Силвия Дей
Седем години копнеж (19)

Глава 17

Джесика потъна в дюшека, Алистър я последва и се настани върху нея. Движението разтърси и двамата. Той проникна дълбоко в нея, докато я притискаше към леглото; тя простена, по кожата й започна да избива пот.

Алистър изръмжа, стисна завивката и отново раздвижи члена си. Тласъкът бе толкова силен, че Джес се плъзна по лъскавото кадифе и само силните му ръце, хванали я за рамената, успяха да я спрат.

— Не — прошепна тя на ръба на оргазма.

Ако му позволеше, след малко Алистър щеше да я отведе до първия от поредица оргазми. Щеше да продължи да я чука безмилостно, забравил за собствения си оргазъм, докато тя обезумее от удоволствие и затрепери. Щеше да съблече както нея, така и себе си, когато Джесика се пресити толкова, че не може да се движи повече. След това щеше да продължи да я задоволява с часове и да я превърне в напълно беззащитно същество.

Алистър спря, погледът, който впери в нея, бе така горещ, че кожата й пламна.

— Защо не?

Джес се надигна и се подпря на лакти.

— Остави на мен.

Алистър се изправи. Свали набързо жилетката, връзката и ризата си, без да се отделя от нея. Беше принуден да се отдръпне, за да свали панталоните си. Издиша шумно, когато отстъпи назад.

Джесика впери поглед в него и дълго се възхищава на идеалното му голо тяло. Гледката никога нямаше да й омръзне. Беше висок и слаб, в толкова добра физическа форма, че всеки мускул бе ясно очертан под гладката му кожа. Спусна поглед от раменете до краката му и после се върна обратно, като обходи с любов всеки сантиметър от мъжественото му тяло. Алистър изобщо не помръдна, позволи й без срам да се наслади на гледката. В момента, в който погледите им се срещнаха, тя вече се задъхваше от безумна страст и неудържимо желание.

— Невероятен си — прошепна и се плъзна към него по дървения под. Приближи го, обви с ръце стегнатите му бедра и докосна с устни мястото над сърцето му. — И безценен.

В отговор той я прегърна така силно, че за малко да я остави без дъх.

— Твой съм, Джес. Никога не се съмнявай в това.

— Радвам се, че е така, защото съм влюбена до полуда в теб.

Положи буза на гърдите му и вдъхна мъжествената миризма, която го обгръщаше. Сърцето му ускори ритъм при думите й. Това доказа нещо, което Джес бе започнала да подозира — страховете й му въздействаха; караха го тревожно да се вкопчи в нея, като че ли тя ще изчезне нанякъде всеки момент. Което бе невъзможно, като се имаше предвид колко привързана е към Алистър. Но той самият не го знаеше.

— Ще ми се по-често да чувам такива неща от теб — каза й дрезгаво. Както винаги бе до болка откровен с нея и тя се засрами, че се е държала толкова резервирано.

— Не знам как. — Джесика изви глава, когато той започна да разкопчава копчетата отзад на роклята й.

— Няма как да сбъркаш.

Целуна я по рамото, след това я захапа — зъбите му потънаха достатъчно дълбоко, за да я заболи. Грубото му държание я стресна и възбуди едновременно.

— Никога ли не си обсъждала чувствата си с Тарли?

— Тази тема никога не е била предмет на разговорите ни. Беше нещо лично, само между нас двамата. Разбирахме се и се чувствахме добре.

Алистър я завъртя с гръб, за да разхлаби банелите на корсета й.

— На мен това не ми е достатъчно.

— Влюбвам се толкова дълбоко, толкова бързо — призна Джес с тих, разтреперан глас. — Не мога да го спра, нито да го променя. Замаяна съм. Чувствата ми към теб ме плашат, затова предполагам, че силата им ще изплаши и теб.

— Изкажи страховете си на глас, както го правя аз.

Джесика затвори очи — още толкова много неща имаше да научи за него. Нейна бе грешката, че знае толкова малко за събитията, които го бяха оформили като личност. Не го разпитваше, въпреки че той самият непрекъснато й задаваше въпроси. Бе възпитана да не проявява любопитство към околните, но се налагаше да наруши тези правила, ако искаше Алистър да е истински щастлив.

— Ще се опитам. Ти изразяваш на глас чувствата си без колебание — заяви тя, а роклята се свлече около краката й. — Завиждам ти за лекотата, с която го правиш.

Алистър свали корсета, ризата и дългите й гащи с вече познатото й умение.

— Ти някога… — започна Джес и се прокашля. — Все трябва да си изпитвал чувства към някого.

— Защо да трябва? — попита той и отстъпи назад. Зачака.

Джесика го погледна през рамо. Разбра, че Алистър очаква да чуе от нея ясно защо го е възпряла преди малко.

— Легни на леглото.

С плавни, грациозни движения той се отправи натам, за да изпълни нареждането й. Настани се в полулегнало положение и се облегна на възглавниците, като изпъна дългите си крака напред — очевидно, не изпитваше притеснение от голотата си.

Джесика застана до ръба на леглото и се замисли откъде да започне. Възбуденият му пенис я привличаше неудържимо — беше плътен и твърд, извит нагоре към пъпа, но тя обожаваше цялото му тяло.

— Коя беше тя? — попита го и изпита неочаквана ревност към неизвестната жена — или жени — от миналото му, която го бе виждала такъв.

— Толкова си сигурна…

— Не си започнал сексуалните си преживявания като Лушъс, така че е невъзможно аз да съм единствената жена, която си опознал плътски под името Алистър.

Той стисна члена си и започна бавно да го гали. Нарочно я изпитваше.

— Безсрамен си! — каза дрезгаво Джес и се качи на леглото.

— А ти си гола. Желая те болезнено.

А тя бе овлажнена и разпалена; вече не беше на ръба на оргазма, но Алистър можеше да я върне там за съвсем кратко време.

Той протегна ръка към нея, но Джесика поклати глава.

— Искам да лежиш, без да мърдаш, и да приемеш това, което ще ти дам.

— Да лежа, без да мърдам? Луда ли си?

— Ако е необходимо, ще те завържа.

— Джес… По дяволите! — изсумтя той. — Минаха седем дни. Играй игричките си малко по-късно, когато ще съм готов да ги приема.

Тя го обгърна с ръце и остана без дъх, когато усети горещото му твърдо тяло, жилите на врата му бяха изпънати като въжета. Алистър заскърца със зъби, когато Джесика започна да го милва много по-нежно, отколкото го бе правил той. Тя облиза устни.

— Не — отсече Алистър, — твърде близо съм до края и няма да мога да се насладя на устата ти както трябва.

— Добре. — Преметна крак през него и застана така, че процепът й да е точно над възбудения му пенис. Смъмри го тихо, когато се опита да я хване през кръста: — Не ме докосвай!

— Дявол да го вземе! Как мога да ти доставя удоволствие, ако не ми позволяваш да те докосна?

Джес се усмихна:

— Тъкмо в това е номерът.

Алистър отвори уста да възрази, но думите останаха неизречени, защото тя пое в себе си широката главичка на члена му. Неволен стон се откъсна от гърдите й. Джесика се смъкна надолу и погълна цялата дължина на пулсиращия му член. Проникването стана бавно, но неумолимо, краката й леко потрепераха.

Алистър се надигна нагоре, прегърна я и зарови изпотеното си лице между гърдите й. Докато правеше кръгообразни движения с бедра, я държеше неподвижна с ръце. Проникваше все по-дълбоко в нея и търсеше онази нежна точка, която я подлудяваше.

— Легни по гръб — прошепна задъхано Джесика, като се мъчеше да потисне егоистичното си желание да се предаде пред уменията му.

— Нека те накарам да свършиш — каза Алистър дрезгаво. — Остави ме…

— Не още — отвърна Джес и потрепери, когато той завъртя таза й, допрян в неговия, така че да успее да притисне клитора й. — Спри. Обеща ми!

Алистър изруга и спря да се движи, едрото му тяло бе толкова горещо, че изгаряше кожата й.

— Боже мой! Какво правиш с мен?

— Искам да те накарам първо ти да свършиш — отвърна тя и дръпна ръцете му. — Искам да те гледам, докато свършваш.

Алистър се отпусна със стон на възглавниците. Затвори очи и прокара ръце през косата си. Имаше красиви ръце. Джес проследи движенията на бицепсите му и потрепна от удоволствие, обгърнала с вагината си твърдия му член. Любимият й изруга и стегна коремните си мускули.

Джесика се наведе над него и притисна разтворените си устни в неговите. Алистър твърдеше, че оргазмите, които тя го кара да изпитва, са дълбоко лични, но не ги споделяше с нея. Не докрай. Първо се убеждаваше, че тя е напълно изтощена от удоволствие и съзнанието й е размътено от преживяното, и едва тогава свършваше, заровил лице във врата и косата й; притискаше я силно до себе си и така се скриваше от нея. Дори когато тя го задоволяваше с уста, той отмяташе глава назад и не й позволяваше да го гледа.

Обхвана главата й с ръце, наклони я под ъгъл, така че да му е удобно, вдиша дъха й и погали езика й със своя. Джес сви пръсти от удоволствие. Зърната на гърдите й настръхнаха в мълчалива молба и те да получат внимание. Целувките му бяха неописуеми, а емоциите, които се криеха зад тях, разбиваха сърцето й. Алистър я целуваше страстно, не искаше да откъсне устни от нея и непрекъснато я възбуждаше с език.

Дълбоко в себе Джесика усети уголемяването на члена му. Стана й много приятно, като си помисли, че той може да свърши и само докато я целува. Алистър се откъсна от нея запъхтян, бореше се да отложи неизбежното.

Джес го хвана за китките, дръпна ръцете му встрани и се изправи. Вплете пръсти в неговите и се надигна, като плъзгаше вагината си по члена му в мека като коприна милувка. Наведе се бавно, използваше ръцете му за опора. Стискаше ги здраво, за да не може той да скрие лицето си зад тях.

Алистър дишаше тежко през стиснати зъби, сините му очи бяха потъмнели толкова, че приличаха на сапфири. Беше се зачервил, устните му бяха отекли от целувките й, черната му коса бе разрошена от пръстите й. Джесика никога през живота си не бе виждала такава умопомрачително красива картина.

Сърцето й се преизпълни с емоции и гърдите я заболяха. Изви бедра и отново се надигна. Сетне се спусна надолу. Заслуша се в тихите звуци, които издаваха, че е влажна и изгаря от желание. Наблюдаваше го изпод полуспуснати клепачи и се опитваше да открие какво му доставя удоволствие. Колко бързо да се движи, колко дълбоко да го поема и под какъв ъгъл, за да го накара да се изпоти.

— Господи! — прошепна Алистър, когато Джесика се спусна силно върху пениса му, и целият се разтресе. Беше навлязъл дълбоко в нея и изпълваше докрай вагината й. Напрежението, обхванало едрото му тяло, ставаше все по-силно и осезаемо.

Джес стисна ръцете му и започна да го чука с все сили. Движеше се бързо нагоре-надолу, стискаше мускулите си, когато се повдигаше нагоре, и ги отпускаше, когато се спускаше надолу. Поемаше го толкова дълбоко в себе си, че той започна да мята силно глава и да рита неспокойно с крака под нея.

— Чакай… — опита се да я спре и да се изправи. — По дяволите! По-бавно!

— Пусни ме! — нареди му тя задъхано. Протегна ръка, вкара я между краката му и започна да масажира опънатата торбичка на тестисите му. — Държа те.

— Джес…

Алистър освободи рязко едната си ръка от нейната и я сграбчи за ханша. Задържа я неподвижна и започна да тласка нагоре. Движеше бедра толкова бързо, че единственото, което Джесика можеше да направи, бе да стиска ръцете му и да го остави да прави каквото пожелае. Той изръмжа като диво животно и изстреля първата струя сперма, след това внезапно отпусна ръце встрани и стисна здраво завивката. Изви тяло над леглото като дъга. Силата на оргазма му беше великолепна, а още по-великолепен бе начинът, по който изрече името й.

— Хайде — подкани го Джес и продължи да се движи върху него, докато той свършваше. Въздържаше се да стигне до оргазъм, за да може да наблюдава всеки нюанс на емоция, изписан по лицето му. Стоеше като прикована, видяла удоволствието, което той изпитва. Беше удивена, че е способна да го накара да изпита такива силни чувства. — Господи… колко си красив.

И невероятно уязвим. Слаб. На лицето му се изписваха какви ли не емоции: болезнен екстаз, копнеж, любов… дори гняв.

Алистър завъртя и двамата и тя се озова на ръба на леглото. Започна да се движи още преди тя да е осъзнала напълно какво става; търкаше се в нея и допирът на плътния му член тласкаше превъзбуденото й тяло да стигне до оргазъм. Джес извика, когато спазмите започнаха да преминават през нея един след друг; стискаше го с ръце, отворила широко крака, за да поеме всичко, което Алистър може да й даде.

Той прилепи устни до нейните и когато и двамата свършиха мощно, заглуши виковете им.

— Обичам те — въздъхна едва Джесика в безумната им целувка. Вече нито можеше, нито искаше да задържа думите и чувствата, които се криеха зад тях.

В отговор Алистър я притисна толкова силно, че я остави без дъх.

 

 

Клатушкането и накланянето на кораба бяха в пълен унисон със състоянието на Алистър, чието съществуване бе разклатено по същия начин. Прокарваше пръсти през разкошната коса на Джесика, а мислите му бяха съсредоточени върху двете кратки думи, които бе почти сигурен, че е изрекла.

От опит знаеше, че жените са склонни да казват такива неща, когато се гърчат в оргазъм, а по-късно напълно да ги забравят. Знаеше, че тя бе възбудена от собствената си женска власт, защото най-после бе разбрала колко лесно може да го разголи и да го направи напълно уязвим. Алистър не можеше да се противопостави на това, когато бе с нея, не знаеше как.

А сега тя лежеше толкова спокойно, сгушена в него. Телата им си почиваха; дишането им възстановяваше нормалния си ритъм. В момента Алистър се чувстваше добре и напълно изтощен; възбудата го напускаше, необезпокоявана от бурните му мисли.

Но защо Джес не казваше нищо? Защо не повтори същите думи на висок глас?

Разприказва се само за да спаси остатъците от здравия си разум:

— Започнах сексуалните си приключения като повечето буйни млади момчета — спях с всяка, която бе достатъчно хубава и готова да го направи.

— Мили боже! — засмя се Джесика тихо. — Предполагам, че момичетата безсрамно са се хвърляли в краката ти.

Въпреки че беше вярно, Алистър не каза нищо, не искаше да й даде повод за безпочвена ревност.

— Една вечер по-големият ми брат Арън ме взе със себе си да се позабавляваме. Бях почти петнайсетгодишен и държах да изглеждам не по-малко отворен и обигран от него. В крайна сметка се озовахме на малко събиране в дома на куртизанка.

Джесика вдигна глава и го погледна.

— Бил си само на петнайсет?

— Почти на петнайсет — уточни той. — И не особено невинен, ако някога изобщо съм бил такъв. Спомни си, че майка ми твърде рано бе принудена да ми обясни защо Мастерсън не иска да ме погледне.

Джес сложи ръце на корема му и подпря брадичка на тях.

— Той е единственият, който може да остане безразличен към теб.

Алистър прокара върха на пръстите си по деликатните й скули.

— На партито забелязах една куртизанка, погледнах я и тя ми отговори.

— Как изглеждаше?

— Слаба. Руса. С нежни черти и светлосини очи. В зависимост от настроението й от време на време изглеждаха почти сиви.

— О! — възкликна Джес и погледът й стана бурен. — Какъв късмет, че отговарям на предпочитанията ти.

Алистър се помъчи да възпре усмивката си, сигурен, че тя ще му навлече неприятности.

— Всъщност ти беше тази, която определи предпочитанията ми седмица по-рано, когато за първи път те срещнах. Тя просто отговаряше на тях по случайност.

Джес сбърчи объркано чело, след това изведнъж светна, разбрала какво й казва.

— Страхувам се обаче, че тя бе лош заместител — продължи Алистър и вдигна поглед към стената. — Изобщо не беше изискана като теб. Отдавна бе загубила способността да изпитва чувства към друг, освен себе си, което бе чудесно за мен. Не беше необходимо да я харесвам, за да искам да я изчукам.

Джес трепна леко, когато чу грубите му думи, но не каза нищо.

— Известно време връзката ни вървеше идеално. Тя намираше разтуха от отегчението, като ми даваше уроци как да задоволявам както трябва жените, а аз бях прилежен ученик. Учеше ме как да съсредоточа вниманието си върху физическата страна на акта, най-вероятно се опитваше да ме предпази да не се влюбя в нея.

— Това помогна ли ти?

— В известен смисъл — отвърна Алистър и сви рамене. — Но може би не достатъчно, защото един ден отидох при нея и заварих там нейна приятелка. Друга куртизанка. Искаше да обслужа и двете, което и направих.

Джесика го прегърна, като промуши ръце в тясното пространство между гърба му и таблата на леглото, на която се бе облегнал.

— Скоро случката се повтори, само че с две нейни приятелки — продължи разказа си. — Понякога тя изобщо не участваше. Само наблюдаваше. А се случваше да се включат и други мъже, когато й се приискаше да усети в себе си два или повече пениса едновременно.

— Боже мой! — прошепна Джесика, очите й бяха големи и тъмни на фона на бледото лице. — Защо си ходил там? Защо не си я оставил на собствената й поквара?

— Къде да отида? Вкъщи? Присъствието ми предизвикваше огромно напрежение между Мастерсън и майка ми. Тя беше нещастна, когато се мотаех наоколо. И все пак никога не съм правил нищо насила. Не беше толкова отвратително, Джесика. На тази възраст членът ми беше възбуден почти през цялото време и креватните занимания с нея ми даваха възможност да облекча това състояние.

Алистър съзнателно говореше така лекомислено, но Джес долавяше емоциите зад думите му. Потърка буза в него и завря нос в тънката ивица косми, която разделяше на две корема му.

— Не трябваше да те притискам толкова — прошепна тя. — Извинявай.

Той изсумтя:

— Не мога да приема извинение за най-страхотния оргазъм в живота си.

Джесика измъкна ръцете си изпод него и потърка тяло в неговото.

— Най-добрият оргазъм досега — поправи го, възседна бедрата му и го прегърна през раменете. — От сега нататък ще положа усилия да ти доставям все по-голямо удоволствие всеки път, когато правим любов.

Алистър направи първи опит да се възбуди отново и членът му потрепна. Беше го изцедила докрай във всяко отношение.

— Не още — каза Джес, долепила устни до ухото му. — Нека да те задържа в прегръдките си, обещах ти, че ще го направя. Не е необходимо всеки път да използваш секса, за да ми доказваш чувствата си.

Заля го огромна вълна страст, която изгори гърлото му и залютя на очите му. Подпря ръце на леглото, за да прикрие треперенето си.

— Тя ли беше единствената жена, към която си изпитвал чувства? — попита Джесика и се отпусна върху него.

— Ако държиш да го наречеш така.

— А ти как би го нарекъл? Похот?

— Нямам представа. Знам само, че после не беше така.

— Но има жени, които са те обичали.

Не беше въпрос.

— Тези, които са ме обичали, после са съжалявали за това. Щетите са били много по-големи от облагите.

Джес започна да масажира напрегнатите мускули в задната част на врата му.

— Няма нищо срамно в това, което си правил.

— Не знаеш какво съм правил.

— Но познавам теб. Обичам те и няма да съжалявам за това.

Алистър се ужаси от мощния спазъм, който разтърси тялото му. Джесика бе навлязла дълбоко под кожата му, можеше да види всичко, което той така умело криеше под повърхността.

Господи, не искаше тя да вижда…

— Не можеш да си сигурна — каза й остро.

— Ще трябва да ми се довериш, Алистър, и да ми повярваш. — Джесика отпусна ръце, отдръпна се от него, като че ли му даваше възможност и разрешение да избяга.

Всъщност беше изкушен да го направи. В живота си бе вършил неща, които го правеха неприемлив… самият му произход го правеше неподходящ за нея. Джесика бе изстрадала толкова много, за да се превърне в изтънчената, елегантна, безукорна дама, която беше. И ако той започнеше да я ухажва, щеше да разруши уважението на обществото към нея, което тя с толкова труд бе спечелила. Ако можеше, щеше да я държи пленница в леглото — единственото място, където бе сигурен, че може да я накара да забрави всичко, освен удоволствието, което й доставяше.

Алистър я притисна силно, опитваше се да намери сили да е нежен с нея въпреки агресията в себе си. Джес имаше нужда от нежност и закрила, а той се блъскаше в нея като стенобойна машина, опитваше се да разруши защитните стени, които е била принудена да издигне около себе си като малтретирано дете.

— Наистина ти вярвам — каза й дрезгаво. — Нали виждаш, че ти казвам всичко?

— Казваш ми всичко, което би могло да ме накара да спра да те уважавам — заяви Джесика и се отдръпна, за да го погледне. — И го казваш с такова предизвикателство, сякаш искаш да ти обърна гръб.

„По-добре сега, отколкото по-късно.“ С всеки изминал ден Алистър осъзнаваше колко незаменима е тя за него. Много скоро нямаше да може да диша без нея. Вече имаше моменти, когато се чувстваше така.

Джесика целуна едното ъгълче на устните му, после другото.

— Остани такъв, какъвто си, и аз ще остана с теб.

— Ти си единственото, което желая — простена Алистър, когато тя плъзна тяло по неговото.

— Докажи го — прошепна Джес.

Както винаги, той прие предизвикателството. Знаеше силните си страни — можеше да пренебрегне съвестта си, умееше да прави пари, беше привлекателен и добър в леглото. Това бе твърде малко за жена като Джесика, но той щеше да й го предложи в огромни количества и да се моли, че е достатъчно, за да я задържи.