Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gulliver’s Travels, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Със съществената помощ на Мирела.

 

 

Английска Второ издание

Редактор Жени Божилова

Технически редактор Радка Пеловска

Коректорки Людмила Стефанова, Петя Калевска

Излязла от печат март 1979

Цена 1.02 лв.

ДИ „Народна култура“ — София ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София ул. „Ракитин“ 2

ПЪТУВАНЕ ДО ЛИЛИПУТИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО БРОБДИНГНАГ

ПЪТУВАНЕ ДО ЛАПУТА, БАЛНИБАРБИ, ЛЪГНАГ, ГЛЪБДЪБДРИБ И ДО ЯПОНИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО СТРАНАТА НА ХОИНЪМИТЕ

Jonathan Swift GULLIVER’S TRAVELS Dent, 1944, London

Translated by Theodora and Bojan Athanasvl Edited bu Jenny Bozhilova Publishing House NARODNA KULTURA Sofia, 1979

История

  1. — Корекция
  2. — Отделяне на предговора като самостоятелно произведение
  3. — Добавяне

ГЛАВА II

Описание на темперамента и нрава на лапутците. Авторът разказва за тяхната наука. За краля и неговия двор. Как е приет авторът. Страховете и тревогите, на които се поддават жителите. Авторът говори за жените

Като слязох от седалката, заобиколи ме тълпа, но тези, които стояха най-близо, изглежда, бяха от по-знатните. Те ме гледаха много учудени; всъщност не останах по-назад от тях, тъй като дотогава никога не бях виждал смъртни, тъй странни по телосложение, облекло и физиономия. Главите им бяха наклонени или надясно, или наляво; едното око бе обърнато навътре, а другото право нагоре към зенита. Горните им дрехи бяха украсени с образа на слънцето, с луни и звезди, преплетени с цигулки, флейти, арфи, тромпети, китари, клавесини и още много музикални инструменти, неизвестни у нас в Европа. Тук-таме забелязах мнозина, облечени като слуги, всеки от които държеше в ръка къса пръчка, на чийто край бе завързан като млатило надут мехур. В мехурите имаше малко сушен грах или дребни камъчета (както ми съобщиха по-късно). С тези мехури те от време на време леко удряха застаналите близо до тях хора по устата и ушите, но тогава не можех да схвана смисъла на този обичай. Изглежда, мисълта на тези хора е толкова погълната от дълбоки разсъждения, че нито могат да говорят, нито внимават какво правят другите, ако не ги стряскат чрез външно докосване по говорните и слуховите им органи;

ето защо онези, които са достатъчно богати, винаги имат между слугите си „плескач“ (на техния език се казва климеиол); и никога не излизат и не ходят на гости без него. Работата на този слуга е, когато двама или повече се съберат, леко да плесне с мехура устата на този, който ще говори, и дясното ухо на онзи или онези, към които се обръща. „Плескачът“ е нает също да придружава господаря си, когато се разхожда, и при случай леко да го потупва по очите; защото оня винаги е толкова погълнат в размисъл, че има явна опасност да падне във всяка зяпнала яма и да си удари главата о всеки изпречил се стълб; а из улиците да се блъска в другите хора или те да го блъснат в канавката.

Налагаше се да дам на читателя тези сведения, без които той би бил в същото недоумение като мен и не би могъл да разбере поведението на тези хора, докато ме водеха по стълбите за горния край на острова, към кралския дворец. Докато се изкачвахме, те няколко пъти забравяха какво има да вършат и ме оставяха сам, докато „плескачите“ отново възбудят паметта им; защото чуждестранният вид на облеклото и лицето ми сякаш ни най-малко не ги засягаше, нито пък виковете на простолюдието, чиито мисли и умове не бяха така обременени.

Най-после влязохме в двореца; въведоха ме в тронната зала, където видях краля, седнал на престола си, от двете страни на който стояха най-високопоставени личности. Пред трона имаше голяма маса, отрупана с глобуси, сфери и всякакви математически уреди. Негово величество не ни обърна никакво внимание, макар при влизането ни да се вдигна голям шум поради това, че там се събраха всички, свързани с царския двор. Но в този момент той бе дълбоко замислен върху разрешаването на една задача;

и ние чакахме повече от час, докато му се удаде да я реши. От двете му страни стоеше по един млад паж с плескало в ръка; когато видяха, че не е зает с работа, един от тях леко го плесна по устата, а другият по дясното ухо; при което той се стресна, като човек, събуден внезапно, и като погледна към мен и хората, с които бях, спомни Си защо сме дошли, тъй като бе вече предизвестен. Той каза няколко думи; тогава един младеж с плескало бързо дойде при мен и леко ме удари по дясното ухо; но аз, доколкото можех, със знаци показах, че нямам нужда от подобен инструмент; а това, както узнах впоследствие, дало повод на негово величество и на целия кралски двор да имат много лошо мнение за умствените ми способности. Кралят, доколкото можах да отгатна, ми зададе няколко въпроса и аз му отговорих на всички езици, които знам. Когато стана ясно, че нито аз ги разбирам, нито те можеха да ме разберат, по негова заповед ме заведоха в една стая в неговия дворец (тъй като този владетел засенчваше всичките си предшественици по гостоприемството си към чужденци), където определиха двама души да ми прислужват. Донесоха вечеря и четирима благородници, които си спомням, че видях застанали много близо до краля, ми направиха честта да вечерят с мен. Сервираха две менюта, по три различни ястия от всяко меню. Първото се състоеше от овнешка плешка, изрязана във формата на равностранен триъгълник, парче говеждо — във форма на ромбоид, и един суджук — във форма на циклоид. Второто меню беше: две патици с криле и крака, привързани така, че да добият формата на цигулки, салами и кървавици, които приличаха на флейти и обои, и телешки гърди във формата на арфа. Прислужниците режеха хляба на конуси, цилиндри, паралелепипеди и разни други геометрични тела.

Докато вечеряхме, аз си позволих да попитам за названията на някои неща на техния език; и тези благородници с помощта на „плескачите“ си на драго сърце ми отговаряха, надявайки се да възбудят възхищението ми с големите си способности, ако се науча да разговарям с тях. Скоро можех да си поискам хляб, питие или каквото друго ми трябваше.

След вечеря гостите ми си отидоха и по заповед на краля при мен пратиха един човек, придружен от „плескач“. Той донесе перо, мастило, хартия и три-четири книги, като със знаци ми даде да разбера, че е пратен да ме учи на техния език. Седяхме заедно четири часа, през което време записах цели колони от думи с превода срещу всяка дума. Също така опитах се да науча няколко къси изречения. Защото учителят ми заповядваше на един от слугите ми да донесе нещо, да се обърне, да се поклони, да седи на стол, да стои прав или да ходи и тъй нататък. След това записвах изречението. Той също така ми показа една от книгите си с изображения на слънцето, луната, звездите, знаците на зодиака, тропиците и полярните кръгове, както и названията на много геометрични фигури и тела. Каза ми имената на всички музикални инструменти и ми ги описа; също така ми даде музикални термини, отнасящи се до начина, по който се свири на всеки от тях. Когато той си отиде, наредих всички думи с обясненията им в азбучен ред. И така за няколко дни благодарение на много силната си памет добих известна представа за езика им. Думата, която значи хвърчащ или плаващ остров, в техния език е Лапута; но истинската й етимология никога не можах да открия, „Лап“ на остарелия език, който вече не се използува, значи висок, а „унтух“ — губернатор;

оттам, казват, било произлязло името Лапута, видоизменена форма от „лапунтух“. Но не одобрявам тази етимология, която ми се вижда много пресилена. Осмелих се да предложа на учените едно мое предложение — че Лапута е било „квази лапутед“; като „лап“ всъщност значи играта на слънчевите лъчи върху морето и „утед“ — крило; което обаче не искам да налагам, а ще го предложа на преценката на читателя.

Като видяха колко лошо съм облечен, хората, на които кралят ме бе поверил, заръчаха на другата сутрин да дойде шивач и да ми вземе мярка за нов костюм. Този майстор вършеше работата си по начин, различен от възприетия в Европа. Той първо измери височината ми с квадрант, а след това с линия и пергел описа размерите и контурите на цялото ми тяло; всичко това нанесе на лист хартия и след шест дни донесе дрехите ми — много лошо ушити, без всякаква форма, защото сбъркал една цифра в изчисленията. Но се утешавах с това, че както сам видях, подобни грешки, изглежда, ставаха често и не им се обръщаше особено внимание.

Докато бях затворен в стаята си, защото нямах дрехи и поради неразположение, което ме задържа там още няколко дена, аз много разширих речника си; и когато следващия път отидох при краля, разбрах много от онова, което той каза, и някак си му отговорих. Негово величество бе дал нареждане островът да се придвижи на изток-североизток точно над Лагадо, главния град на цялото кралство, който се намира долу на твърда земя. Той бе отдалечен на около деветдесет левги и пътуването ни трая четири дни и половина. Ни най-малко не усещах движението на острова във въздуха. На втората сутрин към единадесет часа самият крал заедно с всичките благородници, царедворци и служители настроиха музикалните си инструменти и свириха на тях в продължение на три часа без прекъсване; така че бях съвсем замаян от шума;

и никак не можех да отгатна значението на всичко това;

но по-късно учителят ми ме осведоми. Той каза, че ушите на хората на техния остров били пригодени да чуват музиката на небесните сфери, които свирели в определени периоди; и всички от кралския двор сега били готови да участвуват в концерта, всеки с оня инструмент, на който свири най-добре.

По време на пътуването ни за столицата Лагадо негово величество заповяда островът да спира над някои градове и села, откъдето имало вероятност да получи прошения от поданиците си. За тази цел спускаха няколко върви, с прикрепени на края малки тежести. На тези върви хората нанизваха молбите си, които веднага биваха издигани, подобно хартийките, закрепяни от учениците на края на връвта, която държи хвърчилата им. Понякога отдолу получавахме вино и храна, които издигаха със скрипци.

Познанията ми по математика много ми помогнаха да усвоя фразеологията им, която до голяма степен беше заимствувана от тази наука и от музиката, от която също разбирам. Мисълта им винаги намираше израз в линии и числа. Например ако възхваляват красотата на жена или някое друго животно, те я описват с ромбове, кръгове, паралелограми, елипси и други геометрически термини;

или пък с думи, заети от музиката, които няма защо да споменавам. В кралската кухня видях всякакви математически и музикални инструменти, по чиято форма нарязват месото, поднасяно на трапезата на негово величество.

Къщите им са лошо построени, стените наклонени, без нито един прав ъгъл в стаята; този недостатък произлиза от презрението им към практическата геометрия, която смятат за твърде проста и механична, а указанията, които дават, са твърде сложни и за най-интелигентните работници; поради което постоянно Стават грешки. Макар много умело да използуват хартията и да боравят с линията, молива и пергела в обикновените действия и в ежедневието си, не съм виждал хора, по-тромави, непохватни и несръчни; нито пък съм срещал тъй мудни и объркани в понятията си хора във всички останали области освен математиката и музиката. Те не умеят да разсъждават и са склонни да спорят най-разпалено; освен ако се случи да са прави, което е рядкост. Въображението, фантазията и изобретателността са им съвсем чужди, а пък и в езика им няма думи, които да изразяват тези понятия — целият обсег на умствената им дейност е включен в рамките на гореспоменатите науки.

Повечето от тях, особено онези, които се занимават с астрономия, много вярват на астрологията, макар да ги е срам открито да си го признаят. Но нещо, което съвсем не можех да си обясня и на което най-вече се възхищавах, беше голямата им склонност да коментират новините и да бистрят политика; те постоянно се занимават с обществените работи, дават преценка по държавни въпроси и разпалено спорят едва ли не за всяка дума в становищата на партиите. Забелязвал съм същата склонност у повечето познати ми европейски математици, макар и досега да не съм успял да открия ни най-малката прилика между двете науки; освен ако тези хора предполагат, че понеже най-малкият кръг има същия брой градуси, колкото най-големият, следва, че поддържането на реда в света и управлението му не изискват повече способности, отколкото да въртиш глобуса. Но по-скоро смятам, че това качество произлиза от една много обща слабост на човешката природа, поради която обикновено проявяваме по-голямо любопитство и самоувереност тъкмо по въпросите, които най-малко ни засягат и от които най-малко разбираме — било по липса на образование, било защото нямаме съответните способности.

Тези хора живеят в постоянна тревога и нито за миг не се радват на душевно спокойствие; а тревогата им се дължи на причини, които почти никак не засягат останалите смъртни. Опасенията им произлизат от различни промени в небесните тела, от които те се страхуват. Боят се например, че вследствие на постоянното приближаване на Слънцето към Земята, тя след време непременно ще бъде абсорбирана или погълната от него. Че повърхността на Слънцето постепенно ще се покрие с кора от собствените му изпарения и ще престане да дава светлина на света. Че Земята за малко не се е докоснала до опашката на последната комета, което неизбежно е щяло да я превърне на прах и пепел; и че следващата комета, която според пресмятанията им ще се появи след сто и тридесет години, навярно ще ни унищожи. Защото, ако в своя перихелий се приближи на известно разстояние до Слънцето (както те имат основание да се опасяват според своите изчисления), кометата ще развие топлина, десет хиляди пъти по-силна от тази на нажежено до червено желязо; и отдалечена вече от Слънцето, ще влече пламтящата си опашка, дълга един милион и четиринадесет мили; и ако Земята мине през нея, на сто хиляди мили от ядрото или главното тяло на кометата, тя непременно ще се подпали и ще стане на пепел. Тъй като Слънцето ежедневно изразходва лъчите си без подхранваща материя, която да ги произвежда, най-накрая то ще се изчерпи и унищожи; от което не може да не последва загиването на Земята и на всички планети, които получават светлината си от него.

Те дотолкова са обзети от непрекъснат страх, опасявайки се от тези и подобни надвиснали опасности, че нито могат да спят спокойно в леглата си, нито да вкусват обикновените удоволствия и забавления на живота. Когато срещнат някой познат сутрин, първият им въпрос е относно здравето на Слънцето — как е изглеждало при залеза и изгрева и какви изгледи има да избягнат удара на приближаващата комета. Те вероятно подхващат такива разговори поради същата склонност, която проявяват момчетата: обичат да слушат страшни разкази за духове и таласъми и жадно ги поглъщат, а после ги е страх да отидат да си легнат.

Жените на острова са много живи; те презират съпрузите си и извънредно много обичат мъжете, които идват долу от континента; оттам постоянно пристигат хора, които престояват в кралския двор било по служебни въпроси на различни градове и корпорации, било по тяхна лична работа; но към тях се отнасят с пренебрежение, защото нямат математически способности. Измежду тях дамите избират любовниците си; но досадното е там, че вършат всичко без всякакво затруднение и с твърде голямо чувство за сигурност, защото съпругът е винаги толкова погълнат в дълбоки размишления, че госпожата и любовникът й могат да се отдават на най-големи интимности пред очите му, стига той да е снабден с хартия и инструменти и „плескачът“ му да не стои до него.

Съпругите и дъщерите се окайват, че са затворени на острова, макар според мен той да е най-прекрасното място на света; въпреки че живеят тук- сред най-голямо сходство и разкош и им е позволено да правят каквото си щат, те копнеят да видят света и да участвуват в забавленията на столицата, което могат да сторят само с личното разрешение на краля; а това разрешение не се получава лесно, защото благородниците знаят от опит колко трудно е да убедят жените си да се върнат пак горе. Разправиха ми, че една много високопоставена дворцова дама — тя има няколко деца, била съпруга на първия министър, най-богатия поданик в кралството, много елегантен и приятен мъж, който много я обичал и който живеел в най-хубавия Дворец на острова, — тази дама слязла в Лагадо, като се престорила на болна, и там се скрила няколко месеца, докато кралят изпратил заповед да я издирят; открили я в някаква забутана гостилница, облечена в дрипи, тъй като била заложила дрехите си, за да издържа един стар, недъгав лакей, който я биел всеки ден; не искала да се раздели с него, та я отвели насила, и макар мъжът й да я посрещнал най-любезно и без ни най-малък упрек, тя скоро след това пак успяла да се смъкне долу с всичките си скъпоценности и да отиде при същия любовник; оттогава не са чули нищо за нея.

Възможно е читателят да приеме това по-скоро като европейска или английска случка, отколкото като нещо, станало в една толкова далечна страна. Но нека бъде така любезен да си спомни, че прищевките на жените не се ограничават в рамките на даден климат или нация; и че жените са си жени и са много по-еднакви, отколкото можем да си представим.

След около един месец бях усвоил доста добре езика им и можех да отговарям на повечето от въпросите на краля, когато имах честта да бъда при него. Негово величество не прояви ни най-малко любопитство относно законите, управлението, историята, религията и нравите на страните, които бях обходил; а ограничи въпросите си до състоянието на математиката и прие моите обяснения с голямо презрение и безразличие, макар често да го стряскаха „плескачите“ от двете му страни.