Джонатан Суифт
Пътешествията на Гъливър (14)

ГЛАВА IV

Описание на страната. Предложение за поправка на съвременните географски карти. Кралският дворец и бегло описание на столицата. Как е пътувал авторът. Описание на главния храм

Сега възнамерявам да дам на читателя кратко описание на тази страна, доколкото я обходих, а това ще рече — на не повече от две хиляди мили около столицата Лорбрулгруд. Защото кралицата, която всякога съпровождах, никога не отиваше по-далеч, когато придружаваше краля по време на официалните му пътувания; тя оставаше в града, докато негово величество се върнеше от обиколката на границите. Цялостните владения на този монарх заемат пространство от около шест хиляди мили на дължина и от три до пет хиляди на ширина. От което не мога да не заключа, че нашите географи в Европа много грешат, като предполагат, че между Япония и Калифорния няма нищо освен море — защото открай време съм бил на мнение, че трябва да има някаква земна маса, която да уравновесява големия Тартарски континент; и те следователно би трябвало да поправят земните и морските карти, като прибавят тази обширна земя към северозападната част на Америка; начинание, в което с готовност ще им окажа помощ. Кралството е полуостров, който завършва на североизток с верига от планини, тридесет мили високи и напълно непроходими поради вулканите по върховете им. И най-големите учени не знаят какви хора живеят отвъд тези планини или дали изобщо има някакви обитатели. От трите други страни страната е заобиколена от океана. В цялото кралство няма нито едно единствено пристанище, а онези части на крайбрежието, където се изливат реките, са така осеяни с остри скали и морето е почти винаги толкова бурно, че никой не дръзва да излезе в открити води и с най-малка лодка; така че тези хора са лишени от каквито и да било връзки с останалия свят. Но големите реки са пълни с кораби и изобилствуват с чудесни риби; от морето рядко ловят риба, защото морските риби по размер са като европейските и следователно не си струва труда да се ловят; от което става ясно, че като създава растения и животни с такива невероятни размери, природата напълно ги е ограничила в този континент; а причините за това явление оставям да бъдат установени от философите. От време на време обаче улавят някой кит, който случайно вълните са блъснали в скалите и който простият народ яде с най-голяма охота. Виждал съм китове с толкова големи размери, че тамошен човек едва може да вдигне един кит на рамо; а понякога ги донасят в покрити кошове в Лорбрулгруд като любопитно зрелище; видях един кит, поставен в блюдо на кралската трапеза, и това минаваше за голяма рядкост; но не забелязах да се хареса на краля;

защото, струва ми се, той всъщност се отврати от големината му, макар да съм виждал малко по-голям-кит в Гренландия.

Страната е гъсто населена, тъй като има петдесет и един големи града, близо сто по-малки града, обградени със стени, и голям брой села. За да задоволя любопитството на моя читател, достатъчно би било да опиша Лорбрулгруд. Този град се състои от две почти равни части, разположени на двата бряга на реката, която тече през него. Има над осемдесет хиляди къщи. На дължина е три глонглънги (което се равнява на около петдесет и четири английски мили) и две и половина — на широчина; лично го измерих върху кралската карта, изработена по заповед на краля, която бе поставена на пода нарочно заради мен и която бе дълга сто фута; няколко пъти обходих диаметъра и обиколката на бос крак и правейки изчисленията по мащаба, пресметнах размерите му с доста голяма точност.

Кралският дворец не е обикновена сграда, а се състои от множество здания, чиято обиколка е около седем мили; залите са обикновено по двеста и четиридесет фута високи и съответно широки и дълги. На Глъмдалклич и на мен дадоха каляска, с която гувернантката й често я извеждаше да разглежда града или да обикаля магазините; и аз винаги бях с тях, носен в кутията си; макар че, поисквах ли, момичето ме изваждаше и ме държеше в дланта си, за да мога по-добре да огледам къщите и хората, като минавахме по улиците. Пресметнах, че каляската ни е квадрат, приблизително с размерите на Уестминстър хол^[1], но не толкова висока; обаче не съм сигурен. Един ден гувернантката нареди на кочияша да спре при няколко магазина; там просяците издебнаха случая да се стълпят край каляската и ми дадоха възможност да видя най-ужасното зрелище, което европеец някога е виждал. Имаше една жена с рак на гърдата, който бе достигнал чудовищни размери, пълен с дупки, в две-три от които лесно бих могъл да се вмъкна и да се скрия цял. Имаше един човек с буца на врата си, по-голяма от пет бали с вълна; друг с два дървени крака, всеки по около двадесет фута. Най-отвратително от всичко обаче бяха въшките, които пълзяха по дрехите им; съвсем ясно с просто око виждах краката на тези гадини, много по-добре, отколкото бих видял краката на европейска въшка през микроскоп; както и зурлите им, с които риеха като свини. Това бяха първите въшки, които въобще виждах; и бях достатъчно любопитен, за да дисекцирам една от тях, стига да имах необходимите инструменти (които за беда оставих на кораба), макар гледката действително да беше толкова противна, че ми се догади.

Освен голямата кутия, в която обикновено ме носеха, кралицата нареди да ми направят една по-малка, около дванадесет квадратни фута и десет фута висока, за по-голямо удобство при пътуване; защото другата беше твърде голяма, за да се побере на скута на Глъмдалклич, и пречеше в каляската; направи я същият майстор, който работи изцяло по мои указания. Тази пътническа стаичка беше пълен квадрат с по един прозорец в средата на три от страните и всеки прозорец от външната страна имаше телена решетка, за да ме предпазва от злополуки по време на дълги пътешествия. На четвъртата страна, която нямаше прозорец, бяха прикрепени две здрави скоби; през тях, когато ми хрумнеше да се возя на кон, човекът, който ме носеше, прокарваше кожен колан и го закопчаваше през кръста си. С това задължение се натоварваше някой сериозен, доверен слуга, на когото можех да разчитам било когато придружавах краля и кралицата при официалните им пътувания, било когато ми се щеше да разгледам градината, да направя посещение на някоя високопоставена дама или на някой министър при кралския двор, ако се случеше в такъв момент Глъмдалклич да е неразположена, тъй като скоро аз станах известен и уважаван сред най-висшите сановници, по-скоро заради благоразположението на техни величества краля и кралицата, отколкото за някакви мои лични достойнства. По време на пътуванията, дотегнеше ли ми каляската, някой слуга на кон прикрепваше към колана си моята кутия и я поставяше пред себе си върху възглавница; а оттам, през трите прозореца на трите страни на кутията, пред мен се откриваше околността. В тази стаичка имах походно легло и хамак, който висеше от тавана, два стола и маса, умело завинтени за пода, та да не се подмятат от друсането на коня или на каляската. А тъй като отдавна бях свикнал на морски пътувания, тези люшкания, макар понякога да бяха много силни, не ме смущаваха кой знае колко.

Всеки път, когато ми се приискваше да разгледам града, използувах пътната си стаичка, която Глъмдалклич държеше на скута си, седнала в нещо като открит стол-носилка, вдигнат, както бе прието в тази страна, от четирима мъже и съпроводен от още двамина, облечени в ливреи на прислужници на кралицата. Хората, които бяха чували за мен, с голямо любопитство се тълпяха около носилката. И момичето бе така любезно да кара носачите да спират и ме поставяше върху ръката си, за да могат по-добре да ме видят.

Имах голямо желание да разгледам главния храм и особено кулата към храма, която се смята за най-високата в кралството. Затова един ден моята гледачка ме занесе там, но да си кажа право, върнах се разочарован; защото височината й не е повече от три хиляди фута, сметнато от земята до върха. А като имаме пред вид разликата между ръста на тези хора и на нашите в Европа, няма какво толкова да й се възхищаваме, нито пък изобщо може да се равнява, пропорционално взето (ако паметта не ме лъже), с камбанарията на катедралата в Солзбъри^[2]. Обаче за да не злословя против един народ, към който през целия си живот ще се чувствувам извънредно много задължен, трябва да призная, че каквото не достига на тази кула откъм височина, се замества доволно откъм красота и здравина. Защото стените имат дебелина близо сто фута, построени от дялани камъни, всеки от които е около четиридесет квадратни фута. От всички страни стените са украсени- със статуи на богове и императори, изваяни от мрамор, по-големи от естествена величина и поставени всяка в отделна ниша. Премерих един малък пръст, който се беше отчупил от една статуя и лежеше незабелязан от никого сред купчинка смет; оказа се, че е дълъг точно четири фута и един инч. Глъмдалклич го зави в една носна кърпа и си го занесе в къщи в джоба си, за да го пази с други джунджурии, които момичето, както повечето деца на нейната възраст, много обичаше.

Кралската кухня действително е внушителна сграда, засводена отгоре и около шестстотин фута висока. Главното огнище е само с десет стъпки по-малко от купола на катедралата „Свети Павел“^[3]. Зная, защото след завръщането си нарочно измерих този купол. Но ако река да опиша скарата и огнището, огромните тенджери и котли, бутовете, които се въртяха на шишове, наред с много други подробности, едва ли някой би ми повярвал; в най-добрия случай строгият, критично настроен читател ще е склонен да мисли, че попреувеличавам; нещо, в което често подозират пътешествениците. В опита си да избягна тази критика, боя се, че съм се увлякъл в другата крайност и че ако това съчинение случайно бъде преведено на езика на Бробдингнаг (общоприетото име на онова кралство) и пратено там, кралят и неговият народ биха имали основание да се оплакват, че съм уронил престижа им, като съм изобразил нещата невярно и в много умален вид.

Негово величество рядко държи повече от шестстотин коня в конюшнята си: средно те са високи от петдесет и четири до шестдесет фута. Но когато излиза при тържествени случаи, придружава го гвардия от петстотин конници. Струваше ми се, че няма по-великолепна гледка от тази, докато не видях част от армията му в боен ред — нещо, за което ще говоря при друг случай.