Тами Хоуг
Надпревара с похитител (65)

59.

— Ти си на осемнадесет — обясняваше Ландри. — В очите на закона си възрастен човек. Направил си лош избор, който води до лоши последствия, следователно сега се налага да платиш. Въпросът е дали ще полетиш направо с главата надолу, или ще облекчиш и своя, и нашия живот.

Чад Сийбрайт зяпаше към стената. Плътна превръзка покриваше липсващото му дясно око.

— Не мога да повярвам, че всичко това се случва.

Щатски патрул бе забелязал автомобила на Чад на магистралата, известна като „Алигейтър Али“ — пътят, който свързваше източния бряг на Флорида със залива. Започнало преследване и най-сетне били спрени от блокада на пътя. Върнали двойката в окръг Палм Бийч, където им е мястото, за да бъдат предадени на властите и лекувани.

Сега бяха настанени в две съседни стаи за разпити и всеки един от тях се чудеше какво е измислил другият.

Ако Брус Сийбрайт беше жив, Ландри не се съмняваше, че на Чад щеше да му бъде осигурен адвокат от калибъра на Бърт Шапиро. Само че Брус Сийбрайт беше мъртъв, а Чад можеше да разчита на обществен защитник.

Заместник-прокурор Рока почука нервно по масата.

— Започвай, Чад. Приятелката ти ни разказа доста интересни неща. Как си я отвлякъл, за да изкопчиш пари от баща си. Имаме и видеокасета, на която я биеш.

— Трябва да видя тази касета — намеси се адвокатът.

Рока го погледна.

— Достатъчно убедителна е. А момичето се оказа доста словоохотлив свидетел.

— Това е лъжа — нацупи се Чад. Беше раздразнителен и уплашен. — Ерин не би ми причинила подобно нещо.

— Какво нещо? — попита Ландри. — Разкажи ни сега как я отвлече от болницата, докато охраната пред стаята се е опитвал да загаси пожара, който си подпалил.

Чад поклати глава.

— Да не би да си мислиш, че Ерин не ни е разказала как си я изнасилил и си я държал надрусана с кетамин? — попита Рока.

Адвокатът на Чад стоеше като жаба, зяпнал тъпо в напразен опит да лапне някоя муха.

Ландри въздъхна и се изправи.

— Знаеш ли, тази работа взе много да ми писва — обърна се той към Рока. Дребното лайно е решил да се накисне до шията. Добре. Нека гние в затвора. Баща му беше пълен боклук. Не можеш да промениш гените. Върви сключи споразумение с момичето. Да ти кажа, още щом си отвори устата, и съдебните заседатели ще наизвадят кърпичките.

Рока се престори, че мисли, след това се обърна към служебния защитник.

— Поговори с клиента си. Обвинението ще бъде потпури от закононарушения: отвличане, изнасилване, опит за убийство, палеж…

— Никого не съм изнасилвал — възмути се Чад. — Едва вчера отидох в караваната, за да помогна на Ерин.

— За да унищожиш доказателствата, защото тя е била мозъкът на всичко ли? — поинтересува се Рока.

Чад затвори очи и отпусна глава назад.

— Вече ви казах. Още в самото начало Ерин ми каза какво ще стане, но Парис се бе обърнала срещу нея. Нямам нищо общо с тази работа! Не съм виновен. Просто се опитвах да помогна на Ерин. Защо трябва да ме наказвате за такова нещо?

Ландри се наведе над масата.

— Загинаха хора, Младши. Ти се опита да убиеш моя приятелка. Влизаш на топло.

Чад скри лице в длани и се разплака.

— Не съм виновен аз!

— Ами касетата, която открихме в кабинета на баща ти, Чад? Там е заснето предполагаемото изнасилване. Касетата беше оставена на твърде удобно място в библиотеката. Как се е озовала там?

— Не знам!

— Аз пък знам — обади се Ландри. — Ти си я сложил.

— Не съм! Нямам нищо общо с тази работа!

Ландри въздъхна отвратен.

— Ще ти кажа нещо, Чад. Знам със сигурност, че си ти. Поеми си отговорността и си облекчи положението, защото с всяка лъжа, която изричаш, се закопаваш все по-дълбоко.

Той се приближи до едностранното огледало на стената, вдигна щорите и натисна копче на интеркома.

Рока стана.

— Помислете, господа. Най-доброто споразумение ще бъде прието. Който се колебае, губи по точки.

 

 

— Защо му е на Чад да те отвлича от болницата, Ерин?

— Той трябва да е бил вторият — отвърна момичето с гласец като на коте.

Не вдигаше поглед, сякаш бе засрамена или уплашена. Сълзи като ситни кристални капки се стичаха по бузите й.

— Сигурно той е бил вторият похитител. Затова никога не говореше. Знаел е, че ще го позная.

— Значи той е влязъл в стаята ти в болницата посред бял ден и те е отвлякъл за втори път, за да не съобщиш на никого и да не можеш да го уличиш — предположи Ландри.

Тя покри уста с трепереща ръка и продължи да плаче. Общественият й защитник, закръглена, майчински настроена жена, Мария Онхо, я погали по рамото.

Ландри ги наблюдаваше с безразличие.

— Чад казва, че двамата сте били влюбени, че си тръгнала доброволно с него.

Ерин зяпна.

— Не! Това не е истина! Аз… Ние… имахме кратка връзка. Още преди да се изнеса от къщата. — Тя поклати глава, явно съжалявайки за собствената си глупост. — Направи го единствено за да ядоса Брус. Не можеше да понесе мисълта, че съвършеното му синче се е хванало с мен — заяви тя, без да крие горчивината си. — Чад побесня, когато скъсах с него. Сам ми го каза. Каза, че няма да ме остави.

Мария Онхо й подаде кутия с кърпички.

— Ерин — намеси се Рока, — Чад твърди, че ти си измислила тази работа с отвличането, не той. Идеята е била да съсипете Дон Джейд, да унижите втория ти баща и да му измъкнете пари. За съжаление нещата излезли от контрол.

— Излезли били от контрол ли? — Ерин бе бясна. Не можеше да повярва на чутото. — Та те ме изнасилиха!

— И ти така и не забеляза, че единият е Чад — обади се Ландри. — Имала си връзка с него, спала си с него.

— Бях упоена! Вече ви казах. Защо не ми вярвате?

— Може би лекарката, която те прегледа вечерта, когато влезе в болница, си разбира от работата, защото съвсем не беше сигурна, че си била изнасилена.

— Какво? Ама… ама… Вие сте гледали касетата.

— О, да — потвърди Ландри. — Беше ужасно, брутално, отвратително. Ако беше истинско, щеше да имаш влагалищни разкъсвания и наранявания. Само че ти нямаш.

Изражението й бе като на човек, попаднал в някакъв кошмар.

— Не мога да повярвам, че ми се случва подобно нещо — прошепна тя. — Биха ме! Изнасилиха ме! Погледнете ме!

Тя вдигна ръкави, за да покаже червените ивици от ударите с камшик.

— А, да — съгласи се отново Ландри. — Много убедително. Значи според теб Дан Джейд и Чад са партньори в отвличането, заедно с Парис Монтгомъри. Чад откъде познава Дон?

— Не знам.

— А защо ще бъде партньор с човека, който те е отнел от него?

Забеляза, че тя става все по-нервна и неспокойна. Дишането й бе учестено.

Адвокатката го погледна злостно.

— Не можете да очаквате Ерин да разнищи целия случай вместо вас, детектив. Тя откъде ще знае какво са мислили похитителите?

— Не знам, госпожо Онхо. Ерин е имала интимна връзка с Чад, работила е за Дон Джейд, твърди, че е влюбена в него. На мен ми се струва, че ако някой знае отговорите на тези въпроси, това е Ерин.

Онхо продължи да гали момичето по гърба.

— Ерин, не е нужно да се подлагаш на всичко това…

— Не съм направила нищо лошо! — обърна се към нея Ерин. — Нямам какво да крия. Вината не е моя!

Ландри погледна Рока и изви очи.

— Кажи, Ерин, как стана така, че Чад се хвана с Джейд? Доколкото разбирам, единственото общо между тях е, че те познават. Не мога да си ги представя като приятели.

— Попитайте тях! — сопна се тя. — Може да са се харесали. Откъде да знам.

— И двамата са били вътре в нещата с Парис Монтгомъри, нали? Държали са те в каравана в задния й двор.

Ерин покри лицето си с ръце.

— Не знам!

— Ерин е жертвата — обади се отново Онхо. — Не е тя човекът, който трябва да отиде в затвора.

— Чад твърди друго — подметна Рока. — И Парис разправя друго. Според тях отвличането е било идея на Ерин. Парис е измислила как да убият коня и да натопят Джейд. Ерин я натиснала да инсценират отвличане и да изкопчат пари от пастрока, като по този начин причинят разрив между нея, Сийбрайт и майка й, а след това трябвало да посочат Джейд за извършител, за да може престъплението да съсипе кариерата му.

— Ще ви призная нещо — продължи Ландри. — Тази история ми се струва много по-смислена, защото не мога да си представя Чад и Джейд като двама социопати, при това тайни бисексуални любовници.

— Какъв кошмар! — изрида Ерин. — Те ме изнасилиха!

Ландри въздъхна, стана, изпъна рамене и потри лице. — Нещо не ми се вярва, Ерин.

Онхо отблъсна стола назад и също се изправи. Не беше много по-висока права.

— Това е варварство! Смятам, че приключихме. — Тя повика охраната пред вратата.

— Няма ли да останете за филма? — попита я Ландри и посочи телевизора и видеоплейъра, поставени на метална количка в единия ъгъл на стаята.

Онхо се намръщи.

— Какви ги говорите? Какъв филм?

— Те снимаха филми — отвърна Ерин. — Караха ме да правя какво ли не. Беше ужасно.

— Този не е бил за пред публика — каза Рока. — Няма ли да промениш стратегията, Ерин. Склонен съм да уредя най-доброто споразумение на онзи, който каже най-малко лъжи.

Ландри включи видеоплейъра.

— Вие сте невероятно талантлива актриса, госпожице Сийбрайт — подхвърли той. — Ако не беше се насочила към престъпленията, щеше да си звезда в порноиндустрията.

Касетата бе копие на намерената във видеокамерата, спасена от Елена. На нея бе заснето какво става зад кулисите на така нареченото отвличане. Репетициите на актьорите бяха там.

На екрана се появи Ерин, полегнала прелъстително на дюшека, усмихната жадно към камерата. Леглото бе същото, на което бе привързана в записите, изпратени на Брус Сийбрайт. На същото това легло тя се бе свивала, докато я пребиваха толкова жестоко, че дори закоравелите ченгета бяха шокирани.

Мария Онхо изгледа касетата с пребледняло лице. Защитата й се бе срутила.

Ерин погледна от адвокатката към Ландри.

— Те ме накараха да го направя. Трябваше да правя всичко, което ми кажеха, иначе щяха отново да ме бият! — извика тя. — Да не би да мислите, че исках да го направя?

Образът й я гледаше от екрана, докато тя се докосваше между краката, а след това облизваше пръсти.

— Да — кимна Ландри. — Така мисля.

Мъжки глас на касетата изрече нещо и двамата с Ерин се разсмяха.

Ерин отблъсна стола от масата, стана и започна да обикаля стаята. Беше като животно, затворено в клетка, притиснато в ъгъла, яростно.

— Налагаше се да се преструвам — опита се отново да обясни тя. Страхувах се, че ще ме убият. Какво ви става, бе, хора? Това беше Чад. Сега вече знам. Той ме наказваше.

Нещо се удари от другата страна на двустранното огледало. Ерин и Онхо подскочиха. Ландри погледна Рока.

На екрана Чад Сийбрайт заобиколи камерата и пристъпи към застаналата на екрана Ерин. Коленичиха един срещу друг на мърлявия дюшек.

— Харесва ли ти, бебчо? — попита той.

Ерин го погледна и се усмихна лисичо.

— Знаеш как ми харесва. Харесва ми грубо.

И двамата се разсмяха. Две деца, които се забавляваха. Актьори, които правеха репетиция.

Ландри погледна към двустранното огледало, кимна на някого от другата страна, след това отиде при вратата и я отвори, уж за да каже нещо на охраната отпред.

— Мръсна кучка! — изкрещя Чад Сийбрайт към стаята, когато полицаят го отвеждаше. Беше с белезници. Сийбрайт се опита да се изтръгне и се хвърли към стаята за разпити. — Аз те обичах! Обичах те…

Опита се да я заплюе. Ландри отстъпи настрани, намръщен и отвратен.

— На някои хора им липсва елементарно възпитание — отбеляза той и затвори вратата.

Онхо зае бойна поза.

— Възмутително! Да тормозите клиентката ми с похитителя й…

— Откажете се, госпожо адвокат — рече уморено Рока. — Щом съдебните заседатели видят записа, клиентката ви ще каже сбогом на бъдещето си.

— Искам споразумение! — изкрещя Чад. — Искам споразумение!

Ерин скочи от стола.

— Млъквай! Млъквай!

— Направих го заради теб! Обичах те!

Ерин го погледна със злоба и презрение.

— Скапан недорасъл идиот.

Ландри излезе на напечения от следобедното слънце тротоар, за да изпуши една цигара. Искаше да премахне вкуса на лъжите, да изгори мириса от всичко, което онези бяха сторили.

Чад Сийбрайт беше признал всичко, беше престанал да повтаря, че е невинен и бе готов да направи необходимото, за да нарани Ерин. Заяви, че Ерин е споделила с него плана си. Щели да инсценират отвличането й и да приберат откупа от Брус Сийбрайт. Ако не донесеше парите, тогава щеше да плати с репутацията си и с брака си. В същото време Дон Джейд щеше да бъде опозорен и разорен, а Парис Монтгомъри щеше да получи каквото искаше — бизнеса на Джейд и конюшнята на Трей Хюс.

Простичък план.

Тримата седнали и написали сценарии за касетите, все едно че щели да правят филм. Според Чад побоят бил идея на Ерин. Тя настояла той да я удря с камшика, за да изглежда по-истинско.

Всичко било идея на Ерин и на Парис Монтгомъри. Чад не бил виновен.

Всички твърдяха, че вината не била тяхна.

Чад бил подведен от Ерин. Тя го използвала. Той бил напълно невинен. Майката на Ерин не я била възпитала. Брус Сийбрайт не я обичал. Парис Монтгомъри й била промила мозъка.

Предстоеше разпитът на Парис и на Ландри му предстоеше да я изслуша, докато обяснява през сълзи как баща й я карал да му прави свирки още когато била на три, как не станала кралица на абитуриентския бал и как всичко това й повлияло негативно.

Чад твърдеше, че не знае нищо за Томас Ван Занд и за смъртта на Джил Морон. Ландри подозираше, че и за това няма да бъде виновен нито един от тях.

Ландри искаше да разбере едно. След като нито един от тях не беше виновен, как стана така, че имаше убити, осиротели, а на някои животът им бе напълно съсипан? Парис Монтгомъри, Ерин Сийбрайт и Чад Сийбрайт бяха взели решения, навредили непоправимо на толкова хора. Как бе станало така, че нито един от тях не бе виновен?