия из езерата, очакваха парахода „Синклер“. Нел и нейните спътници се качиха на този параход, като си взеха билети до Инверслайд, на северния край на езерото Ломонд.

Денят започваше ясен и слънчев, без обичайната английска мъгла. Нито една от подробностите на пейзажа, който се разгръщаше по протежение на тридесет мили, не се изплъзна от погледите на пътниците на парахода „Синклер“. Нел, която седеше на предната част на парахода между Джеймс Стар и Хари, се отдаваше с цялото си същество на величествената поезия, с която е пълна шотландската природа.

Джек Райан ходеше на палубата на „Синклер“, постоянно разпитваше инженера, който впрочем и без да го разпитват, разказваше с възторг за страната на Роб Рой, която се разстилаше пред очите им.

Показаха се множество малки островчета. Това беше нещо като развъдник на острови. Параходът изобикаляше техните стръмни брегове, дето се виждаха или самотни долини, или диви клисури и озъбени отвесни скали.

— Какво е това малко пристанище? — запита Нел, като се обърна към източния бряг на езерото.

— Това е Балме, началото на планинската местност — отговори Джеймс Стар. — От тук започва планинската Шотландия. Развалините, които виждате, Нел, са остатъци от старинния женски манастир, а в тези разхвърлени гробове са погребани членовете на рода Мак-Грегор, който още се слави из цялата страна.

— Слави се със своята и с чуждата кръв, която е проливал — забеляза Хари.

— Ти си прав — отговори Джеймс Стар — и трябва да отбележим, че славата, спечелена в битките, винаги бива най-гръмка. Тези сказания за битки ни идат от дълбочината на вековете.

— И се увековечават чрез песните — добави Джек Райан, и като потвърждение на думите си, започна първата строфа от старинната бойна песен, която разказва за подвизите на Александър Мак-Грегор.

Нел слушаше, но всички тези бойни разкази навяваха в душата й тъга. Защо бе пролята толкова много кръв из тези безкрайни равнини, дето имаше място за всички?

С приближаването до малкото пристанище Лес, бреговете на езерото почнаха да се стесняват. За миг се мярна старата кула на някакъв старинен замък. След това „Синклер“ отново зави на север, и пред очите на туристите се откри планината Бен Ломонд, която се издигаше над езерото почти на три хиляди стъпки.

— Каква чудесна планина! — извика Нел. — И колко хубав ще е изгледа от нейните върхове!

— Да, Нел — отговори Джеймс Стар. — Погледни как гордо се очертава този връх, покрит с дъбови, борови и брезови гори. От тук се виждат двете трети на нашата стара Каледония[3]. Там се намира седалището на рода Мак-Грегор. Недалече от тук, пустинните клисури много пъти са се опръсквали с кръв при сблъскванията между якобитите и хановерците[4]. В ясните нощи тук свети бледата луна. Тук ехото все още повтаря безсмъртните имена на Роб Рой и Мак-Грегор Кямпбел.

Колкото повече параходът „Синклер“ се приближаваше до брега, толкова местността ставаше по-скалиста. Само нарядко се срещаха дървета и между тях върби, с чиито жилави клони някога бесеха хората от долните съсловия.

— За да не хабят въжетата — забеляза Джеймс Стар. Планините все по-силно и по-силно стесняваха езерото. Параходът изобиколи още няколко острови и островчета. Най-сетне двата бряга се срещнаха и „Синклер“ спря на пристанището на Инверслайд.

Докато в хотела готвеха закуската, Нел и нейните спътници тръгнаха да разглеждат потока, който с голяма сила се вливаше в езерото. Той приличаше на декорация, сложена за удоволствието на туристите. Над неговите струи, сред водната пяна, беше прехвърлен лек люлеещ се мост. От това място погледът обхващаше голяма част от езерото Ломонд, край което „Синклер“ приличаше на някаква точка върху езерната повърхност.

След закуската решиха да отидат до езерото Кетрайн. На разположение на туристите имаше няколко удобни дилижанси, с които се слави английското коларостроително майсторство.

Нел и нейните спътници седнаха на империала[5] на дилижанса. Великолепният кочияш, облечен в червена ливрея, взе в лявата си ръка поводите на четирите си коня и дилижансът почна да се изкачва по склона на планината, покрай лъкатушното корито на потока. Изминаха стръмните брегове и се спуснаха в една долина без дървета, без вода, покрита само със суха трева. Тук-там се издигаха купчини камъни, прилични на пирамиди.

— Това са така наречените керни, — каза Джеймс Стар. — В старо време всеки минувач е бил длъжен да донесе тук по един камък, за да изкаже уважението към героите, които почиват в тези гробове. Оттук води началото си и старата Шотландска поговорка: „Тежко на този, който мине покрай керн, без да сложи върху него камъка на последната слава“. Ако синовете бяха запазили вярванията на своите бащи, тези каменни купчини сега биха се превърнали в същински хълмове.

В това време дилижансът потъна в една тясна и криволичеща долина. Малкото езеро Арклет остана в ляво, откри се тесен път, който водеше към хотела край брега на езерото Кетрайн. Там, в малкото пристанище, се люлееше параходче, носещо, разбира се, гордото име „Роб Рой“. Пътниците веднага се качиха на него: то беше готово да отпътува.

Езерото Кетрайн е дълго не повече от десет мили и широко около две.

— Това езеро сполучливо го сравняват със змиорка — извика Джеймс Стар. — Казват, че то никога не замръзва.

В този момент от предната част на „Роб Рой“ се разнесоха чистите звуци на волинка[6]. Някакъв планинец, облечен в национален костюм, засвири на волинка с три ручала. Песента на планинеца беше проста и нежна. На слушателите се струваше, че мелодията се състои от съчетанието на шума на вятъра, плискането на вълните и шепота на листата.

Нел бе обзета от някаква слабост, предизвикана от непрекъснато душевно напрежение. Хари отново я улови за ръката и й каза с вълнение:

— Нел, скъпа Нел, скоро ще се върнеш в нашето мрачно царство. Няма ли да съжаляваш за това, което видя в тези няколко часа, прекарани на дневна светлина?

— Не, Хари — отговори тя, — аз ще си спомням всичко това, но ще се върна с радост в нашите любими минни галерии.

— Нел — продължи Хари, като се мъчеше да сдържи вълнението си, — искаш ли ние с тебе никога да не се разделим? Искаш ли да стана твои съпруг?

— Искам, Хари — отговори Нел, като го гледаше със своите ясни очи. — Искам, ако мислиш, че ще мога да запълня твоя живот…

Нел не бе успяла да довърши фразата си, в която се криеше цялото бъдеще на Хари, когато се случи нещо необяснимо.

„Роб Рой“, който се намираше още на половин миля от брега, усети силен тласък. Долната му част удари в дъното на езерото, и машината, въпреки всички усилия, не можа да помръдне парахода от мястото му.

Причината за това бе, че езерото Кетрайн внезапно намали водите си в своята източна част, сякаш на дъното му се бе отворила грамадна дупка. За няколко секунди то пресъхна, като морски бряг през най голям отлив. Почти всичките му води навлязоха в недрата на земята.

— Приятели мои — извика Джеймс Стар, който внезапно се досети за причината на това явление. — Да пази Бог Новия Еберфойл.

Бележки

[1] Роб Рой и Мак-Грегор са герои в романите на Уолтър Скот.

[2] Мария Стюарт, след смъртта на мъжа си, френския крал Франциск II, се върнала в Шотландия и станала шотландска кралица. След това почнала да предявява претенции за английския престол и била наказана със смърт от английската кралица Елисавета.

[3] Каледония е старото име на Шотландия.

[4] Якобити са били привържениците на шотландския крал Яков II, изгонен от англичаните; хановерците — привърженици на хановерската династия на английските крале.

[5] Империал е вторият етаж на дилижанса, дето също така има места за пътниците.

[6] Волинка — народен духов инструмент, и до днес разпространен в Шотландия.