Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gulliver’s Travels, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Със съществената помощ на Мирела.

 

 

Английска Второ издание

Редактор Жени Божилова

Технически редактор Радка Пеловска

Коректорки Людмила Стефанова, Петя Калевска

Излязла от печат март 1979

Цена 1.02 лв.

ДИ „Народна култура“ — София ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София ул. „Ракитин“ 2

ПЪТУВАНЕ ДО ЛИЛИПУТИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО БРОБДИНГНАГ

ПЪТУВАНЕ ДО ЛАПУТА, БАЛНИБАРБИ, ЛЪГНАГ, ГЛЪБДЪБДРИБ И ДО ЯПОНИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО СТРАНАТА НА ХОИНЪМИТЕ

Jonathan Swift GULLIVER’S TRAVELS Dent, 1944, London

Translated by Theodora and Bojan Athanasvl Edited bu Jenny Bozhilova Publishing House NARODNA KULTURA Sofia, 1979

История

  1. — Корекция
  2. — Отделяне на предговора като самостоятелно произведение
  3. — Добавяне

ГЛАВА VI

Авторът продължава разказа си за Академията. Той предлага някои подобрения, които биват приети с голямо внимание

В училището на политическите проектанти не ми беше занимателно; по моя преценка професорите не бяха с всичкия си ум, а това е картина, която винаги ми навява скръб. Тези нещастници предлагаха методи, с които да се склонят монарсите да избират любимците си заради мъдростта, способностите и добродетелите им; да учат министрите да се съобразяват с общото благо; да възнаграждават достойнствата, големите способности и забележителните заслуги; да поучават владетелите да разбират истинския си интерес, като го поставят наравно с интересите на народа си; да възлагат работа на лица, достатъчно подготвени, за да я вършат; както и много други налудничави, неосъществими химери, които дотогава човешкият ум не бе измислял; тези хора потвърдиха убеждението ми, което имам открай време, че винаги са се намирали някои философи, които приемат за верни най-своеобразните и глупави твърдения.

И все пак ще призная заслугите на този отдел на Академията в смисъл, че не всички хора там са толкова непрактични. Имаше един извънредно изобретателен лекар, който, изглежда, отлично познаваше естеството и системата на управлението. Изследванията на тази знатна личност имаха полезната цел да се открият сигурни лекове за всички болести и поквари, към които са предразположени различните видове управление вследствие пороците и слабостите на управниците, както и благодарение вироглавството на онези, които следва да се подчиняват, Например: всички писатели и разсъдливи хора са единодушни, че между човешкия организъм и държавата им има много общо; в такъв случай нима не е очевидно, че трябва не само да се бди над здравето и на двете, но и болестите им да се лекуват по същите рецепти? Признато е, че сенатите и върховните съвети често страдат от прекалено изобилни, кипящи и други болезнени течности в тялото, как то и от много болести на главата и най вече на сърцето, освен това от силни конвулсии, сериозни нервни и мускулни спазми на двете ръце, но особено на дясната; от далак, от газове, виене на свят и бълнуване; от скрофулозни тумори, пълни с вонеща гной; от кисело, пенесто оригване; от вълчи апетит и лошо храносмилане; имат и много други оплаквания, които не е необходимо да споменавам. Ето защо този лекар предлагаше, когато се събира един сенат, през първите три дни да присъствуват някои лекари и подир приключването на дебатите всеки ден да измерват пулса на всеки сенатор; после, след като основно обсъдят и се консултират върху естеството на различните болести и начините на лечение, на четвъртия ден да се върнат в сената, придружени от аптекарите си, запасени с надлежните лекарства; и преди заседанието да дават на всеки сенатор успокоителни, разслабителни, пречиствателни, корозивни, запичащи, смекчаващи и очистителни и откашлителни средства и лекарства против главоболие, жълтеница и слаб слух, според това, което изискват различните случаи; и според това как действуват тези лекарства, да ги повтарят, променят или да не ги прилагат на следващото заседание.

Този проект няма да струва кой знае колко на обществото; и по моето скромно мнение би могъл да се окаже особено полезен в онези страни, където сенатите участвуват в законодателната власт; би могъл да поражда единодушие, да съкращава дебати, да отвори някоя и друга уста, която сега е затворена, и да затвори още много, които сега са отворени; да обуздава сприхавостта на младите и да коригира прекалената самоувереност на старите; да разбужда дремещите и да сдържа нахалните.

Освен това, понеже всички се оплакват, че любимците на владетелите страдат от къса и слаба памет, същият лекар предлага всеки, който се явява при някой пръв министър, след като съвсем накратко и по най-ясен начин изложи просбата си, когато си отива, да ощипе носа на съответния министър или да го ритне в корема, или да го настъпи по мазолите, или да му дръпне и двете уши по три пъти, или да го боцне с карфица през панталоните, или да Щипе ръката му до посиняване като средство против неговата разсеяност; и предлагаше същата процедура да се повтаря всеки приемен ден, докато работата бъде уредена или се получи категоричен отказ.

Той също така предлагаше всеки сенатор във върховния държавен съвет, след като изкаже мнението си и го защити с аргументи, да бъде длъжен да гласува против него, защото, ако се постъпва така, резултатът неминуемо ще бъде в полза на обществото.

Когато партиите в една държава много се разгорещят, той предлагаше великолепен начин да се помирят. Ето в какво се състои този метод. Вземате по сто души от всяка партия; нареждате ги по двойки според големината на главите им — те трябва да имат приблизително еднакви размери; тогава двама сръчни хирурзи едновременно да прережат с трион тиловете на всеки двама по начин, щото мозъкът да бъде разделен на две еднакви части. Така отрязаните части от главите се разменят, като се слагат на човека от противниковата партия. Тази работа наистина изглежда да изисква голяма точност; но професорът ни увери, че ако се извършела сръчно, това било абсолютно сигурно средство за лечение. Ето неговите доводи: двете половинки на мозъка, оставени да спорят по даден въпрос помежду си, вътре в един череп, скоро щели да се споразумеят и да постигнат умереността и разсъдливостта, толкова желателни у хората, които си представят, че са се родили на този свят само за да наблюдават и управляват движението му. А що се отнася до качествената и количествената разлика между мозъците на онези, които ръководят партиите, лекарят ни увери, черпейки от собствения си опит, че тя била съвсем нищожна.

Чух един много разпален спор между двама професори относно най-удобните и ефикасни начини да се събират пари, без да се огорчават поданиците. Първият твърдеше, че най-справедливият метод ще бъде да се налага известен данък върху пороците и глупостта; жури, съставено от съседите на всеки човек, да преценява по най-справедлив начин сумата, която трябва да му се определи. Вторият беше на съвършено противоположно мнение — да се облагат с данък онези телесни и душевни качества, с които хората най-много се гордеят, като размерът бъде приблизително изчислен според това, доколко всеки превъзхожда другите; размерът на данъка всеки сам да си определя, по съвест. Най-висок данък да се определя на мъже, които най-много се харесват на нежния пол; а облагането да става според броя и естеството на получените ласки — на този въпрос всеки сам да даде отговор. Също така предлагаше да бъдат облагани с висок данък остроумието, храбростта и любезността, като данъкът се събира по същия начин, а именно: всеки да дава честната си дума относно количеството, което притежава. Но колкото до честта, справедливостта, мъдростта и учеността, те не трябвало изобщо да се облагат; защото това са толкова особени отличителни качества, че никой няма да ги признае на съседа си, нито ще ги оцени у себе си.

Жените да се облагат с данък според красотата си и умението да се обличат; те ще имат същата привилегия като мъжете сами по собствена преценка да определят данъка. Но верността, целомъдрието, здравият разум и добрият нрав да не се облагат, защото събирането на такива малки данъци няма да си струва разноските.

За да пазят сенаторите интересите на короната, предлагаше се членовете на сената да участвуват в лотария за Служби, като всеки първо полага клетва и дава гаранция, че ще гласува за краля без разлика дали печели, или не; след което загубилите на свой ред ще имат правото да участвуват в лотария за следващото вакантно място. По този начин ще се поддържа у тях надежда и вяра; никой няма да се оплаква от нарушени обещания, а за несбъднатите си очаквания ще обвинява само съдбата, чиято гърбина е по-яка от тази на правителството.

Друг един професор ми показа голям лист с указания за разкриване на заговори и съзаклятия срещу правителството. Той съветваше големите държавници да проучват какво ядат всички заподозрени лица; по кое време ядат; на коя страна лежат в леглото си; с коя ръка си изтриват задниците; съвсем щателно да разглеждат изпражненията им и по цвета, миризмата, вкуса, плътността и по това дали храната е добре или зле смляна, да преценяват мислите и кроежите им: защото хората никога не са по-сериозни, замислени и съсредоточени, отколкото когато ходят по нужда, което установил с чести опити; защото, когато при подобни обстоятелства обмислял, само за опит, кой е най-добрият начин да се убие кралят, изпражненията му се оцветявали в зелено; а били съвсем различни, когато мислел само как да вдигне въстание или да подпали столицата.

Цялата лекция беше написана с много проницателност и съдържаше много наблюдения, любопитни и полезни за политиците; но по мое мнение не беше съвсем завършена. Осмелих се да кажа това на автора и му предложих, ако иска, да му дам известни допълнения. Той прие предложението ми с по-голяма готовност, отколкото се среща обикновено сред писателите, особено у проектантите; и заяви, че с удоволствие би получил допълнителни сведения.

Казах му, че в кралство Трибния, наречено от местното население Лангден[1], където дълго съм живял, голямото мнозинство от народа се състои предимно от откриватели, доносчици, обвинители, прокурори, свидетели и клетвонарушители наред със съответните им подчинени и раболепни оръдия; всички са подведомствени на министри и на техните заместници, всички — ръководени и платени от тях. Заговорите в това кралство обикновено са дело на хора, които желаят да си създадат име на проницателни, мъдри политици; да влеят нови сили в едно разклатено управление; да заглушат или отклонят общото недоволство; да напълнят касите си с конфискувани вещи; да повишават или да понижават преценката за обществени заслуги според това, от кое имат по-голяма лична изгода. Те първо се споразумяват помежду си и решават кои заподозрени лица трябва да бъдат обвинени в съзаклятничество; тогава се вземат ефикасни мерки да се тури ръка на всичките им писма и други книжа и да оковат във вериги собствениците им. Тези книжа се предават на една група учени, които с голямо майсторство откриват тайното значение на думи, срички и букви. Те могат например да разчетат, че покрито с капак детско гърне означава личния таен съвет на краля; стадо гъски — сенат; куцо куче — нашественик; чумата — редовна войска; мишелов — министър; подагра — висш духовник; бесилка — министър; нощно гърне — комисия от големци; сито — придворна дама; метла — революция; капан за мишки — служба; бездънна бъчва — държавна хазна; помийна яма — царски двор; шутовска шапка — любимец; пречупена тръстика — съдилище; голяма празна бъчва — генерал; гнойна рана — правителство.

Когато този метод не успее, имат още два по-резултатни, които учените в техните среди наричат акростих и анаграми. Първо, те могат във всички начални букви да откриват политически значения: така се приема, че и означава заговор; Б — кавалерийски полк; Л — отплаваща ескадра. Или, второ, чрез разместване на буквите от азбуката в някой съмнителен документ могат да разкрият и най-скритите замисли на недоволствуваща партия. Така например, ако напиша в едно писмо до някой приятел: „Брат ни Том тъкмо се разболя от маясъл“, човек, обучен в това изкуство, би открил как същите букви, които влизат в състава на това изречение, могат да се анализират и да Гласят както следва: „Съпротивлявайте се — накарахме ги да усетят съзаклятието — обиколката“. Това е методът с анаграми.

Професорът изказа своята благодарност за това, че съм му съобщил тези наблюдения, и обеща да ме похвали в трактата си.

Не видях нищо в тази страна, което да ме привлече да продължа престоя си, и започнах да мисля за завръщане в Англия.

Бележки

[1] Трибния, Лангден — анаграми на Британия и Англия. — Б. пр.