Силвия Дей
Седем години копнеж (9)

Глава 7

Алистър беше като омагьосан от жената под себе си. Тя гореше така силно, че нямаше как да е същото ледено, сдържано момиче, което той навремето следеше с поглед. Изобщо не го интересуваше дали причината е във виното, или в страстта й към него. Беше ужасно благодарен за това. И все пак, ако тя не престанеше да се търка в него, волята му да се въздържи щеше да го напусне и той щеше да я изчука здраво. А предпочиташе да предприеме тази стъпка, когато тя е напълно трезва и способна да разсъждава.

— Да те накарам? — отвърна най-после, когато видя самодоволната й усмивка и усети, че тя пак се отърква предизвикателно в него. — И как предлагаш да го направя?

Леката бръчка, която се появи между веждите й, разруши образа й на обиграна изкусителка. Подозираше, че Джесика няма никаква идея. Той обаче си бе наумил нещо страхотно.

— Би могъл да ме изтощиш — каза тя най-накрая и прехапа долната си устна. Жестът издаде нетърпението, с което очакваше отговора му.

Нямало да може да го понесе ли? Той подозираше, че след като задръжките й в леглото отпаднат, нямаше да му е лесно да поддържа интереса й. А бог му е свидетел, че изпитваше ненаситен глад, що се отнася до нея. Мисълта го накара да се изпоти. Как, по дяволите, ще излезе от тази стая с подут до пръсване член?

— Развържи вратовръзката ми — нареди й.

— Ммм — измърка тя, явно мисълта да свали част от дрехите му й допадна. Протегна ръце към възела на врата му и започна да го развързва бързо, доколкото замаяността от алкохола й позволяваше.

Мисълта, че тя с такова желание се зае да го разсъблича, много го зарадва. Не би могъл да избере по-подходящо място за любовната им афера от Ямайка, където горещината и влагата принуждаваха хората да носят възможно най-малко дрехи.

Когато тя измъкна парчето плат, увито около врата му, Алистър стисна китката й и се ухили. Наведе глава и отвлече вниманието й със страстната си целувка. Пламенният й отговор за малко да разсея самия него, но той успя да обърне тялото й така, че да легне успоредно на дюшека, а не перпендикулярно, както допреди малко, и завърза вратовръзката си за таблата на леглото. Джесика не оказа съпротива дори когато той стисна китката й и я вдигна над главата й. Вместо това изстена, долепила устни до неговите, и засмука върха на езика му. Това му подейства толкова силно, че Алистър усети как на върха на пениса му се появи първата гореща капка сперма. Джес имаше вкус на вино, похот и грях и той желаеше да я изпие до дъно. До последната капка. Подозираше, че дори да го направи, пак няма да утоли жаждата си за нея.

Едва когато затегна възела около нежната й китка, тя осъзна какво става. Ахна, отдели устните си от неговите и изви глава, за да види какво е направил. Алистър застана на колене, хвана другата й китка и я завърза, преди тя да успее да възрази.

— Какво направи? — извика Джесика, сивите й очи бяха широко отворени от възбуда, но в тях се долавяше и страх.

— Накарах те да легнеш, без да мърдаш, както ме предизвика. Би трябвало да знаеш как реагирам на предизвикателства.

— Не съм сигурна, че това ми харесва — промълви Джес тихо.

— Ще ти хареса.

Нуждата го бе принудила да усъвършенства тънкото изкуство да доставя физическо удоволствие. Не беше в негова полза да задоволи дадена жена до такава степен, че тя да загуби интерес към него. Не ставаше въпрос само за задоволяване, това нямаше да му позволи да се задържи на гребена на вълната. Не, това, което трябваше да постигне, бе да накара жената да се пристрасти към ласките му и към невероятната издръжливост на члена му. Съвсем съзнателно бе работил над това умение, като си казваше, че се подготвя за Джесика. Че това няма да го съсипе в нейните очи, а ще го направи по-ценен. Самият той не бе напълно убеден в този аргумент, но не можеше да си позволи да мисли друго. Не можеше да допусне, че е възможно тя да го отхвърли заради миналото му.

Алистър отново насочи вниманието си към гърдите й. Можеше да се закълне, че никога не е виждал по-хубав бюст. Гърдите й имаха идеален размер за слабата й фигура, подчертаваха тънката й талия и съответстваха на пищната извивка на бедрата й. Каква загуба, че според последната мода роклите бяха с висока талия и прави, безформени поли. През цялото време си бе представял, че тя има великолепен бюст, но това, което откри, бе истинско съкровище. Едва ли би могъл да стане безразличен към това прекрасно нещо, колкото и време да мине. Трябваше да направи всичко по силите си, за да я задържи на острова възможно по-дълго. Искаше да е сигурен, че когато тя си тръгне, той ще й се е наситил докрай. Не можеше да си позволи страстта, която не му даваше покой през последните години, да продължи да го преследва.

Възседна я. Остана така за момент, за да се наслади на гледката на повдигнатите й гърди и плоския й корем. Чудеше се откъде да започне.

— Алистър — прошепна Джесика, като се опитваше да се освободи от връзките.

Опитът й да се освободи му се стори изключително възбуждащ. Като се добави и начинът, по който прошепна името му, изведнъж му стана изключително трудно да се въздържа в името на нейната трезвеност. Протегна ръка и намести възбудения си пенис в бричовете.

Джесика замръзна на място, вперила поглед в движението на ръката му. Облиза долната си устна и той се запита дали някога е поемала мъжки член в устата си. Днес не беше моментът да я притиска за отговор, но някой ден…

След като се настани удобно, доколкото бе възможно при обстоятелствата, Алистър реши да продължи похода си надолу по тялото й. Подпря ръцете си от двете страни на главата й и допря гърдите си до нейните. Постави коленете си така, че да остане надвесен над нея. Притисна я с бедра и настани болезнения си член между пищялите й.

Подготви се за пиршество. Потърси и обгърна с уста зърното на другата й гърда, за което до този момент не бе имал удоволствието да се погрижи. Джесика изсъска, когато той започна да я смуче, и зърното й веднага настръхна под езика му. Беше толкова чувствителна и готова на мига да реагира. Звуците, които издаваше, докато той ближеше опънатата кожа на гърдата й, бяха неприлично прекрасни. Въпреки сдържаното й поведение сред обществото в леглото тя нямаше никакви задръжки и не се стесняваше да изрази удоволствието си на глас. Звуците, които издаваше, ниските стонове и тежкото й дишане му действаха като афродизиак.

Ето това бе жената, която бе видял в горите на „Пенингтън“. Това бе любовницата, за която бе мечтал и копнял до болка.

Обхвана другата й гърда с ръка и докато мачкаше набъбналата плът, изпитваше истинско мъжко задоволство. Тялото й с готовност реагираше на действията му. Сигурен бе, че мястото между краката й бе горещо и влажно, така че се смъкна надолу, за да види с очите си доказателството за страстта й. Искаше да я вкуси с език, да усети как трепери под устните му.

С езика си изрисува кръг около пъпа й и тръпка разтресе слабото й тяло. Джесика имаше гъдел и той обожаваше това. Можеше да я накара да се разсмее, когато си поиска, което беше прекрасно. Смехът й бе топъл и гърлен. Прелъстителен. Малко ръждив, тъй като отдавна не се беше смяла, но той смяташе да поправи това. Принадлежеше на чувствената жена, която се криеше в нея, а не на хладната лейди Тарли — образец на аристократично високомерие.

Джес потрепна, когато езикът му приближи тъмнорусите къдрици, които покриваха вулвата й.

Алистър вдигна поглед и я погледна право в очите.

— Обичаш да гледаш.

— А ти обичаш да бъдеш гледан. Отдавна е ясно, че си ексхибиционист.

Благовъзпитаният й сдържан глас, променен от тежкото дишане, го накара да се усмихне.

— Само когато ме наблюдаваш ти.

— Искам да те докосна.

— Защо?

— Как ще оставя спомен у теб, ако не оставя отпечатъка си върху кожата ти.

В отговор Алистър плъзна бедро между нейните и разтвори краката й. Ако тя смяташе, че с това любовната им авантюра ще приключи, дълбоко се лъжеше. Но реши, че е по-добре да не й го казва с тези думи.

— Някой друг път ще можеш да правиш с мен каквото си искаш.

Преди да успее да му отговори, той вдигна крака й и преметна бедрото й през рамото си. Тя си пое рязко въздух, което още повече засили нетърпението му. Притворила бе очи, устните й бяха отекли от целувките му; беше задъхана и гърдите й се надигаха бързо. Провокира го смело, като вдигна бедра към устата му — действие, непознато за нея. Алистър завиждаше на Тарли и същевременно му се възхищаваше. Виконтът бе имал всичко, за което един мъж може да мечтае: беше известен и ценен в обществото, имаше старомодно щастлив брак и се радваше на удовлетворяващ сексуален живот с уважавана съпруга, за която хората вярваха, че стои над подобни долни страсти.

Алистър можеше да й предложи много по-малко от Тарли. Като се оставят настрана парите и търговският му нюх, единственото друго, с което можеше да я впечатли, бяха страстта и уменията му в леглото. А може би и липсата на срам и готовността да се отнася с нея като с равна.

Джесика вдигна и другия си крак и го постави на рамото му. Предизвика го мълчаливо.

— Изкусителка. — Алистър разтвори нежните гънки на вулвата й и отърка бедра в леглото, за да облекчи непоносимото пулсиране в члена си, който оставаше напълно пренебрегнат. — Дори тук си идеална.

Изостри езика си и го прокара по нежните гънки и процепи, преди да го придвижи около удължения връх на клитора й. Беше влажна, точно както се бе надявал. Копринените нишки на страстта бяха полепнали по нежната й като цвете кожа и издаваха, че е готова за възбуден пенис.

— Да — прошепна тя. — Да…

Алистър допря език до трептящия й отвор и простена, когато реакцията й стана още по-невъздържана. Изви глава и започна да ближе нежната пулсираща тъкан. Накъсаните й стонове го подлудяваха, караха го да ускори темпото, докато накрая започна да я чука яростно с език. Продължи да я ближе и смуче ненаситно; попиваше вкуса й и звуците, които издаваше. Джесика започна да го моли да я доведе до края, а после взе да му се заканва. Той продължи, докато я докара до онова състояние, при което бе готова да му обещае каквото поиска, само да прекрати мъчението.

Такова обещание можеше да му е много полезно.

Не спираше да ближе влажния й процеп. Залепи устни за клитора й и я доведе почти до края. Продължи нежно да смуче, като галеше с езика си чувствителното кълбо от нерви. Първите вълни на оргазма започнаха да я разтърсват и когато Джесика достигна връхната точка на удоволствието, той вкара два пръста в стегнатото й, дълго пренебрегвано тяло.

Таблата на леглото се разскърца — Джесика се бореше да се освободи. Нежните мускули в нея се свиваха около пръстите му, които действаха в синхрон с устата му. Езикът му работеше безмилостно, атакуваше я без пощада, тласкаше я към нов оргазъм още преди първият да е отзвучал напълно. Тя изпищя и свърши отново, притиснала устни до ръката си, за да заглуши стоновете.

Алистър изръмжа ниско, когато тя се разтресе. Желаеше да й достави удоволствие толкова силно, колкото самият той искаше да го получи. Вкара и трети пръст в стегнатата й вагина. Мисълта как плътно би могла да обгърне члена му го възбуждаше до краен предел. Допря леко със зъби твърдото снопче нерви и я доведе до трети оргазъм веднага след втория. Продължи да я чука безмилостно с пръсти, докато Джесика свърши пак. Искаше тя да желае единствено него.

— Стига — помоли го с прегракнал глас и се отдръпна от ненаситната му уста. — Моля те…

Алистър неохотно вдигна глава и извади мокрите си пръсти от трептящата й плът. Избърса устни във вътрешната страна на бедрото й, измъкна раменете си изпод отпуснатите й крака и стана от леглото.

— Къде?… — започна Джесика, когато го видя да се изправя.

— Не мога да остана. — Протегна се да освободи ръцете й и да си вземе вратовръзката.

Когато възлите се разхлабиха и тя отпусна ръце до тялото си, Алистър забеляза, че Джесика примигва от болка, и разбра причината. Беше опъвала връзките при всеки оргазъм и сега мускулите я боляха. Започна да масажира раменете й, притискаше нежно, но твърдо болезнените мускули, за да намали неприятното усещане.

— Не си тръгвай — помоли го.

— Трябва.

— Искам… — започна Джесика и преглътна. — Искам те.

— Тъкмо това целях.

Мили боже, мисълта, че ще си тръгне, докато тя го моли да правят секс, направо го убиваше. Но щеше да е много по-мъчително, ако на следващата сутрин се сблъска с нейното съжаление. Обхвана тила й с ръка и я целуна бързо и силно.

— Великолепна си.

Още преди Алистър да се изправи, тя го хвана за китката.

— Защо трябва да си тръгваш?

— Трябваш ми цяла и невредима. Не искам твоите самообвинения и лоши спомени да застанат помежду ни. — Зае се да завързва вратовръзката около врата си. — Помоли ме отново, когато си по-въздържана, и с най-голямо удоволствие ще изпълня молбата ти.

Джесика се надигна и се облегна на лакът.

— Ако останеш, ще ти платя колкото пожелаеш.

Алистър замръзна. И да го беше поляла с ледена вода, желанието му нямаше да угасне така бързо. И нещо по-лошо — остра болка прониза гърдите му като нож, обхвана го безмилостно и той отстъпи от леглото. Залитна назад в желанието си да се отдалечи възможно повече от мъчителката си.

Извърна се и набързо върза връзката си в нескопосан възел.

— Лека нощ, Джесика.

Беше истински късмет, че в този момент коридорът бе празен и никой не видя как Алистър избяга от каютата й.

 

 

Минаваше полунощ, когато Майкъл изскочи от каретата си пред украсения с колони вход на впечатляващата триетажна сграда, в която се помещаваше клубът за джентълмени „Ремингтън“. Изкачи се по широките стъпала и стигна до двойната врата от матирано стъкло, която лакеите, облечени в ливреи в сребристо и черно, отвориха пред него. Докато подаваше шапката и ръкавиците си на очакващия прислужник, Майкъл забеляза цветната украса, поставена върху тежка кръгла маса в облото фоайе с куполовиден покрив. Лусиен Ремингтън отдавна бе признат за човек с безупречен вкус. Неговият клуб се ползваше с репутацията на най-изискания в Англия, което отчасти се държеше на готовността на собственика непрекъснато да променя интериора. Ремингтън не следваше модните тенденции, той самият поставяше стандартите.

Точно пред Майкъл бе залата за хазарт — място, където се правеха какви ли не бизнес договорки. Оттам човек можеше да се качи по стълбите до салона за фехтовка, както и до стаите на множество прекрасни куртизанки. На долния етаж беше залата за обучение и тренировки по бокс. Вляво бяха барът и кухнята. Вдясно — офисът на Лусиен Ремингтън.

Майкъл прекоси бяло-черния мраморен под на залата за хазарт, след това влезе по-навътре в големия салон. Миризмата на кожа и ароматът на тютюн му помогнаха да успокои нервите си, изопнати от вчерашното му посещение при Хестър.

Докато погледът му не попадна на граф Регмънт.

Той седеше в едно от шестте дълбоки кресла, подредени около ниската маса, и се смееше на нещо, казано от лорд Уестфийлд. Наоколо седяха още лорд Трентън, лорд Хамънд и лорд Спенсър Фолкнър. Тъй като Майкъл се познаваше добре с всички, освен с Регмънт, без притеснение зае едно от свободните кресла.

— Добър вечер, Тарли — поздрави го провлечено Риджли и направи знак на един от прислужниците. — Да не би да търсиш спасение от дебютантките, тръгнали на лов за новата ти титла?

— Сега вече разбирам колко тежък може да е сезонът за неженен благородник. — Майкъл поръча коняк на прислужника, а Регмънт последва примера му. Чашите на останалите мъже бяха пълни до половина.

— Точно така! — съгласи се Уестфийлд и вдигна чашата си за наздравица.

— По-добре да гонят теб, отколкото мен — обади се Спенсър. Той беше втори син в семейството и не беше чак толкова желана партия, а останалите мъже край масата си имаха съпруги.

Майкъл изгледа внимателно Регмънт и се зачуди защо е тук и пиянства с приятели, вместо да си е вкъщи и да се опитва да се сдобри с Хестър. Видял бе колко е нещастна и му беше трудно да сдържа езика си. Ако тя му принадлежеше, по никакъв начин нямаше да помрачава живота й.

Прислужникът се върна с две чаши коняк. Регмънт веднага отпи от своята. Ръката, с която държеше издутата чаша, привлече вниманието на Майкъл. Кокалчетата й бяха отекли и изранени.

— Да не би да си участвал в юмручен бой напоследък? — попита го, преди да отпие от собствената си чаша.

Доколкото Майкъл знаеше, лорд Регмънт беше веселяк и всички го харесваха. Жените го обожаваха заради златистите къдрици и красотата му, а и защото винаги бе усмихнат и чаровен, но Майкъл така и не можеше да го хареса. Този човек му изглеждаше твърде щастлив и безгрижен. До такава степен, че изглеждаше направо безхарактерен. Но навярно тъкмо заради тази негова веселост двамата с Хестър си подхождаха толкова. Навремето тя самата бе най-жизнерадостната и очарователна жена в обществото. Все още беше очарователна, разбира се, и за Майкъл винаги щеше да си остане такава.

— Бокс — отговори Регмънт. — Прекрасен спорт.

— Съгласен съм. Аз самият много го харесвам. Тук ли тренираш?

— Доста често. Ако някога решиш да потренираме заедно…

— Разбира се — каза Майкъл.

Много му допадна мисълта, че така ще може да защити Хестър, дори и да бе единственият, който е наясно с мотивите. Ако се съдеше по наранените ръце на Регмънт, той сигурно предпочиташе да тренира без ръкавици, което в този случай напълно отговаряше на желанието на Майкъл.

— Кажи кой ден и в колко часа и ще съм тук.

— Ще наредя да ни донесат книгата за облози — извика лорд Спенсър и съзнателно привлече вниманието върху себе си.

Регмънт се ухили.

— Търсиш си повод за бой ли, Тарли? И аз съм имал такива дни. С удоволствие ще се отзова на предизвикателството.

Огледа внимателно графа. Регмънт беше по-нисък от него и по-слаб, с жилава мускулатура, за която настоящата мода на вталени бричове и горни дрехи бе много подходяща. Майкъл имаше предимство заради височината и по-дългите си ръце. Намести се по-удобно в мекото кожено кресло и каза:

— Бих предпочел срещата да е в ранния следобед. И двамата ще се забавляваме повече, ако сме си отпочинали и не сме пили.

Донесоха книгата за залози на масата, което привлече още хора към тях.

Изведнъж изражението на Регмънт стана необичайно сериозно и трезво.

— Съвсем правилно. Тогава предлагам да се уговорим за същия ден точно след седмица. В три часа?

— Чудесно.

По устните на Майкъл заигра нетърпелива усмивка. Протегна се към книгата за залози и заложи на самия себе си от името на Алистър.

Приятелят му би направил точно такъв залог, и то с най-голямо удоволствие.