Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gulliver’s Travels, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Със съществената помощ на Мирела.

 

 

Английска Второ издание

Редактор Жени Божилова

Технически редактор Радка Пеловска

Коректорки Людмила Стефанова, Петя Калевска

Излязла от печат март 1979

Цена 1.02 лв.

ДИ „Народна култура“ — София ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София ул. „Ракитин“ 2

ПЪТУВАНЕ ДО ЛИЛИПУТИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО БРОБДИНГНАГ

ПЪТУВАНЕ ДО ЛАПУТА, БАЛНИБАРБИ, ЛЪГНАГ, ГЛЪБДЪБДРИБ И ДО ЯПОНИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО СТРАНАТА НА ХОИНЪМИТЕ

Jonathan Swift GULLIVER’S TRAVELS Dent, 1944, London

Translated by Theodora and Bojan Athanasvl Edited bu Jenny Bozhilova Publishing House NARODNA KULTURA Sofia, 1979

История

  1. — Корекция
  2. — Отделяне на предговора като самостоятелно произведение
  3. — Добавяне

ГЛАВА III

Авторът проявява усърдие да научи езика, хоинъмът — неговият господар, му помага и го учи. Описание на езика. Няколко знатни хоинъми идват от любопитство да видят автора. Той накратко разказва на господаря си за своето пътешествие

Главната ми грижа беше да науча езика им, на който господарят ми (както ще го наричам отсега нататък) и децата му и всички слуги в неговия дом искаха да ме учат. Защото им се виждаше истинско чудо едно диво животно да проявява такива белези на разумно същество. Сочех всичко и питах как го назовават, а думата записвах в дневника си, когато оставах сам, и поправях лошото си произношение, като молех членовете на семейството често да произнасят думата. В тези занимания винаги с готовност ми помагаше дорестият кон, един от низшите прислужници.

Когато говорят, те изговарят през носа и гърлото и от езиците, които знам в Европа, техният език е най-близък до горнохоландски[1], тоест германски; но е много по-изящен и изразителен. Император Карл V е изказал почти същото мнение, когато забелязал, че ако би заговорил на коня си, то щяло да е на горнохоландски.

Господарят ми беше толкова любопитен и нетърпелив, че прекарваше много часове от свободното си време да ме обучава. Бил убеден (както ми каза по-късно), че трябва да съм яху, но възприемчивостта, учтивостта и чистоплътността ми го изненадвали; това били качества, напълно противоположни на качествата на тези животни. Най-много го озадачаваха дрехите ми и понякога си разсъждавал дали не са част от тялото ми. Защото никога не ги свалях, преди семейството да заспи, и ги обличах сутринта, преди да се събудят. Господарят много искаше да разбере откъде съм дошъл, как съм се сдобил с онези белези на разум, които проявявах във всичките си действия, и имаше силно желание да чуе историята ми лично от мен, което се надяваше скоро да стане пред вид големия напредък, който отбелязвах в ученето и изговарянето на техните думи и изречения. За да запаметявам по-лесно, изписвах всичко, което научавах, с английската азбука и пишех думите заедно с превода им. След известно време се осмелих да си записвам в присъствието на господаря си. Голямо усилие ми струваше да му обясня какво правя; защото тамошните обитатели нямат и най-малката представа за книги или литература.

След около десет седмици бях в състояние да разбирам повечето му въпроси. А след три месеца можех да му давам сносни отговори. Извънредно любопитен беше да узнае от коя част на страната идвам и как са ме научили да подражавам на надарено с разум същество; защото забелязали, че яхусите (на които той виждаше, че досущ приличам в главата, ръцете и лицето, които единствено се виждаха), макар донякъде да изглеждаха хитри и да имаха силна наклонност към пакости, са най-неподатливи на обучение от всички животни. Отговорих му, че съм дошъл отвъд морето, от далечно място, с мнозина други, подобни на мене, в кух съд, направен от стъбла на дървета; че другарите ми ме принудили да сляза на този бряг и след това ме оставили да се справям сам както мога. Доста трудно ми беше, и то с помощта на много знаци, да го накарам да ме разбере. Той отвърна, че трябва да имам грешка или че съм „казал нещо, което не е така“, (Защото в техния език нямат дума, която да изразява лъжене или лъжа.) Той знаеше, че не е възможно да има страна отвъд морето, нито група говеда да могат да движат дървен съд накъдето си искат по водата. Убеден беше, че никой жив хоинъм не може да направи подобен съд, нито би го поверил на яхуси да го управляват.

Думата „хоинъм“ на техния език значи кон; а по етимология значи „съвършенство на природата“. Казах му, че ми липсват думи, за да се изразявам, но че ще напредна колкото мога по-бързо; и че се надявам в скоро време да мога да му разкажа истински чудеса. Той бе така любезен да нареди на собствената си кобила, на жребчетата и на слугите да използуват всички случаи да ме обучават; и всеки ден в продължение на два-три часа той самият си правеше този труд. Няколко знатни коне и кобили от околностите често идваха в нашия дом, след като се беше пръснал слух за някакъв забележителен яху, който можел да говори като хоинъм и който като че ли с думите и действията си проявявал проблясъци на разум. Голямо удоволствие им правеше да разговарят с мен; задаваха ми много въпроси и получаваха такива отговори, каквито можех да им дам. В резултат на всички тези предимства напреднах толкова много, че пет месеца след пристигането си разбирах всичко, каквото се говори, и можех доста добре да се изразявам.

Хоинъмите, които идваха на гости у господаря ми с намерение да ме видят и разговарят с мен, едва можеха да повярват, че съм истински яху, защото обвивката на тялото ми беше различна от тази на останалите от моята порода. Учудваха се, като виждаха, че нямам обикновените косми и кожа освен на главата, лицето и ръцете; но аз разкрих тази тайна на господаря си по повод на една случка, която стана две седмици по-рано.

Вече казах на читателя, че всяка вечер, когато семейството си беше легнало, имах навика да се събличам и да се покривам с дрехите си; случи се, че рано една сутрин господарят ми прати дорестия кон, който беше негов камериер, да ме повика; когато той дошъл, аз съм спял дълбоко, дрехите ми били паднали на една страна, а ризата ми била над кръста. Събудих се от шума и забелязах, че конят доста объркано ми предаде поръчението на господаря; след което той отишъл при него и много уплашен, му разправил съвсем объркано това, което видял; скоро разбрах работата, защото, щом се облякох и отидох да се представя на негова светлост, той ме попита какво означава това, което слугата му съобщил — че не съм същият, когато спя, както изглеждам по друго време; че според камериера му някои части на тялото ми били бели, някои жълти, поне не толкова бели, и някои — кафяви.

Досега бях прикривал тайната на облеклото си, за да се различавам колкото може повече от това проклето племе на яхусите; но сметнах, че вече няма смисъл да я прикривам. Освен това размислих, че дрехите и обувките ми скоро ще се износят — а те вече бяха доста овехтели — и щеше да се наложи да си набавя други, приспособени от кожите на яхуси или на други животни; като по този начин цялата тайна щеше да се разкрие. Ето защо казах на господаря си, че в страната, от която идвам, мен подобните винаги покриват телата си с космите на известни животни, обработени изкуствено, както за благоприличие, така и за да се избягнат несгодите и на топлия, и на студения въздух; в което, що се отнася до мен, веднага ще му дам възможност да се убеди, ако му е угодно, да ми даде такова нареждане. помолих го само да ме извини, ако не изложа на показ онези части, които природата ни е научила да прикриваме. Той каза, че всичко, което съм разправил, било много странно, особено последните ми думи; тъй като не можел да разбере защо природата да ни учи да прикриваме онова, което тя самата ни е дала. Че нито той, нито семейството му се срамували от коя да е част на тялото си; аз обаче съм можел да постъпя, както желая. Тогава първо разкопчах палтото си и го свалих. Същото сторих с жилетката си; свалих си обущата, чорапите и панталона. Пуснах ризата си до кръста и дръпнах нагоре долния й край и го вързах като колан около кръста си, за да скрия голотата си.

Господарят ми наблюдаваше всички тези действия с видимо любопитство и възхищение. Той повдигна с глезен всичките ми дрехи една по една и старателно ги разгледа;

после много леко поглади тялото ми и ме огледа няколко пъти; след което каза, че очевидно съм бил някакъв съвършен яху; но че извънредно много се различавам от останалите животни от моя вид по белотата и гладкостта на кожата ми, по липсата на косми на няколко части на тялото ми, по формата и късотата на предните и задните ми нокти и по явното ми предпочитание непрекъснато да ходя на двата си задни крака. Повече не желаел да види и ми разреши да си облека пак дрехите, защото треперех от студ.

Обясних му, че ми е много неудобно да чувам толкова често да ме назовава яху — омразно животно, към което изпитвам крайна ненавист и презрение. Помолих го да избягва тази дума, когато говори за мен, и да нареди на приятелите си, на които позволява да ме видят, както и на семейството си, да не я използуват. Също така поисках тайната, че имам изкуствено покривало на тялото си, да бъде известна само на него поне докато изтраят дрехите, които нося сега; а що се отнася до онова, което бе видял слугата му, дорестият кон, негова светлост би могъл да му заповяда да не го издава.

Господарят ми бе така любезен да се съгласи да изпълни всички тези мои молби; и така тайната бе запазена, докато дрехите ми започнаха да се износват и бях принуден да си доставя други с различни средства, за които ще спомена по-късно. Междувременно той настоя да продължавам най-усърдно да изучавам езика им, защото повече се учудвал на способността ми да говоря и разсъждавам, отколкото на външния вид на тялото ми, било то покрито, или не; и добави, че очаквал с нетърпение да чуе чудесата, за които обещах да му разкажа.

Оттогава той удвои старанията си да ме обучава; въвеждаше ме при всичките си гости и ги караше да се отнасят учтиво към мен, защото — както им бил казал поверително — от това щяло да ми се подобри настроението и съм щял да стана по-забавен.

Всеки ден, когато му се представях, освен грижите, които полагаше да ме учи, той ми задаваше няколко въпроса относно моята личност, на които отговарях, доколкото можех; и така той доби известна обща представа за мен, макар и много непълна. Досадно би било да разказвам за всички усилия, благодарение на които напреднах дотам, че да мога да водя един що-годе нормален разговор, но първите по-последователни и по-пълни сведения, които дадох за себе си, се свеждаха до следното: дошъл съм от много далечна страна, както вече се бях опитал да му кажа, с около петдесетина мен подобни; пътували сме по моретата в голям кух съд, направен от дърво и по-голям от къщата на негова светлост. Описах му кораба с възможно най-точните изрази; и с помощта на носната си кърпа показах как вятърът тласка кораба напред. Казах му как, след като се скарахме, те ме оставиха на този бряг, откъдето тръгнах да ходя, без да знам накъде отивам, докато той ме спаси от преследващите ме проклети яхуси. Той ме попита кой е направил кораба и как е възможно хоинъмите на моята страна да се оставят животни да ги управляват. Отвърнах му, че не смея да продължа разказа си, освен ако ми даде честната си дума, че няма да се обиди; и тогава ще му опиша чудесата, за които толкова често бях му обещавал да му разкажа. Той се съгласи и аз продължих; уверих го, че корабът бе направен от създания като мен, които във всички страни, където бях пътувал, както в собствената ми, са единствените ръководещи, надарени с разум животни; и че при пристигането си тук съм бил толкова изненадан да видя хоинъми да се държат като разумни същества, колкото той и приятелите му се учудиха, когато откриха известни признаци на разум у същество, което той благоволяваше да назове яху; на което признах, че приличам изцяло, но не можех да си обясня- изродената, животинска природа на яху. След това казах, че ако някога имам щастието да се завърна в родината си и да опиша това, което съм видял тук, всички ще сметнат, че „казвам нещо, което не е така“ и че съм съчинил цялата история; и въпреки най-голямото уважение, което изпитвам към него, семейството и приятелите му, пред вид обещанието, че няма да се обиди, трябва да му кажа, че моите сънародници не биха повярвали един хоинъм да е съществото, което властвува в тази нация, а един яху да е лишеното от разум животно.

Бележки

[1] До 1600 г. англичаните не различавали холандски и немски. — Б. пр.