Джонатан Суифт
Пътешествията на Гъливър (34)

ГЛАВА V

По заповед на господаря си авторът го осведомява за състоянието на Англия. Причините за война между европейските владетели. Авторът започва да му обяснява английската конституция

Нека читателят бъде любезен да забележи, че следващият откъс от многобройните разговори, които водих с господаря си, съдържа кратко изложение на най-важните въпроси, които засегнахме при различни случаи в продължение на повече от две години; и понеже напредвах с хоинъмския език, негова светлост често искаше все по-пълно да задоволявам любопитството му. Изложих пред него, доколкото ми бе по силите, цялото състояние на Европа; говорих му за търговията и фабриките, за изкуствата и науките; и отговорите ми на всички зададени от него въпроси, както изникваха във връзка с различни теми, представляваха неизчерпаем източник на разговори. Тук обаче ще дам само същината на разменените между нас мисли относно родината ми, като въведа някакъв ред, доколкото мога, без оглед на времето или други обстоятелства, и строго се придържам към истината. Единствено съм загрижен за това, че едва ли ще съумея да представя достатъчно правдиво доводите и изразите на господаря си, които неизбежно ще пострадат поради собствената ми неспособност, както и от предаването им на нашия варварски английски език.

И така, подчинявайки се на заповедите на негова светлост, разправих му за революцията през царуването на принц Орански^[1]; дългата война с Франция, водена от гореспоменатия принц и подновена от неговата наследница, сегашната кралица; война, в която бяха замесени най-великите сили на християнския свят и която още продължава — по искане на негова светлост изчислих, че около един милион яхуси може би са загинали през цялото й времетраене и може би сто или над сто града са били превзети, а пет пъти по толкова кораби — изгорени или потопени.

Той ме попита какви са обикновено причините или подбудите, които карат една страна да воюва с друга. Отвърнах, че са неизброими, но че ще спомена само няколко от главните. Понякога славолюбието на владетелите, които никога не смятат, че имат достатъчно земи или хора; понякога покварата на министри, които въвличат господаря си във война, за да потушат или да отклонят роптанието на поданиците срещу пагубното им управление. Много милиони хора са загинали поради различия в мненията: например дали плътта е хляб, или хлябът е плът: дали сокът на гроздето е кръв или вино; дали свиренето с уста е порок или добродетел; дали е по-добре да целунеш един кол, или да го хвърлиш в огъня; кой е най-подходящият цвят за една дреха — черният, белият, червеният или сивият^[2]; дали дрехата да бъде дълга или къса, тясна или широка, мръсна или чиста; и още много други. И няма по-яростни и кръвопролитни войни, нито по-продължителни от онези, причинени от различие в мненията особено ако се отнася до незначителни неща.

Понякога двама владетели се карат, за да се реши кой от тях да лиши трети владетел от земите му, над които нито единият, нито другият Предявява някакви права. Понякога един владетел започва да враждува с друг от страх другият да не започне да враждува с него. Понякога започва война, защото врагът е твърде силен, а друг път — защото е твърде слаб. Понякога съседите ни искат нещата, които ние имаме, или пък имат нещата, които ние искаме; и те, и ние се бием, докато те вземат нашето или ни дадат тяхното. Съвсем оправдателен повод за война е да нахлуем в една страна, когато народът й е омаломощен от глад, изтребен от епидемия или въвлечен в междуособици. Оправдателно е да започнеш война с най-близкия си съюзник, когато някой негов град е удобно разположен за нас или пък някоя територия би закръглила и направила по-цялостни нашите владения. Ако някой владетел изпрати войски в пределите на един народ, където хората са бедни и невежи, той може законно да избие половината и да пороби останалите, за да ги цивилизова и да ги откъсне от варварския им начин на живот. Достойна за един цар, почтена и обикновена е следната практика: когато един владетел поиска помощ от друг, за да се защити от нашествие, притеклият се на помощ, след като е изгонил нашественика, да заграби владенията и да убие, хвърли в затвор или изпрати на заточение владетеля, комуто е дошъл да помогне. Кръвно родство или родство по брак е достатъчен повод за война между владетели; и колкото е по-близко родството, толкова са по-склонни да се карат — бедните народи са гладни, а богатите народи са горди; гордостта и гладът винаги са скарани. По тези причини войнишкият занаят се смята за най-почтения от всички — защото войникът е яху, нает хладнокръвно да убива колкото се може повече от подобните си, които нищо не са му направили.

В Европа също така има едни жалки владетели, които, като не могат сами да воюват, дават под наем войските си на по-богатите народи срещу еди-колко си на ден на войник, от която сума задържат за себе си три четвърти и главно с това се издържат; такива са владетелите в много северни части на Европа.

— Това, което ми казахте — рече господарят ми — по въпроса за войната, действително великолепно показва последиците от разума, който твърдите, че притежавате;

но щастливо обстоятелство е, че позорът е по-голям от опасността; и че природата ви е оставила неспособни да правите големи пакости — устата ви е разположена плоско на лицата ви и едва ли ще можете да се хапете особено съдбоносно освен по взаимно съгласие. Също така ноктите на предните и задните ви крака са толкова къси и крехки, че един нашенски яху би подгонил цяла дузина от вашите пред себе си. Ето защо, като ми разправяхте за броя на убитите на бойното поле, не мога да не мисля, че сте казали нещо, което не е така.

Не можех да се въздържа да не поклатя глава и да не се поусмихна на невежеството му. И понеже съм запознат С военното изкуство, описах му разни топове, мускети, карабини, пищови, куршуми, барут, мечове, щикове, сражения, обсади, отстъпления, настъпления, подривни мини, контрамини, бомбардиране, морски битки; кораби потопени с хиляди моряци на борда, двадесет хиляди убити- от всяка воюваща страна; стенанията на умиращите, ръце-и крака, които хвърчат във въздуха; пушек, шум. бъркотия, стъпкване на хора под конски копита; бягство, преследване, победа; полета, осеяни с трупове, оставени да ги-ядат кучета, вълци и хищни птици; плячкосване, ограбване на дрехи, изнасилване, опожаряване и разрушаване… И за да изтъкна храбростта на собствените ми скъпи сънародници, аз го уверих, че съм ги виждал да вдигат във въздуха сто души неприятели наведнъж, в обсада и в кораб; че съм виждал късове от трупове да падат от облаците за голямо забавление на всички зрители.

Готвех се да му дам още подробности, когато моят господар ми заповяда да млъкна. Който познава природата на яхусите, каза той, лесно би повярвал, че е възможно това долно животно да е способно на всички действия, които бях описал, стига силата и хитростта му да са равни на злобата му. Но ако думите ми бяха увеличили отвращението му от целия този вид, той също така открил, че те са нарушили душевното му спокойствие, нещо, което досега му било съвсем непознато. Смятал, че ако ушите му привикнат да слушат подобни отвратителни думи, може би постепенно ще ги приеме с по-малко отвращение. Макар да мразел яхусите от неговата страна, все пак не ги осъждал за омразните им качества, както не смятал, че една гней (хищна птица) има вина за жестокостта си или остър камък за това, че му срязва копитото. Но когато едно същество, което твърди, че е надарено с разум, е способно на подобни чудовищни дела, той се опасявал, че извращаването на тази способност е нещо по-лошо от самата скотщина. Ето защо той бил уверен, че вместо разум ние притежаваме само някакво качество, годно да засили естествените ни пороци; както отражението от размътен поток връща образа на уродливо тяло не само по-едър, но и по-разкривен.

Той добави, че се наслушал на тема война — както при този, така и при предишните разговори. Имало друг въпрос, който малко го озадачавал. Бях казал, че някои от екипажа ми напуснали страната си поради това, че са разорени от съдебни процеси: значението на думата вече му бях обяснил; но не разбрал как може правосъдието, което има за цел да закриля всеки човек, да разори някого- Ето защо пожела да му дам допълнителни обяснения за това правосъдие и какви са тези, които го раздават сега в моята страна; защото смятал, че природата и разумът дават достатъчни указания на всяко разумно животно, за каквото ние се представяме, какво да прави и какво да избягва.

Уверих негова светлост, че правото е наука, с която не съм много запознат, освен доколкото съм наемал адвокати, и то напразно, по повод някои извършени спрямо мен неправди. Но ще задоволя любопитството му, доколкото мога.

Казах, че у нас има група хора, подготвени от младини в изкуството да доказват с много думи, нарочно измислени за целта, че бялото е черно и че черното е бяло, според това как им се заплаща. Всички останали хора са техни роби.

Например ако моят съсед пожелае кравата ми, наема адвокат да докаже, че трябва да ми вземе кравата. Тогава аз трябва да взема друг адвокат да защити правата ми; тъй като е против всички правила на съдопроизводството да се позволява на един човек сам да се защити. В този случай аз, истинският собственик, съм в неизгодно положение по две причини. Първо, тъй като моят адвокат едва ли не от люлката се е упражнявал да защищава лъжата, той съвсем не е в стихията си, когато се случи да пледира за справедливост; с което непривично занимание той се залавя много неумело, да не кажем — с отвращение. Второто неудобство е, че моят адвокат трябва да действува много предпазливо, иначе съдиите ще го порицаят и колегите му ще го презрат като човек, който иска да подцени съдебната процедура. Следователно има само два начина да си запазя кравата. Първият е с двоен хонорар да спечеля на своя страна адвоката на противника; тогава той ще измами клиента си, като намекне, че неговата кауза е справедлива. Вторият начин е моят адвокат да представи моята кауза като съвсем несправедлива, като признае, че кравата принадлежи на моя противник; и ако това се направи умело, непременно ще осигури разположението на съдиите.

Ваша светлост трябва да знае, че тези съдии са лица, определени да решават всички имуществени спорове, както и да съдят престъпници; и са подбрани измежду най-ловките адвокати, когато вече са остарели или ги домързи. Тъй, след като цял живот са били предубедени против истината и справедливостта, неизбежно се виждат принудени да показват предпочитание към измамата, лъжесвидетелствуването и потисничеството. Знам, че някои от тях са се отказвали от голям подкуп, предлаган им от страната, чиято кауза е справедлива, за да не засегнат Колегията, като извършат нещо, неподобаващо на характера и службата им.

За тези адвокати е основно правило, че каквото е извършено веднъж, може законно да се извърши отново. Следователно те полагат особени грижи да се записват всички решения, взети в миналото против обикновената справедливост и обикновения човешки разум. Тези решения, под названието прецеденти, адвокатите представят като авторитетни източници, за да оправдават най-беззаконни становища; и съдиите неизменно издават съответни решения.

Когато пледират, те грижливо избягват да засегнат същината на една кауза; но шумно, буйно и досадно се спират на всички обстоятелства, които нямат значение за делото. Например във вече споменатия случай: те никога не искат да узнаят какви права или претенции има моят противник над моята крава; но дали въпросната крава е червена или черна; дали рогата й са дълги или къси; дали нивата, в която я паса, е кръгла или квадратна; дали я доим вътре или навън; към какви болести е предразположена и тям подобни. След което се справят с прецеденти. постоянно отлагат делото и след десет, двайсет или трийсет години решават въпроса.

Също така трябва да се отбележи, че тази група от хора има свой собствен жаргон с думи, неразбираеми за останалите смъртни, на който са написани всичките им закони, като се полагат особено големи грижи да се увеличава броят на неразбираемите думи; по този начин изцяло са объркали самата същност на истината и лъжата, на правото и кривото; така че ще трябват тридесет години, да се реши дали нивата, наследявана от прадедите ми през шест поколения, принадлежи на мен или на някой непознат човек, който живее на триста мили далеч оттам.

Когато се съдят лица, обвинени в престъпления срещу държавата, процедурата е много по-кратка и похвална;

съдията първо изпраща някого да сондира мнението на властвуващите; след което лесно може да обеси или да оправдае престъпника, като строго спазва всички изисквания на закона.

Тук господарят ми ме прекъсна и каза, че било жалко създания, надарени с такива изключителни способности, каквито според моето описание били тези адвокати, да не бъдат поощрявани да учат другите на мъдрост и знания. На което отвърнах, като уверих негова светлост, че извън специалните въпроси, свързани със собствения им занаят, те обикновено са най-невежото и глупаво племе у нас, най-жалки в обикновен разговор, отявлени врагове на всякакъв вид знания и наука и склонни да извращават човешкия здрав разум при разговори на всички останали теми, както при упражняването на професията си.