Силвия Дей
Седем години копнеж (16)

Глава 14

Джесика се събуди с усещането, че някой плъзга твърди пръсти напред-назад по ръката й. Лежеше по корем, прехвърлила ръка през гърдите на Алистър. Усещаше тялото си тежко и болезнено, доста употребено. За известно време остана да лежи така — опитваше се да възприеме странния факт, че се е събудила до мъж. Беше учудващо приятно и затвърждаваше усещането за близост, което се бе зародило между тях, докато правеха любов.

Навън вече се стъмваше. Слънчевата светлина, която преди навлизаше през страничния отвор, вече бе намаляла. Минали бяха няколко часа, както и няколко разтърсващи оргазма. Досега не знаеше, че тялото й е способно да преживее още един оргазъм така скоро след първия, нито пък че мъжкото тяло е способно на подобна сексуална издръжливост. Понякога Бенедикт я беше обладавал повече от веднъж на нощ, но между двата акта винаги имаше разстояние от няколко часа. На Алистър му трябваше съвсем малко време, за да се възстанови… броени минути. Твърдеше, че тя е причината за това, защото много силно я желаел. Той, разбира се, бе по-млад от Бенедикт. По-млад и от нея… но тя отказваше да мисли за това.

Но най-голямото разкритие за Джес беше, че необузданата страст на Алистър вече не я плашеше. Как можеше да я плаши, когато и тя изпиваше нещо подобно към него? Благодарността, която Бет й бе казала, че ще изпита, бе само една от емоциите, които се бореха в нея. Чувствата, които изпитваше към мъжа до себе си, бяха толкова силни, че сякаш я задушаваха.

Размърда се, прехвърли крак през неговия и долепи устни до бицепса му. Алистър издаде нисък, одобрителен звук.

— Ако знаех — започна с блеснал поглед, — че сексът ще те направи толкова благосклонна, щях да те вкарам в леглото си много по-рано.

— Една седмица не е ли достатъчно бързо? — попита Джес и се стресна, когато призна на глас колко бързо е успял да пробие защитата й.

— Една седмица, предхождана от седем години — напомни Алистър, хвана ръката й, отпусната на гърдите му, и я целуна по кокалчетата. — Какво смекчи съпротивата ти и те накара да се държиш мило?

— Досега не разбирах множеството аспекти на взаимоотношенията ни. Виждах връзката ни само като излишно усложняване на обстоятелствата. Нямах представа, че любовната афера е нещо естествено за една вдовица; част от процеса на възстановяване, който й дава възможност да продължи живота си, след като е загубила съпруга си.

Алистър стисна ръката й малко по-силно.

— Това днес ли го откри?

Джесика кимна и се плъзна по-близо до него, като прехвърли половината си тяло върху неговото. Чувстваше се много добре с Алистър. В безопасност. Свободна.

— Сега вече съм готова да ти се наслаждавам изцяло, след като знам, че когато дойде време да се разделим, ще го направим с добри чувства. И аз ще бъда по-силна и по-издръжлива след това изживяване.

— Значи за теб ще бъда само едно изживяване… — Алистър прозвуча малко замислено. — Кога според теб ще настъпи моментът за приятелската ни раздяла?

Джес сви рамене:

— Нямам представа. И, честно казано, краят вече никак не ме засяга.

Променила се бе из основи в толкова много отношения. За нея Алистър щеше да бъде не само изживяване, а и приключение, заредено с толкова много възможности, колкото и пътешествието й до Антилските острови.

— А ако засяга мен? — измърмори той. Изрече думите небрежно, затова не прозвучаха тежко.

Заболя я от това, но Джес положи усилия да не го покаже. Нямаше вина, че не знае как да се държи в необвързваща връзка, а и не искаше да му дава основание да съжалява, че се е захванал с нея.

— Това са само гръмки фрази. И двамата знаем, че ти пръв ще се отегчиш от мен.

— Нека да изясним нещата. Значи ти ще ме държиш като свой любовник, докато един от нас престане да желае другия?

— Много по-добре от мен знаеш как се постъпва в подобни ситуации.

С бързо и умело движение Алистър я завъртя, така че да легне по гръб. Надигна се над нея, като държеше краката й разкрачени, и се настани между тях. Миризмата на кожата му, примесена с нейния аромат, бяха по-стимулиращи от всякога.

— Осъзнаваш ли, че отново ме предизвика? — измърка Алистър. — Този път да те омая завинаги.

Джесика вдигна поглед към него, възхищаваше се на начина, по който тъмната коса падаше около лицето му и му придава порочен, греховен вид. Прокара пръсти по извивката на едната му вежда.

— Знам, че бързо ще ти омръзне любовница, която непрекъснато се умилква около теб.

С добре овладяно завъртане на бедрата той постави главичката на пениса си до отвора на вулвата й и вкара само няколко сантиметра вътре. Джес бе влажна от спермата му, изпълнена с нея. И все пак искаше още, плашеше се от това колко много го желаеше. Алистър постави ръката си между тях, намери клитора й и го погали със съвсем леко движение. Тя въздъхна и изпъшка тихо. Усещаше болка и беше отекла, но това не можеше да я спре. Искаше да се отдаде на уменията му и на съсредоточения му стремеж да й достави удоволствие. Трябваше да намери начин да забрави разговора за края на връзката им, след като все още бе така силно влюбена в началото й.

Алистър доближи устни до нейните, изви ги в усмивка, която не смекчи решителния му поглед.

— Предизвиквам те да го докажеш.

Спусна се върху нея и вкара члена си. Джес извика, защото не очакваше такова нападение от него. Преди това той бе съвсем внимателен с нея, оставяше я да възприеме всяко усещане, преди да премине към следващото. Този път като че ли искаше твърдо и смело да заяви, че тя му принадлежи. Джесика започна да се гърчи под него, опитваше се да поеме плътния му член, с който Алистър я бе пронизал дълбоко.

— Умилквай се около мен — помоли я той мрачно. — Обсипи ме с вниманието си. Виж какво ще излезе от това.

Джес щеше да му каже, че изобщо няма желание да ускорява края на връзката им, но той започна да навлиза в нея. Колкото и плавни да бяха движенията му, бяха по-груби от предишния път. По-мощни. С всяко навлизане Алистър проникваше чак до края, галеше нервните й окончания с плътния си великолепен пенис и от този допир Джесика настръхваше цялата. Впи пръсти в гърба му и го придърпа по-близо до себе си.

Алистър докосна слепоочието й с устни, потърка буза в нейната и по него полепна потта, избила по кожата й.

— Този път, Джес — прошепна, — ще те изчукам истински. Както исках да те изчукам през всичките тези години.

Грубата заплаха, изказана с дрезгав глас, бе в пълно противоречие с нежната му целувка. Желанието й се изостри. Алистър хвана крака й в свивката под коляното и го вдигна нагоре, с което я отвори още по-широко, Джес извика при последвалия силен тласък. Усещането, че той прониква безкрайно дълбоко в нея, й достави страхотно удоволствие, граничещо с болка. Прехапа устни, за да заглуши виковете си.

— Искам да те чуя.

Подпрял длани на дюшека, Алистър поддържаше тялото си изправено с лекота. Бедрата му бяха във въздуха, което му осигуряваше пълна свобода на действие. Сега, след като бе прехвърлил крака й през горната част на ръката си и наклонил таза й, Джес бе напълно беззащитна в ръцете му. Той движеше напред-назад члена си с невероятна бързина, надигаше бедра нагоре-надолу и пляскаше тежките си тестиси в нея в бърз, възбуждащ ритъм.

— Кажи ми колко много ти харесва — шепнеше й, — колко добре се чувстваш…

Тихи стенания на удоволствие се изтръгваха от гърдите на Джесика и я заливаха безметежно. Алистър я обгръщаше със силното си тяло, властваше над нея, не й позволяваше да мисли за нищо, освен него. Всичко, което до този момент й бе служило за опора, изчезваше, бяха й останали само първичното желание и страстният копнеж. Сливаше се с мъжа, който я обладаваше така, сякаш му принадлежи, с всяка клетка от тялото си.

— Джес — простена Алистър. Пот капеше от косата му, докато я приковаваше с бедрата си. — Никога няма да се уморя от това. От теб. Господи… Мисля, че никога няма да спра.

— Не спирай. — Джес прехвърли свободния си крак през бедрата му и го обхвана така, че тялото й да се пригоди към забързания му ритъм. — Не спирай.

Наближаващият оргазъм докосваше кожата й като пламък; шепотът, изпълнен с наслада, разрушаваше черупката, в която бе живяла цял живот. Необузданата сила, с която той правеше любов, я разтърси до дъното на душата й и я остави беззащитна срещу непреклонната обсада, с която Алистър се опитваше да превземе чувствата й. Усещаше, че започва да се предава; очите й смъдяха от напиращи сълзи.

Със сините си очи, които трескаво светеха в полумрака, Алистър наблюдаваше как тя се разпада под него. Джес се разтресе от силата на оргазма; простена, когато той вкара члена си още по-дълбоко и завъртя бедра, за да притисне клитора й. Така я накара да свърши отново и отново, и отново…

Джесика обви ръце около врата му и се надигна към него. Целуна го силно и трескаво, защото имаше нужда да го почувства до себе си. Раздвижи набъбналата си вагина около пулсиращия му пенис и го подкани да започне да се движи отново.

Алистър пусна крака й, повдигна я към себе си, плъзна ръце под раменете й и я прегърна силно. Прокара устни по бузата й. Дишаше тежко и дъхът му обливаше с горещина ухото й.

— Мой ред е — изръмжа, стисна раменете й и натисна силно. — Дръж ме.

Джес притисна лице до потните му гърди и се хвана за него — поемаше усещането за тялото му, допряно до нейното. Приятното търкане, предизвикано от силните му тласъци, почти я накара да свърши отново, но устоя, защото искаше да стане свидетел на неговия оргазъм. Алистър цял следобед бе съсредоточил вниманието си върху нея и беше възпирал сексуалния хищник, който живее в него. Но сега, изглежда, най-после губеше железния си контрол и силата на страстта му издаваше, че емоциите, които изпитва, са не по-малко дълбоки от нейните.

Джес усети, че го обзема напрежение, и чу как Алистър скърца със зъби, докато се опитва да се пребори с него.

— Свърши в мен — подкани го, докато мощните тласъци продължаваха. Всичките й задръжки бяха паднали, стопени от пламенната му страст, и сега се бе превърнала в жена, достатъчно смела и похотлива, за да изговори страстните думи, които го възбуждаха до полуда. — Толкова ми е хубаво с теб… толкова хубаво…

— По дяволите — изруга Алистър през зъби и членът му набъбна в нея.

Първата плътна силна струя я накара да ахне от удоволствие. Той се извиваше, долепил тяло до нейното; разтърсваше се при всеки тласък, стиснал в ръце завивката на леглото.

Свършваше силно и дълго, а в това време произнасяше името й и търкаше главата и тялото си в нея, като че ли искаше да я маркира с миризмата си. Джес прие всичко това. Държеше Алистър в обятията си, докато той се тресеше, както тя бе правила допреди малко. Беше като котва насред бурята за него.

 

 

Алистър прокарваше неспокойно пръсти по повърхността на дървената маса в капитанската каюта, вперил поглед в Джесика, която разговаряше с капитана по време на вечерята. Беше облякла рокля с висока яка, за да прикрие следите от ухапването на Алистър. Нежният сивкаво-розов нюанс на копринената й дреха напомняше, че е вдовица. С пламнали бузи и отекли от целувките му устни Джес изглеждаше сексуално задоволена, както беше очаквал. Очите й светеха, гласът й бе гърлен, а изразителните движения на ръцете й бяха по-чувствени и грациозни отпреди. Никога преди не я беше виждал така спокойна и красива. И все пак удоволствието от това постижение бе помрачено от тревогата му.

Беше луд по нея, никога досега не се бе влюбвал така силно в жена. Но тя изглеждаше много по-сдържана и спокойна от него. Днес бъдещето му се бе променило драстично. Всичко, което до този момент бе смятал за твърдо установено: положението му на ерген; свободата да идва и да си отива, когато пожелае; способността да отбягва обществото, когато и както поиска… всичко това вече не съществуваше. От този момент нататък Джесика щеше да определя пътя му, защото той не можеше да продължи да живее без нея. Откритието го потресе. Отдавна знаеше, че съдбата е предопределила тя да е негова, но до този следобед не бе осъзнал, че това ще продължи до края на живота му.

Алистър въздъхна дълбоко и прокара грубо ръка през косата си. Джес погледна към него над ръба на пълната си с вино чаша и се намръщи. Той махна нетърпеливо с ръка, за да й даде знак, че няма за какво да се тревожи.

Беше получил от нея повече, отколкото се бе надявал. Щедростта, с която се раздаваше в леглото, бе многократно по-ценна от удоволствието да получи тялото й. Джесика не задържаше нищо в себе си. Сълзи, усмивки, предизвикателен шепот… По гърба му бяха останали следи от ноктите й, но вътрешните рани го боляха много повече. Докато той я любеше, Джес му бе позволила да види всяка нейна емоция, а това познание го правеше болезнено уязвим. В момента, когато той достигаше върха на оргазма си, тя го прегръщаше с все сила и раните вътре в него ставаха все по-дълбоки.

Как, по дяволите, можеше да стои пред него толкова спокойна и самоуверена след всичко, което бяха преживели следобеда? Струваше му се, че тя не съзнава последиците от случилото се, но много добре знаеше, че не може да е така. Джесика не беше от жените, които правят безразборен секс. За нея връзката трябваше да съществува на две нива — емоционално и физическо. Нямаше начин случилото се да не я е засегнало по-дълбоко, отколкото показваше, но проклетото й непоколебимо безукорно поведение я прикриваше твърде добре. А той междувременно се разпадаше по шевовете и по никакъв начин не можеше да го прикрие.

Стори му се, че стените на капитанската каюта го притискат. Не му достигаше въздух, стана му прекалено топло. Пъхна пръст между връзката и врата си, за да облекчи усещането, че се задушава.

Вечерята продължи цяла вечност. Отказа обичайната чаша портвайн и се извини веднага щом беше прилично да го стори. Усмихна се едва забележимо на Джесика и побягна. Когато стигна до главната палуба, си пое дълбоко въздух, вдиша чистия морски бриз, стисна здраво планшира и зачака. Надяваше се да постигне равновесие.

— Господин Колфийлд.

Затвори очи, когато чу гласа на Джесика. Докато живите образи от изминалия следобед пробягваха в съзнанието му, осъзна грешката си. Тя беше тук, в главата му, не можеше да избяга от нея.

— Ти… Всичко наред ли е?

Алистър впери поглед в океана и кимна.

Тя застана до него. Двамата дълго наблюдаваха удълженото отражение на луната във водата.

— Беше толкова мълчалив по време на вечерята.

— Извинявай — отговори автоматично, без да се замисли.

— Бих искала да знам какви мисли занимаваха съзнанието ти.

— Мисли за теб.

— Така ли? — Джес се наклони към него. — Това не е голям комплимент, изглеждаше много мрачен.

— Замислен — поправи я Алистър, въпреки че пред себе си бе готов да признае, че е мрачен. Което не му беше присъщо. Прехраната му — както в миналото, така и сега — често зависеше от способността му да не изразява никакви емоции. — Не завършихме разговора си за сутрешния скандал на палубата.

Джесика вирна брадичка и си пое дълбоко въздух.

— Не отказвам да отговоря на въпросите ти — започна, — но искам да те попитам нещо. Наистина ли искаш да задълбаеш в тъмните страни на миналото ми? Честно казано, бих предпочела да мислиш за мен като за романтична личност, а не като за наранен и увреден човек.

— Това ли е единственото, което искаш в замяна? — попита напрегнато Алистър. Вътрешно кипеше от гняв, защото не искаше да съществува каквато и да е дистанция помежду им. — Да виждам само повърхността, но не и това, което се крие под нея?

— Не — отвърна тя и нежно постави ръка върху неговата. Алистър бързо я хвана, а тя го погледна право в очите. — Има много неща, които бих искала да знам за теб. Всъщност ми се иска да знам всичко.

— Защо?

Между веждите й се вряза лека бръчка. Беше прекрасна обляна от лунната светлина — златната й коса изглеждаше сребриста, кожата й бе добила перлен отблясък. В нея се бе появила нова мекота, която Алистър не бе забелязал до този момент. Питаше се дали е била там и по време на вечерята, или се е появила сега, защото останаха само двамата. Тази мисъл още повече развали настроението му. По дяволите, не можеше да се моли за вниманието й.

— Защото ти ме изненадваш — отвърна Джес тихо. — Точно когато реша, че може би съм те опознала, ми показваш друга страна от себе си, напълно неочаквана.

— Например?

Джесика притвори клепачи и гъсти мигли засенчиха погледа й.

— Когато пое щурвала, например. Когато организира пикник на палубата… И когато си тръгна от каютата ми онази нощ.

Алистър кимна.

Джес прехапа долната си устна, след което бързо я пусна, като че ли бе забелязала собствения си нервен жест и веднага го бе отхвърлила.

— Не разбирам защо си в такова настроение. Да не би да си недоволен от мен?

— Ако бъда още малко по-доволен, ще загубя и остатъка от здравия си разум. — Преплете пръсти в нейните.

Джесика пое въздух бавно и дълбоко и едва тогава заговори:

— Баща ми вярваше, че когато става въпрос за възпитанието на деца, пръчката е дар от бога.

— Наистина ли? — възкликна напрегнато Алистър.

— Достатъчно е да кажа, че нищо не ми бе спестено. Затова и не съм разглезена — отговори Джес и стисна ръката му още по-силно. — Ето защо не мога да понасям насилниците, особено онези, които се нахвърлят върху деца.

Кръвта му закипя от гняв.

— Значи това са последствията, за които говореше онзи ден? Биели са те, когато не си се държала добре. Хадли ли го правеше?

— Сега, като си спомня миналото, мисля, че бях непослушно дете.

— Това се оправя с търпение, а не с бой. Знаеш го.

— Миналото си е минало — отвърна Джес с желание да прекрати разговора.

— Но нищо не е забравено — възрази Алистър и пристъпи към нея. — Днес беше объркана. И неприятното изживяване продължава да те измъчва.

— Може да се каже — съгласи се Джесика и го дари с мила, но плаха усмивка, която заби поредния пирон в ковчега му. — Но днес осъзнах, че съм станала по-силна, и се поздравих за това. Въпреки огромните усилия на Хадли все още съм способна да се възхищавам на необикновеното ти отношение към живота и към проблемите, пред които си изправен. Все още съм способна да ти се наслаждавам без задръжки.

Като че ли нещо притисна гърдите на Алистър.

— Бунтуваш се срещу Хадли. Отдаде ми се, защото той никога не би одобрил постъпката ти, така ли?

— Не, това беше проява на тържество, защото мнението на Хадли по въпроса изобщо не ме интересува. Вече не. Едва ли можеш да разбереш колко разтърсващо бе да осъзная, че в крайна сметка той никога не е упражнявал абсолютен контрол над мен. Че съм успяла някак си да съхраня част от своята индивидуалност. Пожелах те като човек със свободна воля.

— Повлия ли на решението ти откритието, че като стана твой любовник, ще ти помогна да преодолееш страданието по смъртта на Тарли?

Никак не му хареса горчивината, която се прокрадна в тона му, но стомахът му се беше свил болезнено и Алистър не можеше да се преструва на безгрижен. Изглежда, напълно отговаряше на всички цели на Джесика, но тя отказваше да му довери сърцето си, което бе най-важно за него. Искаше му се да изпитва удовлетворение от факта, че чрез него тя ще преодолее мъката си, но за Алистър не беше достатъчно да й помогне да забрави Тарли и Хадли. Не и след като бе преживял такава съществена промяна и животът, който бе водил досега, бе останал зад гърба му завинаги.

— Алистър… — Джес се извърна рязко и стисна планшира със свободната си ръка. Беше изправила гръб и вирнала високо глава. Позата й изразяваше открито предизвикателство, което привлече вниманието му и го възбуди. — Струва ми се, че искаш да кажа нещо, каквото и да било, което да намали уважението ти към мен и да ти даде основание да се отдръпнеш.

Да се отдръпне? Самата идея беше абсурдна. Вече бе пристрастен към чистото, невинно усещане за близост, което бе открил в леглото с нея. Беше способен да се отдръпне от нея точно толкова, колкото и да промени факта, че се е родил последен в семейството. През целия си живот се бе борил да не зависи от обстоятелствата, а сега нямаше как да избяга от тях.

— Какво толкова би могла да ми разкриеш, та да намали привързаността ми към теб? Моля те, кажи ми, така ще знам какво да крия от теб, за да не загубиш интерес към мен. Разбира се, след като фактът, че съм проституирал, не успя да го постигне, може би само приличното ми поведение би те отблъснало. Може би съм ти полезен само защото има нещо тъмно в мен.

— Престани! — изсъска Джес и го погледна със свити очи. — Не искам да ми говориш по този начин.

— Приеми извиненията ми. Да не би да навлязох прекалено навътре в неща, които са неприемливи за теб? Може би искаш любовникът ти да се отклонява съвсем леко от общоприетото?

Джесика издърпа ръката си от неговата и се обърна.

— Ще се видим утре сутрин, Алистър. Надявам се, че ще бъдеш в по-добро настроение, след като се наспиш добре.

— Не ме отпращай така — сопна й се. Едва удържаше желанието си да я задържи насила. Никога не би използвал физическа сила срещу нея, особено сега, когато знаеше на какво е била подложена в детството си.

Джесика се извърна към него.

— Поведението ти е непоносимо. Грозно. Не знам защо постъпваш така.

— Винаги съм вярвал, че мога да постигна всичко, което искам, стига да се трудя достатъчно здраво; стига да правя необходимите жертви, да сключвам сделки с дявола, да правя компромиси, да плащам невероятно големи суми… Мислех, че всичко е възможно и мога да го постигна. — Опита се да заглуши гласа в главата си, който го караше да внимава и да мисли за себе си. — Но сега съм изправен пред единственото нещо, което желая повече от всичко на света, и знам, че не мога да те подкупя, да те придумам или да те принудя да ме приемеш. Безсилието е нещо, което не мога да приема. Кара ме да изпускам нервите си и ме обезсърчава.

Тънки бръчици се врязаха около плътните й устни.

— Какво имаш предвид?

— Искам да започнеш да мислиш за връзката ни като за нещо безпределно, а не ограничено във времето. Искам да се опиташ да си представиш безкрайна поредица от дни като днешния. Сутрини, в които се будиш в прегръдките ми. Нощи, в които съм в теб. Представи си как се разхождаме заедно в Хайд парк и танцуваме валс пред висшето общество.

Джесика вдигна изящната си ръка и я допря до гърлото си.

— Ще бъдеш нещастен.

— Да, ако не съм с теб.

Алистър скръсти ръце. Силен порив на океанския вятър разроши косата му. Сега той се държеше бунтарски и предизвикателно.

— Съжалявам, че не поставих тези условия още в началото. Говорех за връзката ни като за нещо, което ще продължи кратък период от време. Но намеренията ми — нуждите ми — се промениха.

— Не съм сигурна, че напълно разбирам намеренията ти — каза Джесика предпазливо. — За какво ме молиш?

— Ти каза, че вече не те интересува какъв ще е краят, но все още смяташ, че той е неминуем. Ще ми се да мислиш, че бихме могли да го избегнем.

— Струва ми се, че и двамата се съгласихме да останем любовници, докато единият от нас загуби интерес към другия. Какво повече можем да направим?

— Да поработим върху това между нас — заяви Алистър и с нетърпелив жест посочи разстоянието помежду им, — вместо да го оставим да увехне и да умре. Когато възникнат проблеми, да се опитаме да ги решим. А ако привличането между нас започне да гасне, да намерим начин да го разпалим отново.

Джесика облиза долната си устна.

— Как би нарекъл такава уговорка?

Алистър се опита да потисне тревогата, която заплашваше да отнеме гласа му.

— Според мен — започна равно — това се нарича ухажване.