Тами Хоуг
Надпревара с похитител (52)

46.

Припомних си деня, когато започна всичко. Това бе денят, в който бяха открили Ярка звезда мъртъв. Същият ден, в който Ерин Сийбрайт бе отвлечена от задния вход на конната база „Палм Бийч“. Написах всичко с черно мастило на скъпата хартия в екрю, която открих в бюрото. Описах развитието по часове. Отбелязах приблизителното време, когато Джейд уж е купил мобилния телефон, моментът, когато Ерин и Чад са се скарали, когато Ерин е открила Ярка звезда мъртъв, когато е била отвлечена. Записах всичко, което знаех по случая, и подредих листата един до друг на пода в спалнята.

Бях решила, че случилото се е в резултат на смъртта на Ярка звезда, ала докато разглеждах моментите, разпределени във времето и обмислях последователността от събития, разбрах, че сгреша. Планът за отвличането на момичето е бил приведен в действие, когато Ярка звезда бе намерен мъртъв. Някой бе купил мобилни телефони за еднократна употреба. Някой бе осигурил караваната, където беше скрита Ерин, бе донесъл аудио и видеоуреди, бе купил кетамин, за да упоят Ерин, и бе намерил вана, в който да натикат момичето. Сложен план, в който участваха поне двама души.

Исках да разнищя всичко, което се бе случило онази неделя, денят, в който Ярка звезда бе умрял и Ерин бе отвлечена. Исках да разбера какво се бе случило между Ерин и Джейд същия ден, а и преди това. Беше важно да знам къде са били Трей Хюс и Томас Ван Занд през това време.

Погледнах разпределението на времето и го сравних с нещата, които знаех. Независимо колко пъти го преглеждах, най-простото обяснение не беше най-доброто. Знаех, че много хора биха се спрели на очевидното. Включително и Ландри.

Аз обаче никога не вършех нещата по простия начин.

Върнах се в хола, извадих касетата от отвличането и я пъхнах във видеоплейъра.

Ерин е застанала на задния вход и чака. Вижда как ванът приближава. Не помръдва, когато маскираният изскача. Тя извиква: „Не!“ След това побягва. Той я сграбчва.

Превъртях касетата и я пуснах отново.

Мислех за всичко, което бях казала на Ландри, и за нещата, които не бях споменала пред него.

Питах се кой бе заподозрян и кой не беше.

Дон Джейд бе в ареста. Полицията следеше внимателно всяка стъпка на Брус Сийбрайт. Томас Ван Занд, гадината долна, престъпник, заподозрян в убийство, беше изчезнал.

Върнах се на бюрото и започнах да ровя сред пръснатите листа, за да открия бележката, изровена от боклука на Ван Занд. Там бе времето на полета, с който щяха да превозват конете до Брюксел. Беше за тази вечер в единадесет. Трябваше да дам информацията на Ландри. А Ландри на свой ред щеше да я предаде на Армеджиън.

Майната му! Нищо нямаше да дам на Армеджиън. Ако можех да направя така, че да заприлича на глупак, нямаше да се поколебая. Друг бе въпросът, че след фиаското в „Плейърс“ сигурно нито Армеджиън, нито Дугън искаха да имат нещо общо с мен.

Реших, че когато му дойде времето, ще отида на летището и сама ще чакам Ван Занд, а след това ще се обадя на Ландри. Ако Томас Ван Занд си въобразяваше, че убийството в моята страна може да му се размине, значи не бе познал.