Джонатан Суифт
Пътешествията на Гъливър (17)

ГЛАВА VII

Любовта на автора към отечеството му. Той прави едно много изгодно за краля предложение, което бива отхвърлено. Голямото невежество на краля по политическите въпроси. Науката в тази страна е много несъвършена и ограничена. Законите им, военното дело и партиите в държавата

Ако да не беше непреодолимата ми любов към истината, щях да премълча тази част от своя разказ. Напразно изразявах негодуванието си — кралят всеки път ми се присмиваше, и принуден бях да стоя търпеливо, докато така се хулеше благородната и любима моя родина. Безкрайно съжалявам, както вероятно и моите читатели, че дадох повод за подобно нещо; но този владетел се оказа толкова любознателен и любопитен за най-малките подробности, че би било несъвместимо с благодарността и благоприличието да откажа да му отговарям, доколкото можех. Все пак нека ми бъде позволено да кажа за свое оправдание поне това, че умело се измъквах от много негови въпроси, и представях всяко нещо в много по-благоприятна светлина, отколкото допущаше верността към истината. Защото винаги съм имал онова похвално пристрастие към собствената си страна, което Дионисий Халикарнаски с пълно право препоръчва на всеки историк. Прикривах слабостите и недъзите на политическата ми майка и представях добродетелите и красивите й страни в най-благоприятна светлина. Мъчех се най-искрено да сторя това при безбройните ми разговори с онзи могъщ монарх, макар за съжаление да не успях.

Но нека бъдем снизходителни към един крал, който живее напълно откъснат от останалия свят и който следователно по принуда е незапознат с разпространените сред другите народи нрави и обичаи; липсата на тези познания всякога поражда много предразсъдъци и известно тесногръдие; нещо, което напълно липсва у нас и в по-цивилизованите страни в Европа. И действително би било много тежко, ако понятията за добродетел и порок на владетел от толкова далечна страна бяха предложени като образец за цялото човечество.

Като потвърждение на току-що казаното и за да покажа още по-ясно ужасните последици от едно ограничено образование, ще вмъкна тук един пасаж, който ще- ви се стори невероятен. Надявайки се да спечеля още повече благоволението на негово величество, разправих му за едно изобретение — приготовлението на един прах, — направено преди триста-четиристотин години, и ако най-малката искра попадне в него, тя за миг възпламенява целия куп, ако ще да е голям като планина; и той избухва във въздуха с трясък, по-силен от гръмотевица, и разтърсва всичко наоколо. Казах му, че ако достатъчно количество от този прах бъде натикано в куха бронзова или желязна тръба, в зависимост от големината й той изтласква желязна или оловна топка с такава сила и скорост, че нищо не може да издържи на мощния й удар. Че най-големите топки, изстреляни по този начин, не само избиват наведнъж цели войскови части, но разрушават до основи най-здравите стени, пращат на морското дъно кораби, всеки с по хиляди моряци на борда; а свързани с верига, прорязват мачти и такелажи, разкъсват на две стотици човешки тела и опустошават всичко наоколо си. Че ние често слагаме този прах в големи кухи железни топки и посредством една машина ги изпращаме в някой обсаден от нас град, което разбива паважа, събаря къщите, като на всички страни се пръскат и летят остри железни късове и пръсват черепа на всеки, който е наблизо. Казах, че съставните му части, които са евтини и съвсем обикновени, ми са добре известни; че знам как се смесват и бих могъл да дам указания на работниците му как да направят тези тръби, така че по големина да са оразмерени с всички Други неща в кралството на негово величество, и че дори най-голямата не е нужно да е по-дълга от двеста фута;

тридесетина такива тръби, заредени със съответното количество прах и гюллета, за няколко часа биха сринали стените на най-силно укрепения град във владенията му;

или биха разрушили цялата столица, ако тя някога дръзне да оспори върховните му заповеди. Най-смирено направих това предложение на негово величество като скромен израз на моята признателност и за да се отплатя за многото прояви на кралското му благоволение и закрила.

Кралят се ужаси от описанието ми на тези страховити машини и от предложението , което му направих. Удивляваше се как е възможно едно толкова безсилно, пълзящо насекомо като мен-(това бяха думите му) да има тъй безчовечни мисли и те да са му толкова присъщи, че да изглежда напълно равнодушен пред всички онези сцени на кръвопролитие и опустошение, които бях описал като обикновени последици от действието на тези разрушителни машини, чийто изобретател — каза той — трябва да е някой зъл гений, враг на човечеството. Колкото до него самия — заяви кралят, макар малко неща да му доставяли по-голямо удоволствие, отколкото нови открития в изкуствата или в естествените науки, той предпочитал да загуби половината от кралството си, отколкото да бъде посветен в подобна тайна; и ми заповяда, ако ми е мил животът, никога вече да не споменавам за нея.

Странна последица на тесногръдие и недалновидност! Един владетел, надарен с всички качества, които му спечелват почит, обич и уважение, с голям ум, дълбока мъдрост и ученост, притежаващ великолепни дарби да управлява и едва ли не обожаван от поданиците си, да крие такава излишна свръхчувствителност, каквато в Европа не можем и да си представим, и да изпусне случая, който му се предлага и който би го направил пълен господар на живота, на свободите и съдбините на своя народ. Аз не казвам това и с най-малкото намерение да омаловажа безбройните добродетели на този отличен крал; съзнавам, че от това английският читател ще си състави много лошо мнение за него, но считам, че този техен недостатък се дължи на невежеството им, на това, че досега тези хора не са превърнали политиката в наука, както сториха проницателните умове в Европа. Защото си спомням много добре как веднъж в разговор с краля, когато случайно споменах, че у нас има няколко хиляди книги за изкуството да се управлява, той си създаде много лошо мнение за умствените ни способности, а моето намерение беше точно обратното. Той заяви, че ненавиждал и презирал всичко подмолно, хитро и всякакво интригантство у един владетел или министър. Не разбираше какво исках да кажа с думите „държавна тайна“, щом не се отнася за неприятел или за някоя нация-съперница. За него умението да се управлява е ограничено в много тесни рамки, включващи ум и разум, справедливост, милост, бързото решаване на граждански и наказателни дела наред с някои други очевидни начала, които не заслужава да се разглеждат. Освен това заяви, че по негово мнение оня, който успеел да направи така, че два житни класа или два стръка трева да израснат там, където преди е растял само един, е заслужил много повече за човечеството и прави по-значителна услуга на страната си, отколкото всички политици, взети заедно.

Образованието у този народ е много несъвършено, тъй като се състои само от нравоучение, история, поезия и математика, области, в които — трябва да им се признае — те са ненадминати. Но последната от тези науки се прилага изцяло към неща, от които може да има практическа полза единствено за подобрение на земеделието и всички занаяти, така че у нас тя не би била високо ценена. Що се отнася до понятия, същности, абстракции, метафизични идеи, до края не успях да вкарам в главите им ни най-малката представа за тях.

Никой закон в тази страна не трябва да превишава по броя на думите броя на буквите в тяхната азбука, която се състои само от двадесет и две букви. Но в действителност малко закони стигат дори до тази дължина. Те са изразени с най-ясни и прости думи; и тези хора не са достатъчно съобразителни, че да откриват повече от един смисъл в една дума. А да се пише коментар върху някой закон, е престъпление, което влече смъртно наказание. Що се отнася до решаването на граждански или наказателни дела, прецедентите са толкова малко, че тамошните съдии имат твърде слабо основание да се хвалят с особено умение в решаването на единия или другия вид процеси.

Те, както и китайците, от незапомнени времена са познавали печатарското изкуство. Но библиотеките им не са много големи, кралската библиотека, която се смята за най-голямата, съдържа не повече от хиляда тома; поставени са в една галерия, дълга хиляда и двеста фута, и аз имах разрешение да заемам каквато книга искам оттам. Дърводелецът на кралицата бе направил в една от стаите на Глъмдалклич нещо като дървена машина, двадесет и пет фута висока, изградена като изправена стълба; всяко от стъпалата беше дълго петдесет фута; в действителност това беше подвижна двойна стълба, като най-долният край бе поставен на десет фута разстояние от стената на стаята. Книгата, която имах намерение да чета, поставяха облегната на стената. Първо се изкачвах до горното стъпало и с лице обърнато към книгата, започвах от горния край на страницата, като крачех наляво и надясно около осем или десет стъпки, според дължината на редовете, докато стигнех малко под нивото на очите си;

тъй постепенно слизах, докато стигна до края на страницата, след което пак се изкачвах и започвах следващата страница по същия начин; тогава обръщах листа, което правех лесно, като го дърпах с две ръце, защото беше дебел и твърд като картон, а при големите томове — висок не повече от осемнадесет или двадесет фута.

Стилът им е ясен, енергичен и гладък, но не цветист, тъй като от всичко най-много избягват да трупат излишни думи или да използуват разнообразни изрази. Внимателно прочетох много техни книги, особено онези на исторически и морални теми. Между последните много забавен ми беше един малък стар трактат, който винаги се намираше в спалнята на Глъмдалклич и принадлежеше на нейната гувернантка, сериозна възрастна благородница, която четеше нравствени и благочестиви писания. В книгата се говори за слабостите на човешкия род и тя бе ценена главно от жените и простолюдието. Обаче ми беше любопитно да видя какво би могъл да каже един тамошен писател на подобна тема. Този автор засяга всички теми, на които обикновено пишат европейските моралисти; показва какво дребно, достойно за презрение и безпомощно животно е по природа човекът и как не е в състояние да се защищава срещу суровия климат или от дивите зверове; как всяко животно го превишава по сила или по бързина, по предвидливост или по работливост. Той добавя, че природата е дегенерирала през последните упадъчни ери на света и сега можела да ражда само хора, които са дребни недоносчета в сравнение с хората от древните времена. Казва как с основание се смятало, че някогашният човек е бил много по-едър, а също така, че някога е имало великани — твърдение, подкрепено не само от историята и от легендата, а и от огромни кости и черепи, случайно изкопани в различни краища на кралството, които по размери далеч превишават смалената обикновена съвременна човешка раса. Твърди, че самите природни закони безусловно изисквали първоначално да сме създадени по-яки и с по-голям ръст, така че да не бъдем тъй уязвими при всяка дребна злополука — да ни убие падаща керемида или камък, запратен от някое момче, или пък да се удавим във всеки малък поток. В този ред на мисли авторът извлича няколко нравствени поуки от полза за нашето поведение в живота, които е излишно да повтарям тук. Колкото до мен, не можех да не си помисля колко широко е разпространена тази склонност от недоволствата ни срещу природата да се извличат нравствени поучения или по-скоро материал за негодуване и ропот. И вярвам, ако се проучи внимателно, ще се окаже, че тези недоволства са толкова неоснователни у нас, колкото и у този народ.

Що се отнася до тяхното военно дело, те се хвалят, че кралската армия се състояла от сто седемдесет и шест хиляди пехотинци и тридесет и две хиляди конника; ако изобщо може да се нарече армия такава доброволна милиция, съставена от търговци в различните градове и от чифликчии по селата, чиито командири са единствено благородници и дребни дворяни, които не получават нито заплата, нито някакво възнаграждение. При военните учения те действително са на достатъчна висота и проявяват много добра дисциплина, което не е кой знае какво достойнство, защото как би могло да бъде другояче, когато всеки земеделец е под командата на собствения си земевладелец и всеки гражданин — под командата на първенците на собствения си град, избрани както във Венеция с тайно гласуване?

Често съм виждал милицията на Лорбрулгруд строена за учения на голямото поле от двадесет квадратни мили близо до града. Общо взето, нямаше повече от двадесет и пет хиляди пехотинци и шест хиляди души конници, но не ми беше възможно да пресметна броя им пред вид на огромната площ, която заемаха. Конник възседнал голям кон може да е бил висок около деветдесет фута. Виждал съм цялото това множество конници при дадена команда едновременно да вадят сабите си и да ги размахват във въздуха. Въображението е безсилно да представи нещо толкова величествено, тъй изненадващо и смайващо. Сякаш едновременно от всички краища на небето се стрелкаха десет хиляди светкавици.

Любопитствувах да узная как е хрумнало на този владетел, чиито владения не опират до никоя друга страна, да има армии или да обучава народа си във военна дисциплина. Но скоро узнах причината от разговори, а и от четене на тяхната история: в течение на много векове ги е тормозила същата болест, от която страда целият човешки род — благородниците често се борели за власт, народът — за свобода, а кралят — за пълно господство. При всички тези борби, колкото и успешно да са били смекчавани от законите на кралството, всяка от трите партии понякога е прибягвала до насилие и неведнъж това е причинявало граждански войни; дядото на сегашния владетел за щастие турил край на последната с всеобщо компромисно споразумение, а милицията, образувана на времето по общо съгласие, оттогава се държи в най-строго подчинение.