Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gulliver’s Travels, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Със съществената помощ на Мирела.

 

 

Английска Второ издание

Редактор Жени Божилова

Технически редактор Радка Пеловска

Коректорки Людмила Стефанова, Петя Калевска

Излязла от печат март 1979

Цена 1.02 лв.

ДИ „Народна култура“ — София ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София ул. „Ракитин“ 2

ПЪТУВАНЕ ДО ЛИЛИПУТИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО БРОБДИНГНАГ

ПЪТУВАНЕ ДО ЛАПУТА, БАЛНИБАРБИ, ЛЪГНАГ, ГЛЪБДЪБДРИБ И ДО ЯПОНИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО СТРАНАТА НА ХОИНЪМИТЕ

Jonathan Swift GULLIVER’S TRAVELS Dent, 1944, London

Translated by Theodora and Bojan Athanasvl Edited bu Jenny Bozhilova Publishing House NARODNA KULTURA Sofia, 1979

История

  1. — Корекция
  2. — Отделяне на предговора като самостоятелно произведение
  3. — Добавяне

ГЛАВА VII

Голямата любов на автора към родната му страна. Забележките на господаря му върху конституцията и управлението на Англия според описанието на автора наред с паралелни случаи и сравнения. Забележките на господаря му върху човешката природа

Читателят може би се чуди как съм могъл така свободно да обрисувам собствения си вид на една порода смъртни, които и без това са твърде склонни да си съставят най-лошо мнение за човечеството вследствие на пълното сходство между мен и техните яхуси. Но трябва откровено да призная, че безбройните добродетели на тези превъзходни четвероноги, съпоставени с човешките пороци и поквара, дотолкова ми бяха отворили очите и разширили кръгозора, че почнах да виждам действията и желанията на човешкия род в твърде различна светлина; и да смятам, че честта на собствения ми род не заслужава да се щади; нещо повече — не можех да сторя това пред личност с толкова остър ум като моя господар, който ежедневно ме убеждаваше, че самият аз имам хиляди недостатъци, които дотогава ни най-малко не съзнавах и които у нас никога не биха се причислили дори към човешките слабости. Също така по негов пример се бях научил дълбоко да ненавиждам всякакъв вид лъжливост и преструвка; и истината ми се струваше толкова красива, че реших да жертвувам всичко заради нея.

Нека бъда докрай откровен към читателя и да призная, че имаше още една по-силна подбуда за свободата, с която представях нещата. Бях живял по-малко от година в тази страна, когато у мен се породи такава любов и почит към обитателите й, че твърдо реших никога да не се връщам при хората, а да остана до края на живота си сред тези прекрасни хоинъми, като съзерцавам и прилагам чистите добродетели, и където никой не постъпва порочно. Но съдбата, моят вечен враг, бе повелила да не ми се падне по-добро голямо щастие. Обаче сега донякъде се утешавам с мисълта, че говорейки за сънародниците си, бях омаловажил недостатъците им, доколкото посмях да сторя това пред един толкова строг съдник; и по всеки въпрос представях нещата в най-добрата възможна светлина. Защото има ли наистина човек, който да не е повлиян от пристрастие и любов към родното си място?

Вече изложих същината на няколко разговора с господаря си през по-голямата част от времето, когато имах честта да му служа; но всъщност, заради краткостта на разказа, изпускам много повече, отколкото съм написал тук.

След като бях отговорил на всичките му въпроси и любопитството му, изглежда, беше напълно задоволено, рано една сутрин той изпрати да ме повикат и като ми заповяда да седна на известно разстояние (чест, която никога досега не бе ми правил), каза, че сериозно бил размислил върху всичко, което му бях разправил за себе си и за страната си; че гледал на нас като на някакъв вид животни, на които се е паднала — по каква случайност, не можел да си обясни — нищожна частица разум, с чиято помощ ние само сме засилвали присъщите нам пороци и сме придобивали нови, които природата не ни е дала. Че сме се отказали от малкото способности, с които ни е дарила; че много успешно сме увеличили първоначалните си нужди и сякаш прекарваме целия си живот в напразни усилия да ги задоволяваме чрез собствените си изобретения. Че що се отнася до мен, аз явно нямам нито силата, нито пъргавостта на обикновен яху; че ходя несигурно на задните си крака; че съм измислил начин да направя ноктите си негодни за употреба и за отбрана и да премахна космите на брадичката си, които са предназначени да ме предпазват от слънцето и лошото време. Най-после, че не мога нито бързо да тичам, нито да се катеря по дърветата като моите събратя (както ги наричаше) яхусите-в тази страна.

Каза, че нашата система на управление и нашето съдопроизводство произлизат от грубите недостатъци на разСъдъка ни и оттам на добродетелите ни; защото разсъдъкът сам бил достатъчен, за да ръководи едно разумно същество; а ние не сме могли да твърдим, че сме разумни, дори ако се съдело по това, което съм му разказал за моите сънародници; макар той явно да схващал, че за да ги представя в по-благоприятна светлина, съм премълчал много подробности и често съм „казвал нещо, което не е така“.

Това Мнение се затвърдило у него, защото забелязал, че както по формите на тялото си приличам на другите яхуси — освен по някои неща, в които те имат предимство, като сила, бързина и подвижност, дълги нокти и някои други особености, който не зависели от природата; така, съдейки по описанието ми на живота, нравите и действията ни, той намирал същата близка прилика в душевните ни наклонности. Известно било — каза той, — че яхусите се мразят един друг повече, отколкото мразят животните от други видове; причината, с която се обяснявало Това, била грозотата на собствения им образ, която всички виждат у останалите, но не и у себе си. Ето защо отначало започнал да мисли, че е благоразумно от наша страна да си покриваме телата и посредством това изобретение до голяма степен да крием един от друг уродливостта си, която иначе би била направо непоносима. Но сега разбрал, че греши; и че разприте на животните в неговата страна се дължели на същите причини както нашите, според както му ги бях описал. Защото (рече той), ако хвърлите между пет яхуса храна, достатъчна за петдесет, вместо да ядат тихо и мирно, те ще се сбият, като всеки един непременно се лакоми сам да изяде всичко; по тази причина обикновено карали един слуга да застане близо до тях, докато се хранят на открито, а онези, които държали у дома, връзвали на разстояние един от друг. Че когато някоя крава умре от старост или от злополука, ако някой хоинъм не успее да я прибере за собствените си яхуси, яхусите от околностите идвали на стада да я отнесат и тогава ставала битка, подобна на описаните от мен, като от двете страни си нанасяли страшни рани с нокти, макар рядко да им се удавало да се убиват един друг по липса на такива удобни смъртоносни оръдия, каквито ние сме изобретили. При други случаи подобни битки ставали без видима причина между яхусите от няколко околни местности, като яхусите от една област издебвали всеки удобен случай да изненадат онези от съседната, за да ги заварят Неподготвени. Но ако начинанието им се оказвало несполучливо, те се завръщали у дома и по липса на врагове започвали помежду си онова, което аз съм наричал гражданска война.

Господарят ми каза, че в някои местности в неговата страна имало лъскави камъни с различни цветове, които яхусите страшно много обичали; и когато тези камъни били заровени в земята, както се случвало, дни наред те ровели с ноктите, за да ги измъкнат навън, после ги отнасяли и ги трупали на купчини на скришни места в колибите си, като все се оглеждали предпазливо, от страх да не би някой от другарите им да открие скритите съкровища. Каза, че изобщо не можел да разбере причината за това тяхно неестествено влечение, нито пък за какво може да им служат тези камъни; но сега смятал, че това може би произлиза от същата алчност, която аз считах за присъща на човешкия род. Веднъж за опит тайно махнал куп такива камъни от мястото, където един негов яху ги бил заровил: когато користолюбивото животно видяло, че съкровището му го няма, то надало такива силни писъци, че събрало цялото стадо, ревало отчаяно, след което взело да хапе и драска останалите; ограбеният яху започнал да линее, не щял да яде, нито да спи, нито да работи, докато господарят ми не заповядал на един слуга тайно да върне камъните в същата дупка и да ги скрие, както били преди; и когато неговият яху ги открил, веднага му се върнало доброто настроение; но се погрижил да ги премести в по-добро скривалище; оттогава бил много работливо животно. Освен това господарят ми ме увери, а и сам бях забелязал, че най-ожесточените битки стават най-често в полетата, където изобилствуват тези лъскави камъни, и тези битки били причинявани от постоянните нашествия на съседни яхуси.

Той каза, че обикновено когато двама яхуси намерят такъв камък в полето, докато се карат кой да го вземе, трети яху се възползува от кавгата и го отнася. Господарят ми упорито поддържаше, че това доста приличало на нашите съдебни процеси; и за да запазя доброто ни име, реших да не му обяснявам, че се заблуждава, тъй като разрешението на спора, което той спомена, беше много по-справедливо от много съдебни решения у нас; защото ищецът и ответникът тук не губеха нищо освен камъка, за който се биеха; докато нашите съдилища никога не биха прекратили едно дело, докато едната или другата страна все още притежава нещо.

Моят господар продължи своето слово и каза, че това, което прави яхусите най-противни, е лакомията, с която безразборно изяждат каквото им попадне — било билки, корени, плодове, разложено месо или всичко заедно; било характерно за техния нрав, че повече им се услаждала храна, която можели да заграбят или да отмъкнат крадешком някъде отдалеч, отколкото много по-добра храна, която им се дава в къщи. Ако имало достатъчно плячка, те ядели до пръсване, но природата ги научила да ядат след това някакъв корен, който предизвиквал пълно изпразване на червата.

Също така имало друг вид много сочен корен, рядък и труден за намиране, за който яхусите се биели много ожесточено и който смучели с голяма наслада — той имал същото въздействие, което виното има върху нас. Този корен ги карал понякога да се прегръщат, а друг път да се дерат; ревели, хилели се, дърдорели, търкаляли се, най-после падали и заспивали в калта.

Аз действително забелязах, че яхусите са единствените животни в тази страна, предразположени към болести; те обаче са много по-малобройни, отколкото болестите по конете у нас, и тези долни животни ги хващат не поради това, че се отнасят зле с тях, а поради собствената си мръсотия и лакомия. В езика им има само едно най-общо название за тези болести, което е заемка от името на животното и се нарича „хнеа яху“ или яхуска болест; а като цяр им предписват смес от собствените им изпражнения и урина, която насила им пъхат в гърлото. Често съм виждал, че то дава резултат — и в името на общественото благо без стеснение го препоръчвам на сънародниците си като чудесен специалитет срещу всички болести, предизвикани от пресищане.

Що се отнася до науката, управлението, изкуствата, производството и тям подобни, моят господар призна, че не намирал почти нищо общо между яхусите на онази страна и нашите. Защото той само искал да види каква прилика имало в характера ни. Наистина чувал бил някои любопитни хоинъми да казват, че в повечето стада имало нещо като управляващ яху (както у нас има водач или главен елен в парковете), който винаги бил телесно по-уродлив и по-злобен по нрав от останалите. Този водач обикновено си имал любимец, колкото може по-подобен нему, чиято работа била да ближе краката и задника на господаря си и да подкарва женските яхуси в колибата му; за което от време на време го награждавали с парче магарешко месо. Този любимец бил омразен на цялото стадо; ето защо, за да се пази, той винаги гледал да стои близо до водача. Обикновено продължавал да заема тази служба, докато се намери по-лош от него; но още с уволнението му неговият заместник повеждал всички яхуси в областта, млади и стари, мъжки и женски, и всички заедно го покривали от глава до пети с изпражненията си. Доколко обаче това можело да се приложи за нашите царски дворове, любимци и министри, господарят ми каза, че аз най-добре ще преценя.

Не поисках да отвърна на този злобен намек, който принизяваше човешкия разум под ума на обикновено ловджийско куче с достатъчно разум да различава и следва вика на най-способното куче в сюрията, без да греши.

Моят господар ми каза, че у яхусите имало някои забележителни качества, които той не чул да споменавам или съм споменал съвсем бегло, когато му бях говорил за човешкия род. Каза, че у тези животни, както и у други зверове, женските са общи; но се различавали по това, че женската яху приемала мъжкия, докато е бременна; и че мъжките се карали и биели с женските така свирепо, както и помежду си, И едното, и другото показвало такава степен на нечувана жестокост, до каквато никое друго разумно същество не е стигало.

Друго нещо, което го учудвало у яхусите, било странната им склонност към гадост и мръсотия; докато всички други животни сякаш имат естествена любов към чистота.

Колкото до двете предишни обвинения, на драго сърце изобщо не отговорих, защото една дума не можех да кажа в защита на хората, иначе бих бил склонен да го направя. Но лесно можех да защитя човешкия род срещу обвинението, че е единствен по своята нечисто плътност, ако в тази страна имаше свине (каквито за мое нещастие нямаше); а макар те да са може би по-мили четвероноги от яхусите, все пак най-смирено не мога да си представя как, честно казано, ще претендират да са по-чисти; и негова светлост сам щеше да признае това, ако беше видял колко гадно се хранят и какъв мръсен навик имат да се въргалят и спят в калта.

Господарят ми също спомена още едно качество, което слугите му открили у някои яхуси и което му било напълно необяснимо. Той каза, че понякога на някой яху скимвало да се свие в един ъгъл, да легне, да реве, да стене и да отблъсква с крак всички, които се приближат до него. макар да е млад и дебел и да не му липсва нито храна, нито вода; и слугите съвсем нямали представа какво му е. Единственият цяр бил да му дадат да върши тежка работа, след което той неминуемо идвал на себе си. Нищо-не казах в отговор на тези думи от любов към собствения си род;

все пак ясно можах да открия истинския зародиш на меланхолията, от която страдат само мързеливите, сладострастните и богатите; които бих се наел да излекувам, ако принудително бъдат подложени на същия режим.

След това негова светлост отбеляза, че често някоя женска яху заставала зад насип или храст да заглежда минаващи млади мъжки яхуси, после се появявала и скривала, като правела много странни жестове и гримаси;

забелязали, че в такъв момент тя издавала много неприятна миризма; и когато някой от мъжките тръгвал към нея, тя бавно се отдръпвала, като често поглеждала назад, и с престорен вид на уплаха побягвала към някое удобно място, където знаела, че мъжкият ще я последва. При други случаи, ако някоя чужда женска дойдела при яхусите, три-четири от тях се събирали около нея, оглеждали я, дърдорели, хилели се и я душели; сетне си тръгвали с жестове, които като че ли изразявали презрение и надменност.

Господарят ми може и да е поукрасявал фактите при тези предположения, които черпеше от собствените си наблюдения или от онова, което му бяха разказвали други; обаче аз си помислих с известно удивление и с голямо прискърбие, че у жените по инстинкт се намират зачатъци на похот, кокетство, критикарство и сплетни.

Очаквах всеки момент господарят ми да обвини яхусите, че се отдават на онези противоестествени желания у двата пола, толкова разпространени у нас. Но изглежда, че природата не е била дотам веща учителка; и тези по-изтънчени удоволствия са изцяло продукт на придобито умение и разум в нашата част на земното кълбо.