Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gulliver’s Travels, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Със съществената помощ на Мирела.

 

 

Английска Второ издание

Редактор Жени Божилова

Технически редактор Радка Пеловска

Коректорки Людмила Стефанова, Петя Калевска

Излязла от печат март 1979

Цена 1.02 лв.

ДИ „Народна култура“ — София ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София ул. „Ракитин“ 2

ПЪТУВАНЕ ДО ЛИЛИПУТИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО БРОБДИНГНАГ

ПЪТУВАНЕ ДО ЛАПУТА, БАЛНИБАРБИ, ЛЪГНАГ, ГЛЪБДЪБДРИБ И ДО ЯПОНИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО СТРАНАТА НА ХОИНЪМИТЕ

Jonathan Swift GULLIVER’S TRAVELS Dent, 1944, London

Translated by Theodora and Bojan Athanasvl Edited bu Jenny Bozhilova Publishing House NARODNA KULTURA Sofia, 1979

История

  1. — Корекция
  2. — Отделяне на предговора като самостоятелно произведение
  3. — Добавяне

ГЛАВА V

Разрешават на автора да разгледа Голямата академия в Лагадо. Подробно описание на Академията. Заниманията на професорите

Тази Академия не е в едно единствено здание, а е разположена в няколко къщи от двете страни на една улица; тъй като вече били много порутени, къщите били купени и използувани за целите на Академията.

Директорът ме прие много любезно и аз ходих там много дни наред. Във всяка стая има един или повече проектанти; а струва ми се, че посетих не по-малко от петстотин стаи.

Първият човек, когото видях, беше слаб, със замърсени от сажди ръце и лице, с дълги коси и дълга брада, парцалив и опърлен на няколко места. Дрехите, ризата и кожата му имаха същия цвят. От седем години работел над един проект за извличане на слънчеви лъчи от краставици:

щели да ги слагат в херметически затворени стъкленици, които ще се отварят, за да затоплят въздуха през студени лета. Не се съмнявал — така ми каза, — че след още осем години ще може на приемлива цена да доставя слънце за градината на губернатора; но се оплака, че запасът му бил много малък и ме помоли настойчиво да му дам нещичко като насърчение за неговата изобретателност, особено като се има пред вид, че през този сезон краставиците били много скъпи. Дадох му малък подарък, тъй като благородният сановник, моят домакин, знаейки за обичая им да просят от всички посетители, ме бе снабдил с пари за тази цел.

Влязох в друга стая, но веднага понечих да изляза, защото почти ми прилоша от една ужасна воня. Моят придружител ме бутна напред, като най-настоятелно ме молеше шепнешком да не давам повод за обида, която щяла да предизвика силно възмущение; ето защо дори не посмях да си запуша носа. Проектантът в тази стаичка беше най-старият учен в Академията. Лицето и брадата му бяха бледожълти; ръцете и дрехите му цели изпоплескани с мръсотия. Когато ме представиха, той ме притисна здраво в прегръдките си (знак на уважение, от който бих се отказал на драго сърце). Още с постъпването си в Академията се заел с една процедура да превръща човешки изпражнения в първоначално приетата храна, като отделя различните съставни части, премахва полученото от жлъчката оцветяване и миризмата и обира слузта. Академията му отпускала седмична дажба от човешки изпражнения в съд, голям приблизително колкото бристолска бъчва.

Видях един друг, който се занимаваше да превръща лед в барут чрез нажежаване; той също така ми показа една написана от него монография върху ковкостта на огъня, която възнамерявал да издаде.

Там имаше един извънредно способен архитект, който изобретил нов метод за строеж на къщи, като се започва от покрива и се гради надолу към основите; метода си той-оправда пред мен, като се позова на подобна практика у две разумни насекоми — пчелата и паяка.

Имаше един човек, сляп по рождение, при когото работеха няколко чирака, слепи като него: работата им се състоеше в това да бъркат бои за художници, като той ги учеше да разпознават боите по мирис и по осезателен път. Аз наистина имах лошия късмет да ги видя в момент, когато не си знаеха урока, а и самият професор се случи изобщо да е на грешен път. Той бил художник, когото много насърчавали и който се радвал на уважението на всички свои колеги.

В друга стая останах много доволен от един проектант, който бе открил начин за разораване на земята със свине, за да се спестяват разноските за рала, добитък и работна ръка. Методът е следният: в един акър земя заравяте на шест инча разстояние и осем инча дълбочина известно количество жълъди, фурми, кестени и други подходящи храни или зеленчуци, които тези животни най-много обичат; тогава закарвате шестстотин или повече свине в нивата, където за няколко дена те ще изровят цялата земя, търсейки храна, и ще подготвят почвата за сеитба, като едновременно я наторяват с животински тор. Наистина опитът доказал, че разноските и усилията са твърде големи, а реколтата била много слаба или изобщо нямало реколта. Нямало съмнение обаче, че това изобретение можело много да се подобри.

Влязох в друга стая, в която отвсякъде по стените и тавана висяха паяжини. Имаше само тесен проход, през който ученият да може да влиза и излиза. При влизането той ми викна на висок глас да не разкъсвам паяжините му. Дълбоко съжаляваше за съдбоносната грешка на хората, които от толкова години използуват копринени буби, когато имаме много домашни насекоми, които далеч превишавали бубите, защото умеели не само да предат, но и да тъкат. Освен това изказа мнението си, че чрез използуване на паяци изцяло ще се спестят разноските по боядисването на коприни, нещо, в което напълно се убедих, когато ми показа огромния брой великолепно оцветени мухи с които хранел паяците си; и ни уверяваше, че паяжините ще се оцветяват от тях; а тъй като имал мухи, обагрени с всички възможни цветове, надявал се да угоди на вкуса на всички, щом намерел подходяща храна за мухите — смоли, масла и други лепкави вещества, за да придадат на нишките здравина и плътност.

Имаше един астроном, който се беше заел да поставя слънчев часовник върху големия ветропоказател на градския съвет, като нагласи годишните и дневните движения на Земята и Слънцето така, че да съвпадат с всички случайни промени в посоката на вятъра.

Оплаках се, че имам колики; и придружителят ми веднага ме заведе в една стая, където работеше много голям лекар, известен с това, че лекувал тази болест чрез обратни действия на един и същ инструмент. Той имаше голямо духало с дълга, тънка цев от слонова кост. Тази цев вкарвал осем инча навътре в ануса, за да изтегля газовете, като ни уверяваше, че може да направи червата отпуснати като сух мехур. А при по-упорити случаи, при по-остри болки, вкарвал цевта, докато мехът е пълен с въздух, и изтласквал въздуха в тялото на болния; после издърпвал инструмента, за да го напълни наново, като здраво запушвал отвора на ануса с палеца си; и след като тази процедура се повтаряла три-четири пъти, допълнително вкараният въздух бурно излизал през ануса, понасяйки със себе си всички вредни вещества (изригвал като вода от помпа) и болният оздравявал. Видях го да прави и двата опита с куче, но при първия не забелязах да има някакво въздействие. След втория опит животното за малко не се пръсна и се изходи така силно, че и на мен, и на придружителите ми се догади. Кучето умря веднага. Когато си тръгвахме, лекарят остана, като се мъчеше да го съживи посредством същата процедура.

Посетих много други стаи, но няма да досаждам на читателя с всички любопитни неща, които видях, тъй като се старая да не бъда многоречив.

Досега бях разгледал само едната секция на Академията; другата е предназначена за онези, които поощряват теоретическите науки. За тях ще говоря, като спомена още една знатна личност, която в техните среди назовават „универсалният учен“. Той ни каза, че от тридесет години насам мисълта му била заета с подобряването на човешкия живот. На свое разположение имал две стаи, пълни с какви ли не любопитни чудеса, и петдесет души, които работят там. Някои кондензираха въздух и го превръщаха в някаква суха, осезаема материя, като отделяха селитрата и оставяха воднистите или течни частици да се изцеждат;

други смекчаваха мрамор, за да се правят възглавници и игленици; трети пък вкаменяваха копитата на жив кон, за да го предпазват от окуцяване. Самият учен по това време работел върху два големи проекта: първият — да се засява земята с плява, която по неговите твърдения притежавала зародишни свойства; това той нагледно показа чрез няколко опита, които не можах да схвана, защото не съм достатъчно вещ в тази област. Другият проект беше, намазвайки една смес от смоли, минерали и растения върху две агнета, да спре израстването на вълна; надявал се сравнително скоро да развъди порода от голи агнета из цялата страна.

Прекосихме една алея към другата част на Академията, където, както вече казах, е седалището на проектантите по теоретичните науки.

Първият професор, когото видях, седеше в една много голяма стая, обкръжен от четиридесет ученика. Поздравихме се и като забеляза, че съсредоточено разглеждам една рамка, която заемаше по-голямата част от стаята — по дължината и по ширината й, — той заяви, че може би ще се учудя, че той работи върху проект за усъвършенствуването на теоретичните знания чрез практически и технически средства. Но обществото в скоро време щяло да осъзнае ползата от тая машина; и той се ласкаел от мисълта, че в никоя друга човешка глава изобщо не се е пораждала по-благородна и възвишена идея. Всеизвестно било колко труд и какви усилия изисквал обикновеният метод за придобиване познания по хуманитарните и положителните науки; докато с неговото изобретение и най-неукият можел, срещу заплащане на умерена такса и без голямо физическо усилие, да пише книги върху философия, поезия, политика, право, математика и богословие, без ни най-малко да е подпомогнат от особени дарби и без да е изучавал тези предмети. След това ме заведе до рамката, около която бяха строени в редици неговите ученици. Тя представляваше квадрат от двадесет фута, поставен в средата на стаята. Повърхността му се състоеше от отделни парченца дърво, големи колкото зар, но едни по-големи от други. Всички бяха скачени едно с друго чрез тънки жици. Тези дървени парченца бяха покрити със залепени по тях хартии; а на хартиите бяха написани, всички думи в езика им в съответните наклонения, глаголни времена и склонения, но без всякакъв ред. Професорът ме помоли да внимавам, защото щял да пусне машината в действие. По негова заповед всеки от учениците хвана една желязна дръжка (по стените на машината бяха прикрепени четиридесет дръжки) и като ги завъртяха внезапно, цялото разположение на думите се промени напълно. Тогава той заповяда на тридесет и шест от момчетата тихо да прочетат различните редове, както се появяват на машината; и когато попадаха на група от три-четири думи, която би могла да образува част от изречение, те ги диктуваха на останалите четири момчета, които ги записваха. Тази процедура повториха три-четири пъти и понеже машината беше така построена, при всяко завъртане на дръжките кубчетата се обръщаха на обратната страна и думите заемаха нови положения.

Младите ученици вършели тази работа шест часа на ден; и професорът ми показа няколко тома в най-големия фолио-формат, където вече били събрани части от изречения, които той възнамерявал да съчетава в цели фрази. От този богат материал смятал да даде на света пълен сборник по всички хуманитарни и положителни науки;

този проект можел да се подобри и изпълнението му значително да се ускори, ако се учреди обществен фонд за построяването и използуването на петстотин такива машини в Лагадо и ако се задължат директорите да съберат в едно съответните си сбирки.

Той ме увери, че от младини това изобретение изцяло внимавало мисълта му; че влял в машината си цялото , словно богатство и направил най-точно изчисление на общото съотношение, което съществува в книгите, между броя на частиците, съществителните, глаголите и другите части на речта.

Най-смирено изразих своята признателност на тази знатна личност за готовността да ми се дадат толкова подробни сведения; и обещах, че ако някога по щастлива случайност се завърна в родината си, ще изтъкна заслугите му като единствен изобретател на тази чудна машина, чиято форма и механизъм поисках разрешение да си пречертая на лист хартия. Казах му, че макар нашите учени в Европа да имат обичай да си крадат изобретенията, така че едно изобретение се ползува с това достойнство да се спори кому принадлежат авторските права, аз все пак ще взема необходимите предпазни мерки честта да бъде изключително негова, неоспорвана от никой съперник.

След това отидохме в езиковото училище, където трима професори се съвещаваха как да подобрят езика на страната си.

Първият проект беше да се скъси говорът, като се превърнат многосричните думи в едносрични и като се изпускат глаголите и причастията; защото в действителност всички неща, които можем да си представим зрително, всъщност са съществителни.

Другият проект предвиждаше пълното премахване на каквито и да е думи; авторът му изтъкваше неговите големи предимства както по здравословни съображения, така и заради по-голямата му краткост. Защото е очевидно, че с всяка дума, която изричаме, дробовете ни постепенно се разяждат и следователно това скъсява живота ни. Ето защо предлагал следния способ: тъй като думите са само имена на предмети, би било по-удобно всички хора да носят със себе си неща, които ще им бъдат необходими, за да изяснят въпроса, по който ще говорят. Това изобретение непременно е щяло да бъде приложено — едно истинско улеснение и от полза за здравето на отделния човек, — но жените наред с простолюдието и неграмотните заплашили, че ще вдигнат бунт, ако не им се разреши да говорят, като използуват езика си, както са правели дедите им; ето какви постоянни и непримирими врагове на науката са обикновените хора. Много от най-учените и най-мъдрите обаче се придържат към новия план да се изказват чрез предмети; а това крие само едно неудобство, а именно, ако човек има да свършва много работа, и то разнообразна, той е принуден да носи на гръб съответно по-голям товар, освен ако има достатъчно средства, за да плати един-двама яки прислужници да го придружават. Аз съм виждал двама от тези мъдреци едва ли не смазани от тежестта на товара си, като амбулантните търговци у нас;

когато тези учени се срещаха на улицата, те оставяха товара си, разтваряха торбите и разговаряха цял час; после прибираха инструментите си, помагаха си да нарамят отново товара и тогава се сбогуваха.

Но за кратки разговори човек може да носи достатъчно голям запас от предмети — в джобовете си и под мишница; а когато си е у дома, предмети не липсват; ето защо в стаята, където се събират хора, които практикуват това изкуство, има подръка всичко необходимо като материал за този вид изкуствен разговор.

Още едно голямо предимство, което предлагало това изобретение, било това, че ще служи като международен език, разбираем от всички цивилизовани народи, чиито стоки и съдове обикновено са еднакви на вид или почти подобни, така че лесно би могло да се схване за какво служат. По този начин посланиците щели да са подготвени да преговарят с чужди владетели или министри, от чийто език нямали и най-малка представа.

Ходих и в математическото училище, където учителят преподаваше на учениците си по метод, който едва бихме могли да си представим в Европа. С мастило, направено от мозъчна тинктура, красиво изписваха на тънка вафла теоремата и начина на доказването й. Ученикът трябва да глътне вафлата на гладен стомах и през следващите три дни да се храни само с хляб и да пие малко вода. При храносмилането тинктурата се качвала до мозъка, понасяйки със себе си и теоремата. Но досега не е последвал съответствуващ успех, отчасти поради някаква грешка в „квантума“, или състава, отчасти поради опърничавостта на момчетата, които намират този голям хап толкова гаден, че обикновено се измъкват навън и го повръщат, преди той да може да подействува; също така никой досега не е успял да ги склони да се въздържат от ядене достатъчно дълго, за да подействува рецептата.