Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gulliver’s Travels, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Със съществената помощ на Мирела.

 

 

Английска Второ издание

Редактор Жени Божилова

Технически редактор Радка Пеловска

Коректорки Людмила Стефанова, Петя Калевска

Излязла от печат март 1979

Цена 1.02 лв.

ДИ „Народна култура“ — София ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София ул. „Ракитин“ 2

ПЪТУВАНЕ ДО ЛИЛИПУТИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО БРОБДИНГНАГ

ПЪТУВАНЕ ДО ЛАПУТА, БАЛНИБАРБИ, ЛЪГНАГ, ГЛЪБДЪБДРИБ И ДО ЯПОНИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО СТРАНАТА НА ХОИНЪМИТЕ

Jonathan Swift GULLIVER’S TRAVELS Dent, 1944, London

Translated by Theodora and Bojan Athanasvl Edited bu Jenny Bozhilova Publishing House NARODNA KULTURA Sofia, 1979

История

  1. — Корекция
  2. — Отделяне на предговора като самостоятелно произведение
  3. — Добавяне

ГЛАВА IV

Представата на хоинъмите за истината и лъжата. Господарят на автора не одобрява беседата му. Авторът дава по-подробни сведения за себе си и за злополуките по време на пътешествието му

Моят господар ме изслуша с израз на силно безпокойство; защото в тази страна толкова рядко се случва някой да се съмнява или да не вярва на онова, което му казват, че местните жители не знаят как да се държат при такива обстоятелства. Спомням си честите разговори с господаря ми относно човешката природа в други части на света;

като имах повод да говоря за „Лъжата“ и „невярно представяне на нещата“, нему беше много трудно да схване какво искам да кажа; макар в други отношения да беше извънредно проницателен в преценките си. Ето как разсъждаваше той: „Речта ни служи, за да се разбираме един друг и да получаваме сведения за факти; а ако някой «каже нещо, което не е така», тези цели няма да бъдат постигнати; защото тогава не може да се каже, че аз ще го разбера; и той не само не ми е дал сведения, но ме оставя в положение, по-лошо от незнание; защото ме кара да вярвам, че нещо е черно, когато е бяло, и е късо, когато е дълго.“ Ето това бяха всичките му представи за умението да се лъже, което човешките същества така отлично разбират и така повсеместно практикуват.

Но да приключа с това отклонение; когато заявих, че яхусите са единствените управляващи животни в родината ми, моят господар каза, че изобщо не може да схване подобно нещо и поиска да узнае дали имаме у нас хоинъми и с какво се занимават. Казах му, че имаме много; че лятно време пасат по полето, а зимно време ги държат в къщи, като им дават сено и овес и където яхуси-слуги им търкат кожата, за да стане гладка, сресват им гривите, почистват им краката, поднасят им храна и им приготвят постеля. „Добре ви разбирам — каза господарят ми. — По всичко, което казахте, личи, че колкото и на разумни да се правят яхусите, хоинъмите са господарите; желал бих и нашите яхуси да са толкова послушни.“ Помолих негова светлост да бъде любезен да ме извини и да ми позволи да прекъсна разказа си, защото съм убеден, че това, което следва да чуе от мен, никак няма да му допадне. Но той настоя и ми заповяда да му кажа и най-доброто, и най-лошото: казах че ще му се подчиня. Признах, че у нас хоинъмите, които наричаме коне, са най-благородните и красиви животни, които имаме; че превъзхождат всички по сила и бързина; и че когато принадлежат на благородници, които ги използуват при пътуване, при състезания и за теглене на колесници, те са гледани много добре и грижливо, докато се разболеят или окуцеят; тогава ги продават или ги използуват за всякаква тежка, неблагодарна работа. докато умрат; след това им одират кожата и я продават според стойността й; а телата им оставят да ги ядат кучета и хищни птици. Но обикновените коне нямат такова щастие, тъй като ги държат фермери и колари и други прости хора, които ги товарят с много по-тежка работа и ги хранят по-лошо. Описах, доколкото можех, как яздим; как изглеждат и се използуват юздите, седлото, шпорите и камшикът, хамутът и колелетата. Добавих, че на стъпалата им прикачваме плочи от една твърда материя, наречена желязо, за да се предпазят копитата им от нараняване по каменистите пътища, по които често пътуват.

Господарят ми, след като неколкократно възкликна, с дълбоко възмущение изрази учудването си, че се осмеляваме да сядаме на гърба на хоинъми; защото бил убеден, че и най-слабият слуга в къщата му би могъл да хвърли от гърба си и най-силния яху; или пък като легне и се търкулне на гръб, можел да смаже и убие говедото. Отвърнах му, че от три-четиригодишната им възраст обучават нашите коне да вършат работата, за която са предназначени; че ако някои коне се окажат с непоносимо лош нрав, ги използуват като впрегатни животни; че докато са още млади, жестоко ги бият за всяка злонамерена хитрост; че обикновено мъжките, предназначени за езда или за впрягане, биват скопявани около две години след раждането им, за да се усмири духът им ида станат по-питомни и по-кротки; че те действително разбират, като ги възнаградиш или накажеш; но най-учтиво молех негова светлост да има пред вид, че те нямат нито капка повече разум от яхусите в тази страна.

Много се затрудних чрез заобикалки да дам на господаря си правилна представа за това, което му говорех: в езика им няма изобилие от разнообразни думи, тъй като нуждите и желанията им са по-ограничени, отколкото у хората. Но благородното му негодуване срещу бруталното ни държане към хоинъмския род не се поддава на описание; особено когато му обясних практиката и начина за скопяване на конете, за да им се попречи да се разплодяват и да станат по-раболепни. Той каза, че ако изобщо е възможно да съществува страна, където само яхусите са надарени с разум, естествено е те да бъдат управляващите животни, защото с течение на времето разумът винаги надделява над грубата сила. Но имайки предвид нашето телосложение, особено моето, смятал, че няма животно, по-несполучливо създадено, за да използува този разум за обикновените нужди на живота; след това поиска да узнае дали тези, сред които живея, приличат на мен или на яхусите от неговата страна. Уверих го, че изглеждам както повечето мои връстници; но по-младите и женските са много по-меки и нежни и кожата на женските обикновено е млечнобяла. Той призна, че аз се различавам от другите яхуси, понеже съм много по-чистоплътен и не чак толкова уродлив; но колкото до истинските предимства, смятал, че разликата е в мой ущърб. Че ноктите на предните или на задните ми крака са съвсем безполезни; що се отнася до предните ми крака, трудно можел да ги назове крака, защото не забелязал да ходя с тях; че били твърде меки да издържат допир със земята; че обикновено съм ходел, без да ги покривам, но и покривалото, което понякога съм им слагал, не било еднакво по форма, нито толкова здраво като това на задните ми крака. Че не съм можел да се крепя здраво, защото, ако ми се плъзне единият заден крак, неизбежно ще падна. След това започна да намира недостатъци в други части на тялото ми: лицето ми било плоско, носът ми — много изпъкнал, очите ми — поставени отпред, така че не съм можел да погледна нито на едната, нито на другата страна, без да си обръщам главата; че не съм можел да се храня, без да повдигам един преден крак до устата си — и затова природата била поставила там стави, за да се справи с тази необходимост. Не разбирал защо стъпалата ми са разцепени и разделени отпред; били твърде меки, за да стъпвам по твърди и остри камъни без покривало, направено от кожата на някое друго животно; цялото ми тяло нямало защита срещу топлината и студа и затова съм бил принуден да слагам и свалям покривало всеки ден — нещо досадно и трудно. И накрая, забелязал, че всички животни в тази страна съвсем естествено се гнусят от яхусите, които по-слабите отбягват, а по-силните отпъждат. Така че дори да предположим, че сме надарени с разум, той не виждал как може да се премахне естествената ненавист, която всяко създание проявява към нас; нито пък следователно как можем да ги опитомим и да имаме полза от тях. Обаче, каза, нямало повече да разисква въпроса, защото имал по-голямо желание да чуе онова, което ще му разправя за себе си, за родната си страна и за различните дела и събития в живота ми, преди да дойда тук.

Уверих го, че много желая да задоволя любопитството му по всички точки, но че доста се съмнявам дали ще мога да му дам обяснения по няколко теми, за които негова светлост не може да има и най-малката представа, тъй като не съм видял в неговата страна нещо, на което бих могъл да ги наподобя. Казах обаче, че ще се постарая, доколкото ми е по силите, и ще се мъча да се изразявам със сравнения, като най-смирено го молех да ми помага, когато ми липсва точната дума; което той благоволи да ми обещае.

Казах му, че родителите ми са честни хора, че съм роден на един остров, наречен Англия, който е на такова разстояние от тази страна, колкото дни биха издържали да пътуват най-силните от слугите на негова светлост по годишния път на слънцето. Че съм се учил за лекар, чийто занаят е да лекува рани и болки на тялото, получени случайно или чрез насилие. Че страната ми се управлява от женски мъж, когото наричаме кралица[1]. Че съм напуснал родината си, за да спечеля богатство, с което да поддържам себе си и семейството си, когато се завърна. Че на последното ми пътуване съм бил капитан на кораба и са ми били подчинени около петдесет яхуса, много от които са загинали по време на плаването, и че съм бил принуден да ги заменя с Други, избрани от няколко народности. Че на два пъти е имало опасност корабът ни да потъне; първия път при голяма буря, а втория — когато се е ударил в една скала. Тук господарят ми се намеси, като ме попита как съм успял да убедя непознати от различни страни да тръгнат с мен след загубите, които съм претърпял, и опасностите, на които съм бил изложен. Казах, че това са отчаяни хора, принудени да бягат от родното си място поради бедност или извършени престъпления, или са били разорени от съдебни процеси; други — прахосали цялото си състояние в пиене, разврат и комар; други са бягали заради предателство, мнозина — заради извършено убийство, кражба, отравяне, грабеж, лъжесвидетелствуване, подправяне на документи, сечене на фалшиви пари; заради изнасилване и педерастия; за дезертиране или за преминаване на страната на неприятеля; а повечето са били избягали затворници. Никой от тях не смееше да се върне в родината си от страх да не го обесят или да не умре от глад в някой затвор; и по тази причина бяха принудени да си търсят прехраната по други места.

Докато разказвах, господарят ми благоволяваше често да ме прекъсва. Бях си послужил с много заобикалки, за да опиша различните престъпления, заради които повечето моряци от екипажа ни бяха принудени да бягат от страната си. Тази трудна задача ми струваше няколкодневни разговори и едва тогава той можа да ме разбере. Съвсем непОняТно му беше какъв смисъл и каква необходимост има да се практикуват тези пороци. За да му изясня този въпрос, опитах се да му дам представа за страстта към власт и богатство; за страшното въздействие на похотливостта, невъздържанието, злобата и завистта. Всичко това бях принуден да определя и опиша, като говорех за отделни случаи или правех предположения. След това той, като Човек с въображение, поразено от нещо, което вижда и чува за пръв път, вдигаше очи от изумление и възмущение. За власт, управление, война, правосъдие, наказание и хиляди други неща в езика им нямаше думи; а за мен беше почти непреодолима трудност да дам на господаря си представа за онова, което исках да кажа. Но тъй като беше извънредно схватлив и разумен — качества, които бе развил чрез размисъл и разговори, — той най-накрая доби достатъчни знания за това на какви дела е способна човешката природа в нашия край на света; и поиска да му разправя по-подробно за онази земя, която наричаме Европа, особено за собствената ми страна.

Бележки

[1] Кралица Ана (1702–1714), от династията на Стюартите. — Б. пр.