Силвия Дей
Седем години копнеж (8)

Глава 6

Алистър виждаше, че Джесика обмисля предложението му.

— Не мога да проумея как изобщо провеждам този разговор с вас — каза тя накрая, — и то не кога да е, а точно днес.

— Затова ли Тарли ви завеща „Калипсо“? Искал е да ви запази само за себе си? За да нямате причина да се обърнете към друг мъж, който да се грижи за вас?

Джесика извърна глава и положи буза на свитите си колене.

— Тарли бе прекалено мил човек и никога не би проявил такъв егоизъм. Каза ми да бъда щастлива. Да се влюбя отново. И този път сама да направя избора си. Но съм убедена, че имаше предвид женитба, а не любовна афера с мъж, който си губи времето и развратничи.

Алистър стисна здраво чашата си, но благоразумно замълча.

— Мъжете имат много по-голяма свобода — промълви Джесика с дълбока въздишка.

— Ако търсите свобода, защо ви е да се омъжвате повторно?

— Нямам намерение да го правя. Защо ми е такъв брак? Не ми е необходима финансова издръжка и след като не мога да имам деца, няма какво да предложа на мъжете с подходящо обществено положение.

— Финансовите съображения са много важни, разбира се. Но какво ще кажете за нуждите си като жена? Завинаги ли ще се лишите от ласките на мъжка ръка?

— Някои мъже причиняват само болка.

Алистър много добре знаеше, че е невъзможно думите й да се отнасят за Тарли. Разбирателството между тях бе явно за всички.

— Кого имате предвид?

Джесика се раздвижи. Хвана се за ръба на ваната и излезе от водата като Венера на Ботичели. Мокра и безсрамно гола. Прокара ръце по едрите си гърди, а после по корема, като наблюдаваше собствените си движения. Вдигна глава и се взря в очите на Алистър. Дъхът му спря. Тя имаше поглед на сирена. Изпълнен с жар, желание и копнеж.

— Боже мой — въздъхна дрезгаво, — колко сте красива!

Страстта бушуваше в него болезнено, беше като обезумял от желание да я просне под себе си и най-после да задоволи онзи страстен копнеж, който го преследваше от години.

— Погледът ви ме кара да се чувствам наистина красива.

Джесика прехвърли изящния си крак през ръба на ваната. Алистър веднага долови намека в примамливите й гъвкави движения. Изглежда, виното бе разпалило страстите й.

— Мога да ви накарам да почувствате още много неща.

Зърната на гърдите й бяха светлорозови и прекрасно издължени. Настръхнали от водата и хладния въздух, сякаш молеха за вниманието му. Алистър облиза с език долната си устна, дразнеше я съвсем съзнателно, като демонстрираше мислите, които го изгаряха отвътре. Можеше да й достави такова удоволствие, че да я докара до лудост. Сексът бе едно от нещата, с които бе търгувал, и беше дяволски добър в него. Само Джесика да му дадеше шанс, щеше да направи така, че никога повече да не пожелае друг мъж. Беше твърдо решен да го стори.

Тя правилно прецени състоянието му и веднага долови намерението му, от което поруменя още повече. Погледна към кърпата и халата си, сякаш се питаше дали да се загърне с тях.

Алистър с удоволствие би й помогнал, дори и само за да си възвърне здравия разум, като покрие тялото й. Но не можеше да помръдне. Напрегнал бе мускули до краен предел, а членът му висеше тежко.

— Виждаш ли колко силно те желая — каза прегракнало.

— Нямаш срам.

— Щеше да ме е срам, ако не те желаех. Тогава нямаше да съм мъж.

По устните й се появи лека усмивка и Джесика се протегна към сгънатата кърпа.

— Значи е неизбежно и аз да изпитвам желание към теб. Всички други жени са податливи на очарованието ти. Би било странно, ако аз не съм.

Усмивката ясно показа палавите му намерения.

— Тогава единственият въпрос, който остава, е какво ще предприемеш по въпроса?

 

 

Джес се спря, стиснала кърпата в ръце. Беше истинска лудост да стои съвсем гола пред Алистър Колфийлд. Не можеше да познае нито себе си, нито чувствата, които изпитваше — беше безсрамна, ненаситна и празна.

Какво щеше да предприеме по въпроса ли? Фактът, че никога не се бе замисляла да предприеме каквото и да било, сам по себе си показваше колко е невежа в това отношение. Но сега, изправена пред избора да предприеме нещо или не, Джес установи, че притежава власт. Що се отнася до привличането, което изпитваше към Алистър, никога не се бе питала кой разполага с властта. Всъщност се бе чувствала твърде безсилна.

Пусна кърпата и се обърна с лице към него.

— Ако пожелая да ме докоснеш, откъде ще започнеш?

Алистър остави бутилката на масата и се изправи, явно чувстваше известно неудобство. Стана й ясно защо, след като забеляза огромния възбуден пенис, изпънал предната част на бричовете му.

— Ела тук — нареди й с онзи дълбок, плътен глас, който толкова много й харесваше. — Ще ти покажа.

Джес се олюля, първите й стъпки бяха твърде несигурни. Не можа да прецени дали е заради изпитото вино, или е от нервност.

Алистър Колфийлд беше невероятно красив. Неустоим. Изтегнат на малкия стол като грациозна пантера, излъчваше сдържана сила и овладяна ярост. Мускулите на бедрата му бяха ясно очертани и й напомняха за физическото му превъзходство, което винаги я бе впечатлявало. Не й беше никак трудно да си го представи надвесен над някоя жена… или над нея самата…

По гърба й преминаха тръпки и тя си спомни ръцете му, стиснали здраво стълба в беседката.

— Мога да те стопля — прошепна Алистър и се протегна към нея.

И погледът му бе достатъчен, за да я стопли.

— Опасявам се, че няма да мога да го понеса.

— В какъв смисъл?

— Във всеки един смисъл — отговори Джес, вперила поглед в издутата част на бричовете му.

— Позволи ми да ти докажа, че грешиш — каза й Алистър и арогантно я повика с пръст.

Джес погледна към чашата си и й се прииска тя да бе пълна.

— Бутилката е тук, при мен — припомни й той. — Донеси си чашата и ще ти налея остатъка от виното.

Реши да се откаже от виното, но да приеме всичко останало, което й предложи. Реши го само за миг и се спусна към Алистър, за да няма време да промени решението си, ако изтрезнее или здравият й разум надделее. Много добре осъзнаваше, че този мъж може да я накара да забрави всичко, освен него самия, затова се спусна към обятията му, но внезапно се подхлъзна на излъскания дървен под с мокри пети. Щеше най-позорно да се изтърколи на земята.

Но Алистър Колфийлд се изправи и я хвана толкова бързо, че Джес дори не забеляза движението му. Единственото, което разбра, бе, че в един момент подът се приближи опасно близо до нея, а в следващия тя се озова притисната до едрото мускулесто тяло на Алистър.

— Добре, че остави чашата си — подразни я. Дъхът му миришеше на алкохол, сините му очи бяха тъмни като сапфири.

За миг Джес не знаеше какво да прави. Мирисът на кожата му и усещането за допира на телата им запълваха цялото й съзнание.

Алистър седна и я настани в скута си.

— Дявол да го вземе, как само накара коленете ми да омекнат.

Вече на нивото на очите му, Джес бе като прикована от погледа му. Не се сещаше какво друго да каже, затова промълви:

— Целият си мокър заради мен.

— Сега е мой ред да сторя същото с теб.

Двусмисленият му отговор я разсмя.

Той я изгледа въпросително, вдигнал нагоре тъмна вежда.

— Направи го отново.

— Не е много разумно. Можеше доста да ме заболи, ако не беше реагирал така сръчно.

Мисълта за сръчните му ръце предизвика очакван ефект у нея.

— Нямах предвид падането — заяви сухо Алистър, — а смеха.

Джес вирна брадичка.

— Няма да го направя. Не се смея по команда.

Алистър прокара върха на пръстите си по гръдния й кош. Тя се изви настрана и се засмя заради гъделичкането.

Той спря така внезапно, както беше започнал.

— Стига. Ако продължаваш да се въртиш така, ще стигнем твърде далеч, а не бих искал да се възползвам от теб, когато не си на себе си.

Джесика усети, че възбуденият му пенис е притиснат твърде силно в бедрото й. Осъзна, че се е търкала доста енергично в него и кръвта нахлу в главата й, от което се почувства още по-замаяна.

— Държим се много неприлично — промълви.

— Всъщност не се държим чак толкова неприлично, но смятам да поправя тази грешка. Хвани ме здраво.

Алистър се изправи, понесъл Джесика на ръце, прекоси стаята и стигна до леглото. Остави я на ръба и я накара да се отпусне назад, след което се изтегна до нея и подпря глава на ръката си.

Промяната в позицията веднага й подейства — кръвта й закипя, здравият разум я напусна. Тук, на леглото, усещаше голотата си по-осезаемо, отколкото когато стоеше гола пред него. Скръсти ръце пред гърдите си.

Алистър се усмихна топло, личеше си, че много се забавлява. Прокара пръст нагоре към лакътя й и по цялото й тяло преминаха тръпки.

— Не би ли предпочела да докосваш мен вместо себе си?

Идеята й се видя много примамлива.

— Къде?

— Където пожелаеш.

Джес въздъхна дълбоко, вдигна ръка и я постави на бузата му. Заради късния час кожата му беше груба от наболата брада. Това й хареса. Усети как топла вълна залива тялото й, преди още да е осъзнала какво прави.

Усмивката изчезна от устните му и на лицето му се изписа напрежение. Джесика се стресна. Дръпна се рязко от него.

— Очевидно не знам какво е правилното държание в подобна ситуация.

Той си пое рязко въздух и сложи обратно ръката й на бузата си.

— Подобни ситуации по принцип са неправилни.

— Не са и романтични — изтъкна Джес. — Затова ще се постарая да те докосвам само с намерение да се възползвам от теб.

Алистър легна по гръб и се разсмя. Продължи да се смее и когато отново се обърна на една страна. Веселото му настроение беше заразително и тя също се усмихна.

— Справяш се невероятно — каза й накрая, а около очите му все още личаха бръчици от смях. — Това е най-неромантичното изказване, което съм чувал някога.

Джес се почувства глупаво, но разбираше, че той приема тази нейна черта. Беше чудесно някой да те окуражава да бъдеш самата себе си.

Алистър се протегна и сложи ръка на бузата й, точно както бе направила тя преди малко. Нежността на жеста му я изненада и изпълни с радост.

— Така харесва ли ти? — попита я.

— Много е мило.

— И аз така си помислих, когато ме докосна по същия начин. Искаш ли да се споразумеем да правим това, което и на двамата ни се струва естествено?

Джес наведе глава, облиза устните си и понечи да го целуне. По погледа му разбра, че той усети какво възнамерява да направи. Застана съвсем неподвижно. Очакваше я. Наблюдаваше я. Остави я да поеме инициативата, но когато устните им се докоснаха, взе нещата в свои ръце. Обхвана главата й, намести се така, че да му е удобно, разтвори устни под нейните и дори не се опита да прикрие ненаситното си желание.

Джес ахна, щом се отпусна на него, понеже ръката й загуби опора. Устните му бяха едновременно твърди и меки, уменията му — очевидни, но сдържани. Докато целувките на Тарли бяха изпълнени с уважение, тези на Алистър бяха пропити от плътско желание. Имаше нещо много порочно и упадъчно в начина, по който я целуваше. Одобрителните му стонове, пристъпите на неочаквана страст, последвани от близане с език, сякаш се опитваше да долови вкуса й, както и нежните движения на устните му, я подлудяваха и я караха да мечтае за повече.

Тя изви глава настрани и се опита да получи онова, което искаше. Колкото и да бе невероятно, той й позволи да го стори. Не я възпираше с ръката, която бе поставил отзад на тила й. Мачкаше врата й, сякаш не можеше да се въздържи да не я докосва, но се опитваше да държи ръцете си върху по-безопасни части от тялото й.

Като че ли би могла или би имала желание да се съпротивлява, ако той реши да опознае тялото й по-добре.

Извърна се и си пое въздух, беше започнала да се задушава. С нежен натиск Алистър плъзна ръка по-надолу. Джесика усети пръстите му първо по гърба си, а после и между краката.

— Алистър… — Малкото му име се изплъзна от устните й със забележителна лекота.

Колфийлд реагира на мига и моментално я завъртя така, че тя отново се озова легнала по гръб. Беше се надвесил над нея. Докато я целуваше по устните, плъзна ръка по цялото й тяло, погали я по талията и се спря на бедрото й. Стисна го силно — това не й причини болка, а й показа силата на страстта му. Джес се възбуди, почувства женската си власт над него и способността си да го прелъсти. Прокара пръсти през гъстите му черни кичури, стискаше косата му и я дърпаше, за да му покаже, че страстта, която изпитва, не е по-малка от неговата. Бавните дълбоки прониквания на езика му в устата й така добре имитираха това, което Джесика искаше да се случи между тях, че усети как се овлажнява и затопля между краката. Чувствителната плът на вагината й започна да набъбва и да пулсира.

Джес се изви и притисна болезнените си гърди в бродираната му копринена жилетка. Алистър стисна още по-силно бедрата й и я притисна надолу.

— Спокойно — каза й напевно и я погали, сякаш се опитваше да успокои дива кобила. — Държа те.

— Не още — прошепна задъхано Джесика, имаше чувството, че тялото й не й принадлежи. — Не е достатъчно.

Алистър плъзна устни към бузата й, след това се насочи към ухото й.

— Позволи ми да се погрижа за теб.

— Моля те.

Прокара устни по врата й, смучеше я леко, колкото тя да го усети, но да не й остави белези. Ненаситното движение на устата му по кожата й я възбуждаше и мъчеше сладостно. Джесика стискаше здраво косата му и изпъваше крака в очакване, когато целувките му попадаха върху ключиците й. Милувките му я замайваха повече, отколкото виното, което бе изпила, но в същото време изостряха сетивата й. Това бе възможно най-добрата и най-лошата форма на лудост.

— За какво ме молиш? — попита Алистър и дъхът му мина по твърдото като камък зърно на гърдата й. Наблюдаваше я, докато леко дразнеше зърното с език. Мрачно удовлетворение проблесна в погледа му, когато тя извика и се притисна до раменете му.

Джес попипа мекото кадифе на връхната му дреха и това й напомни, че той е напълно облечен, а тя съвсем гола. Контрастът й се стори възхитителен. Караше я да се чувства безсрамна и невъзмутима — две определения, които никога не бяха използвани по неин адрес досега.

— Моля те, докосни ме.

— Къде?

— Знаеш по-добре от мен — извика тя и се опита да притисне главата му до гърдите си, но не се оказа достатъчно силна.

— Ще го направя — обеща й тихо. — Ще опозная тялото ти по-добре от всеки друг, по-добре, отколкото ти самата се познаваш. Но засега все още се уча. Кажи ми какво харесваш и как го харесваш.

Джес изви рамене и съвсем явно и без притеснение поднесе зърното на гърдата си към устата му.

— Тук. Още.

Алистър оголи зъби с такова плътско удоволствие, че само глупак би си помислил, че се усмихва. Обхвана гърдата й с ръка и я стисна толкова силно, колкото да я накара да пожелае още.

— С ръка ли?

— С уста.

Изпитото вино й даваше смелост, но въпреки този изкуствено придобит кураж тя затвори очи, за да не се почувства уязвима.

Миг преди устните му да я докоснат, усети влажния му дъх. От устата й се изтръгна такъв груб и жаден звук, че Джес не можа да повярва, че е дошъл от нея. С език Алистър описа кръг около зърното й; засмука я така, че усещането я превзе изцяло, и вече изобщо не я интересуваше какви отчаяни звуци издава.

Джесика вдигна крак, обви го около обутия му в ботуш прасец и се вмъкна с гъвкаво движение под него. Алистър Колфийлд бе влязъл под кожата й още преди седем години и сега задоволяваше страстта, която бе оставил след себе си.

Откъсна от тялото й умелата си уста и остави Джес без дъх.

— Не мърдай! — нареди й рязко. Лицето му бе зачервено, очите му светеха трескаво. Алистър се бе отдал на страстта също като нея.

Джесика му се усмихна с лукава женска усмивка:

— Накарай ме.