Силвия Дей
Седем години копнеж (28)

Епилог

— Сестра ти изглежда добре — отбеляза нейна светлост, херцогиня Мастерсън.

Джес погледна към майката на Алистър, седнала на отсрещната страна на масата на верандата.

— Да, вече е здрава и силна. С всеки изминал ден все по-често се сеща, че на този свят има смях и радост.

Отвъд парапета от дялан камък, който делеше верандата от идеално поддържаните градини на имението „Мастерсън“, много от гостите на партито, което Джесика даваше, се разхождаха по оградените с жив плет алеи. Дори Мастерсън бе излязъл и се наслаждаваше на прекрасния ден, хванал за ръка малкия лорд Бейбъри, който пристъпваше несигурно по покритата с чакъл пътека.

— Лорд Тарли изглежда доста захласнат по нея — добави Луиза.

Джес отмести поглед към Хестър и Майкъл, които вървяха заедно, и се загледа в тях. Сестра й носеше чадърче, а Майкъл бе сключил ръце зад гърба си. Представляваха чудесна двойка — тъмната му красота чудесно се допълваше от златистата й хубост.

— Той ни е скъп приятел от много отдавна — каза Джес, — но през последните две години подкрепата му бе безценна за нас във всяко отношение. Благодарение на него сестра ми се почувства в безопасност, а след като вече нямаше от какво да се страхува, се успокои и започна да се възстановява. Той направи за нея почти същото, каквото вашият син стори за мен.

— Ти направи за него не по-малко — каза херцогинята и вдигна чашата чай към устните си под широката периферия на сламената си шапка. — А къде е синът ми?

— Има проблем със системата за напояване, занимава се с него.

— Надявам се, знае, че Мастерсън е силно впечатлен от него.

Нямаше начин да го знае, тъй като двамата мъже почти не си говореха, но беше по-добре да отложат темата за разрива между тях за друг ден.

— Алистър се изявява успешно във всяка област. Честно казано, според мен е невероятно, че романтична и творческа личност като него се справя отлично с цифри, инженерни проблеми и безброй други задачи, които изискват аналитично мислене.

Освен това беше изключително силен и мъжествен, но само Джес познаваше и се наслаждаваше на тези негови качества.

— Милейди.

Джес насочи вниманието си към прислужницата, която носеше бележка в ръка. Усмихна се и я взе, тъй като веднага позна почерка на съпруга си върху нея. Счупи печата с усмивка.

Намери ме.

— Моля да ме извините, ваша светлост — заяви, бутна стола си назад и стана.

— Всичко наред ли е?

— Да, както винаги.

Джесика премина през отворения френски прозорец и влезе в къщата. Вътре беше тихо и спокойно — обширното имение някак бе успяло да съхрани усещането за задушевност и гостоприемство. През летните месеци с Алистър заемаха едно от крилата на сградата, а херцогът и херцогинята живееха в другото през по-голямата част от годината. За втори път прекарваха лятото със семейството на Алистър и до този момент нещата вървяха по-добре от миналата година. Раждането на сина на Алберт, който щеше да наследи титлата, бе голямо облекчение за всички.

Използвала бе извинението, че се нуждае от помощ за организирането на партито, за да подтикне Хестър отново да навлезе в светския живот от началото на следващия сезон. Изминалите две години бяха много трудни заради скандала, предизвикан от смъртта на Регмънт, и всички слухове за случилото се. Женитбата на Джес и Алистър Колфийлд, известен в обществото женкар, за известно време бе отклонила вниманието на всички, но нищо не бе в състояние да ускори възстановяването на Хестър. И все пак то протичаше бавно, но сигурно. Майкъл като верен и скромен приятел винаги бе до сестра й, когато тя имаше нужда от него. Може би някой ден, когато Хестър беше готова, той щеше да се превърне в нещо повече. Алистър бе твърдо убеден, че приятелят му ще чака търпеливо, точно както той самият бе чакал Джесика.

Джес се отправи първо към кабинета на Алистър, но там нямаше никого. Отиде в салона, после в стаята за билярд, но и там не го откри. Едва когато се спусна по дясната част на двойното стълбище, дочу слабите звуци на цигулката му. Изпълни се с радост. Едно от любимите й занимания в свободното време бе да слуша как Алистър свири. Понякога, след като бяха правили любов, той ставаше от леглото и вземаше инструмента. Джесика лежеше и го слушаше, в музиката му долавяше всички онези емоции, които любимият й не можеше да изкаже с думи. Същото беше и с рисунките му. Прецизно нанесените щрихи на молива улавяха моменти и изражения, които само влюбен мъж би могъл да оцени и пресъздаде. Те по-ясно от всякакви думи говореха колко безценна е тя за него, колко често мисли за нея и колко дълбоки са чувствата му.

Последва призрачните звуци на тъжната мелодия и те я отведоха до покоите им. Две от прислужниците, които отговаряха за горния етаж, се мотаеха из коридора, не по-малко впечатлени от самата Джес, но когато я видяха да приближава, бързо се изнесоха. Тя отвори вратата на всекидневната, затвори я зад гърба си и я заключи. Изпита задоволство, а музиката зазвуча по-силно. Откри съпруга си в спалнята, застанал пред отворения прозорец. Беше полугол, само по светлокафяви панталони. Ахерон лежеше в краката му и го гледаше прехласнато, изпаднал във възторг като всички, които го слушаха как свири.

Докато Алистър плъзгаше лъка по струните на цигулката, стягаше и отпускаше мускулите на раменете и гърба си с плавни движения, които Джесика никога нямаше да се умори да наблюдава. Седна на канапето пред леглото, загледа го и се заслуша. Кръвта й започваше да кипи в нетърпеливо очакване.

Беше посред бял ден. Наоколо ги очакваха много гости. И все пак Алистър я бе примамил да дойде в спалнята, за да я прелъсти с изключителния си талант и първичната си похотлива мъжественост. Въздействаше върху отчаяната й страст към него, която Джес не бе съзнавала до момента, в който той самият не й я бе разкрил.

Последните акорди на музиката отзвучаха в топлия летен бриз и Джесика тихо изръкопляска. Алистър прибра внимателно инструмента в калъфа.

— Обожавам да те слушам как свириш — каза му тихо.

— Знам.

Джес се усмихна.

— Освен това обожавам да гледам голия ти гръб и предизвикателното ти дупе.

— И това знам. — Обърна се с лице към нея и тя затаи дъх. Беше невероятно красив и бе започнал да се възбужда.

Джесика облиза долната си устна.

— Чувствам се твърде облечена.

— Наистина си прекалено облечена.

Доближи я с грациозната стъпка на ненаситен хищник, мускулестият му корем и самоуверената му походка възбудиха женските й инстинкти.

— Какви похотливи намерения се въртят в главата ти?

— Женен съм повече от година, но досега не съм използвал правото си на меден месец.

Гореща тръпка на удоволствие премина през Джес.

— Така ли? Горкичкият. Да не би да си бил лишен и от други съпружески права?

— Ти самата не би се лишила от тях — отвърна Алистър, хвана я за лакътя и я притегли към себе си.

Докосна я грубо и нетърпеливо в пълен контраст с нежната музика, с която я бе омаял. В отговор Джес настръхна под корсажа на роклята.

Мъжът й, разбира се, много добре го знаеше. Обхвана с ръце пълните й гърди и започна да ги мачка малко по-грубо от необходимото. Нетърпението му я възбуждаше, тя се овлажни и го зачака с желание. Обичаше всички начини, по които Алистър я любеше, но моментите, когато я търсеше, защото губи контрол над себе си, бяха особено специални. Вече не бе необходимо тя да го докарва до ръба на пропастта. Той стоеше на скалата и я викаше, съзнателно търсеше присъствието й в моментите, когато бе най-уязвим. Тогава предприемаха скока заедно, както правеха и всичко останало.

Джесика постави ръце на бедрата му и се притисна по-плътно до него.

— Твърде голяма егоистка съм, когато става въпрос за теб — съгласи се.

— Можем да бъдем егоисти заедно през медения си месец — призова я с тих похотлив глас. — Седмици, прекарани на кораба. Месеци в Ямайка. Там имаме още недовършена работа. Хестър вече е достатъчно силна, за да остане без теб известно време, а Майкъл ще се грижи за нея.

— Можеш ли да тръгнеш сега? Можеш ли да отсъстваш?

— Говорих с Мастерсън. Точно сега е времето да отидем, докато той все още е здрав и може да се справя.

Плъзна ръце по лицето й и обхванаха бузите й. Наклони глава, допря устни до нейните и я целуна нежно.

— Искам да плуваме голи заедно. Искам да ти покажа горящите полета. Искам да…

— … те чукам под дъжда — прошепна Джес и усети, че го обхваща напрежение. — Не е необходимо да ме прелъстяваш, за да получиш съгласието ми. Бих отишла с теб навсякъде, независимо от причината.

— Но така е много по-приятно.

Алистър сви колене, допря възбудения си пенис до мястото, където се срещаха бедрата й, и се отърка в нея.

— Тъй като прозорците са отворени, а гостите ни се разхождат отвън, ще трябва съвсем тихо да изразиш удоволствието си.

— Докато ти полагаш всички усилия да ме накараш да пищя?

— Ще се постарая.

Джесика изви устни, долепени до неговите.

— А може би ти ще си шумният. Може би ще те накарам да стенеш, да проклинаш и да ме молиш за милост…

— Това предизвикателство ли е, милейди? — измърка като котка Алистър. — Знаеш, че не мога да устоя на предизвикателство.

Джес протегна ръка зад гърба му и стисна прекрасното му стегнато дупе.

— Знам. Всъщност на това разчитам.

Ахерон, който бе добре запознат с навиците на господаря и господарката си, излезе от стаята и се настани на килимчето си в съседната всекидневна. Отпусна се на една страна и потъна в блажен кучешки сън, приспиван от нежните звуци на щастие и любов, които се носеха от спалнята зад гърба му.