Силвия Дей
Седем години копнеж (21)

Глава 19

— Лейди Тарли!

Джесика наклони чадърчето си и видя нисък пълен мъж, който усилено й махаше от края на подвижното мостче.

— Управителят — поясни Алистър и я стисна за лакътя, за да я задържи, — господин Реджиналд Смайт.

— Какви са впечатленията ти от него?

Вдигна облечена с ръкавица ръка и махна леко в отговор на енергичните усилия на мъжа да привлече вниманието й насред шума и суматохата на пристанището. Миризмите на кафе и катран се смесваха и дразнеха ноздрите й, а чайките с дрезгавото си грачене се надвикваха с възгласите на едрите моряци, които товареха щайги и бурета на огромните кораби.

— Свестен човек. Определено си разбира от работата. „Калипсо“ разполага с около двеста роби, достатъчно доволни от живота си, за да работят добре. Само че представата му за мястото на жената в търговията е изключително старомодна.

— Струва ми се, че в това отношение твоите възгледи са много по-прогресивни отколкото на повечето господа.

— Опитът ми показва, че жените могат да са доста хитри и безскрупулни, когато става въпрос за финанси. Струва си да правиш бизнес с тях.

— И се обзалагам, че са готови да ти правят много по-големи отстъпки, отколкото на други мъже.

Той я погледна със светнали сини очи изпод периферията на шапката си.

— Може би.

Джес се усмихна. Присъствието на Алистър само увеличаваше удоволствието й от завръщането на този богат зелен остров, от който пазеше най-мили спомени. В тях островът й се явяваше облян в светлина, сякаш посипан със скъпоценни камъни, и сега тя с радост установи, че това не е далеч от истината. Зад гърба й океанът бе светлосин като аквамарин. Пред нея се издигаха изумрудени хълмове и планини и оформяха невероятен пейзаж. Веднъж Бенедикт й беше казал, че на която и точка от острова да отиде, няма да е на повече от трийсет километра от океана.

„Рай“, беше го нарекла тя. „При това много доходоносен“, съгласил се бе той.

— Господин Колфийлд — поздрави Смайт, като докосна ръба на кафявата си шапка.

— Господин Смайт — отвърна Алистър.

Управителят погледна към Джес.

— Надявам се, че пътешествието ви е било приятно и безопасно, милейди.

— По-приятно не можеше да бъде — отвърна Джесика. Мислеше си за Алистър и колко различна бе тя в сравнение с момента, когато се качи на кораба.

Беше започнала пътешествието като вдовица, убедена, че ще прекара остатъка от живота си сама. В края на пътуването си вече имаше любовник, мъж, пред когото бе разголила тялото и душата си, като му сподели спомени от миналото си, които преди бе разкривала само на Хестър.

Алистър погали свития й лакът.

Господин Смайт кимна, обърна се и посочи откритата карета, която ги чакаше наблизо.

— Ще докарат сандъците ви по-късно, лейди Тарли. Желая ви приятен ден, господин Колфийлд. Ще уговоря среща с вас по-късно през седмицата.

Джесика погледна към Алистър. Бяха прекарали на кораба шест седмици заедно, през които връзката им се зароди и разцъфтя, а сега бяха принудени да се разделят. В този момент всеки поемаше по своя път, тя към нейното имение, той — към своето.

Алистър срещна погледа й, гледаше я съсредоточено и чакаше.

Джес виждаше въпроса в очите му — как ще реагира тя сега, когато отново трябва да се съобразяват с правилата на обществото?

Реагира по-силно, отколкото бе разумно. Искаше той да е до нея завинаги. Както насаме, така и пред обществото. Да споделят една маса на закуска сутрин и заедно да седят в ложата в театъра. Искаше това и щеше да го получи, стига той да е съгласен.

— Знам, че трябва да се погрижите за много неща, господин Колфийлд — заговори тя, — но дали ще имате възможност да ни дойдете на гости за вечеря? Така няма да е необходимо да си уговаряте среща, господин Смайт, и после да ми предавате за какво сте разговаряли.

Очевидно стреснат, Смайт премигна.

Алистър се ухили, първият залп в битката за контрол над плантацията бе даден. Наклони глава и кимна царствено:

— С удоволствие, милейди.

 

 

Джесика вдигна полите на роклята си и се заизкачва по хълма. От време на време ботушите й се хлъзгаха по подгизналата от дъжда земя, но Алистър бе зад нея и тя беше спокойна, че ще я хване, ако падне. Винаги я хващаше, подтикваше я да направи голям скок напред — спокойна, защото бе сигурна, че той я чака с протегнати ръце.

— Ето тук — каза й и посочи беседка, построена на откритото пространство вляво от мястото, където се бяха качили.

Джес веднага разпозна постройката — миниатюрно копие на беседката в имението „Пенингтън“, само че обгърнато отвсякъде с мрежи. В центъра имаше ниска надигната част, върху която бяха нахвърляни множество одеяла и възглавници.

Обърна се с лице към Алистър, който я следваше. От тази височина се разкриваше внушителна гледка към полята със захарна тръстика под тях и океана в далечината.

— Виждала ли си как горят полята със захарна тръстика? — попита Алистър и застана до нея.

— Не.

— Ще поправим тази грешка, когато му дойде времето. Ще те заведа на място, защитено от вятъра и смрадта. Въпреки опасността и унищожението гледката не е за изпускане.

— С нетърпение очаквам да я видя с теб. — Погледна го и се възхити на гордия му профил. — Искам да видя всичко заедно с теб.

Погледът, с който Алистър й отговори, бе изпълнен със сила и страст.

Джесика се отправи към беседката.

— Значи с това си се занимавал денем?

Вечер идваше при нея с изранени ръце, а от време на време се виждаше и някоя синина. Колкото и да се мъчеше Джес да изтръгне от него причината за нараняванията, той се съпротивляваше. Макар че я окуражаваше да използва всички средства, с които разполага, за да го накара да признае…

— Харесва ли ти? — попита я той, като наблюдаваше внимателно реакцията й.

— Поласкана съм, че си положил такъв труд, за да ме прелъстиш — отвърна тя и изкриви устни в полуусмивка. — Освен това забелязвам, че всеки път, когато съм в цикъл, намираш начин да изразходиш излишната си енергия. Наистина вярвам, че се нуждаеш от секс повече, отколкото от храна и вода.

— Само ако е с теб. — Влезе в беседката и остави кошницата, която носеше. — Наясно си защо. Когато съм в теб, знам, че няма да си тръгнеш. Знам, че не искаш да го сториш.

Джесика обърна гръб на изгледа и се взря в него — най-прекрасната гледка на света.

— А ако можеше да ме имаш цялата? Ако приема фамилията ти и нося пръстена ти? Това ще те успокои ли?

Алистър замръзна на място като поразен. Дори не мигаше.

— Моля?

— Уплаши ли се сега? — попита тя тихо.

— Страх ме е, че сънувам. — Размърда се и тръгна към нея.

— Вече ти казах, че те обичам. Много, много пъти. Всъщност всеки ден ти го казвам. — Джесика въздъхна шумно, опитваше се да събере смелост. Не можеше да сдържи чувствата си. Бяха твърде силни и изпълваха гърдите й, така че й бе трудно да диша. — Обичам те достатъчно много, за да си тръгна, ако някой ден в теб се породи желанието да станеш баща.

Алистър преглътна с усилие.

— Има предостатъчно подхвърлени бебета, ако някой ден решим да имаме деца, които да глезим.

Сърцето й заби по-бързо, беше окрилена от надежда.

Той се протегна към нея. Джесика положи ръка в неговата и му позволи да я заведе до повдигнатата част на беседката. Накара я да седне и тя го стори. След това се отпусна на едно коляно пред нея.

Внезапно осъзна какво става.

— Алистър…

— Не очаквах, че ще ме изпревариш, Джес — каза той с тих дрезгав глас и бръкна в джобчето на жилетката си.

Не носеше връхна дреха, нито вратовръзка — нещо скандално и абсолютно неприемливо, но кой можеше да ги види тук? Това бе най-трудното през последната седмица — да се държат като случайни познати пред хората, макар да изгаряха от страст един за друг.

За Джес бе непоносимо да гледа как местните дебютантки, вдовици и дори част от омъжените жени му обръщат специално внимание и се въртят около него. Трябваше да изтърпи да наблюдава как те го избират за партньор в танците или го молят да ги придружи до масата за вечеря. Виждаше как младите момичета флиртуват с него и си мислеше, че те биха могли да му осигурят семейството, което той никога не е имал, а тя никога нямаше да може да му даде.

Алистър не насърчаваше нито една от тях, откриваше с поглед Джесика в по-спокойните моменти и й показваше ненаситната си страст. Тя се опитваше да не го търси, тъй като знаеше, че изражението й ще издаде колко увлечена е по него. Колко отчаяно влюбена е. Колко мрачен и безинтересен би бил животът й без него.

Всъщност той се справяше с отношенията им пред обществото много по-добре от нея. Колкото и собственически да бе настроен към личния й живот, към публичния й образ се отнасяше съвсем различно. С наслада я наблюдаваше в светските среди, възхищаваше се на лекотата, с която общува с околните — разговаряше, танцуваше и правеше всичко, което се очаква от нея. Гордееше се с Джесика, с удоволствие я наблюдаваше как блести и е в стихията си, което почти го навеждаше на мисълта, че всички мъки и болки, които е преживяла, за да стане така съвършена, са си заслужавали.

Алистър извади пръстен. Плътна златна халка, върху която бе монтиран ярък рубин — голям, колкото кокалчето на ръката й. Блестящият кървавочервен камък имаше квадратна форма и бе ограден от диаманти, така че смело заявяваше колко е богат мъжът, който го е купил. Скъпоценният камък бе почти вулгарен с големината и прозрачността си. Джес се усмихна — ако бракът й с Алистър не бе достатъчен, за да покаже на света, че се е променила, то пръстенът със сигурност щеше да се справи със задачата.

— Да — промълви той и плъзна пръстена на пръста й, — ще се оженя за теб. Колкото е възможно по-скоро. До края на седмицата, ако успеем да го организираме.

— Не. — Джесика обхвана лицето му в ръце и отметна с пръсти гарваночерните коси от челото му. — Ще го направим както трябва. В Англия. Ще обявят имената ни в църквата, ще има безкрайни тържества, ще присъстват семействата ни. Искам целият свят — и най-вече ти — да разбере, че съм обмислила брака ни съвсем внимателно. Знам какво правя, Алистър. Знам какво искам.

— Бих предпочел да се оженим, преди да се върнем.

— Няма да те изоставя — обеща, напълно наясно с тревогите му.

— Не можеш. Няма да ти позволя — заяви той, стиснал китките й нежно, но здраво. — Ще има жени обаче, които… на събирания и обеди… ще познават…

— Ще познават Лушъс — обади се Джес. — Не теб, не както аз те познавам. И никога няма да те опознаят. — Наведе се и го целуна по свъсените вежди. — Мили мой, не вярваш, че човек може да те обича безусловно, защото никой досега не го е правил. Но аз те обичам. Как мога да не те обичам? С времето ще разбереш, че промените, които настъпиха у мен под твое въздействие, са необратими. Това, което съм в момента, се дължи изцяло на теб. Ако те загубя, ще спра да съществувам. Нямам представа как ще преживея останалите месеци, докато дойдеш при мен в…

— Да дойда при теб ли? — прекъсна я остро. — Къде?

— Днес следобед пристигна писмо от Хестър. Трябва да го е изпратила веднага след отплаването ни, може би дори в същия ден. Сигурно е знаела, че е бременна, още преди заминаването ми и не е искала тази новина да отложи пътуването ми.

— Сестра ти очаква дете?

— Как е могла дори да допусне, че е възможно да не се завърна веднага. Казах ти и преди, че тя не се чувства добре от известно време. Има нужда някой да се погрижи за нея. Сега трябва да съм там.

— Разбира се, че ще се върна с теб. Ако имаме малко късмет, ще успея да уредя да отплаваме след две седмици.

— Не мога да искам това от теб. Ти имаше своя причина да дойдеш на острова.

— Да. Ти. Същата причина, поради която се върнах в Англия. Пътувах с теб, защото нямах причина да остана там, щом си тук, и сега важи съвсем същото.

Джес замръзна от изненада, спомни си вечерта, когато разговаряха на борда на „Ахерон“ и тя го попита дали се връща вкъщи заради жена. Беше изумително да научи, че жената е била именно тя. И дълбоко затрогващо.

Алистър, изглежда, прочете мислите по лицето й. Стисна зъби.

— Знаеш, че изпитвах силна страст към теб. Не бих казал, че беше любов, но бе нещо, по-дълбоко от плътско привличане. Копнежът по теб ми даваше надежда, че отново ще открия удоволствието от секса, че ще мога да подходя към този акт с нещо по-различно от неангажираност или желание за задоволяване на физическите нужди. Трябваше да те имам, Джес, независимо от цената и усилията.

Впери поглед в него, питаше се защо не й казва, че я обича. Може би не я обичаше. Може би не можеше. Може би това, което имаха сега, бе единственото, което ще получи от него някога.

Замисли се за момент и реши, че й е достатъчно и малкото, което е готов да й даде от себе си. Обичаше го достатъчно и за двамата.

Пусна го, отдръпна се и се излегна. Отпусна се на възглавниците, вдигна ръце над главата си и изви гръб в недвусмислена подкана. Ако страстта бе единственото, което бе готов да й даде от себе си, тя щеше да я приеме.

Алистър се качи на издигнатата площадка. Възседна Джесика, притиснал ръце във възглавниците от двете й страни. Наведе глава и долепи устни до нейните.

Топъл влажен вятър повя над тях. В далечината се носеха виковете на мъжете и писъците на чайките. Бяха на открито, където всеки можеше да ги види, и това разпалваше възбудата й. Джес обви врата му с ръце и измърмори нещо от удоволствие, без да отделя устни от неговите.

— Мислех си — промърмори той, без да се откъсва от нея, — че ще се наложи да те убеждавам да се омъжиш за мен. Че това ще ми отнеме известно време. Седмици. Месеци. Може би дори години. Построих тази беседка, за да ти е трудно да избягаш, докато ти излагам доводите си.

Джесика се усмихна.

— Значи ще ме държиш в плен, за да съм принудена да те изслушам. Как щеше да ми попречиш да си тръгна?

— Може би щях да скрия дрехите ти и да те държа прикована с члена си. Пък и донесох няколко бутилки от любимия ти кларет. Знам, че ставаш много по-дружелюбна, след като изпиеш чаша-две.

— Какъв ужасен човек си! — възмути се Джес, сведе поглед и забеляза пулсиращата вена на врата му. — Направи най-лошото, на което си способен! Оттеглям съгласието си.

— Но ти не се съгласи. Предложи ми, а аз приех — подразни я Алистър и допря върха на носа си до нейния. — И нямам думи да изразя колко много означава за мен това, което направи.

— Тогава ми покажи. — Погали задната част на врата му с пръсти, както той обичаше.

— Обърни се.

Изпълни нареждането му и тръпки пробягаха по тялото й, когато се обърна с гръб към него. Алистър развърза вързанките на кръста й, след което умело разкопча копчетата на бледолилавата й рокля. Нетърпението й нарастваше, докато усещаше как пръстите му се спускат надолу. Може и да го подкачаше за ненаситния му сексуален апетит, но желанието, което тя изпитваше към него, не беше по-малко. След като бе прекарала една седмица без него заради цикъла си, сега жаждата й да го притежава беше още по-силна.

— Искам да си купиш чеиз — каза й Алистър. — Без да пестиш от каквото и да било. Не ти се сърдя, че тъжиш за Тарли, знам, че той се отнасяше добре към теб, но не искам дрехите ти да показват, че все още си в траур, когато се ожениш за мен.

Джес го погледна през рамо и кимна. Обичаше го още повече заради това.

Алистър я погали с език между лопатките.

— Бих искал да те видя в червено. И златно. Както и в яркосиньо.

— За да подхожда на очите ти. И аз бих искала това. Може би трябва да дойдеш с мен при модистката.

— Да. — Вмъкна под разтворената рокля силните си ръце и обхвана кръста й. — Ще бъдеш полуоблечена, когато ти вземат мерките. Гледката ще ми е много приятна.

— А на мен сега ще ми е много приятно да съм напълно съблечена. — Плъзна се в края на площадката и се изправи.

Алистър подпъхна възглавница под главата си и се настани по-удобно. Сгъна коляно и подпря китката си на него в отпусната и леко арогантна поза. Многобройните цветни възглавници и мрежата, опъната по стълбовете на беседката, й напомниха за историята, която му бе разказала за приключението си в пустинята и похотливия шейх.

Джесика сведе нарочно глава и се постара да изглежда смирена и покорна. Вдигна ръка и дръпна деколтето на роклята си, така че да оголи рамото си. Първо едното, а после и другото. Корсажът се закачи на гърдите й и тя спря.

— Можете да поискате откуп за мен, ваше височество — прошепна. — Парите, които ще получите за мен заедно с плячката от кервана, със сигурност ще надхвърлят удоволствието, което бихте получили, ако ме вкарате в леглото си.

Изненадата на Алистър беше очевидна. Замълча за момент, дишаше учестено, но съзнателно се опитваше да запази спокойствие. След това каза:

— Но именно вие сте причината да нападна кервана, милейди. Защо да си правя труд, ако смятах да ви върна обратно?

— Зарази богатството, което ще получите в замяна.

— Единственото богатство, което ме интересува, е между бедрата ви.

Гореща вълна заля кожата й.

Алистър вдигна властно брадичка:

— Съблечи се. Искам да те видя.

Джесика облиза сухите си устни и изчака миг, преди да му се подчини. Хвана полите си и започна бавно да ги смъква надолу, като че ли се срамуваше да му покаже тялото си, макар той да го познаваше по-добре от нея. Роклята се свлече и падна на купчинка върху дъсчения под.

— А сега и останалото — нареди й Алистър грубо.

— Моля ви…

— Не се плаши. След минути ще ти доставя такова удоволствие, каквото никога не си изпитвала в живота си — каза й и леко присви очи. — И никога повече няма да изпиташ.

Джесика пристъпваше от крак на крак и го поглеждаше крадешком. Алистър сложи ръка между краката си и безсрамно погали дългия си възбуден член. Сластолюбец до мозъка на костите си! Умел… много по-опитен, отколкото тя някога щеше да бъде. Освен ако той не компенсираше липсата й на познания. Но едва ли щеше да го стори, освен ако тя самата не го принуди. Предполагаше, че той се страхува да не я разврати повече, отколкото вече го бе направил. Джес от своя страна се страхуваше, че той ще започне да се отегчава от нея в леглото.

— Не мога да кажа същото — отвърна му тихо.

Алистър се изправи елегантно на крака, движеше се леко, с грациозността на хищник.

— Напротив, можеш.

Заобиколи я, сякаш искаше да я огледа по-добре. След това спря зад гърба й, плъзна ръце под нейните и я прегърна. С бързо и властно движение обхвана гърдите й в ръце и тя ахна от изненада.

Отпусна глава на рамото му.

— Но ти си имал толкова много любовници, които са били много по-авантюристично настроени, отколкото аз бих могла да бъда. Какво ще стане с мен, след като ми се наситиш?

— Подценяваш страстта ми към теб — прошепна, долепил устни до ухото й. Притисна я до себе си, за да усети Джесика безспорното доказателство, че е възбуден. — Виждаш ли колко съм твърд заради теб? Твърде дълго те желаех отчаяно. Никога няма да ти се наситя.

— Преди нападението представяше ли си, че спиш с мен? Мечтаеше ли си как точно ще го направиш?

— Всяка нощ — изръмжа Алистър и обхвана с пръсти настръхналите зърна на гърдите й.

Джес изви глава и притисна буза до неговата.

— Покажи ми какво си мечтаеше да направиш. Научи ме как да ти доставям удоволствие. Искам да науча всичко.

Той плъзна ръка по стомаха й, а след това между краката й.

— Значи вече не искаш да бъдеш откупена?

Джес ахна, когато пръстите му се плъзнаха в бельото й и я отвориха. С пръсти, загрубели от дърводелската работа по новото им любовно гнездо, той погали клитора й. Знаеше точно как да я докосне, за да я подлуди.

— Ако бъда откупена, кой ще потушава пожара в мен?

— Никой друг — отговори Алистър и гризна леко ухото й. — Ще кастрирам всеки мъж, който се опита да го направи.

Подлудена от натиска върху зърното си и от неочакваното проникване на дългия му пръст в ненаситната й вагина, Джесика изви бедра и изхленчи. Към първия пръст се присъедини още един, Алистър ги плъзваше в нея бавно и без да бърза. Тя пое дълбоко въздух, замаяна от топлината и аромата му.

— Моля те.

— Наведи се напред.

Джес се наведе напред и протегна ръце, за да не падне. Алистър се изправи и позволи на ветреца да погали гърба й. Свали гащите й. По кожата й бе избила пот.

— Толкова си хубава — похвали я и прокара ръце по задните й части. Обхвана вулвата й в шепа и започна да я масажира с дланта си. — Толкова влажна и набъбнала. Искаш ли членът ми да те изпълни докрай, моя прекрасна пленнице? Не изпитваш ли болезнена празнота?

Джесика се чувстваше много уязвима в тази поза, не можеше да наблюдава нито движенията му, нито изражението на лицето.

Чу шумолене на дрехи и усети, че Алистър вряза в нея широката главичка на члена си. Нямаше друго предупреждение. Сграбчи я за бедрата, дръпна я силно към себе си и заби члена си. Прониза я дълбоко с едно-единствено движение на бедрата си.

— Господи!

Завъртя бедра и стигна до края на вагината й.

— Толкова дълбоко съм проникнал в теб, Джес. Усещаш ли колко съм дълбоко?

Джесика затвори очи и издиша на пресекулки. Усещаше кожените му панталони, допрени до задната част на бедрата й и ръкавелите на ризата му, забити в тях. Погледна надолу и видя калните му ботуши. Алистър беше напълно облечен — никой не можеше да го види гол, докато тя бе разсъблечена и застанала в тази поза. Представи си каква развратна гледка биха били за някой случаен минувач и тази мисъл я възбуди още повече. Възбудена до краен предел, Джес раздвижи вагината си около пениса му. Стонът, който Алистър издаде, бе понесен от вятъра, но тя изобщо не се интересуваше дали някой ще ги чуе. Съсредоточена бе само върху онази точка, в която бяха свързани, и върху усещането за члена му, проникнал дълбоко в нея.

Алистър се размърда. Бавно и спокойно. Целенасочено. Без грубите силни тласъци, които Джес очакваше предвид позата, която бе заела. Проникваше в нея, като плъзгаше бавно плътния си член в тесния й процеп. Когато я обладаваше по този начин, направо я опустошаваше. Не бързаше. Движеше се ритмично и грациозно. С дяволска обиграност. В същото време придържаше бедрата й и натискаше, търкаше и галеше онази нежна точка. Джесика извика — беше напълно разгромена. Алистър разтвори краката й още повече и ускори ритъма. Удряше влажната й вулва с тежките си тестиси, а ритмичното пошляпване върху клитора й издигаше преживяването на съвсем нова висота. Джес се отпусна на възглавниците с отмалели ръце и вдигна бедрата си още по-високо. Сега вече нищо не пречеше на Алистър да я обладае изцяло, но той продължаваше да се движи със същия неумолим ритъм и я караше да стиска с все сила копринените завивки.

— Господи, колко си тясна така — каза й с дрезгав глас. — И толкова мокра. Искам да свърша в теб…

— Да!

— Не още. Ще те чукам, докато не мога да стоя на краката си.

Грубите му думи я възбудиха и мощна тръпка разтърси тялото й. Джес свърши бързо и се разтресе силно. Алистър изруга, докато тя притискаше члена му с пулсиращата си вагина. Задържа я неподвижно и се отърка в нея — отлагаше собственото си удоволствие. Заби с все сила пръсти в бедрата й. На нея това ужасно й харесваше. Харесваше й, че може да пречупи железния му контрол, като поеме онова, което той искаше да й даде.

Джесика се предаде и се остави напълно на оргазма. Алистър спря да я стиска толкова силно, когато усети, че тя се отпуска. Успокояваше я с нежни милувки и й шепнеше нещо. След мощния оргазъм й трябваше известно време, за да забележи, че той стои напълно неподвижен. Отвори очи, обърна глава и установи, че я гледа със стиснати зъби и изражение, което няма нищо общо с желанието.

— Какво има?

Омаята на удоволствието бързо я напусна, когато видя мрачното му лице. Гласът му беше рязък и изпълнен с гняв.

— Какви са тези белези по кожата ти?

Джес трепна, стана й много неприятно, че е видял тънките сребристи белези, които обезобразяваха кожата на дупето и горните части на бедрата й. Ако не бяха навън, на ярката слънчева светлина, сигурно никога нямаше да ги забележи. Каза му истината, макар че й беше ужасно трудно.

— Не разпознаваш ли белезите, оставени от пръчка?

— Боже мой!

Алистър се наведе над нея и закри тялото й със своето. Стискаше толкова силно, сякаш ръцете му са железни окови. С все сили искаше да я защити и да намери начин да я успокои.

— Имаш ли други белези?

— Видими не. Както и да е, те вече са без значение.

— Как да нямат значение? Къде другаде?

Тя се поколеба, повече от всичко друго искаше да оставят мъчителното минало зад гърба си.

— Къде, Джесика?

— Не чувам с лявото ухо — изрече тихо, — много добре го знаеш.

— Хадли ли е виновен за това? — попита я и допря горещото си лице до гърба й. — Господи…

— В момента не искам да мисля за това — каза тя. — Не тук. Не, докато си вътре в мен.

Алистър прокара устни по гърба й, дишаше тежко.

— Ще те накарам да го забравиш.

Джес изпъшка от облекчение, когато усети ръката му на гърдите си. Мислите й се разпиляха, понесени от океанския бриз.

— Но аз никога няма да забравя — изръмжа той.