Джонатан Суифт
Пътешествията на Гъливър (6)

ГЛАВА IV

Описва се Мендедо, столицата на Лилипутия, заедно с двореца на императора. Разговор между автора и главния секретар на личния кабинет на императора върху делата на империята. Авторът предлага да помогне на императора във войните му

Първата ми молба, след като получих свободата си, бе да ми се разреши да разгледам столицата Мендедо. Императорът лесно се съгласи да я удовлетвори, но при условие, че няма да нараня никого от жителите, нито да повредя къщите им. Населението бе предупредено с прокламация, че възнамерявам да посетя града. Стената, която го заобикаля, е два фута и половина висока и най-малко единадесет инча широка, така че карета с коне може да се движи безопасно по цялото й протежение; тя е защитена със здрави кули, разположени на десет фута една от друга. Прекрачих над голямата западна врата, стъпвайки съвсем леко, и полуизвърнат настрани, минах по двете главни улици по жилетка, за да не повредя покривите и стрехите на къщите с полите на жакета си. Вървях най-предпазливо, за да не смачкам някои закъснели по улиците, макар че бе издадена много строга заповед всички да стоят в къщи, защото иначе се излагат на опасност на своя собствена отговорност. Таванските прозорци и покривите на къщите бяха отрупани с хора — стори ми се, че за пръв път в пътуванията си виждам толкова гъсто населен град. Той представлява правилен квадрат и всяка страна на крепостната стена е петстотин фута дълга. Двете главни улици, които се пресичат на кръст и го разделят на четири квартала, са пет фута широки. Другите улици и улички, в които не можех да вляза, а само разгледах, както минавах покрай тях, са широки от дванадесет до осемнадесет инча. Градът побира петстотин хиляди души. Къщите имат от три до пет етажа. Градът е добре снабден с магазини и пазари.

Императорският дворец е точно в средата на града, където се пресичат двете главни улици. Обграден е с два фута висока стена, която е на двадесет фута от сградите. Негово величество ми бе разрешил да прекрача тази стена и понеже между нея и двореца има голямо пространство, лесно можех да го разгледам от всички страни. Външният двор е квадрат със страни, дълги четиридесет фута, и в него има още два други двора; в най-вътрешния се намират кралските покои, които много желаех да видя; но това се оказа извънредно трудно, защото големите порти между дворовете бяха високи едва осемнадесет инча и седем инча широки. А сградите във външния двор бяха най-малко пет фута високи и беше невъзможно да ги прекрача, без да им нанеса огромни повреди, макар стените им да бяха здраво изградени от дялан камък и четири инча дебели. Императорът много искаше да видя великолепието на двореца му; но аз успях да го разгледам едва след три дни, през което време сякох с ножа си най-високите дървета в кралския парк, който се намира на около сто ярда от града. От тези дървета направих две табуретки, всяка около три фута висока и достатъчно здрави да издържат тежестта ми. След като повторно предупредиха хората да останат по домовете си, отново минах през града и отидох до двореца, носейки в ръце двете си столчета. Когато дойдох до края на външния двор, аз се качих на едно столче, като взех другото в ръка; прехвърлих го над покривите и леко го сложих в пространството между първия и втория двор, което беше осем фута широко. После много лесно се прехвърлих от едното столче на другото и вдигнах първото с помощта на една пръчка, извита на края като кука. По този начин стигнах до най-вътрешния двор, легнах на едната си страна и приближавайки лице до прозорците на средните етажи — те бяха оставени нарочно отворени, — можах да зърна най-разкошните стаи, които човек може да си представи. Там видях също императрицата и младите князе, всеки в отделен апартамент, заобиколен от главните си придворни. Нейно императорско величество благоволи да ми се усмихне много мило и подаде през прозореца ръката си да я целуна.

Но аз не трябва да избързвам и да давам на читателя повече описания от този род, защото съм ги изложил в едно голямо съчинение, почти готово за печат; то съдържа общо описание на цялата империя от основаването й през царуването на дълга редица владетели и в него поотделно се разказва за техните войни, политика, закони, наука и религия; за растенията и животните на страната, за особените й нрави и обичаи, както и за други любопитни и полезни неща. Главното ми намерение сега е да разкажа събитията, които се случиха в страната по време на близо деветмесечното ми пребиваване там, както и случките, засягащи лично мен.

Една сутрин, около две седмици след като бях освободен, Релдресъл, главният секретар на личния кабинет (така го титулуваха), дойде в дома ми, съпровождан само от един слуга. Заповяда каретата му да го чака на известно разстояние и помоли да го приема на едночасова аудиенция; съгласих се с готовност заради високия му сан, личните му качества, както и заради многобройните услуги, които ми бе правил, когато отправях молби до кралския двор. Предложих му да легна, така че да може по-удобно да ми говори на ухото; но той предпочиташе да го държа в ръка през време на разговора. Най-напред ме поздрави с освобождаването ми; каза, че можел да се смята заслужил в това отношение, обаче добави, че ако сегашното състояние на нещата в кралския двор не било такова, аз вероятно нямало да получа свободата си тъй скоро. „Защото — рече той, — колкото и цветущо да изглежда нашето положение на чужденците, ние имаме да се справим с две много големи злини: дълбоко вътрешно разединение и опасност от нахлуването на един страшно мощен неприятел. Колкото до първата опасност, трябва да кажа, че вече повече от седемдесет луни в империята съществуват две борещи се партии, известни като Трамексан и Сламексан — имена, дадени им поради високите или ниски токове на обувките, по които се отличават едни от други. Твърди се наистина, че високите токове били по-съобразни с нашето някогашно телосложение; но както и да е, негово величество е решил да назначава в правителството и на всички длъжности, които той раздава, само хора с ниски токове; не може да не сте забелязали това и особено факта, че императорските токове на негово величество са по-ниски най-малко с един дрър от токовете на когото и да било в двора (дрър е мярка, равна на една четиринадесета част от инча). Между привържениците на двете партии се е разгоряла такава вражда, щото те ни ядат, ни пият заедно, нито говорят помежду си. По нашите пресмятания трамексанците, тоест онези, които носят високи токове, ни надминават по брой, но силата е изцяло в наши ръце. Имаме опасения, че у негово императорско височество престолонаследника има известни тежнения към високите токове;

поне можем ясно да забележим, че един от токовете му е по-висок от другия, поради което малко накуцва. И така, посред тези тревоги за вътрешното положение заплашва ни нападение от остров Блефуску, другата велика империя на света, която е почти толкова обширна и мощна, колкото империята на негово величество. Защото нашите философи не вярват на онова, което чухме от вас — че на земята имало и други кралства и държави, обитавани от човешки същества с вашия ръст; те по-скоро предполагат, че сте паднали от Луната или от някоя звезда, тъй като е сигурно, че стотина души с вашата големина биха унищожили за кратко време всички плодове и добитък във владенията на негово величество. Освен това в нашата история, която датира от шест хиляди луни, никъде не се споменава за други земи освен за двете големи империи Лилипутия и Блефуску. От тридесет и шест луни насам тези две мощни държави, както бях почнал да ви разказвам, воюват упорито помежду си. Войната е започнала по следния повод, Знае се, че първоначално обичаят е бил, когато се ядат яйца, да се чупят откъм тъпия връх. Но веднъж дядото на сегашния император, още като момче, счупил яйце по установения древен обичай и случайно си порязал пръста. Тогава баща му, императорът, издал указ, с който заповядал под страх на строго наказание всичките му поданици да чупят яйцата откъм острия връх. Народът силно негодувал срещу тези закони — от историята научаваме че по тази причина са избухнали шест бунта, при които един император загубил живота си, а друг — престола си. Кралете на Блефуску постоянно подклаждали тези размирици; а след потушаването им изгнаниците всякога намирали убежище в тяхната империя. Според пресмятанията общо единадесет хиляди души в различни времена са предпочели да умрат, отколкото да чупят яйцата откъм острия край. Стотици дебели томове са издадени по този спор; но книгите на тъповръхците отдавна са забранени и всички привърженици на партията са лишени със закон от правото да заемат държавна служба. По време на тези смутове императорите на Блефуску често протестирали чрез своите посланици и ни обяснявали, че сме създавали религиозен разкол, като нарушаваме основното учение на нашия велик пророк Лъстрог, което се съдържа в петдесет и четвъртата глава на Бръндрекъл (това е техният коран). Счита се обаче, че те просто изопачават текста, тъй като той казва буквално следното: «Всички правоверни трябва да чупят яйцата от удобния край»; а кой е удобният край, по моето скромно мнение всеки сам трябва да реши по съвест или поне това да бъде определено от носителя на върховната власт. Сега обаче изгнаниците-тъповръхци са добили тъй силно влияние в двора на императора на Блефуску и получават такава помощ и насърчение от своята партия тук, че от тридесет и шест луни насам между двете империи продължава да се води — с успех ту за едната, ту за другата страна — кръвопролитна война. През това време ние сме изгубили четиридесет големи бойни кораба и много по-голям брой по-малки плавателни съдове, както и тридесет хиляди от най-добрите си моряци и войници; а загубите, понесени от неприятеля, са по-големи и от нашите. Както и да е, сега те са съоръжили многобройна флота и се готвят да направят десант на нашите брегове. Затова негово императорско величество, който има голямо доверие във вашата храброст и сила, ми заповяда да изложа положението на нещата пред вас.“

Помолих секретаря да изрази пред императора моите верноподанически чувства и дълбоко уважение и да му съобщи, че на мен като чужденец не подобава да се намесвам в борбата между партиите, но че съм готов о риск на живота си да защищавам неговата личност и държавата му срещу всички нападатели.